МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 17 постановена на 24.07.2017 г.
ПО НОХД № 141 / 2017г. по описа на Районен Съд – Г.
1.
Обвинението е срещу подсъдимия И.Н.Н. с ЕГН: **********,
роден на ***г. в гр.Ч., живущ ***, понастоящем в з. гр.С.З., българин,
български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, за
това, че:
1.1. на
02.01.2017г., в землището на с.О., общ.Г., след предварителен сговор с А.Г.А.,
като съизвършител, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство –
метален лост, отнел чужди движими вещи – 1 брой кабел с дължина 50 метра и със сечение
3х4х2,5 кв.мм, на стойност 43,77 лева; 1 брой кабел с дължина 40 метра и със сечение
3х4х2,5 кв.мм, на стойност 33,70 лева; 1 брой кабел с дължина 30 метра и със сечение
3х4х2,5 кв.мм, на стойност 29,93 лева; 2 броя кабели за заваръчни апарати в
комплект с ръкохватки с дължина всеки по 25 метра, всеки и със
сечение 50 кв.мм, на стойност 224,30 лева; 2 броя кабели за заваръчни апарати в
комплект с ръкохватки с дължина на всеки по 30 метра и със сечение 50
кв.мм, на стойност 237,18 лева; 2 броя оксиженов резак
с кислороден вентил на стойност 121,39 лева – вещи, на обща стойност 690,18
лева, собственост на „Е.Р.“ ЕООД, от владението на Г.Т.И. – МОЛ при същото
дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК;
1.2. на
02.01.2017г., в землището на с.О., общ.Г., след предварителен сговор с А.Г.А.,
като съизвършител, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство –
метален лост, отнел чужди движими вещи – магнитна дрелка
(магнетор) КМБ 520, на стойност 2205,00 лева; ръчна дрелка, марка „Спарки“ Б16, на стойност 81,00 лева; челен шлайф, марка „Бош GGS7C“, на стойност 124,24
лева; гайковерт 600 W, китайско производство, с неустановена марка, на стойност
48,00 лева; ръчна дрелка Б13, българско производство,
марка „Елтос“, на стойност 65,00 лева; ъглошлайф, марка „Бош“ - 2000W „GWS 24“, на стойност 161,23 лева; гайковерт, марка „Бош“- 920W „GDS 30“, на стойност 144,00 лева – вещи, на обща стойност
2828,47 лева, собственост на „Е.Р.“ ЕООД, от владението на Г.Т.И. – МОЛ при
същото дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на опасен рецидив, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
1.3. на
02.01.2017г., в землището на с.О., общ.Г., в съучастие с А.Г.А., като съизвършител, унищожил противозаконно чужда движима вещ –
заваръчен апарат СО „Струна“, на стойност 3000,00 лева, собственост на „Е.Р.“
ЕООД – престъпление по чл.216, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
2.
Обвинението е срещу подсъдимия А.Г.А. с ЕГН: **********, роден на ***г***, понастоящем
в з. гр.С.З., българин, български гражданин, без образование (неграмотен), не
работи, неженен, осъждан, за това, че :
2.1. на
02.01.2017г., в землището на с.О., общ.Г., след предварителен сговор с И.Н.Н., като съизвършител, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на техническо средство – метален лост, отнел чужди движими вещи – 1 брой кабел
с дължина 50 метра
и със сечение 3х4х2,5 кв.мм, на стойност 43,77 лева; 1 брой кабел с дължина 40 метра и със сечение
3х4х2,5 кв.мм, на стойност 33,70 лева; 1 брой кабел с дължина 30 метра и със сечение
3х4х2,5 кв.мм, на стойност 29,93 лева; 2 броя кабели за заваръчни апарати в
комплект с ръкохватки с дължина всеки по 25 метра, всеки и със
сечение 50 кв.мм, на стойност 224,30 лева; 2 броя кабели за заваръчни апарати в
комплект с ръкохватки с дължина на всеки по 30 метра и със сечение 50
кв.мм, на стойност 237,18 лева; 2 броя оксиженов резак
с кислороден вентил на стойност 121,39 лева – вещи, на обща стойност 690,18
лева, собственост на „Е.Р.“ ЕООД, от владението на Г.Т.И. – МОЛ при същото
дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
2.2. на 02.01.2017г., в землището на с.О.,
общ.Г., след предварителен сговор с И.Н.Н., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – метален
лост, отнел чужди движими вещи – магнитна дрелка (магнетор) КМБ 520, на стойност 2205,00 лева; ръчна дрелка, марка „Спарки“ Б16, на стойност 81,00 лева; челен шлайф, марка „Бош GGS7C“, на стойност 124,24
лева; гайковерт 600 W, китайско производство, с неустановена марка, на стойност
48,00 лева; ръчна дрелка Б13, българско производство,
марка „Елтос“, на стойност 65,00 лева; ъглошлайф, марка „Бош“ - 2000W „GWS 24“, на стойност 161,23 лева; гайковерт, марка „Бош“- 920W „GDS 30“, на стойност 144,00 лева – вещи, на обща стойност
2828,47 лева, собственост на „Е.Р.“ ЕООД, от владението на Г.Т.И. – МОЛ при
същото дружество, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата не представлява маловажен случай и е извършена в
условията на опасен рецидив, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
3.3. на
02.01.2017г., в землището на с.О., общ.Г., в съучастие с И.Н.Н., като съизвършител, унищожил
противозаконно чужда движима вещ – заваръчен апарат СО „Струна“, на стойност
3000,00 лева, собственост на „Е.Р.“ ЕООД – престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
След направено
искане и от двамата подсъдими и защитниците им за разглеждане на делото по реда
на глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна
производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Г. поддържа всяко от обвиненията, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с
оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Защитникът на
подсъдимия И.Н. – адв.Н.А. ***, пледира да се наложи
наказание за всяко от деянията в минимален размер, като всяко от тях бъде
намалено при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият И.Н.Н. призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника
му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която
да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия А.А. – адв.Н.Ч. ***,
пледира да се наложи наказание за всяко от деянията в минимален размер, като
всяко от тях бъде намалено при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.Г.А.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимите И.Н.Н. и А.Г.А. ***, познават се и са в добри отношения помежду
си.
„Е.- Р."
ЕООД гр.Раднево използва открита складова база в землището на с.Обручище, общ. Г..
Складовата база е оградена с ограда от бетон и метална мрежа. В складовата база
са разположени множество фургони, като част от тях се ползват за съхранение на
инструменти и друго оборудване, а друга част се ползват от работниците за
преобличане и почивка.
Подс.А.А. знаел местонахождението
на складовата база на „Е.- Р." ЕООД - в землището на с.О., общ.Г., като
знаел и това, че във фургоните намиращи се в същата складова база има
инструменти, кабели и друго оборудване.
Подс.А. предложил на подс.И.Н., заедно да отидат до складовата база на „„Е.Р.“
ЕООД" ЕООД и от там да вземат инструменти и
кабели, които в последствие да продадат и парите си разделят. Подс.Н. се съгласил. Подс.А.
разполагал с каруца, която взел в началото на м.декември 2016 година от св.Г.П.Г..
Според
замисленото, на 02.01.2017г., подсъдимите А. и Н., с кон и каруцата на св.Гогов
се придвижили от гр.Г. на около 1 /един/ км. югозападно от складовата база в
близост до ЖП-линията. Времето било студено с наличие на снежна покривка.
Двамата подсъдими преминали през оградата на складовата база и влезли вътре в
около 21:00 часа. С помощта на метален лост, двамата подсъдими разбили
заключващия механизъм и катинара на метален фургон, като изнесли от там
магнитна дрелка (магнетор)
КБМ 520 на стойност 2 205,00 лева; ръчна дрелка спарки Б16 на стойност 81,00 лева, челен ъглошлайф марка „Бош GGS7C"
на стойност 124,20 лева; гайковерт 600 вата китайско
производство на стойност 48,00 лева; ръчна дрелка Б13
марка „Елтос" на стойност 65,00 лева; ъглошлайф марка „Бош" 2000
вата GWS24" на стойност 161,23 лева, гайковерт
марка „Бош" 920 вата „GDS30" на стойност
144,00 лева; оксиженов резак с кислороден вентил на
стойност 60,70 лева. С помощта на металния лост двамата подсъдими разбили
заключващия механизъм и катинара на друг фургон, но там не открили вещи, които
да отнемат.
От друг
метален фургон, след като разбили катинара и заключващото му устройство,
двамата подсъдими изнесли кабел с дължина 50 метра и сечение 3x4x2,5
кв.мм на стойност 44,77 лева; кабел с дължина 40 метра и сечение 3x4x2,5
кв.мм на стойност 33,70 лева; кабел с дължина 30 метра и сечение 3x4x2,5
кв.мм на стойност 29,93 лева; 2 броя кабели за заваръчни апарати в комплект с
ръкохватки с дължина по 25
метра със сечение 50 кв.мм. на стойност 224,30 лева; 2
броя кабели за заваръчни апарати в комплект с ръкохватки с дължина всеки по 30 метра със сечение 50
кв.мм. на стойност 237,18 лева.
От този фургон
двамата подсъдими изнесли заваръчен апарат СО"Струна" на стойност 3
000,00 лева. Като мислили, че в заваръчния апарат има медни намотки двамата подсъдими
го разрушили.
Като разбили
бравата на друг фургон, двамата подсъдими изнесли от него 1 /един/ брой
оксиженов резак с кислороден вентил на стойност 60,69
лева.
Двамата подсъдими
разбили и бравите на още шест фургона, използвани от работниците за преобличане
и почивка, но в тях не открили вещи, които да отнемат.
Двамата
подсъдими взели изнесените от фургоните кабели и инструменти, като тръгнали към
мястото, където оставили коня с каруцата и преминали през оградата.
Преди да се
отдалечат с отнетите вещи от складовата база двамата подсъдими били забелязани
от св.Д.Г.Ж. - охранител във „ВИП Секюрити"
ЕООД. Св.Ж. извикал на двамата подсъдими да спрат.
При вида и
гласа на охранителя, двамата подсъдими захвърлили в близост до ЖП-линията
магнитна дрелка (магнетор)
КБМ 520; ръчна дрелка спарки
Б16 ; челен ъглошлайф марка „Бош
GGS7C"; гайковерт 600 вата китайско
производство; ръчна дрелка Б13 марка „Елтос"; ъглошлайф марка „Бош" 2000 вата GWS24" ; гайковерт
марка „Бош" 920 вата „GDS30.
Извън охраняемата
територия на рудника, двамата подсъдими изнесли само електрическите кабели и
двата броя оксиженови резака с кислородни вентили. Отнетите
кабели, двамата подсъдими натоварили в каруцата, а двата оксиженови резака захвърлили.
Служителите от охраната върнали в складовата база захвърлените от
двамата подсъдими инструменти.
Отнетите кабели двамата подсъдими продали, като медни отпадъци на
неустановено при разследването лице.
При
извършеният оглед на местопрестъплението на 03.01.2017г., са фиксирани следите
от разбитите врати на фургоните и инструменталните шкафове в складовата база на
„Е.- Р." ЕООД, като при огледа са иззети 3 /три/ броя разбити катинара.
При извършения
оглед на 05.01.2017г., югозападно от складовата база е открито мястото, където двамата
обвиняеми на 02.01.2017г. оставили коня с каруцата. При този оглед са открити и
иззети двата броя оксиженови резака с кислородни
вентили захвърлени от подсъдимите. При този оглед са открити и фиксирани следи
от ботуши върху снежната покривка.
С протокол за
доброволно предаване от 05.01.2017г., св.Г.К.С. предал на разследващия полицай
1/един/ брой сини зимни гумени ботуши № 39, марка „Ромика"
с обяснението, че тези ботуши се ползват от самоопределящият се като негов
биологичен баща – подс.А.Г.А..
Видно от
назначената при разследването трасологическа
експертиза обемните следи от стъпки оставени от дясно и ляво ходило върху снега
фотографирани при огледа на местопроизшествие от 05.01.2017г., в землището на с.О.,
общ.Г., съвпадат само по групова принадлежност с ходилата за предадените с
протокол за доброволно предаване от св.Г.К.С. , ботуши марка „Ромика".
След
разкриването им, като извършители на деянията подс.А.Г.А.
разказал пред служителя при РУ гр. Г. - И. К. С., какво точно са извършили с подс.И.Н. на 02.01.2017г.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването съдебно - оценителна
експертиза, стойността на отнетите от двамата подсъдими електрически кабели със
сечение 3x4x2,5 кв.мм., кабели за заваръчни апарати и двата броя оксиженови резака с кислородни вентили собственост на „„Е.Р.“ ЕООД"
ЕООД са на обща стойност 690,18 лева.
Общата
стойност на вещите, собственост на „Е.- Р." ЕООД, които двамата подсъдими
направили опит да отнемат: магнитна дрелка (магнетор) КБМ 520; ръчна дрелка спарки Б16; челен ъглошлайф марка
„Бош GGS7C"; гайковерт
600 вата китайско производство; ръчна дрелка Б13
марка „Елтос"; ъглошлайф
марка „Бош" 2000 вата GWS24"; гайковерт марка „Бош" 920
вата „GDS30 е 2 828,47 лева.
Стойността на
противозаконно унищожената от двамата подсъдими, вещ — заваръчен апарат
СО"Струна", собственост на „„Е.Р.“ ЕООД" ЕООД
е на стойност 3 000,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия И.Н.Н. и на подсъдимия А.Г.А. – и
на двамата по реда на чл.371, т.2 от НПК и както
и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Справка за съдимост на И.Н.Н.
с рег.№ 254/24.07.2017г., издадена от БС при РС-Г.; Справка за съдимост на А.Г.А.
с рег.№ 248/21.07.2017г., издадена от БС при РС-Г.; Справка ЗД № 267/2017г. от
18.07.2017г. на Началника на з. гр.С.З. и Справка ЗД № 266/2017г. от
19.07.2017г. на Началника на з. гр.С.З.; Писмо с рег.№ 447000-19/04.01.2017г.
на Началника на РУП-Г. до РП-Г.;
Докладна записка с рег.№ 447ЗМ-4/03.01.2017г. относно получен сигнал за
кражба на територията на рудник „Трояново 1“ от А.П. при РУП-Г. до Началника на
РУП-Г.; Протокол за разпит на свидетел;
Жалба с изх.№ 006/03.01.2017г. от Управителя на „Е.Р.“ ЕООД гр.Раднево до
Началника на РУП-Г.; Карта състояние на наказателно производство; Докладна записка с рег.№
447ЗМ-121/19.05.2017г. от Ст.Ив. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г. – 2 /два/
броя; Карта състояние на наказателно производство; Докладна записка с рег.№ 447ЗМ-120/19.05.2017г.
от Ст.Ив. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г. – 2 /два/ броя; Карта състояние на наказателно производство;
Писмо с рег.№ 447000-46/05.01.2017г. на отг.разсл.Ст.Ив.
при РУП-Г. до РП-Г.; Постановление с
рег.№ 447р-80/04.01.2017г. от разсл.полицай Ст.Ив.
при РУП-Г.; Постановление с рег.№ 447р-81/04.07.2017г. от разсл.полицай
Ст.Ив. при РУП-Г.; Постановление с рег.№ 447р-92/05.01.2017г. от разсл.полицай Ст.Ив. при РУП-Г.; Докладна записка с рег.№
447р-147/09.01.2017г. относно извършена дейност по постановление за възлагане
ОИМ по разследването на ДП-4/2017г. по описа на РУП-Г. от мл.ПИ Д.Добрев при
РУП-Г. до Началника на РУП-Г.; Докладна
записка с рег.№ 447р-101/05.01.2017г. относно извършване на повторен оглед на
местопроизшествие в рудник „Трояново“ – 1 база „Е.“ гр.Раднево от мл.ПИ
Д.Добрев при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
Докладна записка с рег.№ 2р/09.01.2017г. относно изпълнение на постановление
№ 447р-92/2017г. от А.П. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.; Докладна записка с
рег.№ 1р/09.01.2017г. относно изпълнение на постановление № 447р-80/2017г. от
А.П. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.; Докладна записка с рег.№
3р/09.01.2017г. относно проведени ОИМ по ДП-4/2017г. от Ив.К. при РУП-Г. до
Началника на РУП-Г.; Протокол за доброволно предаване; Обяснение от И.Е.Ив.; Докладна записка с УРИ:
447р-221/10.01.2017г. относно проведена беседа от Ив.К. при РУП-Г. до Началника
на РУП-Г.; Обяснение от А.Г.А.; Протокол за разпит на свидетел – 10 /десет/
броя; Протокол за оглед на местопроизшествие;
Албум, ведно с 21 /двадесет и една/ цветни снимки; Протокол за оглед на местопроизшествие; Албум, ведно със 30 /тридесет/ цветни
снимки; Постановление за назначаване на
експертиза с рег.№ 447000-73/09.01.2017г.; Заключение на Съдебно-оценителна
експертиза от Ц.П.К.; Декларация на чл.12, т.2, във вр.
чл.14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; Постановление за назначаване на трасологична експертиза с рег.№ 447р-216/10.01.2017г.;
Протокол № 46/30.01.2017г. с УРИ: 349р-2193/30.01.2017г. от И.С. Ив., вещо лице;
Фотоалбум към експертиза 46/30.01.2017г., ведно с 12 /дванадесет/ следи; Писмо
с рег.№ 447003-4/10.01.2017г. на Началника на РУП-Г. до РП-гр.Г.; Предложение за изготвяне на искане до РС гр.Г.
за получаване на одобрение за изготвяне на справки по ЗЕС с рег.№
447003-3/10.01.2017г. от Началника на РУП-Г. до РП-Г.; Писмо с №
13/17.01.2017г. от РП-Г. до РУП-Г.; Писмо с вх.№ 447003-11 от 20.01.2017г. от
РП-Г. до „Теленор България“ ЕАД гр.София с копие до
РУП-Г.; Искане с № 13/2017г. от 16.01.2017г. на осн.чл.159а,
ал.1 от НПК, във вр. чл.251г, ал.5, във вр. чл.251б, ал.1 от ЗЕС от РП-Г. до РС-Г.; заверено копие
от Разпореждане № 29/16.01.2017г. по ЧНД № 9/2017г. на РС-Г.; Писмо с № 13/25.01.2017г.
от РП-Г. до РУП-Г.; Писмо с вх.№
13/2017г. от 25.01.2017г. на спец.“защитена информация“ към „Теленор България“ ЕАД до РП-Г., ведно със СД; Писмо с УРИ:
447р-934/30.01.2017г. на Началника на РУП-Г. до ОД на МВР – С.З., сектор „КАО“;
Справка с УРИ: 349р-2678/03.02.2016г. относно обработка и анализ на информация,
предоставена от мобилен оператор от
комисар Д.Я.– зам.-директор ОДМВР – С.З., до Началника на РУП-Г.; Писмо
с УРИ: 349р-1819/25.01.2017г. от Началник сектор БНТЛ при ОД на МВР гр.С.З. до
РУП-Г.; 1 брой СД; Приемно-предавателен протокол – 3 /три/ броя; Протокол за
доброволно предаване; Приемо-предавателен протокол;
Протокол с рег.№ 447р-134/09.01.2017г.;
Искане с рег.№ 447000-721/28.02.2017г. от разсл.полицай
Ст.Ив. при РУП-Г. до РП-Г.;
Следствено-календарен план; Писмо с вх.№ 447000-733/01.03.2017г. от РП-Г.
до РУП-Г.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние;
Справка за съдимост с рег.№ 10/06.01.2017г. на А.Г.А.,***; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-38/05.01.2017г. от разсл.полицай Ст.Ив. при РУП-Г. до БС при РС-Г.;
Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем;
Постановление с № 13/2017г. от 06.01.2017г. от РП-Г.; Разпореждане с №
13/2017г. от 06.01.2017г. от РП-Г. до ОЗ „Охрана“ гр.С.З., ведно със заверено
копие от Определение № 1/09.01.2017г. по ЧНД № 5/2017г. на РС-Г.; Искане за определяне на адвокат за
осъществяване на правна помощ от разсл.полицай Ст.Ив. при РУП-Г. до АС на АК гр.С.З.;
Постановление за предоставяне на правна помощ; Уведомително писмо с изх.№
55/2017г. от 06.01.2017г. относно определяне на адвокат вписан в Националния
регистър за правна помощ за осъществяване на правна помощ от АК-С.З. до РУП-Г.;
Постановление за назначаване на защитник; Справка за съдимост с рег.№
19/11.01.2017г. на И.Н. ***; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-74/09.01.2017г. от разсл.полицай Ст.Ив. при РУП-Г. до БС при РС-Г.; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; Постановление за
привличане на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем; Постановление с №
13/2017г. от 06.01.2017г. от РП-Г.; заверено копие от Определение №
2/09.01.2017г. по ЧНД № 4/2017г. на РС-Г.; Писмо с рег.№
447000-1847/17.05.2017г. от Началника на РУП-Г. до ОЗ „Следствени арести“ – С.З.;
Постановление за привличане на обвиняем – 2 /два/ броя; Протокол за разпит на
обвиняем – 2 /два/ броя; Писмо с вх.№ 447000-167/16.01.2017г. от РП-Г. до
Началника на РУП-Г.; Разпореждане с № 13/2017г. от 09.01.2017г. от РП-Г. до ОДЗ
„Охрана“ – С.З. – 2 /два/ броя; Искане на основание чл.64, ал.2 от НПК с №
13/2017г. от 09.01.2017г. от РП-Г. до РС-Г. – 2 /два/ броя; Писмо с № 13/2017г.
от 09.03.2017г. от РП-Г. до РУП-Г.; Искане на основание чл.65 от НПК с вх.№
13/2017г. от 09.03.2017г. от адв.Ж.В. ***2.03.2017г.
от РП-Г. до Началника на РУП-Г.; заверено копие от Определение №
28/13.03.2017г. по ЧНД № 46/2017г. на РС-Г. – 2 /два/ броя; Писмо с вх.№
447000-1755/12.05.2017г. на РП-Г. до Началника на РУП-Г.; заверено копие от
Определение № 34/28.04.2017г. по ЧНД № 96/2017г. на РС-Г. – 2 /два/ броя;
заверено копие от Определение № 341/05.05.2017г. по ВНЧД № 1099/2017г. на ОС-С.З.
– 2 /два/ броя; Постановление с вх.№447000-1928/23.05.2017г. на РП-Г.; Протокол
за предявяване на разследване – 3 /три/ броя и Заключително постановление, а така също и от показанията на свидетелите Г.П.Г., Г.Т.И., Елена Ив.а Георгиева, Г.К.С. , Д.Г.Ж., Б.Р.Г. и И. К.
С. – дадени в досъдебното производство.
По делото не
се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите
се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на
присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор– подсъдимия И.Н.Н. и подсъдимия А.Г.А., са автори на процесните
деяния, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са
доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
1.При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият И.Н.Н. е извършил престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4,
предложение второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и подсъдимият А.Г.А. е
извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Двамата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части –
прекратили са фактическата власт на собственика „Е.Р.“ ЕООД, върху вещите - предмет
на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт върху тях -
имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така,
както намерят за добре, което всъщност са и направили.
Подсъдимите
извършили кражбата чрез разбиване на катинарите за заключване на фургоните, в
които са се съхранявали вещите. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата
следва да се квалифицира и като такава по чл.195,
ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот.
Подсъдимите
извършили кражбата чрез разбиване на катинарите за заключване на фургоните,
посредством метален лост. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва
да се квалифицира и като такава по чл.195,
ал.1, т.4, предл.2 от НК, тъй като е извършена
чрез използване на техническо средство.
Действията на двамата подсъдими са били са били
синхронизирани. Те са извършили деянието съвместно - след предварителна
уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от
тях е съзнавал участието на другия. Горното мотивира
съда да приеме, че двамата подсъдими са действали в съучастие по между си като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Ето
защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като
такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй
като е извършена от две лица, сговорили се предварително и същата не
представлява маловажен случай.
2. При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият И.Н.Н. е извършил престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение
второ и т.5, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр.
чл.18, ал.1 от НК и подсъдимият А.Г.А. е извършил престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и
т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Двамата подсъдими на 02.01.2017г. – са осъществили и изпълнителното
деяние „отнемане”– направили са опит да прекратят фактическата власт на
собственика „Е.Р.“ ЕООД, върху вещите предмет на престъплението /чрез счупване
на катинарите на фургоните, в които са се съхранявали вещите посредством
метален лост/ и са направили опит да установят своя трайна фактическа власт
върху тях за да могат да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така,
както намерят за добре. Касае се за опит за кражба, като деянието е останало
недовършено по независещи от тях причини – случайно преминаващ охранител и
опасност да бъдат заловени.
Подсъдимите са
извършили кражбата чрез разбиване на катинарите за заключване на фургоните, в
които са се съхранявали вещите. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата
следва да се квалифицира и като такава по чл.195,
ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот.
Подсъдимите са
извършили кражбата чрез разбиване на катинарите за заключване на фургоните,
посредством метален лост. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва
да се квалифицира и като такава по чл.195,
ал.1, т.4, предл.2 от НК, тъй като е извършена
чрез използване на техническо средство.
Действията на двамата подсъдими са били са били
синхронизирани. Те са извършили деянието съвместно - след предварителна
уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от
тях е съзнавал участието на другия. Горното мотивира
съда да приеме, че двамата подсъдими са действали в съучастие по между си като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Ето
защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като
такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй
като е извършена от две лица, сговорили се предварително и същата не
представлява маловажен случай.
3. При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият И.Н.Н. е извършил
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
подсъдимият А.Г.А. е извършил престъпление по чл.216, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Двамата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние унищожаване, като чрез своите действия са въздействали
пряко върху субстанцията и структурата на вещта – заваръчен апарат СО „Струна”,
собственост на „Е.Р.“ ЕООД. В резултат на действията на подсъдимите, вещта - предмет
на престъплението била унищожена, т.е., неговата субстанция и структура била
качествено изменена и заваръчния апарат станал окончателно негоден за бъдещо
използване по първоначалното си предназначение.
Непосредствен обект на
престъплението по чл.216, ал.1 НК, са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост на гражданите върху
притежаваните от тях движими вещи – в настоящия случай – засегнато е нормалното
упражняване на правото на собственост на пострадалия „Е.Р.“ ЕООД, върху
собствената им вещ и по-конкретно - тези отношения, които осигуряват нормалното
състояние, вида и качествата на вещта, правещи я годна за използване по
предназначението й.
Действията
на двамата подсъдими са били са били синхронизирани. Те са извършили
деянието съвместно - действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от
тях е съзнавал участието на другия. Горното мотивира
съда да приеме, че двамата подсъдими са действали в съучастие по между си като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите И.Н. и А.А., се налага
извода, че от субективна страна, всяко от престъпленията е извършено от всеки
от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждли са общественоопасните
им последици и са искали и пряко са целели тяхното настъпване.
По
отношение на подсъдимия И.Н.Н. с ЕГН **********:
1. Подсъдимият
И.Н.Н. с ЕГН ********** е многократно осъждан. Осъжданията, които са от значение за
квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство са:
1.1. С определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 2111/2010г., на PC – Пазарджик, за
извършено на 21.08.2010г., престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр.чл.194,
ал.1, във вр.чл.20, ал.2 и във вр.чл.29,
ал.1, б."а" и б."б" и чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание
2 години „Лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим на
изтърпяване. Определението е влязло в сила на 01.02.2011г. Наказанието
„лишаване от свобода” по това НОХД, подс. И. Н. е изтърпял на 09.11.2012г.
1.2. С определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 204/14.11.2013г., на PC – Г., за извършено
на 03.06.2013г., престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.чл.195,
ал.1, т.4 предложение второ, във вр.чл.194, ал.1, във
вр.чл.20, ал.2,
във вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, му
наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода" при първоначален
„строг" режим на изтърпяване.
Определението е влязло в сила на 14.11.2013г.
1.3. С присъда № 4/20.01.2014г., по НОХД № 263/2013г. на PC –Г., за извършено
през периода 29-31.05.2013г., престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.4 предложение второ и т.5 във вр.чл.194, ал.1 във вр.чл.26,
ал.1, във вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК му е
наложено наказание 3 години „Лишаване от свобода" при първоначален
„строг" режим на изтърпяване.
Присъдата е влязла в сила на 16.05.2014г.
С определение по ЧНД № 56/17.07.2014г. на PC - Г. на основание
чл.25, във вр.чл.23 от НК е определено едно общо
наказание на И. Н. по НОХД № 204/2013г. PC - Г. и по НОХД №
263/2013г. на PC - Г. - 3 години
„Лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим на изтърпяване.
Определението е влязло в сила на 04.08.2014г.
Определеното И.Н. е изтърпял на 07.05.2016г.
Деянията, предмет на настоящото наказателно производство са извършени
от И.Н.Н. на 02.01.2017г. - преди да са изтекли 5
години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 2111/2010г.
на PC -Пазарджик и определеното му общо наказание по НОХД № 204/2013г. и по
НОХД № 263/2013г. на PC - Г..
Ето защо настоящия съдебен състав прецени, че първите две престъпления
са извършени от подс.И.Н. в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Подс.Н. е извършил престъпленията, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан повече два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК и към датата на извършване на деянията – 02.01.2017г. не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, съгласно чл.30,
ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия А.Г.А. с ЕГН **********:
2. Подсъдимият
А.Г.А. с ЕГН ********** е многократно осъждан.
Осъжданията, които са от значение за квалификацията на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство са:
2.1.С присъда
№ 140/08.04.2013г. по НОХД № 116/2013г. на PC – Раднево, за извършено на
28.03.2013г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр.чл.194, ал.1 във вр.чл.28,
ал.1 от НК му е наложено наказание 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода" при първоначален „строг" режим на изтърпяване.
Присъдата е
влязла в сила на 11.10.2013г.
2.2.С присъда
№ 41/06.03.2013г. на PC - Г. по НОХД № 9/2013г. за извършено на 06.10.2012г.,
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.28,
ал.1 от НК, му е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода". Изпълнението на така наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от 4 години.
Присъдата е
влязла в сила на 22.05.2013г.
2.3. С присъда
№ 14/17.04.2014г. по НОХД № 46/2014г. на PC –Г., за извършено на 02.02.2013г.,
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.28,
ал.1 от НК, му е наложено наказание 1 година и 4 месеца „лишаване от
свобода" при първоначален общ режим на изтърпяване.
Присъдата е
влязла в сила на 08.05.2014г.
С определение
№ 44/04.06.2014г. по ЧНД № 121/2014г. на PC – Г., на основание чл.25 във
р.чл.23 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 116/2013г., на PC -
Раднево, по НОХД № 9/2013г. на PC - Г. и по НОХД № 46/2014г. на PC - Г. - 1
година и 6 месеца лишаване от свобода" при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Определението
е влязло в сила на 20.06.2014г.
Определеното
му общо наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 116/2013г, на PC - Раднево,
по НОХД № 9/2013г. на PC - Г. и по НОХД № 46/2014г. на PC – Г., А.Г.А. е
изтърпял на 01.08.2014г.
Ето защо
настоящия съдебен състав прецени, че първите две престъпления са извършени от подс.А.Г.А. в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Подс.А. е извършил
престъпленията, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянията – 02.01.2017г. не
са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди,
съгласно чл.30, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
По
отношение на подсъдимия И.Н.Н. с ЕГН **********:
1. Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието
- в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Н., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално
положение и социален статус, а като отегчаващи –начина на извършване на
деянието - при множество квалифициращи признаци по чл.195 от НК, наличието на
многобройните му осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и
то за престъпления по глава V от
НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен
и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Н.Н., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите
обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
2. Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр. чл.194,
ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Н., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина,
критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално положение и
социален статус, а като отегчаващи –начина на извършване на деянието - при
множество квалифициращи признаци по чл.195 от НК, наличието на многобройните му
осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то за престъпления
по глава V от НК –
против собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и
случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Н.Н., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите
обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
3. Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години - за престъплението
по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Н., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално
положение и социален статус, а като отегчаващи – високата стойност на унищоженото
имущество, наличието на многобройните му осъждания, което налага извода, че
деянието му няма инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Н.Н., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите
обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една
трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия И.Н. са налице предпоставките на чл.25-23
от НК.
Престъпленията
предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че
подсъдимият И.Н.Н. е виновен, са извършено в
условията на реална разнородна съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, предл. второ от НК – касае се за извършени три отделни
престъпления, преди лицето да е имало присъда за някое от тях, поради и което
съдът, след като определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва
да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, като
най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 4
/четири/ години.
Имайки, предвид че подсъдимия И.Н.Н., с оглед на
предходните му осъждания и търпени от него наказания, съдът постанови така
определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при първоначален
„строг” режим – на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Така индивидуализираното
по вид и размер на подсъдимия И.Н.Н., наказание,
съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия А.Г.А. с ЕГН **********
1. Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието
- в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Г.А., съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на
досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му
материално положение и социален статус, а като отегчаващи –начина на извършване
на деянието - при множество квалифициращи признаци по чл.195 от НК, наличието
на многобройните му осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК
и то за престъпления по глава V
от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма
инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.Г.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК,
във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
2. Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5, вр. чл.194,
ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Г.А., съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на
досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му
материално положение и социален статус, а като отегчаващи –начина на извършване
на деянието - при множество квалифициращи признаци по чл.195 от НК, наличието
на многобройните му осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК
и то за престъпления по глава V
от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма
инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.Г.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано
под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода”
за срок от 6 /шест/ години, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с
чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
3. Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години - за престъплението
по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Г.А., съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на
досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му
материално положение и социален статус, а като отегчаващи – високата стойност
на унищоженото имущество, наличието на многобройните му осъждания, което налага
извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.Г.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия А.Г.А.
са налице предпоставките на чл.25-23 от НК.
Престъпленията
предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че
подсъдимият А.Г.А. е виновен, са извършено в
условията на реална разнородна съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, предл. второ от НК – касае се за извършени три отделни
престъпления, преди лицето да е имало присъда за някое от тях, поради и което
съдът, след като определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва
да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, като
най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 4
/четири/ години.
Имайки, предвид че подсъдимия А.Г.А., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания, съдът постанови така определеното и наложено общо
наказание да се изтърпи от него при първоначален „строг” режим – на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.Г.А., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите И.Н. и А.А.,
за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3
от НПК разноските по делото за вещо лице и изготвен фоталбум,
следва да бъдат присъдени в тежест на всеки от тях – по 152.15 лева, които да
бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – С.З..
Веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в РУП гр.Г.: чифт сини зимни ботуши,
марка „Ромика“ № 39; 3 /три/ броя счупени катинара
(иззети с протокола за оглед на местопроизшествие от 03.01.2017г.); 1 /един/
брой мобилен телефон, марка „Нокия“, модел „1616-2“ с
ИМЕЙ: ***********, сим-карта на „Теленор“
с номер *********** и сим карта на „Теленор“ с номер ***********, на основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК, следва да се отнемат в полза на държавата, като вещи, принадлежащи
на виновните и послужили за извършване на престъплението.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки
от подсъдимите, трайно изградените престъпни навици и стремежът им за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Хр.А./