№ 723
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207440 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-001713/15.02.2021 г., издадено от началник група към отдел „ПП”
при СДВР, на Б. В. П., с ЕГН **********,
за това, че на 24.02.2020 г., в 14:52 часа, в с. Волуяк, по Ломско шосе, с посока на
движение от гр. Костинброд към гр. София, управлява л.а. ******* с рег. *******, ползвател
фирма ******, като до № 271, при ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, се
движи с наказуема скорост 102 км/ч (измерена 105 км/ч, приспаднат толеранс от 3% в полза
на водача), като нарушението е установено с техническо средство – система за видеоконтрол
TFR1-M радар с № 560, в клип № 10475 към преписка ПК-3/0052/20 г., записваща и
заснемаща дата, час, скорост, място и рег. № на МПС, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от Б. В. П., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорва компетентността на АНО, както и
професионалната компетентност на служителя, обслужвал използваното техническо
средство. Липсвал снимков материал на местоположението на техническото средство,
съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От събраните
доказателства не можело да се установи точното местонахождение на техническото
средство, а от разпитите на свидетелите не ставало ясно кой е обслужвал същото. АУАН бил
издаден извън сроковете на чл. 34 от ЗАНН.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН . Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (в редакцията към датата на
твърдяното нарушение – 24.02.2020 г.), не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, като тези срокове важат за всякакви нарушения на ЗДвП. При това
едногодишният срок има единствено субсидиарно действие, в случай, че са били налице
обективни трудности по откриване на нарушителя в рамките на основния тримесечен срок.
В тази връзка следва да се посочи, че ползвателят на процесния автомобил (фирма ******) е
бил известен още от момента на заснемането му с мобилното техническо средство
(заснемащо и рег. № на автомобила) на 24.02.2020 г., което е давало възможност на
актосъставителя в тримесечния срок да предприеме действия по призоваване на
представляващ ползвателя и попълване на декларация от същия по чл. 188 от ЗДвП. Видно
от материалите по преписката, налице е призовка, адресирана до фирма ****** за явяване в
СДВР-ОПП едва на дата 13.01.2021 г. – близо 11 (единадесет) месеца след нарушението и
без каквито и да е данни за предприемане на действия по призоваване на нарушителя по-
рано от тази дата или обективни трудности във връзка с това призоваване. Още повече, че на
датата на призоваване (13.01.2021 г.) се е явило лице, което е попълнило декларация по чл.
188 от ЗДвП. Впоследствие са попълнени още две декларации по чл. 188 от ЗДвП от дати
15.01. и 25.01.2021 г. Горните неоспорени факти дават основание за единствения възможен
извод, че актосъставителят е пристъпил към задълженията си по установяване и
призоваване на нарушителя след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН и без да са били налице обективни трудности по намирането му, което да оправдае
приложението на субсидиарния едногодишен срок. В тази връзка АУАН е издаден в
нарушение на преклузивния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което влече със себе
си незаконосъобразност на издаденото впоследствие и атакувано в настоящото
производство НП.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от приложените към преписката Протокол за използване на АТСС рег.
№ 4332р-11134/24.02.2020 г. и ежедневна форма за отчет от същата дата, използваното в
случая техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M радар с № 560, е било
мобилно и монтирано в служебен автомобил с рег. № С 2184 МР, обслужвано на 24.02.2020
г. между 09.00 и 17.00 часа от служителите ******** и *********. Посочените двама
служители са именно лицата, не само обслужвали на датата и мястото на твърдяното
нарушение процесната АТСС, но и преки свидетели по установяване на нарушението.
Последното е задължавало актосъставителя В.А. да ползва поне един от тях като свидетел
по съставения от него АУАН. Видно от показанията му в с. з., актосъставителят А. е
съставил АУАН само по снимков материал и „вероятно“ декларация, като няма представа
кой е обслужвал АТСС. Същият е ползвал вместо горепосочените служители, свидетели по
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в лицето на Т.Н. и В.К., които са такива само по съставяне и връчване
2
на АУАН (потвърдено от последните двама в с. з.). При тези констатирани в рамките на
съдебното следствие безспорни факти, определено следва извода, че актосъставителят е
ползвал двама свидетели по съставяне и връчване на акта без да са налице предпоставките
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и без да е подсигурил свидетели по установяването на
нарушението, каквито е имало. Следва да се има предвид, че ******** е било и лицето,
приело първите две декларации по чл. 188 от ЗДвП. Касае се за процесуално нарушение на
правилата за ползване на свидетели при съставяне на АУАН, което не би било съществено
единствено ако самият актосъставител се явява и непосредствен свидетел на нарушението.
Нито той, нито свидетелите по акта обаче за такива по установяване на нарушението, като
актосъставителят е работил единствено по снимков материал. В този смисъл, нарушението
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН съществено е накърнило правото на жалбоподателя да разбере
доказателствата, на които се крепи вмененото му административно нарушение, още повече
че се касае за мобилна АТСС, обслужвана от конкретни полицейски служители.
3.Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на
АУАН, са достатъчно основание за отмяна на НП, обезсмислящо обсъждането на
правилното приложение на материалния закон. С оглед изчерпателността на своя акт, съдът
следва да добави и допълнителни аргументи, свързани с недоказаност на авторството на
деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая по
преписката са налице три декларации по чл. 188 от ЗДвП, като жалбоподателят Б.П. е
попълнил само последната декларация от 25.01.2021 г., в която се сочи, че е управлявал
МПС с рег. ******* на 24.02.2020 г. „около 15:00 часа“. Посоченият час обаче не съвпада и
следва по време твърдения в атакуваното НП точен час „14:52“, което предвид и че се касае
за управление на автомобил, допълнително поставя под съмнение възможността същия
автомобил да се е намирал осем минути по-късно отново в с. Волуяк, Ломско шосе №
271. Отделно от горното, решението на актосъставителя да не ползва като свидетели лицата,
описани в ежедневната форма за отчет от 24.02.2020 г. допълнително прави констатациите в
съставения от него АУАН не безспорни, а вероятни. Актосъставителят не успя да си спомни
в с. з. кой негов колега е обслужвал АТСС в посочения ден и час, като отрече това да е бил
той.
В рамките на съдебното производство страните не са поискали присъждане на
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-001713/15.02.2021 г., издадено от началник група към
отдел „ПП” при СДВР, на Б. В. П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3