Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 29,09,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2773 по описа на съда за 2016
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, чрез юрк.В.***, против Л.С.И., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 506,07 лева, от които сумата от 438,36 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,02,2013 г. – 31,01,2016 г., и сумата от 67,71 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,04,2013 г. – 22,02,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№1389/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния
период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “***“ ЕООД отчети,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването.
Твърди се, че имотът, находящ се в гр.*** е с
абонатен №20646. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.***, моли съда да уважи изцяло претенцията, както е
предявена с ИМ.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.В.Т. ***, в който сочи, че искът е недопустим, тъй като
предявената в установителното производство сума и
период са различни от сумите и периодите, за които е издадена заповед за
изпълнение. Сочи се също, че предявеният иск е неоснователен, тъй като между
страните не е налице облигационно правоотношение. Твърди се, че ответницата не
дължи суми за отопление на сградната инсталация, тъй
като начисленията за нея не са съобразени с Наредба №16-334 и ЗЕ. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност за сумите. Претендират се разноски. В
с.з. ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с
предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ”Топлофикация - Плевен”
ЕАД гр.Плевен. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д. №1389/2016 г. по описа на ПлРС се установява,
че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо
ответника за част от процесните суми.
От заключението на ВЛ
се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,02,2013 г. до 31,01,2016
г. е в размер на 438,36 лева, а лихвата върху главницата от 438,36 лева от
изискуемостта на отделните плащания за периода от 02,04,2013 г. до 22,02,2016
г. е в размер 67,71 лв. В с.з. ВЛ уточнява, че сумата е начислена за щранг-лири, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга дялово разпределение, на база
обем на имота от 111,90 куб.м.
От заключението на ВЛ
по изготвената СТЕ се установява, че в имота на ответника всички отоплителни
тела са демонтирани, и само в банята се използва щранг-лира,
като при това положение индивидуалната сметка на ответника следва да съдържа
само два компонента – отопление в банята и дял на имота за отдадената топлинна
енергия в сградната инсталация. ВЛ е установило, че
при изготвяне на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ към чл.61, ал.1 от Наредбата
за топлоснабдяването, а начислената ТЕ е в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването.
При така установеното,
съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва
да се отбележи, че доколкото претендираните суми и
периоди в настоящото производство се обхващат от сумите и периода, обхванати от
издадената заповед за изпълнение, доводите, че искът е недопустим, са
неоснователни.
По отношение възражението за липса на
облигационна връзка между страните - съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, в актуалната
му към периода на доставката редакция, качеството на потребител на топлинна
енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. В този смисъл задължението за заплащане
цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация не е поставена в зависимост от наличието на сключен договор за
доставката и дори индивидуалния договор на потребителя да бъде прекратен или
пък такъв да не бъде сключван въобще, то съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ за сгради
в режим на етажна собственост, както е в случая, потребителите остават
задължени за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Тази обвързаност произтича от самия закон и се основава на
конструктивната принадлежност на самостоятелния обект на потребителя към топлоснабдяваната сграда в режим на етажна собственост. В
решение №5/22,04,2010 г. на КС по к.д.№15/2009 г., Конституционният съд на
Република България е отбелязал, че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици
трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части, каквато е и сградната инсталация,
поради което е отхвърлил и искането на Омбудсмана на
Република България за установяване на противоконституционност
на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В този смисъл ирелевантно
се явява обстоятелството дали по отношение на ответника е налице надлежно
открита партида или не, както и как е открита тя – дали по искане на ответника,
служебно от ищеца или по молба на трето лице, щом дължимостта
на цената на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия следва по силата на самия закон. За пълнота следва да се
посочи, че и в самите ОУ /за които следва да се отбележи, че са публикувани във
в.Нощен труд от дата 13-14,12,2007 г. и във в.Посоки бр.239/13,12,2007 г. –
факсимиле от които е приложено към ИМ/ изрично е регламентирана възможност за
служебно откриване на партиди на името на потребителите и без да е налице тяхно
искане.
По отношение възраженията, че топлопреносното предприятие не е спазило нормативните
изисквания на чл.78 от Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването - видно от заключенията на ВЛ по изготвените
СИЕ и СТЕ, претендираната от ищеца сума включва
единствено цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗЕ предвижда, че топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Според приетото по делото заключение на вещото лице по
изготвената СТЕ, разпределението на топлоенергията за процесния
период е правилно извършено от фирмата за топлинно счетоводство. Доколкото
ответникът няма монтирани отоплителни тела в процесния
имот, то съдът приема, че същият не е легитимиран да релевира
възражения за неизвършена процедура по чл.78 от Наредба №16-334/2007 г. Това е така, защото предпоставките за
провеждане на процедурата са свързани именно с установеното превишение
на количеството енергия, отдадено от сградната
инсталация спрямо количеството енергия, използвано за отопление на имотите и
кумулативното намаляване на топлинния товар на отоплителните тела в
индивидуалните имоти с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата.
По отношение
възражението за изтекла погасителна давност за част сумите, които не са
конкретизирани нито по размер, нито по период – съдът счита същото за
неоснователно, по следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1
от Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за
м.февруари 2013 г. главница /началният момент на претенцията по ИМ/ е настъпил
на 02,04,2013 г. В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД,
вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок, и тъй като се касае за
периодични плащания, същият започва да тече не от датата на възникване на
задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1
от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за
главницата за м.февруари 2013 г. е започнал да тече от 02,04,2013 г. /датата на
падеж на задължението/ и не е изтекъл към 01,03,2016 г., когато кредитора е
депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва
да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 120,00 лева за
СИЕ и 80,00 лева за СТЕ. Ищецът е претендирал и сумата от 75,00 лева за ДТ в
исковото производство, но съдът констатира, че такава такса не е внасяна от
ищеца.
По отношение на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева - съдът счита, че следва да се присъди
минималния размер, предвиден в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения,
определен по правилото на чл.7, ал.5, във вр. с ал.2,
т.1 от същата или 300,00 лева, което е общо за осъщественото процесуално
представителство в заповедното и в исковото производство, по следните
съображения - кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира
вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в който случай
при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от друга страна -
направо по исков ред. При определяне размера на дължимата държавна такса е
отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от
това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и
в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен
длъжника с разноски за юрисконсултско възнаграждение
в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране
на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило
се исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими
разноски следва да бъде решен при
постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се касае за едно
и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при съобразяване
размера на това вземане следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК. Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, които са общо за заповедното и исковото
производство.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 10,96
лева - съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че Л.С.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***,
сумата 506,07 лева, от които сумата
от 438,36 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,02,2013 г. – 31,01,2016 г., и сумата от 67,71 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02,04,2013 г. – 22,02,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1389/2016
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Л.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен”
ЕАД, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 2100,00 лева за депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Л.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен”
ЕАД, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в
заповедното и в исковото производство в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Л.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен”
ЕАД, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените
разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 10,96 лева -
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на “***“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: