Р Е Ш Е Н И Е
260170/14.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На деветнадесети ноември
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД №1295 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 0869 – 004143/02.01.2020год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя К.Г.К., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН. Оспорва
отразените в АУАН факти. Оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия
орган. Не му било ясно за кое нарушение, какво наказание му било наложено. В
съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител
– адв. Б. Б. от ШАК, който поддържа жалбата. В хода по същество се излагат
доводи и, че се касае за маловажен случай.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. В придружителното писмо е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 13.12.2019г. свидетелите Г.Ю.И. и С.Б.С. – мл. авкоконтрольор в сектор
ПП при ОДМВР - Шумен работили в екип. Около 13.15 часа при патрулиране в гр.Шумен, минавайки по ул. «Станционна»
забелязали л.а. «Хонда ЦР В» с рег. № Н 9090
ВК, който бил паркиран на тротоара в близост до №10 като водачът бил в
автомобила. Контролните органи спрели патрулният автомобил на пътното платно в
близост до паркирания автомобил. Св. С.С.
поискал документите на водача и автомобила като му обяснил, че ще му
бъде съставен фиш за неправилно паркиране. Водачът – жалб. К.Г.К., предоставил СУМПС, без контролния талон към него
и СРМПС. Св. Г.Ю.И. издал фиш серия GT №201933,
за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, който фиш
жалбоподателят отказал да подпише. Предвид отказа, св. С. му казал, че ще му бъде съставен акт, на което
жалбоподателят отговорил «добре няма
проблем».На последвалата покана от страна на св. С., жалбопадателят да отиде да
му съставят акт, последният отговорил, че няма да подписва нищо, след което св.
С. отново му заявявил, че ще му бъде съставен акт. Докато св. Г.Ю.И. съставял
акта, св. С. се опитал да обясни на жалбоподателя нарушението, което е
извършил, но последният не бил съгласен, настоявайки да отидат в сектор Пътна полиция, за изясняване на
случая. Жалбоподателят се отправил с автомобилът си към сектор «Пътна полиция».
Свидетелите Г.Ю.И. и С.Б.С. го последвали с патрулния автомобил. След разговор с висшестоящ служител, жалбоподателят
отказал да му бъде предявен съставеният акт, да подпише и получи каквото и да
е. Предвид отказа на жалбоподателя и
необходимостта, същият да бъде удостоверен, бил извикан св. И.Г.И., но докато
той пристигне жалбоподателят напуснал сградата. След като установили
отсъствието му, контролните органи намерили негов актуален телефонен номер и се
свързали със жалбоподателя, но същият отказал да се върне. Представените от
него СУМПС и СРМПС останали в контролните органи. Същият ден свидетелите Г.Ю.И. и С.Б.С. изготвили два брая докладни записки по случая като описали
установените обстоятелства, поведението на жалбоподателя и действията, които са предприели. Във връзка
с докладните записки, началникът на сектор ПП разпоредил проверка за евентуално
нарушение на чл.103 от ЗДвП, която била извършена от инсп. И.Г. – ПИ в група
ОДПКПД в сектор ПП.
Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка,
наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.178е и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя К.Г.К., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено
лично на 09.07.2020г.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събраните
по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели. Съдът кредитира напълно
показанията на Г.Ю.И., С.Б.С. и И.Г.И.. Същите изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия
на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени доказателства, както и с приобщеното веществени доказателства - диск предоставен от ОДМВР – Шумен
със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил. Свидетелите Г.Ю.И. и С.Б.С. са очевидци на
извършените нарушения. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушения, което не е
извършил. Показанията им кореспондират с със записите от АИС
ВПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 94 ал.3 от ЗДвП пътните превозни
средства се спират за престой и
паркиране в населените места възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Нормата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
Съгласно
чл. 93 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и §1
т.44 и т.45 от ДР на ППЗДвП, ППС е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. ППС се счита за паркирано, когато не са налице обстоятелствата, които
го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
конкретният случай безспорно се касае за паркирано МПС, доколкото не се
доказаха обстоятелствата по чл.93 ал.1 от ЗДвП.
Въз
основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Ю.И. и С.Б.С.,
и приобщените записи от
АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил, по безспорен начин се установява, че
на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят е паркирал управлявания от
него автомобил «Хонда ЦР В» с рег. № Н 9090 ВК на ул. «Станционна»
до №10, извън платното за движение, а именно на тротоара.
По смисъла на § 1 т.5 от ДР на
ППЗДвП "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Безспорно мястото, където е бил позициониран автомобила
притежава тези характеристики. В хода по същество процесуалният представител на
жалбоподателя не оспорва тези обстоятелства. Излага доводи,че не е
осъществен състава на вмененото нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като начинът
по който бил паркиран автомобилът не създал пречки за преминаване на пешеходци по тротоара, доколкото
имало достатъчно разстояние между МПС и сградата, а законодателят не бил
забранил изрично паркирането на
тротоара.
Съдът намира изложеният
довод за неоснователен.
Паркиране на тротоар е допустимо само при
определени условия, които са кумулативно предвидени и посочените са само
част от тях. За да бъде разрешено паркирането на тротоари, освен
изискванията автомобилът да тежи до 2.5
тона, да има разстояние не по – малко от 2 метра за преминаване на пешеходци и
да не е в непосредствена близост до вход или гараж, има и още едно изискване, за да е възможно паркирането, а именно, ако собствениците на пътя или администрацията са определили мястото
за такава цел. При положение, че там, където е бил паркиран автомобила от
жалбоподателя не е било посочено като място за паркиране, т.е не е
сред разрешените за паркиране по смисъла на чл.178е ЗДвП,
дори да са били налице другите условия визирани в нормата на чл.94 ал.3 ЗДвП,
то паркиране не е било разрешено.
Неоснователен и доводът, че не било ясно точното място на извършване на
нарушението, доколкото било посочено само ул. „Станционна“. Както в съставеният акт, така и в
издаденото НП е посочено, че МПС е паркирано на ул. „Станционна“ до №10.
По отношение доводът на процесуалният
представител на жалбоподателя, че в НП се сочели две взаимно
изключващи се изпълнителни деяния – престой и паркиране, което противоречие
нарушавало правото на защита на жалбоподателя, съдът намира следното: В
обстоятелствената част на издаденото НП, наказващият орган при описание на
обстоятелствата, съотносими по отношение вмененото нарушение е посочил, че
жалбоподателят е паркирал лекия
автомобил като престоява върху тротоар,
който не е определен за паркиране и
престояване от собственика на пътя, след което е направил извод, че е извършил
следното: „ в населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за
това места, определени от
администрацията или собственика на пътя,
с което виновно е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП. Действително в обстоятелствената
част са използвани и двата термина, които безспорно касаят две отделни
хипотези, но доколкото съдържащият се в пункт 1 извод е използват единствено
термина „паркира“, съдът намира, че в конкретният случай правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение е санкциониран и да отстоява своята теза срещу това
твърдение, не е нарушено. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
В
случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение като
„маловажен случай”. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая деянието не
може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение, както
правилно е преценил и наказващият орган.Конкретното деянието не
бележи значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обичайните случаи на подобни нарушения и законът не предвижда настъпването на
определени резултатни последици, освен самото нарушаване на забраната да се
паркира на тротоара извън определените за това места. Целта на тези разпоредби на ЗДвП е
да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата,както и
да се улесни тяхното придвижване.
Административно
– наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя
съобразно разпоредбата на чл.178 е от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба от
50 лв. до 200 лв. на лице, което паркира на тротоарите в населени места извън разрешените за това места. Наложеното
наказание е в минимално предвидения размер.
По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 – 5
от ЗДвП задължава водачите да носят конкретно изброени документи, между които и
контролния талон към
СУМПС - чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
АУАН и на НП при описание на нарушението е посочено, че водачът не носи
контролен талон към СУМПС. От събраните гласни доказателства и приобщените записи от АИС ВПК се
установява, че проверката на документите на жалбоподателя е била извършена на мястото,
където амтомобилът е бил паркиран на ул. «Станционна». При поискване от страна
на св. С., жалбоподателят е предоставил СУМПС и СРМПС и именно те впоследствие
са останали в контролните органи. От доказателствата по делото, вкл. и от
записите от АИС
ВПК не се установява да е представил и контролния талон. На приобщеният по
делото запис “Н8000АР_50026B7671037EBB_ch2_20191213130610_20191213132526“, съставляващ
файл 5 от диска, се вижда, че св.С. държи СУМПС и СРМПС. От
друга страна фактът, че К. не е представил контролен талон, не води до
единствено възможния извод, че е осъществил състава на нарушението по чл.100
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, тъй като неизяснено остава обстоятелството носил ли го е
или не. Неносенето и отказа да бъде представен, при поискване от контролните
органи съставляват две отделни нарушения, за които се прилагат различни
санкционни разпоредби. При нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, ЗДвП допуска също да бъде санкционирано
посредством издаване на фиш. Преди съставяне на акта, на жалбоподателя е бил съставен фиш единствено
за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Също така на приобщеният по
делото запис “Н8000АР_50026B7671037EBB_ch2_20191213132526_20191213133419“ , съставляващ
файл 6 от диска се вижда и чува, че след
отказа на жалбоподателя да подпише фиша и предприемане на действия по съставяне
на АУАН от св. Г.И., св. С. излиза от автомобила и иска от жалбоподателя контролния талон, но
последния отказва да му го предостави. При така установеното съдът намира, че
не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.100
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, поради което в тази част НП следва да бъде отменено.
По
отношение доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
на ЗАНН, съдът намира следното: Неоснователен е доводът , че АУАН и НП били
издадени от некомпетентни лица. Същите са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.Неоснователен е и
доводът, че в НП липсвали обстоятелствата, при които било извършено нарушението.
В НП нарушенията са индивидуализиран по време,
място и начин на извършване, позволяващи му да разбере в какво се изразяват
същите.
По
отношение доводите за допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне
и връчване на акта, съдът намира следното:
Процедурата по съставяне, предявяване и връчване на
АУАН е уредена в разпоредбите на чл.40 и чл.43 ЗАНН.Става въпрос за три отделни
действия,които съставителите на АУАН следва да предприемат и изпълнят съобразно
изискванията на тези норми. С осъществяване на всички тези действия приключва и
цялата процедура по издаването на акта, въз основа на който се образува
административнонаказателното производство.Относно съставянето на АУАН е
въведено правило същото да се извърши в присъствието на нарушителя /чл.40 ал.1 ЗАНН/.При такава ситуация още при съставянето му АУАН, той се предявява за подпис на нарушителя и му се
връчва /чл.43 ал.1 и ал.5 ЗАНН/.Налице е изключение от това правило
–съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,когато не може да бъде намерен
и след покана не се яви за съставянето на АУАН /чл.40 ал.2 ЗАНН/.Очевидно при
отсъствие на нарушителя АУАН няма как да бъде
предявен за подпис и връчен едновременно със съставянето му, поради
което съобразно чл.43 ал.4 ЗАНН следва да се изпрати на съответната служба, а
ако няма такава-на общинска администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване.
От приобщеният по делото запис “Н8000АР_50026B7671037EBB_ch2_20191213130610_20191213132526“,
съставляващ файл 5 от диска се установява следното: Още
на мястото на извършване на нарушението на ул. «Станционна», на жалбоподателят
бил съставен фиш за нарушение на чл.94 ал.4 от ЗДвП, който той отказал да
подпише, след което за времето от 13.20.58 часа до 13.21.09 часа, св. С.С.
предприема следните действия: излиза от предна дясна седалка на патрулния
автомобил и казва на жалбоподателя, че ще бъде съставен акт, на което
жалбоподателя отговаря «добре няма
проблем»; след което св. С. влиза в автомобила отправяйки към жалбоподателя
репликата «ела да ти съставим акт», на което жалбоподателя отговаря «няма да
подписвам нищо», на което св. С. отново му казва «акт ще Ви бъде съставен». От
записа също така е видно, че от своя страна в 13.21.40 часа св. Г.И. взема таблета
и започва да въвежда необходимите данни, т.е. започва да съставя акта. Видно от
запис “Н8000АР_50026B7671037EBB_ch2_20191213132526_20191213133419“,
съставляващ файл 6 от диска, който хронологично следва по
време файл 5, св. Г.И. продължава да извършва действия по съставяне на акта на
таблета до 13.29.52 часа. В това време св. С. излиза от автомобила, разговаря с
жалбоподателя опитвайки се да му обясни нарушението, което е извършил, но
последният несъгласен с констатациите на контролните органи, настоява да
отидат в сектор Пътна полиция, за
изясняване на случая, в резултат на което жалбоподателят и контролните органи
се придвижват до сградата на сектор ПП.
Въз основа
на събраните по делото гласни доказателства и най – вече от приобщените записи
от АИС
ВПК, съдът намира, че в конкретният случай не се касае за
съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, който впоследствие е следвало да
бъде връчен, а за съставен акт в присъствие на жалбоподателя, който
впоследствие в сградата на сектор ПП, жалб. К. отказал да му бъде предявен и
връчен, напускайки сградата, което е удостоверено с подписа на свидетеля Илия И.. Дори и след
осъществен контакт с него по телефон, жалбоподателят отказал да се върне. Тези
обстоятелства се установяват освен от събраните гласни доказателства, както и
от изготвената докладна записка.Настоящият съдебен състав намира, че при така
стеклите се обстоятелства не са нарушени правата на жалбоподателя. Съдът намира
за безспорно установено, че същият е бил наясно, че му се съставя АУАН, но вместо да подпише акта и да възрази по предвидения в ЗАНН ред, той решил
да преодолее действията на контролните органи разговаряйки с по – висшестоящи
служители в сектор ПП. Контролните
органи са направили необходимото да му предявят и връчат акта, вкл.
разговаряйки с него и по телефона. Актът е предявен и връчен при условията на
отказ по обективни причини, а именно поведението на жалбоподателя изразяващо се
в самоволно напускане на сградата на сектор ПП, поради което и сам се поставил в невъзможност да отрази
писмени възражения при предявяване на акта и да получи копие от същия. Неприемливо
е да се черпят облаги в резултат на собственото неправомерно поведение. Предвид изложеното
съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения в процедурата по
съставяне на акта до степен, че да доведат до неговата незаконосъобразност.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено по отношение наложеното наказание за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство в открито
съдебно заседание от Ив. С.– гл. юрисконсулт, се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити
съдебни заседания, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради
което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19 – 0869 – 004143/02.01.2020год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП на жалбоподателя К.Г.К., ЕГН ********** *** е
наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19 – 0869 – 004143/02.01.2020год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя К.Г.К., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен
съдия: