РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300100808 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. И. Ч., с ЕГН
********** и адрес- ****, чрез пълномощника адвокат Б., против „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ****г. ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20208240401851 на ЧСИ К.П., с която е
поканен да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми по
изпълнителен лист, издаден на 11.02.2013г. на основание Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК №122/11.02.2013г. по ч. гр. д № 239/2013г. по описа на Pайонен съд- ****,
а именно: главница в размер на 90 824,26 лв.; законна лихва върху главницата за периода от
08.02.2013г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 9 915,41 лв.-
договорна лихва, дължима за периода от 25.05.2012г. до 06.02.2013г.; 322,67 лв.- наказателна
лихва, начислена за периода от 26.06.2012г. до 08.02.2013г.; 5 757,07 лв.- разсрочена
договорна лихва, дължима за периода от 27.06.2011г. до 29.12.2011г.; 867,96 лв.- договорна
лихва за гратис съгласно т.3 от Анекс №2 от ***г., за периода от 30.12.2011г. до
25.03.2012г.; 28,92 лв.- разсрочена наказателна лихва за периода от 27.06.2011г. до
29.12.2011г.; 2 154,33 лв.- разноски по делото за държавна такса; 1530 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Посоченото изпълнително дело е образувано на 02.12.2020г. по молба на
ответника въз основа на изпълнителния лист от 11.02.2013г. Вземането на кредитора „ПИБ“
по този изпълнителен лист произтича от сключен между страните договор за банков кредит
1
№ ****г. и анекси към него- № 1 от ***г. и №2 от ***г., като кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 08.02.2013г. По изпълнителното дело са конституирани
като ипотекарни длъжници- И. К. Ч. и И. И. Ч., собственици на недвижимите имоти в гр.
****, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение. След получаване на
ПДИ, с приложените към нея изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, ищецът
подал възражение срещу заповедта съгласно чл.414 от ГПК, в резултат на което **РС
постановил разпореждане №1230/23.08.2021г. по новообразуваното ч.гр.д. №1772/2021г., с
което указал на кредитора „ПИБ“ АД да предяви в едномесечен срок иск за вземането си
съгласно чл.415 от ГПК. На 21.09.2021г. кредиторът е депозирал молба по ч.гр.д. № 1772/
2021г., в която изложил аргументи, че не следва да бъде даван срок за подаване на
възражение на ищеца- длъжник, тъй като на същия вече е била връчена /на 02.04.2013г./
ПДИ с приложени към нея изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение, но по
изпълнително дело № 20138240400774 по описа на ЧСИ П., за което обстоятелство е било
издадено удостоверение от последния. С оглед постъпилата молба, съдът постановил
разпореждане №1749/30.09.2021г, с което отменил предходното такова от 23.08.2021г.
Ищецът твърди, че е обжалвал разпореждането на съда от 30.09.2021г., но към датата на
подаване на исковата молба няма произнасяне от ПОС. Заявява, че задълженията му по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. №239/2013г. на **РС, са погасени по давност,
поради което ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на същите.
Твърди, че изп. д. №774/2013г. на ЧСИ П. е образувано на 22.03.2013г., по него са
извършени описи на ипотекирани имоти и е проведена публична продан на част от тях, като
последното изпълнително действие, което прекъсва давността, е извършването на
публичната продан на недвижим имот на ипотекарните длъжници, за което е съставен
протокол от дата 28.01.2014г. С оглед на това, счита, че от 2017г., съответно от 2019г.
вземанията за лихви и главница са погасени по давност. След 28.01.2014г. взискателят не е
подавал никакви молби, с които да посочва изпълнителни действия и да иска принудително
изпълнение, въпреки че вземанията са били обезпечени с договорна ипотека в полза „ПИБ“
АД по отношение на недвижими имоти, находящи се в гр. ****, ****. В молбата си за
образуване на изпълнително дело от 22.03.2013г. кредиторът е поискал единствено да се
проучи дали длъжникът притежава недвижими имоти, върху които да бъдат наложени
възбрани, както и да се наложи възбрана, да се извърши опис и да се проведе публична
продан на недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за учредяване на ипотека, вписан
в СВ- **** - № 167, том I от 2006г. Не е налице овластяване на съдебния изпълнител да
проучва изцяло имущественото състояние на длъжника, а така също и надлежно овластяване
по чл.18 от ЗЧСИ, при което дори да има формално предприети от ЧСИ изпълнителни
действия, извън поисканите от взискателя, ищецът счита, че същите са били недействителни,
поради липса на овластяване по чл.18 от ЗЧСИ и не биха могли да се разглеждат като
действия, прекъсващи давността. Твърди, че в изп. д. №774/2013г. било налично формално и
бланкетно разпореждане за опис на движими вещи, но липсвала молба от взискателя за
предприемане на такива действия, нито имало данни да е извършен последващ опис на
движими вещи. С постановление на ЧСИ изп.д. № 774/2013г. е било прекратено на
2
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като взискателят не го е обжалвал в законовия срок.
Освен това, ищецът твърди, че по това изпълнително дело ЧСИ неправилно е конституирал
като взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, доколкото процесните вземания не са били
предмет на договор цесия от дата 13.01.2017г. Предвид всичко изложено, се иска от съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
гореописаните суми в общ размер на 111 400, 62 лв., които суми представляват вземания-
предмет на изп. дело № 20208240401851 на ЧСИ К.П.. Претендира се присъждане на
разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат Б.-
пълномощник на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ПИБ“АД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че в
изпълнителното производство срещу ищеца /изп. дело №774/2013г./ са предприемани
множество валидни изпълнителни действия, чрез прилагане на различни изпълнителни
способи, чиято хронология е описана. След прекратяване на това изпълнително дело е
образувано изп. д. №737/2020г., а впоследствие и изп. д. №1851/2020 г. на ЧСИ П. въз
основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. №239/2013 г. на **РС. По последно посоченото
изпълнително дело също били предприети изпълнителни действия- подаване молба от
ответника на дата 10.03.2022 г. за насрочване опис на движими вещи на длъжника; на
21.02.2022 г. било изпратено съобщение от ЧСИ К.П. за уведомяване на длъжника за
насрочване на публична продан на недвижими имоти за периода от 18.04.2022 г. до
18.05.2022 г. и др., при което не би могло да се говори за изтекла давност, било то
петгодишна давност за главница или тригодишна давност за лихви. Ответникът оспорва
ищцовото твърдение, че макар да е било налице висящо изпълнително дело, то поради
липсата на извършени изпълнителни действия в рамките на 5 години, вземането е погасено
по давност. Посочва, че т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава ищецът, е прието след образуването на изп.д.
№774/2013 г., при което в случая са били приложими постановките на ППВС № 3/ 1980 г. и
даденото с него тълкуване, че образуването на изпълнително производство прекъсва
давността, като по време на това производство давност не тече. Ответникът не оспорва, че
са погасени на 12.03.2014 г. задълженията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.
№239/2013 г., за държавна такса в размер на 2154,33 лв. и 1530 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Предвид горното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск и да присъди сторените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
По делото не е било спорно, а и се установява от представеното заверено копие на
изпълнително дело №774/2013 г. на ЧСИ К.П., че по повод подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с правно основание чл.417 от ГПК по ч. гр.
дело № 239/2013г., по описа на РС- ****, е издаден на 11.02.2013г. в полза на ответника
„Първа Инвестиционна банка“АД изпълнителен лист, по силата на който длъжникът И. И.
3
Ч. е осъден да заплати на банката- кредитор сумата от 90 824,26 лв.- дължима по договор за
банков кредит № ****, анекс №1 от *** г. и анекс №2 от *** г., чиято предсрочна
изискуемост е настъпила поради непогасяване на изискуеми задължения по договора, ведно
със законната лихва, считано от 08.02.2013г. до окончателното изплащане; сумата 9 915,41
лв.- договорна лихва, дължима за периода от 25.05.2012г. до 06.02.2013г.; сумата 322,67 лв.-
наказателна лихва, начислена за периода от 26.06.2012г. до 08.02.2013г.; сумата 5 757,07 лв.-
разсрочена договорна лихва, дължима за периода от 27.06.2011г. до 29.12.2011г.; сумата
867,96 лв.- договорна лихва за гратис съгласно т.3 от анекс №2 от ***г., за периода от
30.12.2011г. до 25.03.2012г.; сумата 28,92 лв.- разсрочена наказателна лихва за периода от
27.06.2011г. до 29.12.2011г.; както и разноските по делото за държавна такса в размер на
2 154,33 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1530 лв. По молба на взискателя
„ПИБ” АД с вх. № 06442/22.03.2013г. и въз основа на горния изпълнителен лист, както и на
приложен към тази молба изпълнителен лист от 21.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. №301/2013
г. на **РС, е образувано с разпореждане от същата дата изпълнително дело №774/2013г. по
описа на ЧСИ П. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд- Пловдив, с длъжник И. Ч. и
ипотекарни длъжници- И., З. и И. Ч. В молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал да се направи пълно имуществено проучване за притежавани от
длъжника недвижими имоти, като при наличие на такива е поискано налагане на възбрани.
В молбата са посочени и способи за принудително изпълнение за събиране на вземането-
налагане на възбрани, насрочване на описи и провеждане на публични продани на
недвижимите имоти, описани в нотариален акт за договорна ипотека №167, том 1 от
19.05.2006г. по описа на СВ- ****. По изпълнителното дело са изпратени от ЧСИ искания за
справки до ТД на НАП- ***, СВ-****, Община ****- МДТ, с оглед проучване имуществото
на длъжника. До последния е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.
№13097/29.03.2013г., връчена му на 02.04.2013 г., с която същият е поканен да заплати
задължението си по изпълнителното дело, възлизащо в общ размер на 141 678,25 лв.,
уведомен е за вписана на 02.04.2013г. възбрана върху недвижим имот с идентификатор
00702.517.160.1.13 и 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.517.160 по
КККР на гр. **** и че на 19.04.2013г. ще се извърши опис и оценка на тези имоти. ЧСИ е
наложил възбрани и върху недвижими имоти, описани в нотариален акт за договорна
ипотека №167/19.05.2006 г., а именно: СОС с идентификатор 00702.517.160.1.12, СОС с
идентификатор 00702.517.160.1.14, СОС с идентификатор 00702.517.160.1.6 и СОС с
идентификатор 00702.517.160.1.9, както и върху 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор
00702.517.160. На 19.04.2013г. е извършен опис на посочените имоти, за което е съставен
протокол от ЧСИ с №15984/19.04.2013г., изготвени са от вещо лице инж. Г. оценки на
имотите, които са съобщени на длъжниците, насрочена е публична продан на същите, която
да се проведе за периода от 24.06.2013г. до 24.07.2013г. Съгласно протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 25.07.2013г., за купувач на имотите е обявена „ПИБ“АД. На
31.07.2013г. Банката е депозирала молба, в която посочва, че не желае да ги закупи и иска да
се насрочи нова публична продан. ЧСИ е насрочил провеждане на втора по ред публична
продан в периода 27.12.2013г.- 27.01.2014г. На 28.01.2014г. е съставен протокол, с който
4
„ПИБ“АД е обявена за купувач на имотите. С молба вх. № 05852/05.02.2014г. взискателят е
заявил, че желае да закупи само имот с ИД 00702.517.160.1.13, а по отношение на останалите
имоти иска да се насрочи нова публична продан. С постановление за възлагане на недвижим
имот по чл.496 ГПК от 07.02.2014г. /влязло в сила на 25.02.2014г. / имот с ИД
00702.517.160.1.13 е възложен на „ПИБ“АД за сумата 14 449 лв., извършено е разпределение
на събраната сума от публичната продан с протокол от 17.02.2014 г., което е предявено на
страните. На 20.06.2014 г. по делото е постъпила молба от „ПИБ“АД, съдържаща искане за
насрочване въвод във владение на имота, който е извършен на 18.07.2014г. След последно
посочената дата са отправени от ЧСИ искания до ТД на НАП- ***, ОД на МВР- ***- „Пътна
полиция“ за изискване на данни за притежавани от длъжника недвижими имоти, МПС,
декларирани доходи, банкови сметки, търговски обекти, регистрирани трудови договори. С
молби вх.№65707/08.12.2016г. и №65752/08.12.2016г., подадени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е
отправено искане за конституирането на дружеството като взискател по изпълнителното
дело. Посочва се в молбите, че на 14.11.2016г. е сключен договор за цесия, по силата на
който „ПИБ“ АД е цедирала вземанията си по изпълнителното дело- първото към
25.11.2016г. възлиза на 24 163,43 лв. /главница 15 000 лв., разноски -950,32 лв. и лихви -8
213,11 лв./, а второто- 18 409,25 лв. /главница- 12 527,97 лв., разноски 1 851,98 лв. и лихви 4
029,03 лв./, като не е спорно между страните и е видно от приложения опис на
прехвърлените вземания, че след тях не е това по изпълнителния лист от 11.02.2013г. Със
съобщение от 13.01.2017г. длъжникът е уведомен за конституирането на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като взискател по делото и за актуалния размер на задължението му- 268 109,71 лв. С
разпореждане от 27.01.2017г. ЧСИ К. П. е насрочил за 23.03.2017г. от 10 ч. опис на
собствените на длъжника И. Ч. движими вещи, находящи се на адреса му в гр. ****, ****,
като няма данни такъв опис да е извършен. На 07.08.2017г. е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която дружеството е поискало да се извърши справка в регистъра на БНБ
за банкови сметки на длъжника и да бъде уведомено за извършената справка. На
05.06.2018г. ЧСИ е изпратил призовка за принудително изпълнение до длъжника Ч., която
не е връчена поради ненамиране на лицето. С молба вх.№ 09888/06.02.2020г., депозирана от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, е поискано връщане на оригинала на изпълнителния лист, поради
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. По повод на тази
молба ЧСИ е постановил на 27.03.2020г. акт за прекратяване на изпълнително дело
№774/2013г., на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК- предвид писменото поискване на
взискателя.
След прекратяването на изп. д. №774/2013г., с молба вх. № 25453/29.04.2020г. на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД до ЧСИ К.П. е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу И.
Ч., въз основа на процесния изпълнителен лист от 11.02.2013г. по ч. гр. д. № 239/2013 г. на
АРС и изпълнителен лист от 21.02.2013г. по ч. гр. д. №301/2013г. на АРС, да се насрочи дата
за опис и оценка на движими вещи на длъжника на адреса му. На 29.04.2020г. е образувано
изпълнително дело № 737/2020г., във връзка проучване имуществото на длъжника са
изпратени от ЧСИ искания за справки до НАП, МДТ, СГКК, ОД на МВР- *** „Пътна
полиция“. С молба вх.№56197/24.09.2020г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, взискателят
5
е уточнил, че с договора за цесия от 14.11.2016г. „Първа инвестиционна банка“АД му е
прехвърлила вземането си по изпълнителен лист в размер на 15 000 лв., като към момента
не е цедирано вземането по изпълнителен лист с главница 91 000 лв. и кредитор- „ПИБ“АД.
С молбата се иска да се присъедини изпълнителен лист по изп. д. №775/2013г. към изп.д.
№737/2020г. На 09.10.2020г. ЧСИ П. е издал постановление, с което е постановил, че не
следва да се събира вземането на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД по изпълнителен лист от
11.02.2013 г. в размер на 90 824,26 лв. и е указал на цедента „ПИБ“ АД да подаде молба за
връщане на посочения изпълнителен лист. На 24.11.2020г. по делото е постъпила молба от
„ПИБ“АД за връщане на изпълнителния лист от 11.02.2013г., който е получен на
02.12.2020г.
По повод молба с вх. №74027/02.12.2020г. на „Първа инвестиционна банка“АД до ЧСИ
К.П. и въз основа на изпълнителния лист от 11.02.2013г., издаден по ч. гр. д. №239/2013г. на
АРС, е образувано изпълнително дело № 1851/2020г. С молбата взискателят е поискал да се
наложи възбрана, насрочване на опис и публична продан на недвижимите имоти, предмет на
учредената договорна ипотека с нотариален акт № 128 от 19.05.2006г., а именно: склад №1 с
идентификатор 00702.517.160.1.12, склад №2 с идентификатор 00702.517.160.1.9, двата
преустроени в жилище- гарсониера, гараж с идентификатор 00702.517.160.1.6, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, собственост на ипотекарните
длъжници- И. Ч. и И. Ч. На основание чл.18 от ЗЧСИ, е възложено на ЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника, като в случай че се установи имущество- да се
наложи запор на банкови сметки, дружествени дялове, трудово възнаграждение, вземане,
движимо имущество и др. или възбрана върху недвижим имот. С молба вх.№74764/
07.12.2020г. взискателят е поискал да се наложи възбрана, насрочи опис и публична продан
на недвижим имот, предмет на учредената ипотека с нотариален акт №128/2006г.- жилищен
апартамент с кадастрален идентификатор 00702.517.160.1.14, с адрес- гр. ****, ****. Със
запорни съобщения от 07.06.2021г. до „ПИБ“ АД, „Юробанк България“АД и „ЦКБ“ АД е
наложен запор върху банкови сметки и депозити на длъжника в посочените банки. На
07.06.2021г. ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ, ведно със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№239/2013г. на РС- ****. Със същата длъжникът е уведомен за наложени запори върху
вземанията му в посочените банки, че е вписана възбрана върху описаните имоти, както и че
на дата 28.07.2021г. от 11ч. ще се извърши опис на същите. На 13.07.2021г. е изпратена
втора ПДИ до длъжника, получена на ****г. След получаване на поканата, настоящият
ищец е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 23.08.2021г.
по ч. гр. д. №1772/2021г. на **РС съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 от
ГПК в едномесечен срок, след което е отменил постановения акт с разпореждане от
30.09.2021г., а впоследствие с разпореждане от 7.10.2021г. е върнал възражението на
длъжника срещу подадената заповед за изпълнение. Против разпорежданията на **РС са
подадени частни жалби от ищеца Ч., като при направена служебна справка по образуваното
пред ПОС в.ч.гр.д. №333/2022г. се установи, че с влязло в сила определение от 11.04.2022г.
частната жалба срещу разпореждането от 30.09.2021г. е оставена без разглеждане, а частната
6
жалба против разпореждането от 07.10.2021г.- без уважение. Междувременно по
изпълнителното дело е извършен на 28.07.2021г. опис на недвижими имоти, за което е
съставен протокол, определена е дата- 24.08.2021г. за предявяване оценката на описаните
недвижими имоти. Против действията на ЧСИ, изразяващи се в извършения опис на
недвижими имоти от 28.07.2021г., са подадени жалби от ипотекарните длъжници И. Ч. и И.
Ч.. С определение №1222/28.10.2021г. на ОС- Пловдив, постановено по гр.д. №2578/2021г.,
съдът е оставил жалбите на И. Ч. и И. Ч. без разглеждане, като недопустими, и е прекратил
производството по това дело. С определение №58/04.02.2022г. по в. ч. гр. д. № 25/2022г. на
АС- Пловдив определението на ПОС от 28.10.2022г. е потвърдено. На 24.08.2021г. на
страните по изпълнителното дело е предявено заключение за оценка на недвижимите имоти,
за което е съставен протокол. С молба № 59923/27.08.2021г. длъжникът И. Ч. е оспорил
предявеното заключение и е направил искане да бъде изготвено повторно такова. С
разпореждане от 21.02.2022г. на ЧСИ са приети заключенията на вещите лица Г. и З. и е
насрочена публична продан на имотите в периода от 18.04.2022г. до 18.05.2022г. С молба
вх.№ 19331/10.03.2022г. взискателят- „ПИБ“АД е поискал да се извърши проучване
имущественото състояние на длъжника, в случай че се установи такова- да се наложи
запор/и на банкова/и сметка/и, дружествени дялове, трудово възнаграждение, вземане,
движимо имущество и др. или възбрана върху недвижим имот. Направено е и искане за
насрочване опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника. Със заявление вх.
№24118/25.03.2022г. длъжникът Ч. е представил обезпечителна заповед, издадена на
22.03.2022г. по гр. д. №808/2022г. на ПОС, за допуснато обезпечение на предявения от него
иск с правно основание чл.439 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 1851/2020
г. С разпореждане от 25.03.2022г. на ЧСИ изпълнителното производство по делото е спряно.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност длъжникът по изпълнителното
производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По предявения отрицателен установителен иск, съобразно указаната доказателствена
тежест с определение №1467/13.06.2022г., постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК,
ищецът следва да установи, че процесните вземания са погасени по давност и за ответника е
отпаднало правото на принудително изпълнение спрямо него; в тежест на ответника е да
докаже, с оглед релевираните възражения, съответните юридически факти, довели до
прекъсване или спиране на давността.
Между страните не е формиран спор и се установи, че по силата на издаден на
11.02.2013г. изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 239/2013г. на РС- ****, ищецът И. Ч. е осъден да заплати на кредитора- „Първа
инвестиционна банка“АД гореописаните суми, произтичащи от договор за банков кредит №
**** и анекси към него №1*** г. и №2*** г., ведно с разноски по делото, както и че е било
7
образувано на 22.03.2013г. изпълнително производство за принудителното събиране на
вземанията- предмет на иска, с взискател по изп. д. №774/2013г.- „ПИБ“АД, длъжник- И. Ч.
и ипотекарни длъжници- З., И. и И. Ч..
Установи се, че след получаване на ПДИ ищецът не е подал възражение срещу
Заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, при което същата е влязла в сила на
17.04.2013г.
Спорен между страните е въпросът, погасени ли са по давност вземанията на
ответника, обективирани в процесния изпълнителен лист, като при преценката дали е
изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид налице ли са обстоятелства, които да
прекъснат течението на този срок.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и съгл.
разпоредбите на чл.110 и чл.111 ЗЗД, същите се погасяват с изтичане на пет и тригодишна
давност, съотв. за главницата и лихвите.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. С Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС т.
10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е
за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите
на същото тълкувателно решение е посочено, че погасителната давност в изпълнителния
процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно формираната съдебна практика /Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гр. дело № 2382/2017 г., IV ГО, Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело №
2917/2018 г., IV ГО, ГК/, извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда
8
действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които вече са приключили. С оглед на това и
доколкото изпълнително производство по изп. д. № 774/2013 г. на ЧСИ К.П. е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116,
б. в” от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо до последващата му отмяна с ТР от
26.06.2015г. Предвид даденото разрешение в Постановлението, погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата и спира. Тъй като до 26.06.2015г. процесното
принудително изпълнение е било висящо, то новата погасителна давност е започнала да тече
от датата на постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. Считано от
тази дата, петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 02.09.2020г. /при
съобразяване спиране течението на срока за периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. вкл. по
силата на чл.3,т.2 от ЗМДВИП/. За този период от време взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника И. Ч., които да доведат до
прекъсване на давността. Видно от гореописаните изпълнителни действия по образуваното
изпълнително производство, последното извършено от ЧСИ изпълнително действие по
изп.д. №774/2013г. спрямо ищеца е насочване принудителното изпълнение върху имот на
същия, провеждане на публична продан, като имотът е възложен на взискателя „ПИБ”АД с
постановление от 07.02.2014г. С влизане на постановлението в сила на 25.02.2014г.
собствеността върху имота се смята за преминала върху взискателя, като действията по
въвеждане във владение на същия не са част от предприетия изпълнителен способ, поради
което нямат прекъсващ погасителната давност ефект. Нямат такъв ефект и исканията на
съдебния изпълнител за снабдяване с данни за банкови сметки на длъжника, недвижими
имоти, трудови договори. Неоснователни са доводите на ответника, свързани с прекъсване
на давността, поради присъединяване на взискател. Действително, на 08.12.2016г. е
подадена молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като частен правоприемник на
„ПИБ“ АД, въз основа на договор за цесия от 14.11.2016г., за вземанията, описани в тази
молба, но се установи, че вземането по изпълнителния лист от 11.02.2013г. не е било
прехвърлено с договора за цесия, освен това в случая не се касае за присъединяване на
кредитор, а за замяна на първоначалния и то по отношение на част от вземанията- предмет
на изпълнителното дело, при което, според съда, не е налице прекъсване на давността.
Предприемането на последващите действия, които ответникът е посочил в отговора на
исковата молба- насрочване опис на движими вещи от 27.01.2017г. /такъв не е осъществен/
и подаване молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД на 07.08.2017г. до ЧСИ за извършване на
справки в БНБ за банкови сметки на длъжника, също не е оказало прекъсващ ефект върху
течението на давностния срок за вземането- предмет на предявения иск. С оглед на това,
считано от 26.06.2015 г. до образуването на изпълнително дело №1851/2020г. на ЧСИ П. на
дата 02.12.2020г., погасителната давност е изтекла. Като последица от изтеклия давностен
срок вземането за главница по издадения на 11.02.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №
239/2013г. на РС- **** следва да се счита за погасено. Съобразно разпоредбата на чл. 119 от
9
ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от
него акцесорни вземания по изпълнителния титул- за лихви и разноски.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Съгласно списък по
чл.80 от ГПК, същият претендира и е доказал разноски в общ размер на 9 961,25 лв., като от
тях 5 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 18.03.2022г.; 4 456,25 лв.-
внесена държавна такса; 5 лв.-държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от
ищеца възнаграждение на адвокат, което съдът намира за частично основателно. В случая,
предвид защитавания материален интерес /111 400,62 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията
преди изменението с ДВ бр.88/4.11.2022г./, нормативно установеният минимум на
дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на
3758 лв., а заплатеният на упълномощения адвокат хонорар е 5 500 лв. Съобразявайки
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че по същото са
проведени две съдебни заседания, съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран до размер, близък до минималния, а именно- 4 000 лева. Ето
защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 8 461,25 лв., като за разликата над тази сума до пълния заявен размер
от 9 961,25 лв. искането за разноски ще се остави без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, че И. И. Ч., с
ЕГН ********** и адрес- ****, не дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37,
следните суми: сумата от 90 824,26 лв.- дължима по договор за банков кредит № ****, анекс
№1 от *** г. и анекс №2 от *** г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила поради
непогасяване на изискуеми задължения по договора, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2013г. до окончателното изплащане; сумата 9 915,41 лв.- договорна лихва, дължима за
периода от 25.05.2012г. до 06.02.2013г.; сумата 322,67 лв.- наказателна лихва, начислена за
периода от 26.06.2012г. до 08.02.2013г.; сумата 5 757,07 лв.- разсрочена договорна лихва,
дължима за периода от 27.06.2011г. до 29.12.2011г.; сумата 867,96 лв.- договорна лихва за
гратис съгласно т.3 от анекс №2 от 30.12.2011г., за периода от 30.12.2011г. до 25.03.2012г.;
сумата 28,92 лв.- разсрочена наказателна лихва за периода от 27.06.2011г. до 29.12.2011г.;
както и разноските по делото за държавна такса в размер на 2 154,33 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1530 лв., по изпълнителен лист, издаден на 11.02.2013г., въз
10
основа заповед за изпълнение №122/11.02.2013г. по ч. гр. д. № 239/2013 г. на Районен съд-
****, и които суми представляват вземания- предмет на изпълнително дело №1851/ 2020г.
на ЧСИ К.П. с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие- ОС- Пловдив, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на И. И. Ч., с ЕГН
********** и адрес- ****, сумата от 8 461,25лв. /осем хиляди четиристотин шестдесет и
един лв. и двадесет и пет ст./лв.- разноски по делото.
Оставя без уважение искането на ищеца И. И. Ч., с ЕГН ********** и адрес- гр. ****,
****, за присъждане на разноски по делото в частта му над определения размер от 8 461,25
лв. до претендирания размер от 9 961,25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11