Р Е Ш Е Н И Е
№ 260937 23.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 878 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, кв. П, сграда „Метални панели и конструкции”, ет., представлявано от инж. Г. Й. Т, пълномощник: Д. Б. З, – юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ НЕФТОХИМИК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „, че ответника дължи на ищеца сумата 1 468, 58 лева, представляваща главница за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 05.02.2016 година до 14.01.2019 година, сумата 87,17 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.05.2016 година до 11.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.03.2019 година до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактическа твърдения:
Ответникът „ПФК НЕФТОХИМИК“ АД е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: град Бургас, ул. „Цар Петър“ №5-7. За периода от 05.02.2016 година до 14.01.2019 година ответникът дължи заплащане на сумата 1 468, 58 лева за доставена, отведена и причестена вода, за които задължения в периода от 25.04.2016 година до 25.01.2019 година са съставени фактури. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 87,17 лева. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представляващ, е дал писмен отговор, в който е оспори иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и писмени бележки отправя искане за уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез представляващия го изпълнителен директор, оспорва иска с довода, че поставения в имота водомер не е отчитал точно показанията на изразходените количества вода за процесния период, сочи доказателства. Счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед по чл. 410 от ГПК № 1 202 от 19.03.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2255 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и указване предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, установява се и от събраните по делото доказателства /фактури/, че ответното дружество е абонат на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за абонатен номер 219187 за имота индивидуализиран в исковата молба, находящ се на адрес: град Б, ул. „, за задължения за който е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, оспорена от името на дружеството в заповедното производство.
Спорът по делото е относно това дали водомера, който е бил монтиран за отчитане на изразходваните количества вода е бил изправен за периода.
Отношенията между страните в
правоотношението, възникало по повод ползването на водоснабдителната система се
урежда отНаредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и общите условия на дружеството, което е ищец по иска.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл.43, ал.2 от наредбата потребителите са длъжни да съхраняват целостта на пломбите на водомерите и на пломбите на холендрите към тях, както и да опазват възвратните клапи, пожарните кранове, хидрантите и други водопроводни устройства на сградните водопроводни инсталации.
Предвид посочените норми, на които се позовава ищцовата страна, следва да се приеме, че доказателствената тежест от установяване неизправността на устройството е на абоната, в случая посочен като ответник по иска, предвид и правилото на чл.154 от ГПК, съгласно което всяка от страните в процеса носи доказателствената тежест от установяване на фактите на които основава своите искания и възражения.
За
установяване на твърдяната неизправност на водомера като доказателство от името
на ответника е представено свидетелство за проверка № 658 от 30.05.2019 година,
издадено то „Акваконтрола Груп“ ООД, съдържащо констатация, че при проверка на
водомер с идентификационен № 111180,
находящ се на посочения в исковата молба административен, адрес, е установено, че не съответства не
метрологичните и техническите изисквания към него. Проверката е извършена по повод заявление от
ответната страна, също приложено по делото.
Като
свидетел по делото е разпитана З. В. К, работеща при ответното дружество. От
показанията й се установява, че преди три - четири години водомера, който се
намира във водомерната шахта, извън сградата, нямал пломба. След като информирали
ищцовото дружество водомера бил сменен. Уточнява, че работното й място е във
същата сграда и като служител на дружеството е подавала възражения до ищеца,
ходила и в негов офис, за да информира,
че има проблем. Водомера бил сменен два – три месеца след това. Посочва, че
начислените количества вода били неравномерни, тъй като без причина се
начислявали стойности в различен диапазон – от 7 кубика изразходвана вода до 27
кубика. Уточнява, че сградата е почти необитаема, уточнява наематели на обекти.
Относно
установяване на датата на която е свален водомера като писмено доказателство е
приет протокол, носещ подписа на представители на двете страни, който е от
30.05.2019 година.
От
посочените доказателства не може да бъде направен извод за доказване при
условията на пълно и главно доказване, че за процесния период, който е до
януари 2019 година водомера не е отчитал
точно показанията, тъй като всички доказателства, които установяват този
факт са след посочената дата.
За
установяване на отчитането на потребените количества вода по делото като свидетели
са разпитани К. П. С. и А.Д. Д,, които са служителите на дружеството – ищец,
отчитали показанията на водомера в различни периоди. Свидетелката А.Д. отчитала този уред от месец
декември 2017 година до месец юли 2018 година, а свидетелката К.С. отчита
показанията на водомера от месец юли 2018 година. От показанията им се
установява, че отчитането ставало с реални отчети посредством мобилно
устройство.
По
делото е допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза, вещото лице
по която е дало отговор на въпроса относно изразходеното количество вода за
процесния период предвид количествата, отразени в таблица към експертизата,
представляваща електронна извадка от програмата на ВиК, тъй като водомера за
целия период е отчитан с електронно устройство. Количеството е 585 куб. м., от
които преди датата на подаване на исковата молба са заплатени 11 куб. м. или
разликата е 574 куб.м. Относно отчитането и в отговор на въпрос е вещото лице е
посочил, че данните от системата на оператора се препокриват с тези,
регистрирани в индивидуалния мобилен компютър, тъй като се прехвърлят
автоматично и към експертизата е приложен и изготвения електронен карнет.
Експертът е посочил, че за процесния период
в програмата на водния оператор, няма данни за извършена подмяна,
монтаж, проверка и ремонт на
измервателното устройство.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по
делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че издадените фактури
са осчетоводени в счетоводството на ищеца и към момента на изготвяне на
заключението по аналитичната партида на „ПФК НЕФТОХИМИК“ АД салдото е в размер
от 1 468, 58 лева, каквато е и стойността на главницата, посочена в
исковата молба. В отговор на поставения
въпрос е посочено още, че е спазен принципа за текущо начисляване, както и са
спазени изискванията на ЗДДС, ППЗДДС и приложимите счетоводни стандарти.
Фактурите съдържат всички реквизити на
първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводството, чл. 7,
ал.1. Вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза също установява плащане на задължение в размер от 40, 05 лева по
фактура № ********** от 25.04.2016 година.
Заключенията
на вещите лица са обосновани и компетентно дадени, кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, което следва да бъде посочено по повод
оспорване на заключението по съдебно -
техническата експертиза от името на ответната страна. Предвид изложеното
настоящият състав приема, че могат да послужат за извод от фактическа страна
относно правнорелевантните факти.
Предвид
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Между
страните е съществувало правоотношение по повод ползване на водоснабдителна и
канализационна система за периода, посочен
в исковата молба. От заключенията
на вещите лица и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
служителите, отчитали водомера, се установява при условията на пълно и главно
доказване, че до обекта са
доставени и съответно изразходени
количества вода на стойност, посочена в исковата молба, които не са платени към
датата на изготвяне на заключението. Извършено е частично плащане на задължение
по една фактура преди предявяване на иска. Ответникът не установи, че за
периода, за който са направени начисленията водомера не е отчитал точно потребените количества вода.
Основателността
на главния иск обосновава извод за основателност и на акцесорния иск за
заплащане на общия размер на лихви за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД,
предвид установеното неизпълнение на задълженията за заплащане на цената за
доставката, считан от изтичане на 1 месец от издаване на съответната фактура.
По
повод постъпилата молба от представляващия дружеството ответник за отмяна на
определение за приключване на събиране на доказателствата и допускане на
доказателства настоящият състав приема, че е неоснователна, тъй като спорът е
изяснен от фактическа страна, а и не е налице някоя от хипотезите на чл.253 от ГПК за отмяна на определението.
По
изложените съображения следва да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба.
По
отношение на разноските, направени по
водене на делото:
Предвид
изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските,
направени от ищеца по водене на делото. Видно от приложените по делото
доказателства, направените от ищеца разноски
са както следва: сумата 31, 12 лева, представляваща платена по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса, сумата 46, 50 лева държавна такса, сумата
150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, сумата 20 лева,
представляваща възнаграждение за свидетел, сумата 150 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице по съдебно – икономическа експертиза, сумата 20
лева, представляваща възнаграждение за свидетел, сумата 135 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице за допуснатата съдебно –
икономическа експертиза, както и сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Общият размер на разноските е 652, 62 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските в заповедното производство с размер посочен в заповедта от 81,12 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ НЕФТОХИМИК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „ представлявано от изпълнителния директор И. Д. А, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, кв. П, ул.„, сграда „Метални панели и конструкции”, ет, представлявано от инж. Г. Й. Т, сумата 1 468, 58 лева /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща главница за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода с водоснабден имот, находящ се на адрес: град Б, ул. „ абонатен номер 219187, през отчетен период от 05.02.2016 година до 14.01.2019 година, сумата 87,17 лева /осемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.05.2016 година до 11.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.03.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 1202 от 19.03.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 2255 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ НЕФТОХИМИК“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „ представлявано от изпълнителния директор И. Д. А, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, кв. П, ул.„ сграда „Метални панели и конструкции”, ет., представлявано от Г. Й. Т, сумата 652, 62 лева /шестстотин петдесет и два лева, шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 81,12 лева /осемдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.