№ 479
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330200185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4437294, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.И.И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която
да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може
да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. По делото е представена единствено справка от
системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен
1
на 12.12.2021г., като жалбата е подадена по пощата на дата 23.12.2021г.
съгласно клеймото на приложения към административнонаказателната
преписка плик. Поради това и жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 17.12.2020г. в 14,31 часа на
Път I-8 км. 209+800, в посока запад, при въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек
автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 91
км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 31 км/ч. Като собственик е
посочено „Техноплам-инженеринг“ ЕООД, поради което и глобата е
наложена на законният му представител В.И.И..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 94 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 91 км/ч. Собственик на
автомобила, видно от представената справка за собственост, е „Техноплам
инженеринг“ ЕООД, чийто управител съгласно служебно извършената от
съда справка в сайта на търговския регистър е В.И.И..
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
2
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай не е налице неспазване на пътен знак B26 от
страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и
същият не е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
3
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването
на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път I-8, км 209+800, при посока на
контролираните МПС от запад към изток и от изток към запад. В протоколът
е посочено, че е наличен пътен знак за ограничение 60 км/ч, но не и какво е
разстоянието от пътния знак до АТСС в метри.
Видно от Протокола и от представеното статично изображение,
заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните
пътни знаци. От писмо изх. № 11-00-91/26.01.2022г., се установява, че на
процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на
движение, като след кръговото кръстовище на републикански път I-8
Пловдив-Пазарджик и път III-866 Девин-Кричим-Стамболийски, в посока
„запад“ няма монтирани пътни знаци за ограничение на скоростта B26 в
обхвата на км 209+800 към 17.12.2020г. Извадка от този проект относно
интересуващия делото пътен участък е приложена на лист 18 от делото.
Видно от тази извадка, километражът нараства в посока гр. Пазарджик към
гр. Пловдив, т.е. намалява в посоката от гр. Пловдив към гр. Пазарджик
(посоката на движение на автомобила). В посоката му на движение, след
кръстовището на път I-8 със с. Цалапица и Сметището (на км 210+920),
4
действително няма пътни знаци В26 в посока запад. Първият пътен знак В26
(70 км/ч) се установява да е поставен на км 209+011 (преместен от км
208+925). Този пътен знак обаче е започнал действието си близо километър
след км 209+800, където се твърди да е извършено нарушението, която
разлика не се явява незначителна. При така установените факти съдът намира
за обоснованo и подкрепено с доказателства посоченото в писмото от
директора на ОПУ - Пловдив, че в района на км 209+800 на републикански
път I-8 не са въведени ограничения на скоростта или други забрани за
движещите се МПС.
При така установеното от фактическа страна, не се установява
жалбоподателят да е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП,
доколкото в процесния участък е липсвал знак B26, ограничаващ скоростта
му. При това за него е важало общото ограничение на скоростта от 90 км/ч.
по път извън населено място, което се установява да е било превишено с 1
км/ч.
Доколкото ограничението на скоростта, с което трябва да се
съобразяват водачите, е елемент от състава на административното нарушение,
липсата му или неправилното му посочване в акта на държавна принуда (в
случая електронен фиш) е порок, който не може да се санира в съдебната фаза
на процеса. Това е така, тъй като в противен случай правото на защита на
жалбоподателя би било нарушено с добавянето на нови факти едва в
съдебната фаза на процеса, при това от съда с постановяването на крайния му
съдебен акт, и по които факти жалбоподателят не се е защитавал в хода на
процеса. Поради това и в случая не е приложима възможността съдът да
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и да преквалифицира
деянието като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като същото би могло да
бъде сторено само чрез съществено изменение на обстоятелствената част на
електронния фиш и приемането на различно от описаното ограничение на
скоростта, което е недопустимо с аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение
№ 8/ 16.09.2021г. на ВАС.
С оглед на горното, не се установява жалбоподателят да е извършил
твърдяното нарушение, поради което и процесният електронен фиш се явява
неправилен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, тъй
като същото е в минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4437294, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.И.И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на В.И.И., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6