Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 691, 21.11.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2265
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 1038.67 лв. – главница, договорни
лихви, неустойки и наказателни лихви.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и трето лице „Сити Кеш“ ООД е имало сключен договор за паричен заем
от 14.12.2016 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника
сумата от 600.00 лв. лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата
на 34 равни седмични погасителни вноски в размер на по 20.12 лв., включващи
плащане по главница и договорна лихва в размер на 84.13 лв., като падежа на
първата вноска бил 21.12.2016 год., а последната на 09.08.2017 год. В молбата
се твърди, че ответника се е задължил съгласно договора да предостави на ищеца
обезпечение в срок от три дни, а при неизпълнение на това задължение дължал неустойка в размер
на 471.92 лв., дължима на 34 равни седмични вноски от по 13.88 лв. и поради
това, че не представил обезпечение ищеца твърди, че се дължи неустойката за
неизпълнение, същата била начислявана към вноските по кредита и така размера на
дължимите седмични вноски от ответника възлизали на 34.00 лв. Ищеца твърди
също, че ответника не изпълнил задължението си да погасява задължението си по
начините и в сроковете, посочени в договора и съгласно погасителния план,
поради което кредитора на осн. чл.7, ал.4 от договора
обявил автоматична предсрочна изискуемост на вземането, считано от 22.03.2017
год., а това довело до прилагане на клауза за неустойка при забава, определена
в размера съгласно договора на 162.81 лв. Тъй като ответника не е изпълнявал
задълженията си по договора за заем и изпаднал в забава била начислена лихва за
забава в размер на 61.81 лв. за периода 23.03.2017 год. ( датата следваща
предсрочната изискуемост) до подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди, че
ответника е извършил плащания за погасяване на задължението си по договора за
заем в общ размер на 342.00 лв., разпределени от кредитора за погасяване на главница: 160.56 лв.,
договорна лихва: 40.64 лв., и неустойка за неизпълнение на договорно задължение
: 140.80 лв. Твърди също, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с
Приложение № 1 от 31.10.2017 год. към рамков договор за цесия от 31.10.2017 г.
и прехвърлянето на вземането е съобщено по пощата на ответника, но писмата били
връщани в цялост, поради което ищеца е приложил уведомление за цесия към
исковата молба, с искане същото да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата
молба. Предвид липсата на изпълнение както към стария, така и към новия
кредитор ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за сумата в общ размер на 1038.67 лв.,
включваща незаплатена главница и договорна лихва по договора за кредит,
неустойка за предсрочна изискуемост, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника
по реда на чл.47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния
съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което
е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. Поддържа предявения иск чрез процесуален
представител, депозирал писмено становище.
В дадения месечен срок ответника е упражнил правото си
на отговор, чрез назначения от съда особен представител. В отговора е изразено
становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. В отговора са
наведени и доводи за неоснователност на иска , поради липса на качество на
кредитор на ищеца, поради несъобщаване на извършеното прехвърляне на вземането
на ответника, което не може да бъде направено с исковата молба, каквото искане
ищеца е направил, поради това, че ответника се представлява от адвокат,
назначен от съда, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Моли да се отхвърли иска,
ведно със законните последици. В съдебно заседание поддържа доводите, наведени
с отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1169/2018 год.
на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 664/04.07.2018 год. за сумата от 439.44
лв. главница по Договор за заем № 100473 на 14.12.2016 г, за периода 01.03.2017
г. до 09.08.2017 г., по отношение на която на основание чл.7,ал.4 от договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 22.03.2017 г., договорна лихва в размер на 43.49 лв.,
от 01.03.2017 г. до 09.08.2017 г., по
отношение на която на основание чл.7,ал.4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 22.03.2017 г., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 331.12 лв. от 01.03.2017 г. до 09.08.2017 г.,
по отношение на която на основание чл.7,ал.4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 22.03.2017 г., неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 162.81 лв., начислена еднократно на 22.03.2017 г.,
обезщетение за забава в размер на 61.81 лв., от 23.03.2017 г. до 03.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2018 г. до изплащане на
вземането и направените в заповедното
производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на
14.12.2016 год. е сключил договор за паричен заем № 100473/ 14.12.2016 год. с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 600.00
лв., срещу задължението на ответника да
възстановява ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени
в договора. Видно от договора същия е сключен за срок от 34 седмици, при дата
на първо плащане – 21.12.2016 год. и краен падеж - 09.08.2017 год., при фиксиран лихвен процент
от 40.08 %, и ГПР 49.214 %., или обща сума за възстановяване в размер на 684.13
лв. Ответника е поел задължение да възстанови сумата на 34 равни седмични
вноски в размер на 20.12 лв. Договора е сключен при действия на ОУ,
предоставени на ответника и подписани от него. В чл.9 от ОУ, съответно чл.6 от
договора страните са договорили обезпечения от страна на длъжника - запис на
заповед, поръчител или б. гаранция, като ответника се задължил да представи
поне две от трите обезпечения. Съгласно чл.7, ал.1 от договора, при забава от
страна на длъжника, на която и да е погасителна вноска, дължи лихва за забава,
в размер на законната лихва, за всеки просрочен ден, а съгласно чл.7, ал.4, при забава на четири седмични
погасителни вноски от страна на длъжника, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем, а кредтора има право да начисли неустойка
за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата до пълно погасяване
сума – главница, договорни лихви и неустойка по чл.8 от договора. Видно от
разпоредбата на чл.8 от договора, ако ответника в тридневен срок от сключване
на договора не представи обезпечение по чл.6 дължи неустойка в размер на 471.92
лв., при разсрочено плащане, съгласно погасителния план по договора за заем.
Безспорно е по делото, предвид твърденията
на ищеца в исковата молба и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
приета без възражения от страните и съда, че ответника е погасил част от
задължението, като е внесъл сума в размер на 342.00 лв., която е била
разпределена от кредитора за погасяване на главница – 160.56 лв., договорна
лихва – 40.64 лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 140.80
лв., както и е безспорно, че остатъка от задължението на крайния падеж –
09.08.2017 год. не е било погасено.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземане от 31.10.2017 година кредитора
„Сити кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземането си към
ответника, по сключения договор за паричен заем. Договорът е описан в приложеното
Приложение № 1/31.10.2017 година към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Кредиторът „Сити кеш“ ООД е упълномощил ищеца, да уведоми от негово име, всички негови длъжници, по
вземания прехвърлени по договора за продажба и прехвърляне на вземания. Във
връзка с това ищецът е отправил две уведомителни писма до ответника-длъжник, но
видно от доказателствата същите не са достигнали до адресата -длъжник. Именно поради това ищеца е приложил уведомление за
цесия до ответника, към исковата молба и
е формулирал искане същото да бъде връчено на ответника, ведно с преписа
на исковата молба, считайки, че получавайки същото ведно с препис от молбата
ответника ще бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
При така установеното съдът прави
следните изводи : Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, вр. чл.
240, чл. 240, ал.2 и
чл.86 от ., а основното възражение на ответника,
чрез назначения особен представител е, че ищеца няма вземане срещу ответника поради
това, че цесията не надлежно съобщена на длъжника и не е породила действие
спрямо него.
Това възражение съдът счита за неоснователно по следните съображения :
По делото са представени доказателства, че ищецът
е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да
уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое
име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено
изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г,
II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба
и доказателствата, към нея, в това число и уведомлението са връчени на особения
представител на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З
от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване
на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Предвид горното, съдът приема, че цесията е
породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната
си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в
този аспект е неоснователно.
При събраните по делото доказателства
съдът счита за безспорно установено наличието на облигационна връзка между
ответника и „Сити Кеш“ ООД, възникнала от сключения между тях при действие на ОУ
Договор за паричен заем от 14.12.2016 год., както и е безспорно, че вземането
на кредитора надлежно е прехвърлено на ищеца в производството с договор за
цесия, а както беше посочено по-горе цесията е породила действие спрямо
длъжника, който има задължение към новия кредитор - ищец по делото. По отношение договора за паричен
заем съдът счита, че намират приложение ЗПК и ЗЗП.
Последователна е практика на Съда на ЕС по тълкуването
и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148
ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че
макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия
към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия
заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е
доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По
тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка
за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената
в чл.8 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 331.12
лв. при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения, посочени в чл.6 обезпечения се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността
от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът
на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. В
конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на
попълнен от ответника формуляр и след като му е разрешено е неразбираемо защо
от ответника се изисква да представя обезпечение и то след като кредитора вече
е предоставил заемната сума и да заплаща неустойка, предварително определена по
размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди
от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на задължението – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно чл.16 ЗКП, ищецът сам щеше да стигне до заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.8 от договора съдът намира, че ответника не дължи уговорената неустойка в размер на по чл.8 в размер на 331.12 лв.
Нищожна,
като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД във вр.с
чл.33, ал.1 ЗПК, е и клаузата на чл.7, ал.4 от ОУ ( чл.14 от ОУ ), според които
заемателят дължи неустойка в размер на 20 % от
непогасеното задължение, при обявяването му за предсрочно изискуем. Съдът
счита, че тази клауза, категорично противоречи на закона /чл.33, ал.1 ЗПК /,
чиято императивна разпоредба гласи, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторна
лихва. За пълнота на изложеното дори да се приеме, че клаузата е действителна
съдът счита, че ответника не дължи неустойка за предсрочна изискуемост предвид
следното : Съгласно разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Това разрешение се следва и от трайната
и последователна съдебна практика на съдилищата в Република България,
включително и по въпроса относно надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост свързана с кредитите предоставяни от небанкови финансови
институции. Ето защо обявяването пред длъжника че кредиторът ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми е необходим
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в заповедно
производство, така в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и тогава, когато кредитният дълг
се претендира по общия исков ред.
В този смисъл обстоятелството, че ищецът
не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва
приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем. Предвид липсата на
доказателства за надлежно обявена и настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, не може да се приеме и че в полза на кредитора е
настъпило правото да претендира неустойка за настъпване на такава, уредено в
чл. 14 от ОУ по договора за кредит. Ето защо искът по чл. 422, ал. 1 ГПК в тази
част за сумата от 162.81 лв. се явява неоснователен.
В исковата молба
се признава, че ответника е заплатил за погасяване задължението си по договора
сума в размер на 342.00 лв., което се установява и от заключението на приетата експертиза.
С внесената сума кредитора е погасил главница – 160.56 лв., договорна лихва –
40.64 лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 140.80 лв.,
като предвид посоченото по горе
задължението на ответника да заплати неустойка за неизпълнение на
договорно задължение е недължимо, поради което съдът приема, че с платената
сума, разпределена по реда на чл.76 от ЗЗД е погасена лихвата за забава,
договорната лихва и част от главницата до размер от 403.94 лв..
С оглед всичко
изложено съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от
403.94 лв., представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 03.07.2018г. до окончателното
й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 1169/2018г. по описа на РСТ, като в останалата част и до пълния
размер от 439.44 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен. Като
неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за неизплатена
договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение, неустойка
за предсрочна изискуемост и обезщетение за забава.
Ищеца е направил искане за присъждане на
разноски в исковото и заповедното производство, като с оглед изхода на спора
ищеца има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски в размер на 270.28 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 29.17 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Д.Г. ЕГН **********
*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д.,
действащи чрез пълномощник юрк.Ц.П. сумата от 403.94 лв.
- главница, представляваща непогасено задължение по цедиран
Договор за заем № 100473 на 14.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 03.07.2018 год. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 664/04.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1169/2018 год. на РСТ,
на осн. чл.422
от ГПК, като отхвърля иска в останалата част и до пълния размер от 439.44
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д., действащи
чрез пълномощник юрк.Ц.П. против К.Д.Г. ЕГН ********** *** искове за установяване
съществуване на вземания по цедиран Договор за заем №
100473 на 14.12.2016 г. от договорна лихва в размер на 43.49 лв., за периода от 01.03.2017 г. до 09.08.2017 г., по отношение
на която на основание чл.7,ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост от дата 22.03.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 331.12 лв., за периода от 01.03.2017 г. до 09.08.2017
г., по отношение на която на основание чл.7,ал.4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост от дата 22.03.2017 г., неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 162.81 лв., начислена еднократно на 22.03.2017 г. и обезщетение
за забава в размер на 61.81 лв., от 23.03.2017 г. до 03.07.2018 г., за които
има издадена Заповед за изпълнение № 664/04.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1169/2018
год. на РСТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Д.Г. ЕГН **********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д.,
действащи чрез пълномощник юрк.Ц.П. направените
разноски в исковото производство в размер на 270.28 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 29.17 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :