Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 53 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС).
Съдебното производство по делото
е образувано на 20.02.2023г. по жалба, подадена от «Е.Р. ЕООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес за кореспонденция с.***, ***, обл.Шумен, ул. ***,
представлявано от Н.Ф.М., депозирана чрез процесуален представител Ю.М.–
адвокат от АК – гр.***, със съдебен адрес гр.***, ***, ***, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с № 26-ФК/31.01.2023г.,
издадена от Началник отдел «Оперативни дейности», гр.Варна в ГД «Фискален
контрол» при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС
на «Е.Р. ЕООД, с ЕИК *******, е наложена ПАМ – запечатване на обект за бърза
закуска, находящ се в ***, ул.Х.А.№ 91, стопанисван от «Е.Р.»ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 5 дни.
С определение от 20.02.2023г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващото дружество да
представи по делото документ за довнесена по сметка на Административен съд –
гр.Шумен държавна такса в размер на 20 лева.
С молба рег.№
ДА-01-636/02.03.2023г. по описа на ШАдмС оспорващият е представил по делото
доказателства за внасянето на указаната от съда държавна такса, като по този
начин пречките за движението на делото са отстранени.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до
постановяването й в противоречие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че
бездействието, във връзка с което е издадена процесната заповед за налагане на
ПАМ, изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон, не се дължи на умисъл от
страна на представляващата оспорващото дружество, а е последица от усложненото
здравословно състояние на последната, което, съчетано с факта, че се касае за
единствено и първо нарушение по рода си, и е свързано с неиздаване на касов бон
за малка сума, обосновава извод за маловажност на санкционираната деятелност.
Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната
заповед, като незаконосъобразна.
С жалбата е отправено и особено
искане за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта, което с
определение № 180/02.03.2023г. по адм.д.№ 53/2023г. по описа на ШАдмС е
оставено без разглеждане, доколкото по отношение на същата не е допуснато
предварително изпълнение по смисъла на чл.60 от АПК. Цитираното определение е
влязло в сила на 22.03.2023г., като необжалвано.
В проведеното на 25.04.2023г.
открито съдебно заседание оспорващото ЕООД, редовно призовано, не се
представлява от неговия управител. Същото се представлява от адвокат Ю.М.от АК-***,
редовно упълномощен, който в хода на устните състезания поддържа жалбата по
подробно изложени аргументи, като претендира отмяна на атакуваната заповед.
Ответникът по жалбата – Началник на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В.М., в приложено писмено
становище излага доводи за законосъобразност на атакуваната заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за
това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено
нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези
доводи отправя
искане
жалбата срещу нея да бъде
отхвърлена, като
неоснователна. В
проведеното на 25.04.2023г. открито съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е оспорване на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 26-ФК/31.01.2023г., издадена от Началник
отдел «Оперативни дейности», гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС на «Е.Р. ЕООД, с ЕИК *******,
е наложена ПАМ – запечатване на обект за бърза закуска, находящ се в ***, ул.Х.А.№
91, стопанисван от «Е.Р.»ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, като е определено запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на влизане
в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 27.01.2023г. от лицата М.В.И.и И.К.К.- инспектори
по приходите при ЦУ на НАП, оперативна проверка на
търговски обект – обект за бърза закуска, находящ се в ***, ул.Х.А.№
91, стопанисван от „Е.Р. ЕООД, с ЕИК *******. Проверката започнала с контролна
покупка на 2 броя дюнер бокс с единична цена 8 лева и с обща стойност на
покупката 16 лева. Покупката е заплатена в брой от М.В.И.на Н.Ф.М. –
представляваща ЕООД и работеща в обекта. Плащането е осъществено с една
банкнота от 20 лева, срещу която на инспектора по приходите е върнато ресто от
две монети по 2 лева. За направената покупка не е издаден фискален бон от
работещото в обекта фискално устройство с рег.№ на ФУ в НАП
4331186/30.08.2019г., видно от изведен КЛЕН за дата 27.01.2023г. Установено е,
че часовникът на фискалното устройство не е точен, като същият е с 1 час и 15
минути напред. Извършена е съпоставка между разчетената касова наличност и
фактическата наличност, като е установена разлика в размер на 16 лева, т.е. в
размера на осъществената контролна покупка. Прието е, че с описаната деятелност
оспорващото дружество, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от
13.12.2006г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършило нарушение
на разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС, осъществяващо състава на чл.186,
ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са документирани в
Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0063771 от 27.01.2023г.,
подписан от проверяващите и представляващия „Е.Р.“ЕООД, Н.Ф.М..
За описаното нарушение на 27.01.2023г., в
присъствието на Н.Ф.М., срещу „Е.Р.“ЕООД
е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АN, № F693930, за осъществено
неизпълнение на административно задължение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. По делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено НП. Впоследствие на 31.01.2023г. по повод нарушението по чл.25, ал.1, т.1,
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с оспорваната по настоящото дело
заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, Началникът
на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП приложил и ПАМ по отношение
на „Е.Р.“ЕООД -
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 5(пет) дни.
Заповедта е връчена на
представляващия ЕООД на дата 01.02.2023г., видно от
разписката към нея
(л.20).
Недоволно от заповедта, дружеството я е оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх. № вх.№ 8385/15.02.2023г., въз
основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 53/2023г. по описа на ШАдмС.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване
е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващото ЕООД на
01.02.2023г., поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП-гр.Варна
на 15.02.2023г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган
по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 35 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в
присъствието на представляващия ЕООД, а резултатите от същата са подробно
описани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0063771 от 27.01.2023г., подписан
без възражения от Н.М.– представляваща дружеството, като по този начин
адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване на
административното производство.
По
приложението на материалния закон:
Правното
основание за налагане на обжалваната ПАМ е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което не издаде съответен
документ за продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се налага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни.
В
конкретния случай съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на 27.01.2023г. "Е.Р."
ЕООД е извършило продажба на 2 броя дюнер бокс на
обща стойност 16 лева, за която не е издаден фискален бон. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, подкрепя се и от събраните по
делото доказателства. Установено е, че оборотът от тази продажба не е отчетен
от фискалното устройство. В отпечатания КЛЕН липсва фискална бележка за сумата от
16 лева, а при проверката е
установена разлика между разчетената касова наличност и
фактическата наличност в размер на 16 лева. Предвид установеното неиздаване на фискален бон за
процесната продажба, са налице материалноправните
предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ, като в тези случаи административният орган
действа при обвързана компетентност. Без значение за този извод са
причините, поради които в случая не е била издадена касова бележка, доколкото
същите не променят факта на неиздаване на такава.
При
определяне на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като на съдебен
контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност, която е част от задължителната
преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на
материалния закон.
В
тази връзка настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен - надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1
б "а" от ЗДДС, мярката запечатване на
търговски обект има превантивно действие, тъй като цели за се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Излагането на мотиви в
заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността
на срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се извърши преценка за
съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването на принципа на
съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова
несъответствие с целта на закона. В случая определеният срок за налагане на ПАМ
е 5 дни – в нормативно регламентираните от
закона рамки и над предвидения минимален размер. В заповедта
е посочено, че срокът на принудителната мярка е: "съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца". Административният орган е заключил, че срокът на
наложената ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност, като „целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отразяване на оборота, а индиректният резултат е недопускане на
вреда за фиска“.
Настоящият състав намира, че така определеният 5 дневен срок на
принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, като
изложените мотиви са еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1,
б.“а“ от ЗДДС, независимо от конкретно определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните
факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви,
независимо от техния обем. Нещо повече, дори и
да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите
представляват само предположения (за защита на обществения интерес, за
предотвратяване на нови нарушения, за осигуряване на бюджетните приходи и т.н.), които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за
определяне срока на принудителната административна мярка. Необоснован и
противоречащ на доказателствата по делото се явява изводът, че 5 дневният срок, определен в заповедта ,е
съобразен с обществената опасност на деянието, неиздаване на фискален бон за продажба
на 2 броя дюнер бокс. Неясно е как конкретният
избор на срок на мерките постига целите на превенцията в обхвата на възможното
ограничение до 30 дни. Не е посочена очакваната промяна в начина на
организиране на дейността в обекта, та констатациите за това да са критерий при
индивидуализирането на мерките за административна принуда. От събраните в хода
на съдебното производство доказателства не се установяват лоши практики, тъй
като това е единственото установено нарушение на
жалбоподателя, не само от този вид, а въобще. Не е дефинирана тежестта на
нарушението. Установената разлика в наличността е в размер точно на стойността
на тази продажба и не е налице дори индиция, че в обекта са извършвани и други
продажби, за които не е издаван касов бон. По тези съображения съдът намира, че
в случая срокът за налагането на ПАМ не е съобразен с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен
с чл. 6, ал. 2 АПК.
На следващо място, за процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискален бон за извършена продажба на стойност 16 лева, още в деня на
извършването му е образувано административнонаказателно производство по реда на
чл.36, ал.1 от ЗАНН, посредством
издаването срещу
"Е.Р."ЕООД на АУАН серия
АN, № F693930 от 27.01.2023г., за неизпълнение на административното задължение по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Посоченото
обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл.
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (Хартата) в решението от 04 май 2023 г. по дело
С-97/21, съставлява самостоятелно
и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от
изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на
санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по
смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената
стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10
(EU:C:2013:105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15
и C-350/15 (EU:C:2017:264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат
съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на
преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от
решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС с иницииране на
административнонаказателно производство срещу“Е.Р.“ ЕООД за налагане на имуществена
санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
(нерегистрирана продажба на стойност 16 лв.) не зачита правото по чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело
С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално. Спрямо фактите на
конкретния случай (размерът на неплатения ДДС за сумата от 16 лева е 3,20 лева),
запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за
дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – обезпечаване
събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното
срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, издадена в рамките на административно
производство, което е отделно от вече започналото административно наказателно производство,
е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с
тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на дружеството
административно нарушение, ще съответства
на тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на
търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от чл.185, ал.1 от ЗДДС,
регламентиращ административнонаказателния състав за нарушение по чл.118, ал.1
от ЗДДС, респ. по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), не е
необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение
спрямо тежестта на нарушението.
За направения
извод е без значение обстоятелството, че по делото не са приложени
доказателства за финализиране на инициираното административнонаказателно
производство с издаване на съответен санкционен акт – наказателно
постановление. С факта на издаване на АУАН на
27.01.2023г. органите на НАП са предприели действия за санкциониране на
дружеството, чийто логичен завършек е издаването на съответно наказателно
постановление. С образуване на административнонаказателното производство е
преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и действията по
чл.186, ал.1, т.1, б."а" и чл.187 от ЗДДС, доколкото производството по чл.186, ал.1,
т.1, б. "а" от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни
ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената в чл.185 от ЗДДС,
административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат
съобразени с тежестта на нарушението.
Изложените аргументи обосновават
категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон, но в противоречие
с целта на закона, поради което същата подлежи на отмяна, като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и липсата
на отправено искане от страна на оспорващото дружество за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на «Е.Р. ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес за кореспонденция с.***, ***, обл.Шумен, ул. ***,
представлявано от Н.Ф.М., със съдебен адрес гр.***, ***, ***, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка с № 26-ФК/31.01.2023г., издадена
от Началник отдел «Оперативни дейности», гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при
ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. «а» от ЗДДС на «Е.Р.
ЕООД, с ЕИК *******, е наложена ПАМ – запечатване на обект за бърза закуска,
находящ се в ***, ул.Х.А.№ 91, стопанисван от «Е.Р.»ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 5 (пет) дни.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: