РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501410 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Н. К. срещу Решение №
1125 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 8908/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 30, ал. 3 ЗС е осъдена
да заплати на Т. Н. К. сумата от 3488,55 лв., представляваща припадащата й
се част от полезни разноски, извършени в съсобствения на страните поземлен
имот с идентификатор 27454.501.70 по КККР на с. Емона, общ. Несебър, с
площ от 550 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин
на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници за поземления
имот: 27454.501.69, 27454.501.239 и 27454.501.238, ведно с построените в
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 27454.501.70.1, със
застроена площ от 57 кв.м., брой етажи – 2, както и стопанска постройка с
идентификатор 27454.501.70.2, застроена площ от 28 кв.м., брой етажи – 1.
В частта, с която е извършена съдебна делба на съсобствените между
страните недвижими имоти, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.
30, ал. 3 ЗС за сумата от 3488,55 лв. до 3508,14 лв., решението е влязло в сила.
Въззивницата счита решението за неправилно в обжалваната част.
Сочи, че никога не е била уведомявана писмено или устно, че въззиваемият
има намерение да строи сгради в съсобствения имот. Изтъква, че не е
1
одобрила подобренията, след като разбрала за тях, а свидетелите на
въззиваемия са изтълкували погрешно емоциите й. Идеята й била съборената
къща да се реставрира, но никой не се съобразил с нея. Въззивницата счита,
че по делото няма разходооправдателни документи за направените
подобрения. Същите били извършени с финансови средства от дейността на
баща й, присвоени от въззиваемия. В жалбата се излагат подробни данни,
свързана с хода на делото пред първата инстанция и отношенията на
въззивницата с нейни родственици. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо това искът по чл. 30, ал. 3 ЗС да бъде отхвърлен.
Подаден е отговор на въззивната жалба от Т. Н. К., чрез адв. Виржиния
Хайк. В него се сочи, че въззивницата е следвало да оспори достоверността на
доказателствата пред първоинстанционния съд. Изтъква се, че изнесеното от
въззивницата относно хода на делото пред първата инстанция и отношенията
й с нейни родственици не е относимо към предмета на настоящото дело.
Въззиваемият счита, че съдът правилно е установил фактите въз основа на
събраните доказателства, като е достигнал до верни правни изводи. Иска се
решението да бъде потвърдено. В откритото съдебно заседание се
претендират и деловодни разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила Решение № 2158 от 07.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 8908/2021 г. е установено, че страните са съсобственици на поземлен имот
с идентификатор 27454.501.70 по КККР на с. Емона, общ. Несебър, с площ от
550 кв. м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м, при граници за поземления имот:
27454.501.69, 27454.501.239 и 27454.501.238, ведно с построените в имота
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 27454.501.70.1, със застроена
площ от 57 кв. м., брой етажи – 2, както и стопанска постройка с
идентификатор 27454.501.70.2, застроена площ от 28 кв. м, брой етажи – 1,
при квоти: 5/8 за г-н К. и 3/8 за г-жа К..
Т. Н. К. е предявил иск по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Т. Н. К. за заплащане
на подобрения, извършени в гореописания имот, изразяващи се в следното: 1)
изливане на бетонна подпорна стена за укрепване на двора с дължина 15 м,
височина в най-високата част – 3 м, в най-ниската част – 1,5 м, и дебелина –
25 см, заедно с отливане на бетонна основа под стената с ширина – 1 м,
дълбочина – 1 м, и дебелина – 25 см; 2) изливане на бетонни пътеки в
дворното място: в западната част на имота и западно от постройката, с
дължина на пътеката – 10 м, ширина – 3 м, дебелина – 25 см; под навеса и на
север от постройката, с дължина на пътеката – 9,5 м, ширина – 5 м, дебелина
2
– 25 см; в южната част на имота, с дължина на пътеката – 5 м, ширина – 5,5 м,
дебелина – 25 см. Твърди се, че разходите за материали и труд за извършване
на подобренията са в размер на 8152,57 лв. по т. 1 и 1202,98 лв. по т. 2, общо
9355,55 лв.
По делото са събрани писмени доказателства – разходооправдателни
документи, както и гласни доказателства – свидетелски показания на лица,
участвали в закупуването на материалите и извършването на подобренията.
Видно от търговско предложение от 30.03.2020 г. (л. 133 от
първоинстанционното производство), И.Т. е поръчал 18 кубични метра бетон
на стойност 1232,10 лв. без ДДС. В предложението се съдържа и цената на
транспорта – 552 лв. без ДДС, и ТОЛ таксата – 30,67 лв. без ДДС. Общо с
ДДС всичко възлиза на 2177,72 лв. Издадени са 2 бр. експедиционни бележки
(л. 134 и 135 от първоинстанционното дело) за готова бетонна смес, от които
е видно, че този бетон е следвало да се достави на обет в с. Емона.
Видно от търговско предложение от 24.04.2020 г. (л. 136 от
първоинстанционното дело), И.Т. е поръчал още 9 кубични метра бетон на
стойност 680 лв. без ДДС, ведно с цената на транспорта (276 лв. без ДДС) и
ТОЛ таксата (15,33 лв. без ДДС), всичко 1166,08 лв. с ДДС.
Видно от квитанция от 18.01.2020 г. (л. 137 от първоинстанционното
дело), ответникът е закупил 24 кубични метра бетон от „Атлант 2013“ ЕООД
на стойност 3026 лв. Издадени са три експедиционни бележки за готова
бетонна смес (л. 138-140), от които е видно, че този бетон е следвало да се
достави на обект в с. Емона.
Видно от квитанция от 03.01.2020 г. (л. 141 от първоинстанционното
дело), ответникът е закупил арматура от „Арм Метал“ ООД на стойност 505
лв.
От квитанциите на л. 141 от първоинстанционното дело не е ясно какво
точно е закупено, поради което съдът не ги признава за извършени.
Видно от проформа фактура на л. 142 от първоинстанционното дело,
ответникът е поръчал от „Бургас Комерс“ АД тел, гвоздеи, тръби, грунд, ПВЦ
разклонители, ПВЦ дълги, армираща мрежа, хоросан и тухли на стойност
2428,15 лв. с ДДС. В бележка е записано, че разходите са за обект в с. Емона.
Св. К. излага пред съда, че в периода от 2019-2020 г. е извършил
следното: залял е основа за подпорна стена с приблизителни размери 60 см.
дълбочина, 40 см. ширина и по дължината на целия имот от към север. След
това излял бетонна плоча с дебелина 10 см. зад къщата. Дворът, който се е
освободил, е ползван като строителна площадка, за да се захванат стените
към къщата. Образувани били площадка и пътеки. След това била завързана
арматурата към подпорната стена от север. Подпорната стена била с около 6
м. дължина, 3,40 или 3,70 височина и 25 см. дебелина. От другата страна
стената била с около 2 м. височина, 8-9 м. дължина и 25 см. дебелина. Общо в
имота бил излят над 60 кубични метра бетон, без арматурата и кофража.
Изграден бил дренаж на подпорните стени, за да се отвежда водата.
Свидетелят получил възнаграждение за работата от ответника.
3
Св. Т. дава показания, че той е поръчал и плащал бетона от името и за
сметка на ответника, затова част от бележките са на негово име.
От съдебно-техническата експертиза по делото и снимките към нея,
макар и с друга задача, се установява, че в процесния имот реално са
извършвани подобрения. Според вещото лице стопанската постройка в
сградата е съборена, изградена е подпорна стена от бетон откъм северната
граница на имота, външна дренажна система, основа с фундамент и носещи
колони от бетон върху старите очертания на сградата.
По делото има данни и за отношението на г-жа К. към подобренията.
Според св. К. тя е посещавала постоянно имота и по време на извършване на
строителните работи. Запозната е била с това, което се прави; одобрявала е
всичко, което се извършва, като е заявявала, че с нетърпение очаква да
приключи строителството, за да може да продаде апартамента си в Бургас и
да се нанесе да живее в с. Емона. Свидетелят излага също, че г-жа К. е
осъзнавала нуждата от извършване на ремонтните работи, тъй като къщата
била започнала да се напуква и стопанската сграда, която се намирала зад нея,
била затисната от свлачището на брега.
Според Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по гр.д. № 149/1968 г.
на ВС, ОСГК, ако съсобственикът е извършил подобренията като
съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици. Следователно правилно съдът е квалифициран иска по чл. 30,
ал. 3 ЗС.
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Всеки съсобственик дължи
на другия разходите, направени в повече.
Настоящият съд счита, че са налице достатъчно доказателства, от които
да се направи извод за доказаност на претендираните подобрения. Вярно е, че
някои от представените писмени документи не са преки доказателства за
извършване на плащане. Според съдебната практика обаче пълното доказване
може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените дават указание
за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт.
Вж. в този смисъл Решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 75/13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 60171/15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на ВКС, IV г.о.
В случая е налице верига от доказателства – писмени доказателства,
свидетелски показания, заключение на вещо лице, които еднозначно сочат, че
претендираните подобрения са извършени в процесния имот. Госпожа К. не е
представила никакви доказателства, които да опровергават тази
доказателствена съвкупност. Поради изложеното съдът приема, че е доказано
извършване на подобрения в процесния имот на стойност 9302,95 лв. От тях
4
г-жа К. дължи съразмерна на квотата си в съсобствеността част – 3/8 ид. ч.,
т.е. 3488,61 лв. Първоинстанционният съд правилно е уважил иска и
решението му следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Той е
направил и доказал разноски в размер на 1000 лв. Искането му следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1125 от 22.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 8908/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС е осъдена да заплати на Т. Н. К. сумата от 3488,55
лв., представляваща припадащата й се част от полезни разноски, извършени в
съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 27454.501.70 по
КККР на с. Емона, общ. Несебър, с площ от 550 кв.м., трайно предназначение
– урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10 м), при граници за поземления имот: 27454.501.69, 27454.501.239 и
27454.501.238, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 27454.501.70.1, със застроена площ от 57 кв.м., брой
етажи – 2, както и стопанска постройка с идентификатор 27454.501.70.2,
застроена площ от 28 кв.м., брой етажи – 1.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Н. К., ЕГН **********,
да заплати на Т. Н. К., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5