Р
Е Ш Е Н И Е №
323
09.03.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На 10.02.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 28 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 4408 от 19.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4118 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV
гр.с., се осъжда К.И.С., ЕГН **********,
да заплати на М.И.Й., ЕГН **********, сумата от 2
665.17 лева,
представляваща половината от стойността на рента и наем, получени от К.И.С. за
периода 2014 г.-2018г. за съсобствени земи, а именно:
имоти с идентификатори 38950.1.85,
38950.36.32, 38950.26.78, 38950.40.95, 38950.11.55 и 38950.11.70 по КК на с. К.,
56784.501.171 по КК на гр. Пловдив и нива от 6.601 дка с №
005093 в землището на село О., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда– 13.03.2019 г. до окончателното й
погасяване, като се отхвърля претенцията за разликата над 2665.17 лева до
4299.00 лева като погасена чрез прихващане със сумата от 1 633.83 лева,
представляваща припадаща се на М.И.Й. част от стойността на подобрения по
сграда с идентификатор 3895.51.337.2 по КК на с. К. за ремонт на покрив, стена
и смяна на прозорец и по сграда с идентификатор 3895.51.337.1 по КК на с. К. за
ремонт на стена, както и за погребение на наследодателя И. К. Ш., и се отхвърля
възражението за прихващане за разликата над 1633.83 лева до 5350.00 лева,
включително за разходи за поставяне на надгробна плоча. К.И.С. е осъдена да
заплати на М.И.Й. сумата от 416.61 лева за разноски за държавна такса и адв.
възнаграждение по съразмерност, както и М.И.Й. е осъдена да заплати на К.И.С.
сумата от 346.81 лева за разноски за СТЕ и адв. възнаграждение по съразмерност.
Недоволен от постановеното решение е останала ищцата
М.И.Й., ЕГН **********, която чрез пълномощника си адвокат С.А. обжалва решението,
в частта, с която се отхвърля претенцията й за разликата над уважения размер на
2 665.17 лева до пълния предявен размер на иска от 4 299.12 лева като погасена
чрез прихващане със сумата от 1 633.83 лева, представляваща припадаща се на М.И.Й.
част от стойността на подобрения по сграда с идентификатор 3895.51.337.2 по КК
на с. К. за ремонт на покрив, стена и смяна на прозорец и по сграда с
идентификатор 3895.51.337.1 по КК на с. К. за ремонт на стена, както и за
погребение на наследодателя И. К. Ш., както и в частта на присъдените разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваната част от решението, постановяването му в
противоречие на материалния и процесуалния закон и със събрания по делото
доказателствен материал. Намират се за правилни изводите на първостепенния съд,
че искът по чл.30, ал.3 от ЗС е доказан по основание и по размер за сумата от
4 299, 12 лв., но се оспорва частичното уважаване на възражението за
прихващане на ответника, а така и отхвърлянето на иска като погасен чрез
прихващане за разликата над 2665.17 лева до пълния предявен размер. Възразява
се, че претендираните суми за прихващане не са ликвидни и изискуеми, както и че
съдът неправилно е приел разходите по извършено от ответника незаконно строителство,
което подлежи на премахване. Посочва се, че ищцата е узнала за извършените
подобрения с отговора на исковата молба, като е изразила несъгласие с тях,
подавайки жалба до Община Марица с искане за премахване на незаконното
строителство в имота. Въз основа на жалбата била извършена проверка и съставен
констативен акт. Оспорват се и възприетите от първостепенния съд разходи по
погребението на наследодателя в размер
на 220 лв. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част, да уважи
исковата претенция за пълния претендиран размер от 4 299, 12 лв. и да
отхвърли изцяло възражението за прихващане. В съдебно заседание представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и списък на
разноските.
Въззивната жалба е надлежно връчена на въззиваемата
страна К.И.С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Е.Х., която в срока по чл.263 от ГПК не е
депозирала отговор на въззивната жалба. С молба по делото от 07.02.2020 г.,
процесуалният представител на въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски и представя договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното
производство е образувано по обективно кумулативно съединени искове от М.И.Й. срещу К. И.С. с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността. С предявения иск ищцата
твърди, че с ответницата са съсобственици по силата на наследствено
правоприемство от баща им И. К.Ш. на поземлени имоти с идентификатори
56784.501.171 по КК на гр. Пловдив, 38950.1.85, 38950.36.32, 38950.26.78,
38950.40.95, 38950.11.55, 38950.11.70 по КК на село К. и нива от 6.601 дка с № 005093
в землището на село О., при квота за всяка от тях от 1/2 ид.част. Посочва, че
за пет от имотите е сключен безсрочен договор за аренда от 2000 г. между
наследодателя И. Ш. и ЗК Единство, за нива от 6.601 дка в землището на село О. е
сключен договор за наем от 2016 г. между ответницата и М.Б. със съгласието на
ищцата, а за имот с идентификатор 56784.501.171 по КК на гр. Пловдив през
2017г. ответницата, относно в нейно съгласие сключила договор за наем със ЗК
Единство. Излага твърдения, че ответницата е получила по договорите цялата
рента и всички дължими плащания за ползването за периода от 2014 до 2018 г. в
размер на общо 8598.24 лева, поради което претендира присъждането на сумата
4299.12 лева съобразно правото й на собственост върху недвижимите имоти.
С отговора по чл.131 от ГПК, ответницата К.И.С.
е оспорила предявения иск. Изложила е твърдения за извършени разходи във връзка
със здравословното състояние на баща им, за което бил взет заем от 3000 лева, а
след това във връзка с погребението му платила 1100 лева, както и 1500 лева за
надгробна плоча, които намира, че следва да бъдат поети и от двете страни. Твърди,
че със съгласието на ищцата е извършила ремонтни работи на наследствената им
къща, която била пред срутване. През 2017 г. бил извършен основен ремонт на
покривната конструкция къщата на стойност 6200 лева и на южната й стена на стойност
1000 лева. Твърди и че е ремонтирала и източната стена на стопанската постройка
с площ от 20 кв.м., който ремонт бил на стойност 900 лева. Всички тези ремонти
се правили със знанието и съгласието на ищцата, като се сочи, че същите са били
необходими, тъй като без тях сградите са щели да се срутят. Прави възражение за
прихващане със сумата от 5 350 лв., представляваща половината от следните
суми: 6 200 лв. - разходи за труд и материали за ремонт на покрив на
къщата и 1000 лв. - разходи за труд и
материали за новоизградената стена на къщата с поставянето на ПВЦ дограма със
стъклопакет; 900 лв. -разходи за труд и материали за изграждането на стената на
стопанска постройка, 1100 лв. - разходи за погребението на наследодателя и 1500
лв. - за надгробната му плоча.
С
първоинстанционното решение районният съд е приел, че предявените от М.И.Й.
искове са доказани по основание и размер, а така и че ответницата дължи на ищцата претендираната сума
от 4 299.12 лева. Първостепенният съд е отхвърлил исковата претенция за
разликата над уважения размер от 2 665.17 лева до пълния предявен размер на
иска като погасена чрез прихващане със сумата от 1 633.83 лева, след като
частично е уважил възражението за прихващане на К.И.С.
за посочената сума, както и е отхвърлил възражението за прихващане за разликата
над 1 633.83 лв. до 5350 лв.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, с която е уважена исковата
претенция за сумата от 2665, 17 лв. и в частта, с която е отхвърлено
възражението за прихващане на ответницата за разликата над 1633.83 лева до
5350.00 лева, в които части решението е влязло в сила.
Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над уважения размер от 2 665.17 лева до пълния
предявен размер на иска като погасена чрез прихващане със сумата от 1 633.83
лева-представляваща припадаща се на М.И.Й. част от стойността на подобрения по
сграда с идентификатор 3895.51.337.2 по КК на с. К. за ремонт на покрив, стена
и смяна на прозорец и по сграда с идентификатор 3895.51.337.1 по КК на с. К. за
ремонт на стена, както и за погребение на наследодателя И. К. Ш.
При
извършената служебна
проверка на обжалваната част на
решението, съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК,
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността
на обжалваната част на
решението по изложените
във въззивната жалба
доводи, както и при служебна
проверка за допуснати
при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между
страните.
За да отхвърли исковата претенция за
разликата над 2 665, 17 лв. до пълния предявен размер на иска поради
прихващане, първостепенният съд е приел, че ищцата дължи на ответницата сумата от 1 523,
68 лева - като припадащата се на ищцата част от стойността на подобрения на
покрива и южната стена с прозореца на сграда с
идентификатор 38950.501.337.2, както и на източната стена на сграда с
идентификатор 38950.501.337.1 и сумата от 110 лв. – припадащата се на ищцата
част от разходи в размер на 220 лв. за погребението на наследодателя. Оплакванията
на ищцата са, че посочените задължения не са били ликвидни и изискуеми, както и
че не дължи тяхното заплащане.
Направеното от ответницата възражение за прихващане е процесуален способ на защита и не изисква исикуемост и ликвидност на насрещното вземане. Правният
ефект на възражението за прихващане /съдебното прихващане/ настъпва с влизане в
сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното
вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е
ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен
да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани
доказателства, тъй като съгласно чл. 298, ал.4 ГПК решението влиза в сила и по
отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила
на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
В първата инстанция ответницата е
направила възражение за прихващане с направени от нея необходими разходи за
запазване състоянието на съсобствените постройки. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под
"тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за
запазване на вещта и поддържането й в добро състояние, които обичайно се
извършват от ползващия имота съсобственик: ремонти и промени, свързани с
наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното
извършване имотът би бил погинал или състоянието му би се влошило съществено. В тази
хипотеза могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в
който са изразходени. Същевременно
съгласието, знанието, противопоставянето на
съсобственика са без значение за дължимостта им. Това е така, защото никой
съсобственик не може да откаже да поеме припадащия му се дял от тях под
предлог, че не си е служил с вещта, не е дал съгласието си, не е знаел за тях и
т.н. ТР № 85/1968 г. и частично отменящото го ППВС № 6/1974 г., които
разграничават отделните хипотези в зависимост от съгласието, знанието и
противопоставянето на съсобственика, касаят само правата на подобрителя, не и
на съсобственика, който е направил разходи за запазване на вещта, т.е.
необходими, а не полезни разноски. Поради това и тъй като ответницата
претендира разходите като необходими за запазване нормалното състояние на
сградите, то е ирелевантно дали ищцата е дала съгласие или се е
противопоставила за тяхната направа.
По делото не се спори, че страните
са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
38950.501.337 по КК на с. К., общ.Марица, обл.Пловдив, както и на намиращите се
в него сграда с идентификатор 38950.501.337.2 с предназначение: сграда за обитаване
и на сграда с идентификатор 38950.501.337.1 с предназначение: селскостопанска
сграда. Първостепенният съд е приел, че
квотата на ищцата от съсобствеността е 1/4ид.ч. като е кредитирал представения
от нея констативен нотариален акт от 24.01.2019 г., с който са установени
правата й върху 1/4 ид.ч. от ПИ и сградите. Районният съд не е възприел
твърдението на ответницата, че собствеността на страните е при квоти от 1/2
ид.ч. въз основа на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
придобит по давност от 22.12.1986 г. от наследодателя И.К. Ш.. С въззивната
жалба не се оспорва изводът на съда, че квотата на ищцата е 1/4 ид.ч. от ПИ и
сградите, каквото е било и нейното твърдение в първата инстанция, а
същевременно ответницата също не оспорва така приетата от съда квота на ищцата.
С оглед на това и тъй като въззивният съд е обвързан от фактическите изводи на
първоинстанционния съд, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, правният спор следва да се разреши съобразно квотата на
ищцата до размера на 1/4 ид.ч. от ПИ и сградите.
При преценка на
доказателствената съвкупност се установява, че ответницата е извършила
твърдените от нея ремонтни дейности на покрива на съсобствената къща и на
нейната южна стена и прозорец. От показанията на св.П. е видно, че ответницата
и близките й са правили ремонт на покрива на къщата като са сменили греди,
поставили са керемиди и улуци, както и че са правили ремонт на стената и
прозореца с поставянето на дограма. Извършването на тези ремонтни дейности се е
наложило, тъй като къщата е била кирпичена и пред разпадане, при което са
извършили ремонта, за да я запазят. Въззивният съд кредитира показанията на
св.П. като основани на преките й и непосредствени впечатления, същите са ясни,
точни и последователни, като от тях се доказва извършването на твърдените
ремонтни работи на покрива и на стената с прозореца на къщата, както и че
същите са били изпълнени за запазването на нормалното състояние на сградата. От
данните по делото не се обосновава
извод, че извършените ремонтни
дейности представляват подобрения, т.е. нововъведения в
общата вещ, които я изменят и увеличават полезните й качества, в която хипотеза
отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата на гестията и
неоснователното обогатяване- чл. 60 и сл. ЗЗД, поради което районният съд неправилно е приложил нормата на
осн.чл.61, ал.2 от ЗЗД. Отношенията между страните следва да се уредят на
осн.чл.30, ал.3 от ЗС, тъй като са съсобственици на процесната сграда и ответницата
е направила разходи, необходими за
поддържане на доброто й
състояние и ползването й по предназначение.
По
отношение на размера, в който следва да се уважи възражението за прихващане, следва
да се цени приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно - техническата
експертиза, като се има предвид, че съсобственикът дължи заплащане на разходите за
извършените ремонтни дейности съразмерно с квотата си от
съсобствеността си. Според заключението на СТЕ, стойността на изпълнените от
ответника ремонтни дейности на покрива и на стената с прозореца на къщата към
годината на изпълнението е 6 722, 67 лв. В заключението си вещото лице е изчислило
и увеличената стойност на имота от ремонтните
дейности в размер на 5 904, 59 лв., която стойност неправилно е възприета
от районния съд на осн.чл.61, ал.2 от ЗЗД, доколкото се доказва, че ремонтните
дейности са били извършени за запазването на нормалното състояние на сградата и
същите не представляват подобрения. Въззивният съд намира за доказано, че
разходите за ремонт на покрива и на южната стена с прозореца на къщата са на
стойност от 6 722, 67 лв., необходими за запазване на нормалното й
състояние. В случая обаче липсва жалба от ответната страна досежно приетия от
районния съд по-малък размер от 5 904, 59 лв., а съгласно чл. 271, ал.1, изр. 2 ГПК ако решението не е обжалвано от другата страна,
положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. Предвид
на това и тъй като с признаването на правата на ответницата за сумата от
6 722, 67 лв. ще се влоши положението на жалбоподателката, а ответницата
не е обжалвала решението, възражението за прихващане със стойността на
ремонтните работи на покрива и стената с прозореца на къщата ще следва да се
уважи въз основа на приетия от първостепенния съд размер от 5 904, 59 лв. до
размера на квотата от 1/4 ид.ч. на ищцата. В предвид на това, въззивният
съд намира, че дължимият от ищцата размер от разходите за ремонта на покрива и
южната стена с прозореца на къщата е 1 476, 15 лв.
По делото не се доказва твърдението
на ответницата, че е извършила ремонт на източната стена на стопанската
постройка с идентификатор 3895.51.337.1 по КК на с. К.. Не са представени
писмени доказателства и осъществяването на подобни ремонтни дейности не се
установява от гласните доказателства. По почин на страните са разпитани
четирима свидетели – св.Ш., св.П., св.С. и св.Й., като единствено св.П.
свидетелства за извършени ремонтни работи в съсобствения имот и то само по
отношение на къщата, но не и по отношение на стопанската постройка. Относно стопанските
постройки в имота св. П. посочва, че в двора има навеси, където си държат жито,
инструменти, но не е обърнала внимание там да е правено нещо. Действително според
показанията на св.П., ответницата е пристроила една лятна кухничка, която обаче
е новоизградена постройка като не се твърди и не се установява същата да
съставлява стопанската постройка с идентификатор 3895.51.337.1. Още повече, че
самата ответница посочва, че постройка е с рушаща се стена и ремонтът е
извършен с цел нейното запазване, а не че сградата е новоизградена. Със заключението
на СТЕ също не се доказва реалното извършване на ремонта на източната стена на стопанската
сграда, доколкото вещото лице единствено остойностява твърдените от ответницата
ремонтни дейности. Ето защо, въззивният съд намира, че при условията на пълно и главно доказване не
се доказва израждането на източната стена на стопанската постройка.
Поради това, първостепенният съд
неправилно е приел, че ищцата дължи на ответницата сумата от 1 523, 68 лв.,
включително за ремонта на източния прозорец на стопанската постройка.
Въззивният съд намира, че задължението на ищцата е до размера на 1 476, 15
лв. за ремонта на покрива и южната стена с прозореца на сграда с идентификатор 38950.501.337.2.
Неоснователни са възраженията, че
ищцата не дължи сумата за извършените ремонтни дейности, поради незаконност на
строителството, предвид жалбата до Община Марица и констативен акт №40 от
14.06.2019 г. на Община Марица. Действително с констативния акт е установено
изграждането в поземления имот на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, но не се доказва, че този незаконен строеж е сградата с идентификатор 38950.501.337.2, за ремонта на която съдът
намери, че ищцата дължи сумата от 1 476, 15 лв. Извод за това се
прави и от заключението на СТЕ, доколкото вещо лице В.Р. сочи, че незаконното
строителство не е оценено и същото представлява
пристройка на последната снимка от експертизата на л.3, а видно от
заключението оценени са сградите с идентификатор 38950.501.337.2 и 38950.501.337.1
на снимките на л.2. Поради това не се констатира незаконност на строителството,
за което са направени ремонтните работи, подлежащи на заплащане от ищцата
съобразно квотата й от съсобствеността.
Основателно
е възражението в жалбата против извършеното прихващане със сумата от 110 лв.
като припадаща се на ищцата част от извършените от ответницата разходи в размер
от 220 лв. за погребение на наследодателя. Първостепенният съд неправилно е
приел, че ищцата дължи половината от разноските за погребението на
наследодателя. Разноските за погребение не представляват притезания, възникнали
въз основа на имуществената общност между страните, тъй като наследството се открива в момента на смъртта на
наследодателя - чл. 1 от Закона за наследството и поради това разходите за погребение не могат да бъдат свързани с
наследството
/ Определение
№ 171 от 26.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2105/2008 г., IV г. о., ГК/. Същевременно по делото не се доказва постигнато между страните
съгласие за поделянето на разноските за погребение на наследодателя. По делото
не са представени писмени доказателства за такава уговорка между страните и
същата не се удостоверява от показанията на свидетелите. Свидетелят Ш. /първи
братовчед на страните/ посочва, че не знае за такава уговорки, според св.Й.
/дъщеря на ищцата/ майка й е разбрала след месец и половина за смъртта на дядо
й, а останалите свидетели не дават показания относно това твърдяно от
ответницата обстоятелство. Въззивният съд намира, че не е налице правно
основание за поемането на половината от разноските за погребението от ищцата. Налице е
морално задължение за ищцата като дъщеря на наследодателя, но не и правно
задължение, поради което същото не може да бъде изисквано да бъде изпълнено.
Поради това неправилно районният съд е приел, че ищцата дължи на ответницата
сумата от 110 лв. като припадаща й се част от разноските от 220 лв. за
погребение на наследодателя, а така и неправилно е уважил възражението за
прихващане за тази сума.
Ето защо, въззивният съд намира, че възражението
за прихващане е основателно до размера на 1 476, 15 лв., при което след
извършено прихващане между него и вземането на ищцата от 4 299, 12 лв.,
исковата претенция следва да се уважи до размера на 2 822, 97 лв. Ето
защо, първоинстанционното решение ще бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищцата иска за разликата над 2 665, 17 лв. до
2 822, 97 лв., и предявеният иск ще бъде уважен до посочения размер, тоест
с настоящото решение на ищцата ще се присъдят още 157, 80 лв., а така и ще се
отхвърли възражението за прихващане с посочената сума.
С оглед изхода на
делото следва да бъдат
преизчислени и присъдените
с обжалваното решение
разноски. В
първоинстанционното производство ищцата
е направила разноски за държавна
такса в размер на 171, 96 лв. и за
адвокатско възнаграждение от 500 лв. Въззивният съд не кредитира посочените в
списъка по чл.80 лв. разноски от ищцата от 191, 96 лв. за държавна такса и 600
лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от платежното
нареждане на л.38 от делото на ПРС, платената държавна такса е в размер на 171,
96 лв. От договора за правна защита и съдействие от 26.02.2019 г. се
удостоверява направата на разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., не
се доказва договарянето и заплащането на адв.възнаграждение от 600 лв. При
което разноските на ищцата за първата инстанция са в размер на 671, 96 лв., от
които съразмерно на уважената част от претенцията се дължат 441, 23 лв. С
първоинстанционното решение на ищцата са присъдени разноски от 416, 61 лв., поради което с въззивното
решение ще се присъдят още 24, 62 лв.
Ответницата със списъка по чл.80 от ГПК претендира разноски за
депозит на СТЕ от 200 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 800 лв. Разноските от 200 лв. за СТЕ не се доказват,
тъй като определеният от съда и платен от ответника депозит за експертизата е в
размер на 160 лв. Поради това разноските на ответницата за първата инстанция са
в размер на 960 лв., от които съразмерно на уваженото възражение за прихващане
й се дължат 329, 63 лв. Ето защо обжалваното решение ще се отмени в частта му,
с която в полза на ответницата са присъдени разноски за разликата над 329, 63
лв. до 346, 81 лв.
По разноските във въззивното
производство: ищцата е
направила разноски за държавна
такса от 32, 68 лв. и за адвокатско възнаграждение от 200 лв., тоест общо в
размер на 232, 68 лв., от които
по съразмерност следва
да й се присъдят 22, 46 лв. Ответницата е направил
разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв., от които по съразмерност
следва да й се
присъдят 271, 04 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4408
от 19.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 4118 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XIV гр.с., в
частта, с която се отхвърля предявеният от М.И.Й., ЕГН ********** против К.И.С.,
ЕГН ********** иск по чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за разликата над 2
665, 17 лева до 2 822, 97 лева като погасена чрез прихващане със сумата от
157, 80 лева - припадаща се на М.И.Й. част от стойността на подобрения по
сграда с идентификатор 3895.51.337.1 по КК на с. К. за ремонт на стена, както и
за погребение на наследодателя И.К. Ш., както
и в частта, с която М.И.Й., ЕГН **********
е осъдена да заплати на К.И.С., ЕГН ********** разноските по делото за
разликата над 329, 63 лева до 346, 81 лева
по съразмерност, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,
да заплати на М.И.Й., ЕГН **********, сумата от още 157, 80 лева
- полагаща й се рента и наем, получени от К.И.С. за периода 2014 г.-2018г. за
съсобствени земи, а именно: имоти с идентификатори 38950.1.85, 38950.36.32, 38950.26.78, 38950.40.95,
38950.11.55 и 38950.11.70 по КК на с. К., 56784.501.171 по КК на гр. Пловдив и
нива от 6.601 дка с № 005093 в землището на село О., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда– 13.03.2019 г. до окончателното
й погасяване, както и ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на К.И.С. и за сумата от 157, 80 лева - като припадаща
се на М.И.Й. част от стойността на подобрения по сграда с идентификатор
3895.51.337.1 по КК на с. К. за ремонт на стена, както и за погребение на
наследодателя И. К. Ш..
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4408 от 19.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 4118 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, XIV гр.с., в частта, с която се отхвърля
предявеният от М.И.Й., ЕГН ********** против К.И.С., ЕГН ********** иск по
чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за разликата над 2 822, 97 лв. до
4 299, 12 лв. /погрешно посочена като
4 299, 00 лв./ като погасена чрез прихващане със сумата от 1 476,
15 лв., представляваща припадаща се на М.И.Й. част от стойността за ремонт на
покрив, стена и смяна на прозорец на сграда с идентификатор 3895.51.337.2 по КК
на с. К., в частта, с която М.И.Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на К.И.С.,
ЕГН ********** разноските по делото от 329, 63 лв. по съразмерност, както и в частта, с която К.И.С., ЕГН **********
е осъдена да заплати на М.И.Й., ЕГН ********** разноските по делото от 416, 61
лв по съразмерност.
ОСЪЖДА
К.И.С., ЕГН **********, да заплати
на М.И.Й., ЕГН **********, сумата от
още 24, 62 лв.-разноски за първата инстанция по съразмерност и сумата от 22, 46
лв. – разноски за въззивната инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********, да заплати на К.И.С., ЕГН **********, сумата
от 271, 04 лв. – разноски за въззивната инстанция по съразмерност.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, с която е уважена исковата
претенция за сумата от 2665, 17 лв. и в частта, с която е отхвърлено
възражението за прихващане на ответника за разликата над 1 633.83 лева до
5 350.00 лева, в които части решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|