МОТИВИ по НОХД№1461/2011г. на НРС:

 

Срещу подсъдимия П.А. *** е повдигнато обвинение за това, че на 28.11.2009г. в с.Драгаш войвода причинил на О.Ц.И. *** телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа с фрактурна линия към основата му, мозъчна контузия и излив на кръв между между твърдите мозъчни обвивки и черепните кости, загуба на слуха на лявото ухо, възпаление на черепно-мозъчен нерв свързан с вестибуларния апарат и посттравматична мозъчна патология, изразяваща се в нарушена памет, непрестанен шум в ухото, нарушено равновесие и емоционална дестабилност, като така описаните травматични увреждания са причинили на И. постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

 

След приключване на съдебното следствие представителя на РП пледира, че поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че в хода на съдебното следствие фактическата обстановка е изяснена. Изтъква, че в случая подсъдимият А., действайки в състояние на раздразнителност е могъл за разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като умишлено блъскайки силно в гърдите пострадилят, а последния загубвайки равновесие се е стигнало до получаване на уврежданията. Обръща внимание на факта, че подсъдимият е охрана в казино и е назначен след подбор, след който преминават обучение за действие в екстремни ситуации. Сочи още, че подсъдимият А. е състезател по борба с постигнати успехи в този спорт, което според прокурора предполага в сериозна степен овладяване на емоциите и техния контрол. В тази връзка прокурора коментирайки фактите и поведенито на пострадалият И. прави извода, че подсъдимия не е реагирал инстинктивно, а умишлено и целенасочено е причинил уврежданията на пострадалия. Акцентира, че след причиняване на повредата противоправното поведение на А. е прекратено и на пострадалия е оказана помощ, за да се транспортира по възможно най-бързият начин до медицинско заведение за получаване на адекватна медицинска помощ. Що се отнася до вида и размерана наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия прокурора е предоставил на съда да прецени. Взел е становище по предявеният граждански иск и МН.

Защитникът на ГИ и ЧО е взел подробно становище по установените на съдебното следствие факти, като акцентира на показанията на двама от свидетелите от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка. В допълнение изтъква факти установени на съдебното следствие, които са мотивирали поведението на пострадалия и дали отражение в последствие при достигане на вредоносния резултат. Съпоставя поведението на подсъдимия и на ГИ и ЧО, като достига до извода, че благодарение на умишлените действия, физическата подготовка и уменията на подсъдимия като борец се е достигнало до вредоносния за пострадалия резултат. Акцентира, че само благодарение на бързата намеса на един от свидетелите, който е извадил езика на пострадалия и в последствие закарването му до медицинско заведение са предотвратили леталния изход. Относно размера на предявения граждански иск моли съда да го уважи, както по отношение на предявените неимуществени, така и по отношение размер на обезщетение за претърпените имуществени вреди. По отношение вида и размера на наказанието защитата е предоставила преценката на съда, но настоява за наказание ЛОС, което да се отложи с по-дълъг изпитателен срок. Защитникът е взел становище и по МН.

Гражданския ищец и ЧО е заявил, че поддържа становището на адвоката си. Моли съда да бъде осъден подсъдимият да му заплати сумите по предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия е взел подробно становище, че на проведеното съдебно следствие не са събрани доказателства, от които да се направи единственият извод, че подсъдимия е виновен, а обвинението доказано по категоричен  начин. Изтъква се факта, че не подсъдимия е предизвикал случилото се, а ГИ и ЧО, като акцентира на факта, че на досъдебното производство не е бил приет представен от подсъдимия медицински документ за неговото състояние в следствие получените удари от ГИ и ЧО. В заключение сочи, че на база на събраните доказателства подсъдимия следва да бъде признат за невиновен, като не следва да се уважава предявения граждански иск. Взел е становище и по МН.

Подсъдимият е заявил, че поддържа становището на адвоката си.

На проведеното съдебно следствие подс. А. не се признава за виновен и дава обяснения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвените експертизи намира за установено следното:

Подсъдимият П.А.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, работи, не осъждан, ЕГН **********.

 

Подсъдимият и гражданският ищец не се познавали. На 28.11.2009г. подс.А. бил на гости в дома на свидетеля В.А. ***. Двамата тренирали заедно борба в клуба на ЦСКА-София и поддържали приятелски отношения.

Свидетелите М.М. и Е.А. имали недоразумения с ГИ и ЧО. Повод за това станало виновното поведение на М. и А., които при управление на притежаваните от тях мотоциклети съответно „СУЗУКИ” и „ХОНДА” причинили ПТП-я на различни дати през 2008г., при които нанесли имуществени вреди на автомобил и товарно ремарке собственост на ГИ и ЧО, които били паркирани пред дома му. Допълнително отношенията между свидетеля М. и ГИ и ЧО се обтегнали от една страна поради забавяне на обезщетението за причинените вреди по МПС от М. и поради упоритото настояване от страна на ГИ и ЧО причинените имуществени вреди да му бъдат възстановени. Накрая след като бил удовлетворен прекратил претенциите си. Спрямо свидетелят А. ГИ и ЧО не предявил претенции за причинените му имуществени вреди и не станал обект на негативното му отношение.

Около 18,00ч. на 28.11.2009г. подс.А. и св.А. отишли до дома на техния приятел св.З.В., за да се разберат къде ще прекарат вечерта, тъй като св.А. бил придобил наскоро свидетелство за управление на МПС и искал да почерпи приятелите си. Домът на св.З.В. бил в близост до дома на ГИ и ЧО. Докато свидетелите А. и З.В. разговаряли подс.А. помолил св.А. да му позволи да вземе колата на бащата на А. – „Фолксваген голф - 2”, тъй като батерията на мобилния му телефон била паднала, за да отиде до дома на св.В.А. и вземе от там зарядно устройство за неговия телефон. Свидетелят А. се съгласил. Колата управлявал подсъдимия - сам. След като взел зарядното от дома на св.В.А. подсъдимият се върнал към дома на св.З.В., където свидетелите З.В. и А. разговаряли, подминал ги и продължил към края на селото, където бил домът на ГИ и ЧО И.. Когато подминал къщата на ГИ и ЧО подсъдимия предприел маневра, за да обърне посоката на движение и отново да се върне към двамата си приятели. По време на маневрата двигателя на колата угаснал и въпреки усилията на подсъдимия не запалила. Колата по инерция се извъртяла и навлязла в лентата за обратно движение, като с едната от предните си гуми се подпряла в тротоара. Междувременно подсъдимия забелязал, че от дома си излязъл ГИ и ЧО, който говорел нещо, което не могъл да чуе и му махнал с ръка. След като подсъдимия слязъл от колата, за да може да запали отново извикал на свидетелите А. и З.В. да му помогнат. Свидетелят А. тръгнал пръв, а малко след него дошъл и св.З.В., който се забавил, за да се преобуе, тъй като бил излязъл само по чехли. Първоначално между св.А. и ГИ и ЧО, а в последствие между подсъдимия и ГИ и ЧО започнала разправия. Основно репликите, които се разменили между подсъдимия и ГИ и ЧО били по отношение на бързото каране на коли, лицата, които ги карали, белите които станали. Някои от разменените реплики между подсъдимия и ГИ и ЧО носели обиден характер. В един момент възмутен от поведението на подсъдимия ГИ и ЧО влязъл през портата на двора си, която се намирала в близост до мястото, където се разправяли и взел летва, с която подпирал портата. Тази летва бил с приблизителна дебелина 5см и дълга около 1м. ГИ и ЧО нанесъл три удара с летвата на подс. А.. Първият удар попаднал в областта на гърба - кръста на подсъдимия. Вторият удар попаднал в областта на предната част на ръката, а третия удар попаднал в областта на лакътя на подсъдимия, поради това, че той успял да се предпази с нея. Никой от другите двама свидетели, които присъствали на мястото не се намесил.

В отговор на поведението на ГИ и ЧО подсъдимия, след като избегнал поредния удар от страна на ГИ и ЧО, прав го блъснал в гърдите с ръце, като по този начин рязко нарушил равновесието му. По делото не се установи категорично, че подсъдимият е приложил специална хватка от борбата или подсечка, от които да е последвало падането на ГИ и ЧО. От блъскането ГИ и ЧО загубил равновесие, отстъпил назад и паднал по гръб, при което И. ударил тилната част на главата си в асфалта на платното. Чул се тъп звук и И. останал да лежи на земята. Като видели, че ГИ и ЧО не реагира двамата свидетели З.В. и А. предприели действия за оказване помощ на ГИ и ЧО. Свидетелят А. отишъл до колата си и взел от там шише с вода, за да свестява ГИ и ЧО. Към тях се присъединила и съпругата на ГИ и ЧО, която до това време не взела никакво участие в разправията, но станала пряк очевидец на случилото се. През това време подсъдимия и св. В.А. си тръгнали с колата. Свидетелят З.В. отворил устата на ГИ и ЧО. Видял, че ГИ и ЧО си е глътнал езика, успял да го извади, като в резултат на това И. започнал да диша нормално и се върнал в съзнание. Като хванал главата на ГИ и ЧО свидетеля З.В. забелязал, че ръцете му са в кръв. Видял също така, че от ухото на И. тече кръв. За това той веднага се обадил на брат си свидетеля И.В., който пристигнал с колата си и закарал до „Бърза помощ” И.. По пътя И. бил видимо неадекватен. Питал къде отиват и какво е станало. Тъй като дежурният лекар в болницата в гр.НИКОПОЛ преценил, че състоянието на И. е сериозно, той бил откаран в гр.ПЛЕВЕН и след проведени изследвания и консултации бил приет в клиника за оперативно лечение по спешност. За кратък период от време на И. били направени три живото спасяващи операции, които предотвратили леталния изход в следствие нанесените му травми – трепанация на черепа и отстраняване на образувалия се хематом, която била извършена на 28.11.2009г. Последвала втора операция на 04.12.2009г. по повод рецидивиране на същия хематом с отстраняване на ново насъбралата се кръв. На 14.01.2010г. била извършена трета операция за възстановяване на костния дефект на черепа.

По отношение на подс.А. от съдебна медицина и деонтология при МУ-ПЛЕВЕН било издадено медицинско удостоверение, че му е причинена разкъсно контузна рана на лявата китка, лакътя и кръвонасядане на тялото.

 

Изложената фактическа обстановка изяснена на проведеното съдебно следствие се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства: от свидетелските показания на Н.И., И.В., З.В., В.А., М.М., Б.П. и Е.А..

Свидетелите М.М., Б.П. и Е.А. не са очевидци на станалото между ГИ и ЧО и подсъдимия. Свидетелката Б.П. е майка на св.Е.А.. Свидетелите М.М. и Е.А. са лицата, чийто мотоциклети при две ПТП-я през 2008г. са причинили материални щети по колата и ремарке на ГИ и ЧО. Показанията на тези свидетели се отнасят до времето, когато са се случили ПТП-я, с какви МПС са били, възстановени ли са щетите на ГИ и ЧО, какво е било поведението на ГИ и ЧО спрямо тримата. Тези показания са в пряка зависимост с останалите факти по делото, тъй като посочват мотива, който е подтикнал ГИ и ЧО да реагира при движението с колата на подсъдимия. Показанията на тези свидетели са логични и последователни, непротиворечиви са, като отразяват личните им впечатления за факти и обстоятелства случили се преди конфликта между подсъдимия и ГИ и ЧО, но имащи пряко значение за мотивацията на ГИ и ЧО. Предвид това съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели.

 

Свидетелката Н.И. е съпруга на подсъдимия и очевидец на случилото се. Макар и емоционално ангажирана от преживяното същата според възможностите си излага подробно фактите, на които е станала свидетел. На първо място от нейните показания става ясно, че колата е закъсала в близост до дома им. По отношение на това кой е карал колата съдът не кредитира показанията й, тъй като нейните показания в тази част са в противоречие с показанията на свидетелите З.В. и В.А. от една страна и обясненията на подсъдимия от друга. Установява се също от нейните показания, че причина за спречкването е станал ГИ и ЧО, който първоначално е излязъл от дома им на тротоара, приближил се към пътното платно и от там е махнал с ръка към движещата се кола. В частта, в която свидетелката разказва кой и от къде е излязъл от колата съдът на кредитира показанията й, тъй като са в противоречие с показанията на свидетелите З.В. и В.А. от една страна и обясненията на подсъдимия от друга. Установява се също така, че след като колата угаснала свидетелите З.В., В.А. и подсъдимия се опитали с бутане да я запалят и чули отправените към тях реплики от ГИ и ЧО. Установява се, че репликите отправяни от ГИ и ЧО, към св.В.А. и подсъдимия засегнали предимно подсъдимия, който отвърнал по същия начин, като употребил нецензурни думи по отношение на ГИ и ЧО, който възмутен се върнал в двора си и от там взел летва, с която нанесъл удари на подсъдимия. В частта относно броя удари и местата, където са попаднали съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като те са в противоречие с показанията на свидетелите З.В. и В.А. от една страна и издаденото на подсъдимия медицинско свидетелство от друга. Свидетелката е поставяна в очна ставка за този и други противоречиви факти, както с ГИ и ЧО, така с подсъдимия и св.З.В.. Установява се също, че по време на разправията към подсъдимия са се присъединили свидетелите З.В. и В.А.. В допълнение с показанията на тази свидетелка се установява, че след като ГИ и ЧО е ударил подсъдимия именно подсъдимия е блъснал ГИ и ЧО фронтално, прав, в гърдите, като след удара ГИ и ЧО обвинител е загубил равновесие и е паднала на асфалта. Следва отново да се отбележи, че въпреки твърденията на тази свидетелка по категоричен начин не се доказа подсъдимия да е прилагал хватка или подсечка, с която да изведе подсъдимия от равновесие и последният по гръб да падне на асфалта и си удари тилната част. В тази част показанията на свидетелката са в противоречие с обясненията на подсъдимия, св.З.В. и В.А., които също са били на мястото на случилото се. В заключение от показанията на тази свидетелка се установява, че след падането на ГИ и ЧО св.В.А. и подсъдимия са запалили колата и са си тръгнали, като на мястото, където е лежал ГИ и ЧО е останал св.З.В., който е извадил глътнатия език на ГИ и ЧО, което първоначално е било жизнено важно за последния и след като същия е дал признаци на живот със свидетелката са го изтеглили да седне, като в последствие св.З.В. е извикал по телефона брат си св.И.В., който пристигнал с колата си и закарали ГИ и ЧО до болницата в гр.НИКОПОЛ.

Свидетелите З.В. и В.А. са очевидци на станалото между подсъдимия и ГИ и ЧО. Свидетелят И.В. не е очевидец, но той в последствие пристига на мястото на случилото се извикан от брат си св.З.В. и заедно с него откарват ГИ и ЧО до болницата в гр.НИКОПОЛ. Показанията на св.З.В. са от значение за установяване на факти имащи отношение към първоначалното състояние на ГИ и ЧО и неговата адекватност. Съдът включва тримата свидетели в една група, тъй като техните показания динамично са неделими и показват развитието на случилото се между подсъдимия и ГИ и ЧО, отношението на подсъдимия към случилото се и адекватността на ГИ и ЧО до откарването му в болницата в гр.Никопол.

От свидетелите З.В. и В.А. изцяло на случилото се между подсъдимия и ГИ и ЧО е присъствал само св.В.А.. Свидетелят З.В. пристига малко по-късно, за да помогне в бутането на загасналата колата, в която се е возил подсъдимия, тъй като е трябвало да се преобуе. С показанията на свидетелите З.В. и В.А. се изясняват още няколко факта от значение за делото. На първо място и двамата свидетели са тренирали борба с подсъдимия в гр.София. Свидетелят З.В. е живял в една квартира с подсъдимия докато са тренирали борба, а св.В.А. е съотборник на подсъдимия по времето, когато са тренирали в ЦСКА в гр.София. Установява се също, че двамата свидетели и подсъдимия работят в гр.София, но на различни места. От показанията на двамата свидетели се установява повода, по който са се събрали на едно място, кое е това място – дома на св.З.В., който се намира на около 30м. от дома на ГИ и ЧО, лицата които са се намирали там, пристигането на подсъдимия с колата, за който факт е проведена и очна ставка между ГИ и ЧО и свидетеля В.А.,  движението на тази кола, угасването на колата в близост до дома на ГИ и ЧО, извикването на свидетелите З.В. и В.А. да отидат и да помогнат, забавянето на св.З.В. поради това, че е трябвало да си обуе обувките, тъй като първоначално е бил по чехли, размяната на реплики между подсъдимия и ГИ и ЧО, действията на ГИ и ЧО – взимането на летвата и нанасянето на трите удара на подсъдимия, важният факт, че подсъдимия през цялото време е бил прав, а след това е избегнал последния удар и прав е блъсна в гърдите ГИ и ЧО, който не е очаквал този развой на събитията и пада тежко. В заключение се установяват последващите действия на св.В.А., който от колата донася вода, за да свестяват ГИ и ЧО, напускането на мястото на случката от св.В.А. и подсъдимия с колата на св.В.А., пристигането на св.И.В., който е извикан от св.З.В. и откарването на ГИ и ЧО до болницата в гр.НИКОПОЛ.

От показанията на свидетеля И.В. се установява, че той познава брата на подсъдимия и че не е очевидец на станалото. Установява се, че повод да отиде на мястото, където след съприкосновението с подсъдимия се е намирал ГИ и ЧО става обаждане от неговия брат З.В.. Установява се още, че след пристигането му с неговата кола той и неговият брат св.З.В. в присъствието на съпругата на ГИ и ЧО - св.И. са качили ГИ и ЧО в колата му, за да откарат в болницата в гр.НИКОПОЛ. Относно останалата част от показанията на този свидетел първо в съдебно заседание от 03.10.2012г. са били прочетени показанията му дадени на досъдебното производство, а след това той на два пъти е бил поставян в очна ставка с ГИ и ЧО и св.И.. При извършването на тези процесуално-следствени действия съдът приема за изяснено, че от момента, в който ГИ и ЧО се е свестил от падането в следствие блъскането от страна на подсъдимия той е бил неадекватен. Според съда от този момент нататък всичко казано от него е несъзнателно и показанията на св.И.В. в тази част не следва да се кредитират. В допълнение към това е самото изявление на св.И.В. в показанията му на стр.4 от протокола от 03.10.2012г. след прочитане на показанията му дадени на досъдебното производство. На следващо място поради непредвиденият изход от ситуацията, бързото развитие на действията между подсъдимия и ГИ и ЧО и най-вече поради шока от преживяното, под влиянието на стреса, в който се е намирала св.И. същата е заявила при пристигането на св.И.В., че мъжа и е паднал от камиона. На установяването на този факт особено внимание в производството обърна защитата на подсъдимия без да е налице подкрепата на каквито и да е доказателства освен показанията на този свидетел. Обяснение от една страна за това, че св.И. е казала това съда намира във факта, че освен изброените причини тя е действала първосигналоно съзнавайки, че за изхода от ситуацията принос има и ГИ и ЧО, но с мотива от една страна да го защити, а от друга страна да не се разпространяват причините за инцидента. В действителност какво се е случило между ГИ и ЧО и подсъдимия съда установява след събиране и преценка на всички доказателства по делото, които включват в конкретния случай освен показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, изготвените две медицински експертизи и събрания писмен доказателствен материал, като с оглед опита на защитника на подсъдимия е недопустимо от изявлението на един притеснен свидетел чуто от друг да се прави генерално заключение за наличието на престъпление, механизма на извършването му и лицата, които са участвали. Поради изложеното съдът кредитира показанията на св.И.В. в тази част само по отношение фактите относно качването на ГИ и ЧО в колата му, външните признаци за състоянието на ГИ и ЧО – това, че му е текла кръв от ухото и е било необходимо да бъде подпомаган, за да се качи в колата, но не и по отношение казаното от него, което сочи св.И.В. в показанията си.

Що се отнася до подсъдимия същият е дал подробни обяснения според възприятията си. От обясненията на подсъдимия се установява, че до този момент той не е познавал ГИ и ЧО, тъй като за втори път идва в с.Драгаш войвода. Установява се още, че този път подсъдимия е бил на гости на св.В.А. за дните петък и събота, а в неделя смятал да отпътува за гр.София. Подсъдимият познавал св.В.А., тъй като били съученици и  тренирали заедно в гр.София. Установява се, че повода да вземе колата му била падналата батерия на мобилния му телефон, а св.В.А. имал в дома си зарядно за него. Установява се също, че в този момент подсъдимия и свидетелите се намирали пред дома на св.З.В., който бил в близост до дома на ГИ и ЧО, а дома на св.В.А. се намирал в другия край на селото. В допълнение се установява, че след като подсъдимия взима колата на св.В.А. той отива в противоположния край на селото, където е дома на св.В.А., за да вземе зарядното за телефона си и на връщане от там преминава с колата пред дома на св.З.В., продължава напред като подминава дома на ГИ и ЧО обвинител, който в това време излиза, завива и колата, след като е навлязла в лентата за движение в обратна посока угасва, като по инерция с едната от предните гуми се спира в бордюра. След това, за да запали колата подсъдимия извикал двамата свидетели – З.В. и В.А. да бутната колата, за да запали, на което те се отзовали. Установява се още, че в този момент към тях се приближил ГИ и ЧО, който излязъл от дома си и започнали да се карат. В частта относно употребата на алкохол от ГИ и ЧО съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като обясненията му не се подкрепят от показанията на нито един свидетел, който е присъствал на мястото на инцидента. Освен това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която разказва за положението, в което се е намирал при нанасянето на ударите с летва от страна на ГИ и ЧО, тъй като З.В., В.А. и И., които са преки очевидци на станалото са категорични в показанията си, че през цялото време подсъдимият е бил прав, като е изяснено също по несъмнен начин, че подсъдимия е получил три удара с летвата, от които един в областта на кръста, един в областта на предната част на ръката и последния удар в областта на лакъта. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която разказва, че е взел шише с вода, за да свестява вече падналия ГИ и ЧО, че е участвал в изправянето на подсъдимия, в качването му в колата на св.И.В., защото обясненията му в тази част са в противоречие с показанията на св.В.А., И.В., З.В. и св.И., тъй като не той, а св.В.А. донася от колата си шишето с вода, след което св.З.В. се заема да извади езика на ГИ и ЧО, а през това време подсъдимият с колата на В.А. и самия св.В.А. са напуснали мястото, като там след тях пристига с колата си св.И.В. извикан по телефона от брат си св.З.В..

 Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените, не оспорени от страните и приети от съда две медицински експертизи.

Първата съдебно-медицинска експертиза е извършена от три вещи лица и се отнася до нанесените увреждания от подсъдимия на ГИ и ЧО.  Видно от нея е, че на ГИ и ЧО е причинена тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа с фрактурна линия към основата му, мозъчна контузия и излив на кръв между между твърдите мозъчни обвивки и черепните кости. Това е наложило спешна оперативна интервенция, състояща се в трепанация на черепа и отстраняване на образувалия се хематом, която операция е била извършена на 28.11.2009г. Поради рецидивиране на хематома на 04.12.2009г. е била извършена втора операция за отстраняване на ново събралата се кръв. На 14.01.2010г. е извършена трета операция за възстановяване на костния дефект на черепа. Освен това е установена загуба на слуха на лявото ухо, възпаление на черепно-мозъчен нерв свързан с вестибуларния апарат и посттравматична мозъчна патология, изразяваща се в нарушена памет, непрестанен шум в ухото, нарушено равновесие и емоционална дестабилност. Вещите лица посочват, че е причинено постоянно разстройство на здравето, като самото счупване на черепа и настъпилата мозъчна контузия са довели ГИ и ЧО до състояние опасно за живота от момента на нараняването до проведеното живото спасяващо лечение , като фаталният изход е избегнат само благодарение навременната специализирана медицинска помощ. Що се отнася до механизма на причиняване вещите лица са посочили, че той отговаря по място, време и резултат на описаното. В допълнение на поставените им въпроси вещите лица са отговорили, че увеличаващият се шум в ушите на ГИ и ЧО е следствие от увреждане на вътрешното ухо и слуховия нерв, което води до трайна загуба на слуха. Допълват, че динамиката на това увреждане може да доведе до увеличаване на оплакванията, световъртеж и постоянно главоболие, като възстановяване за тези увреждания няма. Отделно сочат, че повишената възбуда е резултат на дразнене в главния мозък от уврежданията на вътрешното ухо и не може да се каже кога точно ГИ и ЧО би могъл да получи инсулт в резултат на това. В заключение са посочили, че няма медикаменти, които да доведат до излекуване на това състояние на ГИ и ЧО.

Втората експертиза е психолого-психиатрична и е извършена от две вещи лица. От тази експертиза се установява, че към времето, когато подсъдимия е извършил деянието липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, т.е. могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, поради което същият е вменяем. В заключението си вещите лица сочат, че няма основания, от които да приемат, че към момента на деянието подсъдимия е бил повлиян от физиологичен афект. Изтъкват, че по-скоро се касае за емоционално реагиране, но не в степен на афект, а реакция на фрустрация, която възниква при пречки за удовлетворяване на желания и потребности и при лишаване от възможност за постигане на личностно значими цели, като в конкретния случай са възпрепятствани потребностите на подсъдимия да се чувства сигурен за физическото си благополучие и психическо равновесие. Сочат, че при фрустрацията се нарушава сложната последователност на преднамерените действия и по-точно скъсява се времето за тяхното планиране и оценка. Поведението на подсъдимия според вещите лица е било емоционално повлияно, като е преценено, че той е спортист, по-трудно губи самообладание, но недостатъчно е предвидил евентуалните последици от собствените си постъпки.

 

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети писмени доказателства, а именно: съдебно медицинско удостоверение №847/’09г., характеристична справка за подсъдимия, характеристична справка за ГИ и ЧО, справка за съдимост.

 

Изложеното относно личностната характеристика на подсъдимия А. се потвърждава от справката за съдимост.

При така приетото съдът счита, че подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 28.11.2009г. в с.Драгаш войвода причинил на О.Ц.И. *** телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа с фрактурна линия към основата му, мозъчна контузия и излив на кръв между между твърдите мозъчни обвивки и черепните кости, загуба на слуха на лявото ухо, възпаление на черепно-мозъчен нерв свързан с вестибуларния апарат и посттравматична мозъчна патология, изразяваща се в нарушена памет, непрестанен шум в ухото, нарушено равновесие и емоционална дестабилност, като така описаните травматични увреждания са причинили на И. постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

Деянието е извършено от подсъдимия. Извършено е умишлено. В потвърждение на това от една страна са събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите св.В.А., И.В., З.В. и св.И. и обясненията на подсъдимия в частта, в която съда ги кредитира, които се допълват от заключението на психолого-психиатричната експертиза. Според съда без съмнение се налага извода, че подсъдимия прав, с лице към ГИ и ЧО, съзнателно, не под влиянието на физиологичен афект, след като е бил ударен трети път в областта на лакъта от ГИ и ЧО, фронтално, с двете си ръце го е блъснал в областта на гърдите, от което ГИ и ЧО е загубил равновесие, паднал е назад, при което в асфалта е ударил тилната част на главата си. Във връзка с изясняване на субективния елемент следва да се посочи, че подсъдимия е действал съзнателно, като е могъл да прецени в каква ситуация се намира. От друга страна подсъдимият е спортист по борба, като в тази област има постигнати и спортни успехи. В тази връзка, както е посочено в психолого-психиатричната експертиза спортистите и в частност подсъдимия са обучени да се владеят в подобни ситуации, т.е. за съда остава извода, че в създалата се ситуация подсъдимия, след като приключва пререканията си с ГИ и ЧО, а в последствие, след като се е предпазил от последните два удара е имал възможност да прецени ситуацията, в която се намира, след което съвсем съзнателно да блъсне ГИ и ЧО фронтално в гърдите, извеждайки го по този начин от равновесие и след падането му на асфалта окончателно да реши възникналия между тях спор. Освен, че липсва физиологичен афект у подсъдимия, както са посочили вещите лица според съда не може да се говори и за неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, тъй като интензивността на неговото действие е такава, че е несъпоставима най-малкото по резултат, без да се коментира интензитета на действията на ГИ и ЧО, който не познава уменията на подсъдимия в областта на борбата. Отделно подсъдимият не е използвал друг подход – да удари ГИ и ЧО в корема или да се опита да му повлияе като засегне други части на тялото му, а с оглед подготовката си избира бърз и ефективен начин да го елиминира. Не на последно място след като се е предпазил подсъдимият е имал възможност да избяга, като по този начин предотврати последващи действия от страна на ГИ и ЧО, които да повлияят върху здравето му или е могъл да извика на помощ приятелите си, които са стояли безучастно отстрани. Според съда подсъдимият е направил своя избор и е постигнал целеният от него резултат.

От обективна страна е засегната неприкосновеността на здравето на ГИ и ЧО. Тази неприкосновеност от една страна е гарантирана от Конституцията, а от друга от НК. Засягането, както е посочено в заключението на съдебно-медицинската експертиза е широкоспектърно и се разпростира от тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа с фрактурна линия към основата му, мозъчна контузия и излив на кръв между между твърдите мозъчни обвивки и черепните кости, до шум в ушите на ГИ и ЧО в следствие от увреждане на вътрешното ухо и слуховия нерв, водещо до трайна загуба на слуха, световъртеж, постоянно главоболие, повишената възбуда в резултат на дразнене в главния мозък от уврежданията на вътрешното ухо без да е налице възможност да се предвиди кога точно ГИ и ЧО би могъл да получи инсулт и без възможност за медикаментозно лечение, тъй като такива медикаменти няма.

По отношение доводите на защитата на подсъдимия следва да се посочи следното. Въпреки многословието на защитата и удължаване времето за решаване и приключване на този процес само и поради действията на защитата тезата, която е застъпена и както сочи самият защитник на подсъдимия е елементарна – „подпийнал български гражданин взема летвата и отива при друг български гражданин и започва да го удря. Нищо друго.„ (Цитат от пледоарията на защитника на подсъимия стр.224 от делото). Според съда от защитата не са изтъкнати каквито и да е доводи, от които да може да се направи несъмнен извод, че подсъдимия не е извършил деянието или това деяние не е извършено умишлено. Навеждат се различни доводи без да се обсъждат с всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно (най-малко експертизите по делото), като по този начин защитата достига до изводи, които не кореспондират с установената фактическа обстановка.

 

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид факта, че в настоящият случай е налице висока степен на обществена опасност, както на деянието с оглед резултата, така и на подсъдимия, което от една страна е във връзка с неговата физическа подготовка, а от друга със способността му да контролира реакциите си.

Разпоредбата на чл.129, ал.2 във връзка с ал1 от НК предвижда наказание ЛОС до ШЕСТ ГОДИНИ. Подсъдимият е не осъждан.

Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема фактите, че първоначално ситуацията е била създадена от действията и думите на ГИ и ЧО отправени към подсъдимия (някои, от които са имали нецензурен характер) провокирани от претърпени в минали периоди от ГИ и ЧО имуществени вреди причинени от произшествия на млади водачи свидетелите А. и М., които не са останали без отговор от подсъдимия. В допълнение към това съдът приема и приложената към досъдебното производство характеристична справка за ГИ и ЧО, от която е видно, че той има сприхав характер. Подсъдимият е неосъждан.

За отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът приема високата степен на обществена опасност както на деянието, което е извършил подсъдимия, така и на самия подсъдим. В подкрепа на това е представената от РУП-ЛОВЕЧ характеристична справка, от която е видно, че подсъдимия през 2005г. е регистриран за извършена криминална проява по смисъла на чл.325, ал.1 от НК – хулиганство, а през 2007г. за престъпление по чл.130 от НК – причиняване на лека телесна повреда. И за двата случая не се е стигнало до осъдителни присъди. Към момента на извършване на деянието подсъдимия е бил в перфектна физическа форма и кондиция. Кариерата му е свързана със спорт, който като цяло изисква висок самоконтрол и дисциплина. Същността на борбата се характеризира с плътен и постоянен контакт с противник. За разлика от класическата борбата, свободната борба включва значително по висок процент предизвикателства и провокации, досежно физическите и психически способности на състезателя. Известен е факта, че успелите състезатели освен останалите си качества притежават най-вече силна психика и самоконтрол. Освен специалните умения от спортно-техническо и психическо естество всички състезатели и най-вече тези практикуващи силови спортове от ранна възраст са възпитавани на толерантност и уважение към околните, както и към поведение, с което се избягват конфликти и прояви на агресия извън спортните състезания. Такъв е и характерът на работата, с която подсъдимия е ангажиран в обществото – охранител в казино, където също се изисква да проявява стабилна психика и самоконтрол. Не на последно място следва да се посочи тук факта, че подсъдимия не е предприел никакви действия, за да помогне на пострадалия ГИ и ЧО, а с колата на св.В.А. е напуснал мястото, където е лежал ГИ и ЧО и където св.З.В. е извършил живото спасяващото вадене на езика на ГИ и ЧО.

 

С оглед изложеното съдът намира, че на подсъдимият следва да се наложи наказание лишаване от свобода над предвидения в НК минимум от ТРИ МЕСЕЦА, а именно наказание ЕДНА ГОДИНА ЛОС. Според съда това наказание съответства на тежестта на деянието извършено от подсъдимия и на високата степен на обществена опасност на самия подсъдим. С оглед на това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а определеното наказание на основание чл.59, ал.1 във връзка с чл.61, т.3 от ЗИНЗС се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при ОБЩ режим.

 

Съдът намира, че предявеният граждански иск следва да се уважи изцяло. По време на предварителното производство са представени документи, които не са били оспорени на проведеното съдебно следствие, от които е видно, че ГИ и ЧО е направил разходи по лечението си за сума в размер на 337.92лв. представляваща размера на имуществените вреди причинени му в следствие деянието на подсъдимия. Що се отнася до неимуществените вреди съдът намира, че претендираният от ГИ и ЧО размер е занижен. Каквато и сума ГИ и ЧО да посочи за обезщетяване на неимуществените вреди причинени му в следствие деянието на подсъдимия би била недостатъчна, тъй като за болките и страданията му няма медикаменти, които да ги излекуват. Този извод на съда се подкрепя от заключението на вещите лица и становището им в съдебно заседание. Тъй като ГИ и ЧО е счел, че сумата от 30000лв. е размерът, който удовлетворява претенциите му по отношение причинените му неимуществени вреди съдът намира, че той е основателен и следва да се уважи изцяло. Следва подсъдимия да бъде осъден да заплати на ГИ и ЧО освен горните две суми и законната лихва върху тях от датата на извършване на деянието – 28.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лева.

 

Следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А. да бъде осъден да заплати сумата от 1505,00 лева представляваща направените по делото разноски.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Съдебният заседател Б.Б. е подписал присъдата с особено мнение, което е изложил отделно и приложено към делото.                                                                                                                                                      

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: