РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500508 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 250560/14.06.2022г., подадена от К. О. Б.,
чрез адвокат Г. Й. Й., срещу Решение № 260028/12.05.2022 г., постановено по гр.д.№
97/2021г. , по описа на PC – РАДОМИР, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан, предявения от ищеца иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ срещу ответника
„МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на ***, в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпване на процесната трудова злополука - ***, до окончателно плащане. В жалбата се
излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и не
кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде
отменено.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба, с който моли първоинастнационното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
1
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в
обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел следното:
Квалифицирал е искът по чл. 200 от КТ. Приел е, че ищецът е работил по безсрочно
трудово правоотношение при ответното дружество на длъжността "***“, сключен на ***,
като на *** ищецът К. Б. в цех “***”, в гр. ***, на работното си място в „МЕТАЛ ТРЕЙД
666” ЕООД около 11:00 ч. при зареждане на бада с материали при подготовка на плавка, при
стъпване на стойката до бадата се подхлъзнал и паднал, при което е наранил левия си крак.
Вследствие на настъпилата злополука, пострадалият получил счупване на подбедрицата на
левия крак. Съдът е отбелязал, че работодателят е декларирал злополуката пред ТП на НОИ
- гр. Перник, с Декларация за трудова злополука е вх. № *** Процесната злополуката е
призната за трудова с Разпореждане № ***, на НОИ, Териториално поделение - гр. Перник,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 22.04.2019 г.
Съдът е приел от анализа на представената медицинка документация и заключението
на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза, че от датата на евентуалния
инцидент - ***, не са налични медицински документи относно извършени клинични
прегледи и образни изследвания, които да доказват наличие на травма в т.ч. и счупване на
латералния глезен на ляв долен крайник. Първите данни за осъществен клиничен преглед са
от ***, касаещи преглед от лекар - травматолог. Образни изследвания - рентгенографии, чрез
които се доказват счупвания на кости, са осъществени на *** и ***. При рентгенологичното
изследване, осъществено на *** е посочено, че са налице суспектни /неубедителни,
съмнителни/ данни за ивица на просветляване в областта на латералния глезен на лява
подбедрица. Според експерта чрез това изследване не е доказано по категоричен начин
наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица. В такива случаи при неубедителни
данни за счупване, на която и да е кост, обичайно в добрата медицинска практика, се
назначава контролна рентгенография, чрез която да бъде поставена окончателна
рентгенологична диагноза. Датата на това изследване, а именно - *** предхожда с няколко
дни датата на евентуално претърпян инцидент на ***, което навежда на извода, че най-
вероятно е имало травма в областта на долния крайник на датата на която е осъществено
образното изследване, а именно - ***. В документите по делото са налице данни за
проведено образно изследване - рентгенография от ***, където също не е установена и
поставена рентгенологична диагноза касаеща счупване на малкопищялната кост в областта
на глезена, а с посочено - „за сравнение с диагностичните графии”, т.е. с предходно
осъществени изследвания, като и при това изследване не са описани фрактури на
рентгенографираните кости в обема на изследването. Единственият документ от *** е
болничен лист, в който фигурира диагноза: 382.8 счупвания на други части на
подбедрицата. Според експерта не може бъде приета конкретно поставената диагноза като
доказана по надлежния ред, а именно чрез клиничен преглед и осъществяване на образно
изследване, което единствено би могло да потвърди поставената диагноза. Вещото лице е
посочило, че не може да бъде прието да са налице медицински данни сочещи за счупване на
латералния глезен на ляв долен крайник - увреждане посочено единствено в първоначално
2
издадения болничен лист от ***, като от медицинска гледна точка с голяма вероятност може
да се предположи, че са налице данни единствено за неуточнена травма по вид, степен и
характер в областта на левия долен крайник предхождаща датата на инцидента, която не е в
причинна връзка и не е последица от инцидент претърпян на ***
Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на вещо лице лекар-
рентгенолог д-р Д.Д., като вещото лице е представило разчитане на рентгетнография на лява
глезенна става - фас и профил от *** на ищеца Б.. Според експерта са налице рентгенови
данни за ивица на просветляване- фрактура на дисталната част на лявата фибула /латерален
малеол/. Освен с рентгенографското изследване експертът се е запознал и с изследванията от
лекаря - рентгенолог от ***. Според същото възможно е да е налице увреждане, но това е
съмнение без категоричност. Според експерта е е могло да бъдат направени още снимки
след ден-два, да се проследи и да се направи контрол. Според видяното е налице счупване на
фибулата. Възможно е да има движение непосредствено след инцидента. Също е възможно
да се получи тази фрактура при стъпване на криво без падане при лица, които страдат от
заболяване на костната система.
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, чрез разпит на св.
О., дъщеря на ищеца и свидетеля Х., служител на РУ- Радомир, се установява, че ищецът е
претърпял инцидент на ***. Свидетелката К. О. свидетелства, че баща й пострадал на
работното си място на ***, като тя го е видяла вечерта след работа и той бил с гипсова
подложка на левия пострадал крак, за да не си движи крака, като на третия ден му бил
поставен гипс. Свидетелят Х. е посочил, че през *** в ,,Метал Трейд“ **** в РУ Радомир
съвместно с Икономическа полиция и колеги от Агенция „Митници“ отишли в завода в
Червена могила в Цех ***. Там закарали неопределено тютюнево количество за
унищожаване. В цеха бил и ищеца, който им помогнал за натоварване на тютюневите
изделия в съд, наречен „Бада“. При слизане от „Бада“-та на стойката ищецът изохкал и
казал, че е стъпил на криво. След като слязъл от стойката си събул чорапа и видели, че
крака му започнал да отича.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200 КТ за заплащане на
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на декларирана трудова злополука с вх. № *** на ТП на НОИ, станала с К. О. Б. на
***, ведно със законната лихва от датата претърпяната злополука до окончателното
изплащане на вземането.
За уважаване на така предявената искова претенция ищецът при условията на пълно
и главно доказване следва да докаже внезапно увреждане, наличието на трудово
правоотношение между страните към момента на внезапното увреждане, самото увреждане
да представлява трудова злопоука, установена по надлежния административен ред,
настъпили имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, както и
причинно-следствената връзка между увреждането и претендираните вреди. В тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи или правоизключващи факти.
По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че страните
са били обвързани от трудово правоотношение към ***, не се спори, че ищецът е получил
внезапно увреждане, не се спори, че същият е претърпяла неимуществени вреди. Същото се
установи от приетия трудов договор, както и с признаването на ответника за факта за
трудово правоотношение. СМЕ и свидетелските показания напълно установяват внезапното
увреждане, претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Не е спорно между страните, че след инцидента ищецът е бил в отпуск за временна
нароботоспособност в периода от *** до ***.
Спорно остава датата на увреждането и наличието на причинно-следствена връзка
между вредата и претърпените неимуществени вреди от дата ***
3
В исковата молба се твърди, че трудовата злопоука е станала на ***. От събраните
гласни доказателства, както и медицински документи се установява, че ищецът е претърпял
увреда на ***. Ето защо всички доказателства сочат, че трудовата злопоука би следвало да е
станала на ***.
Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО под трудова злопоука следва да се разбира всяко внезапно
увреждане на здравето, станало по време или във връзка или по повод на извършваната
работа както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт.
Установяването на факта на злопоуката и квалифицирането й като трудова се
извършва по реда на чл. 57 – 60 КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране
и отчитане на трудовите злопоуки (НУРРОТЗ), приета на основание чл. 57, ал. 3 КСО.
Процедурата по цитираните разпоредби преминава първо през установяване на
обстоятелствата, при което злопоуката е настъпила, а в последствие и оценка дали същата
следва да се квалифицира като трудова. Това производство се осъществява от длъжностно
лице от ТП на НОИ, което е компетентно да издаде Разпореждане на основание чл. 57 КСО,
с което да признае злопоуката като трудова или да не признае трудовия й характер.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен
акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се
прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд,
пред който се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/,
щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по
издаването му. Представлява официален свидетелстващ документ (Решение № 753 от
28.01.2011 г. по гр. д. 457 /2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 31 от 02.02.2011 г. по гр. д. №
1894 /2019 г. на ВКС, III г. о. у Решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. на
ВКС, IV г. о.) и като такъв се характериза с материална и формална доказателствена сила.
Настоящият състав приема, че от датата на евентуалния инцидент – *** не са налични
медицински документи относно извършени клинични прегледи и образни изследвания,
които да доказват наличие на травма, в т.ч. и счупване на подбедрицата на левия крак. Що
се отнася до образното изследване - рентгенография от ***, вещото лице подчертава, че не е
доказано по категоричен начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица, като
са налице суспектни /неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на просветляване в
областта на латералния глезен на лява подбедрица и няма данни за извършена контролна
рентгенография, чрез която да се постави окончателна рентгенологична диагноза, а датата на
това изследване- ***, която предхожда с няколко дни датата на евентуално претърпян
инцидент на *** което навежда на извода, че най-вероятно е имало травма в областта на
долния крайник на датата, на която е осъществено образното изследване. Свидетелите
твърдят, че на *** се е осъществило падане, на което свидетелят Х. е и очевидец. Ако се
приеме, че е имало подхлъзване и падане, то не е доказано, че падането от ***, е причинило
счупване на подбедрицата на левия крак. Същото само е могло да усили оплакванията от по-
рано получена травма. В този аспект, събраните по делото доказателства създават обоснован
извод, че травматичното увреждане е настъпило преди евентуалното подхлъзване и падане,
които основания изключват характера на увреждането като трудовата злопоука. Липсват
данни на ищеца да е направена рентгенография на ***, като на тази дата единствено е
издаден болничен лист.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има
въззиваемата страна – ответник, но поради изрично заявеното от процесуалния представител
4
на въззиваемата страна, че не претендира разноски в настоящето производство то съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/12.05.2022г., постановено по гр. д. №
97/2021г. по описа на Радомирският районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5