№ 61
гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000393 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, вр. чл. 135, вр. чл. 34 от ЗЗД.
С Решение № 260023/ 09.10.2020 г., постановено по т.д. № 255/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ изцяло, като
неоснователни, предявените от ищеца И.С. Т. – постоянен синдик на
Кредитно-спестовна кооперация /КСК/ „РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА
/РПК/”/н/, ЕИК *********, със седалище в гр. Русе, срещу ответниците: КСК
„РПК”, представлявана от управителя Ю. Г. Д. и А. Д. Г., ЕГН **********, от
гр. Русе, субективно и кумулативно съединени искове, за обявяване на
недействителен, по отношение кредиторите на несъстоятелността, на
сключеният между двамата ответници договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт /НА/ № 3, том ІІ, рег. № 4282,
дело 172 от 11.04.2018 г. на Нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК София, с район
на действие РРС, вписан в СВД – Русе, вх. рег. № 4124/ 11.04.2018 г., акт №
1
142, том 9, дело № 1805, акт № 118, том 41, дело № 8353, както и
предявеният, в условията на евентуалност, иск по чл. 135 от ЗЗД, а също така
и иска по чл. 34 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на
процесния недвижим имот; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати по сметка на
Окръжния съд държавна такса в размер на 300 лева, на основание чл. 649, ал.
6 ТЗ.
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят И.С. Т. –
постоянен синдик на КСК „РПК”/н/, чрез пълномощника адвокат Д. Р. от АК
– гр. Русе, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния
закон и за необоснованост, като се излагат подробни съображения в подкрепа
на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да
постанови друго по съществото на спора, като уважи конститутивния иск по
чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а в условията на евентуалност – отменителния иск по
чл. 135 от ЗЗД, и обусловеният осъдителен иск. На основание чл. 649, ал. 6
ТЗ, не е била внесена държавна такса за подаване на жалбата.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни
отговор е подал ответникът КСК „РПК”, чрез пълномощника адвокат Ф. М.
от АК – гр. Русе. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че в нея се сместват отделните хипотези на
исковете по чл. 646 и чл.647 от ТЗ, като се излагат съображения в подкрепа на
доводите. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди обжалваното Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 8315/
25.07.2019 г., от ищеца И.С. Т. – постоянен синдик на КСК „РПК”/н/, ЕИК
*********, със седалище в гр. Русе, срещу ответниците: КСК „РПК”,
2
представлявана от управителя Ю. Г. Д. и А. Д. Г., ЕГН **********, от гр.
Русе. В исковата молба се твърди, че ответниците са страни по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2018 г., сключен като
последица и в изпълнение на взетото решение на извънредно общо събрание,
описано в пункт ІІ.1 на исковата молба, който договор е обективиран в НА №
3, том ІІ, рег. № 4282, дело 172 от 11.04.2018 г. на Нотариус Г. Г., рег. № 221
на НК София, с район на действие РРС. Съобразно договора първият ответник
е прехвърлил на втория ответник недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул.
„Пашаница планина” № 4, представляващ ПИ с идентификатор 63427.4.63, с
площ 382 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 1838,
кв. 834, при граница: 63427.4.65; 63427.4.57; 63427.4.64; 63427.4.62;
63427.4.404; 63427.4.68; 63427.4.66, срещу сумата 30 000 лева, като
продажната цена е прихваната срещу задълженията на продавача спрямо
купувача по вземания на член-кооператора по срочни допълнителни вноски.
Твърди се, че така извършената сделка е недействителна по отношение
кредиторите на несъстоятелността на КСК „РПК”/н/, на основание чл. 647,
ал. 1, т. 6 от ТЗ, като този иск се заявява като главен, тъй като сделката
уврежда кредиторите на несъстоятелността и е извършена между свързани
лица в подозрителния период. В условията на евентуалност се предявява иск
по чл. 135 от ЗЗД като се твърди, че по отношение на сделката са налице
елементите от фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Предявен е и осъдителен иск за връщане на имота в масата на
несъстоятелността, при уважаването на главния или евентуалния иск.
С допълнителна искова молба ищецът е уточнил исканията си: да бъде
обявена за недействителна, по отношение кредиторите на несъстоятелността,
на сделката, сключена между ответниците и обективирана в НА № 3, том ІІ,
рег. № 4282, дело 172 от 11.04.2018 г. на Нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК
София, с район на действие РРС, като бъде осъдена ответницата А. Д. Г. да
върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот, предмет на
атакуваната сделка.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано т.д. № 255/ 2019 г. по описа
на съда.
3
В о.с.з. на 23.06.2020 г. пълномощникът на ищеца – адвокат С. е заявила,
че подържа исковата молба. В дадения ход по същество на делото синдикът е
поискал от съда да уважи исковете и да му бъдат присъдени направените
разноски в производството по делото. В представената писмена защита са
изложени доводи за основателността на исковете.
С отговорите на исковата молба и двамата ответници са оспорили
основателността на исковете. В пледоарията си по съществото на делото
пълномощникът на ответника А. Д. Г. – адвокат Блъскова е поискала от съда
да отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложила
доводи за неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представения с исковата молба заверен препис от Протокол №
32/ 23.07.2016 г. е, че е било проведено извънредно общо събрание на КСК
„РПК”, на което член – кооператорите са приели проекта за решение по т. 2
от дневния ред, а имено: проектът за бъдещата дейност на кооперацията от
гледна точка удовлетворяването на задължения, на база реализация на
активите/т. 1/; след постъпване на суми от реализация на активи, вкл. и от
продажба на недвижими имоти, представляващи 10% от общия размер на
задълженията по допълнителните вноски, да се заплатят съразмерно
задълженията по тези вноски от 10% на всеки член-кооператор/т. 2/; член –
кооператорите, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане
недвижим имот по пазарна цена съгласно оценка на независим лицензиран
оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си спрямо
кооперацията/т. 3/; с цел пълна прозрачност на този процес, да се избере
петчленна комисия, която да извърши организация по удовлетворяване
вземанията на кооператорите чрез двата способа/т. 4/; член – кооператорите,
които желаят да трансформират част или всичките си допълнителни вноски
към кооперацията в заеми към нея, платими в края на всяка календарна
година, да заявят това писмено/т. 5/.
С Решение № 162/ 15.10.2018 г., постановено по т.д./н/ № 132/ 2018 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, съдът по несъстоятелността е обявил
неплатежоспособността на длъжника КСК „РПК”, с начална дата – 30.04.2018
г. и е открил производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
4
Видно от Протокол за заседание на тръжната комисия към КСК „РПК”
от 21.03.2018 г. е, че е бил проведен търг за недвижим имот, находящ се в гр.
Русе и представляващ ПИ с идентификатор 63427.4.63 от 382 кв.м., с адрес:
ул. „Пашаница планина” № 4, с начална цена – 30 000 лева, спечелен от
единствения наддавач А. Д. Г. за сумата 30 000 лева. С Протокол № 828/
05.04.2018 г. от проведено извънредно заседание на УС към КСК „РПК” е
било взето решение кооперацията да продаде на А. Д. Г. процесния недвижим
имот.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том ІІ, рег. № 4282,
дело 172 от 11.04.2018 г. на Нотариус Г. Г., с район на действие Районен съд –
гр. Русе, вписан под № 221 в регистъра на НК, вписан в СВ – гр. Русе, с вх.
рег. № 4124/ 11.04.2018 г., акт № 142, том 9, дело № 1805, процесният
недвижим имот е бил прехвърлен от КСК „РПК” на А. Д. Г. за сумата 30 000
лева, като вместо плащане е извършено прихващане на продажната цена с
насрещни задължения на продавача КСК „РПК” към купувача А. Д. Г. по
вземания на член-кооператора от срочни допълнителни вноски до размера на
продажната цена.
Тази фактическа обстановка не е била спорна по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
По отношение на главния иск, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от
ТЗ:
Отменителните искове по чл. 647 от ТЗ са средство за обявяване за
относително недействителни, по отношение кредиторите на
несъстоятелността, на определени правни действия и сделки с имуществени
права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, като в
хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се касае за увреждаща сделка, по която
страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
В съдебната практика се приема, че увреждане масата на
несъстоятелността представлява намаляването й като пряка последица от
5
разпоредителни сделки и действия на длъжника с неговото имущество или
създаване на опасност от такова увреждане.
В конкретния случай се касае до сделка с недвижим имот от масата на
несъстоятелността на длъжника, извършена въз основа на взето решение на
ОС на кооперацията, чрез проведена тръжна процедура, в която е можел да
участва всеки от член-кооператорите, по пазарна цена, определена от
независим лицензиран оценител в размер на 30 000 лева /при данъчна оценка
на имота 8 938,80 лева/, като цената не е била заплатена от купувача, а е било
извършено прихващане на задължение на продавача спрямо купувача до
размера на продажната цена, произтичащо от вземане на купувача – член-
кооператор, от направени срочни допълнителни вноски.
Следователно, имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника
е намаляло с процесния недвижим имот, но вземането на един от кредиторите
– купувачът по сделката, е било погасено, като същият няма да участва в
разпределението на сумите, получени от продажбата на останалите активи,
поради което въззивният съд приема, че не е налице увреждане.
Не е налице и свързаност между купувача и продавача по сделката с
процесния недвижим имот. Купувачът е член-кооператор и не е сред лицата,
посочени в § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, като приложението по аналогия на т. 4 от
разпоредбата води до извода за свързаност между член-кооператорите, но не
и на член-кооператора и кооперацията. Не е налице и хипотезата на § 1, ал. 2
от ДР на ТЗ, тъй като по делото липсват данни за извършване на продажбата
без наддаване или по цена, различна от определената от лицензирания
оценител, т.е. при условия, различни от обичайните.
С оглед липсата на посочените по-горе елементи от фактическия състав
на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ въззивният съд приема, че главният иск, с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същия правен извод, Русенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което, в тази му обжалвана част, следва да се
потвърди, а подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.
По отношение на евентуалния иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД:
6
Последователно в съдебната практика се приема, че в хипотезата на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. В този
смисъл увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в това число – извършено опрощаване на дълг; обезпечаване на
чужд дълг; изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.
Както беше посочено по-горе в мотивите на решението по главния иск,
процесната правна сделка няма увреждащ характер.
Не може да се приеме също така, че при сключване на сделката, страните
по нея са знаели за увреждането. Взетите решения на извънредното ОС на
кооперацията са били насочени към преодоляване на финансовите й
затруднения, като права за прехвърляне правото на собственост върху
недвижими имоти на кооперацията, вместо изпълнение на задължение за
връщане на допълнителните вноски, са били предоставени на всички член-
кооператори с вземания към кооперацията, независимо от размера на тези
вземания, като страните не са свързани лица.
С оглед липсата на посочените по-горе елементи от фактическия състав
на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, евентуалният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли, а подадената въззивна жалба – да се остави без уважение.
Русенския окръжен съд е стигнал до същия правен извод, поради което
решението му, в тази обжалвана част, е правилно и следва да се потвърди.
С оглед отхвърлянето на главния и на евентуалния иск, поради
обусловеността му от тях, следва да се отхвърли и осъдителния иск за
връщане на процесния недвижим имот в масата на несъстоятелността, като
Русенския Окръжен съд също е достигнал до този правен извод, поради което
решението му, в тази обжалвана част, следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, КСК „РПК”/н/, представлявано от синдика И.С.
7
Т., следва да бъде осъдено да заплати, от масата на несъстоятелността, по
сметка на Великотърновския Апелативен съд, държавна такса за подаване на
въззивната жалба в размер на 150 лева.
С оглед липсата на искане за присъждане на разноски от ответниците по
жалбата, въззивният съд не присъжда такива.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023/ 09.10.2020 г., постановено по т.д. №
255/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА КСК „РПК”/н/, ЕИК *********, със седалище в гр. Русе,
представлявано от синдика И.С. Т., с адрес: гр. Русе, бул. „Цар Освободител”
№ 33, ет. 1, офис 4, да заплати, от масата на несъстоятелността, по сметка на
Великотърновския Апелативен съд, държавна такса за подаване на въззивната
жалба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8