Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 4333 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В ***районен
съд е постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.”
ООД-гр. *** против Г.Т.М., за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите 400 лева главница, 70,16 лева договорна
лихва за периода 24.06.2017 г. – 19,02,2018 г., 189 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, 189 лв такса за експресно разглеждане на
документите,195 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 28,89 лв за периода 29.02.2918г.-
09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***по описа на ***, по което
има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди
се, че на 25.05.2017г. ***е сключило с ответник договор за кредит, по силата на
който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 400.00 лв.
Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си и е предал на ответника
сумата 400 лв. Твърди се, че съгласно клаузите на договора заемателят се е
задължил да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, поради неизпълнение на което задължение на ответника е начислена договорна лихва в размер на 70,16 лв за периода
24.06.2017г.- датата на първата вноска до 19.02.2018г.- датата на настъпване на
падежа на договора. Твърди се, че разпоредбите на договора предвиждат, че
заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документите по договора,
която е в размер на 189 лв. Твърди се,
че заемателят не е изпълнил задължението
си да представи поръчител или валидна банкова гаранция, поради което е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 189 лв,която е дължима на
падежната дата на погасителната вноска, която е в размер на 94,24 лв. Твърди се, че на 01.12.2016г. е извършено
прехвърляне на вземането между ***и *** съгласно който вземането на ***срещу
ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № ***по описа на ***, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е възразил. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата 400, 00
лв., представляваща главница, сумата 70, 16 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 24. 06. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 189, 00 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документите, сумата 189, 00
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 29.
05. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 195, 00 лв., представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 28, 89 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20. 02. 2018 год. до 09. 03. 2018
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21. 03. 2018 год.
до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез особения си представител е представил писмен отговор, в който не оспорва предявения иск по размер. Оспорва,
че уведомлението за цесия е връчено на длъжника, поради което изразява
становище, че цесията не е породила действие.Прави възражение за неравноправни
клаузи отнотно неустойка. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № ***по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал
пред *** заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за процесните вземания. Заповедта
за изпълнение не е връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415
ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Установителния иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради
което е допустим.
От
представения по делото препис на договор
за паричен заем ***сключен между ***и
Г.Т.М. в качеството на кредитополучател
се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника
револвиращ кредит в максимален размер на 400 лв. От своя страна кредитополучателят
се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел
задължение да върне на заемодателя
сумата на 9 месечни вноски всяка от 73,24лв,
в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, както следва за периода
24.06.2017г.- 19.02.2018г.
09.04.2017г.- до
07.08.2017г. Страните са уговорили 40,32 % фиксиран годишен лихвен процент по
заема и 49,50 % годишен процент на
разходите. В чл.4,
ал.1 страните са договорили, че в
тридневен срок от усвоявоне на сумата, заемателя е длъжен да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Физическо лице поръчител, при посочени условия 2). Банкова гаранция с
бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това задължение са предвидили в
чл.4 ал. 2 неустойка в размер на 189лв., която да бъде разсрочена на равни части, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава по
размер и става 94,24лв., а общото задължение по договора става 848,16 лв. Между
страните не е налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора
задължение да предостави заемната сума.По делото не се спори, че ответникът, в
качеството на заемател не е изпълнила задължението си по чл.4 от договора за
предоставяне на сочените обезпечения в определения тридневен срок, поради което
след изтичането му заемодателят е начислил неустойка в размер 189лв.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и препис-извлечение
от Приложение №1 към него от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на
ищеца „А.з. к.н.п.з. ” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем. Представено е и приложение № 1 /02.02.2018г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания, от което се установява, че вемането на ***към Г.М. е прехвърлено н.А.з.к.н.п.з. Представено е и писмено потвърждение от
цедента за извършената цесия.От представения препис на пълномощно/л.20 от
делото/, изходящо от ***, чрез управителя се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з. ” да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от
01.12.2016г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). По делото е
представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но не са представени
доказателства то да е получено от последния. Ищецът не твърди, че
уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се
съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с
преписа от исковата молба и доказателствата.
От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като
неоспорено от страните съдът кпредитира като вярно, обективно и компетентно се
установява, че по догорва за кредит
длъжникът не е извършил плащания. ВЛ е установило, че в счетоводството
на дружеството поредността на погасяване на задълженията е в следния ред :
първо се погасяват разходи за събиране на вземането, след това неустойка, лихва
и главница. Общият размер на задължението на Г.М. е в размер на 1043,16 лв, от
които 400 лв главница, договорна лихва за периода 25.05.2017г.- 19.02.2018г. в
размер на 70,16 лв, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на поръчител по договора за заем в размер на 189 лв, такса експресно
разглеждане 189 лв, разходи за събиране на вземането 125 лв, разходи за ангажиране дейността на
служител по осъществяване и администриране на дейността по събиране на
вземането 70 лв, законната лихва от датата 20.02.2018г.-22.03.2018 до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 3,44 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн
установителен иск за установяване, че в полза на ищеца ***съществува вземане
срещу ответника в размер на сумите 400, 00 лв., представляваща главница, сумата
70, 16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24. 06. 2017 год. до
19. 02. 2018 год., сумата 189, 00 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документите, сумата 189, 00 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 29. 05. 2017 год. до 19. 02. 2018
год., сумата 195, 00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението, сумата 28, 89 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 20. 02. 2018 год. до 09. 03. 2018 год, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***по описа на ***. Установи се безспорно в производството по
делото, че между ответника и ***е сключен договор за кредит по силата на който ответникът,
в качеството на заемател и ***е предоставил на ответника сумата 400 лв. По
делото не са представени доказателства, че заемодателят е изпълнил основното
си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 400лв, но с оглед
уговореното в договорът / чл. 2 ал.2 /, съдът приема че сумата е получена от
заемателя. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил
задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи сумите за
главница и лихва.
Наред с претенцията за главница и договорна
лихва, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на неустойка в размер на 189 лв., както и претенция за
заплащане на такса разходи експресно
разглеждане на документи в размер на 189лв, сумата 195 лв за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и лихва за забава в
размер на 28,89 лв за периода 20.02.2018г.- 09.03.2018т.Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от 7.07.2016 г. по
търговско дело № 3686/2014 г. на Първо
ТО и други приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи
произнасяне независимо от реализирано право на възражение на страните. Съгласно
чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т.
7 – 12 и т. 20. По отношение на него
следва да се установи дали са спазени изискванията на чл.11. В случая
получаването от ответницата на
преддоговорна информация за параметрите на кредита и че такава е била предоставена от ищеца не е
установено по стандартен европейски
формуляр. Представена е единствено Тарифа на ***, относима към договори за
паричен заем ***, а сключения на
неустановена дата процесен договор за паричен заем е с наименование ***. В
чл.12 на договора е посочено, че заемателят е заявил, че е запознат и съгласен
с Тарифа на ***, актуална към датата на сключване на договора, която се намира
на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската
мрежа на Заемателя, подробно изброени на интернет страницата му. Не е
установено по делото, че заемателят е
запознат и съгласен с Тарифа на ***, относима към договори за паричен заем ***.
Не се установи по делото, че до заемателят е достигнало предложение за сключване
договор за паричен заем с информация за
ГЛП и ГПР, които ще се прилагат и други важни условия, които са посочени
в процесния договор като неустойките по чл.4 на договора например. Неясни са
условията, методиката и начина на формирането на друг вид задължения като разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Същото е определено при липса
на основание, тъй като в случая не става въпрос за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, доколкото е подадено заявление по чл.410 ГПК пред
заповедния съд. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,50 %, а ГЛП в размер на 40,32 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване
е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която норма нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. Понятието "добри нрави"
по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, поради което тяхното
нарушаване е приравнено с това на противоречието на договора със закона -
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете
престации. В настоящия случай по
процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставена в заем сума от 400 лв., при уговорен ГЛП
в размер на 40,32 %
и ГПР в размер на 49,50 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на договора 10.03.2017 г. обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като
максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В този смисъл е постановено
решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., Второ ГО и
други. В случая този критерий е нарушен. Договорената между страните годишна
лихва в размер 40,32 %
надхвърля значително размерa на
законната такава за времето на сключване на договора – същата е в размер на
почти пет пъти определения от БНБ основен лихвен процент 10.02 . От горното съдът
приема, че уговорката противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата
с уговорения ГПР от 49,50 %, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации, като
кредиторът не е посочил обстоятелства,
които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв
висок размер при липса на еквивалентност на насрещните престации при установена
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такива
високи проценти. Сумата 189лв,
представляваща нустойка в случая е начислена съгласно
чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради неизпълнението на
задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на сумата да предостави
на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез поръчителството на
физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, свързани с
възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Сумата 189 лв
представлява неустойка, начислена за експресно разглеждане на документите на
осн. чл. 1 ал.3 от договора.Тези клаузи от договора за заем, обаче са нищожни поради противоречие с добрите
нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно.
Ищецът
претендира сумата 195 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
По делото не са представени никакви доказателства, че кредиторът е направил
каквито и да е разходи във връзка с извънсъдебното събиратне на вземането,
поради което претенцията му следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по възражението
на процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване на
съобщението за цесия на ответника.
Безспорно по
делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ООД. Безпорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С
договора за цесия кредиторът прехвърля
вземанията си на трето лице, като за това не
е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие
между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същия да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от
цедента , с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно
на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на
длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да
извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания ,
което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на
посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до
длъжника. По ч.гр.д.№***заповедта за изпълнение не е
достигнала до длъжника, връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен
работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е
указал на заявителя, че следва да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото
производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма
регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез
работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в
процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения
договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не
е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено
за пръв път с исковата молба . В практиката си
по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,
че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обачедлъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по
чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника.
Предвид изложеното по -горе, съдът че
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.***по описа на *** е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и ***против Г.Т.М. ***
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД с петитум да се признае за установено, че Г.Т.М.
дължи на ищеца сумите както следва : 1043,16 лв, от които 400 лв главница, договорна лихва за
периода 25.05.2017г.- 19.02.2018г. в размер на 70,16 лв, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора
за заем в размер на 189 лв, такса експресно разглеждане 189 лв, разходи за
събиране на вземането 125 лв, разходи за
ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране на дейността
по събиране на вземането 70 лв, законната лихва от датата 20.02.2018г.-22.03.2018
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 3,44 лв, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.03.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.***по описа на *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: