№ 6258
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110135202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от ......., чрез процесуален представител
юрисконсулт ......, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против Л.
Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на наемател на процесния
топлоснабден имот - общинска собственост, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Твърди се, че съгласно чл.150, ал, 1 от
ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявали при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в
гр. София. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството, в това число и
правата и задълженията на страните, включително задължението за заплащане
на потребената енергия, редът за измерване, отчитане и заплащане на ТЕ,
отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди се, че съгласно
чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасяли. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 32, ал. 2 от ОУ, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се, че собствениците в сграда
етажна собственост /СЕС/, в която се намирал имотът на ответницата, били
1
сключили договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия /ТЕ/ с „Бруната“ ООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката сумите за ТЕ за процесния имот се начислявали от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Бруната“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. При горното се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията
между „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......
и Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С, че
съществува вземане на „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от ......., и Л. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в гр. С дължи на „Топлофикация София“, ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от ....... сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 38526/29.12.2023 г., издадена по ч.гр. д. №
64261/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 143 състав, а имено: сумата
от 1810,42 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г., ведно със
законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер от 365,62
лева за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023г., както и 25,51 лева – главница за
услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6,21 лева - лихва за периода от 16.12.2020г. до
20.11.2023г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен
адрес – гр. С. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на
исковата претенция. Твърди се, че ищецът не доказвал, че тя е собственик или
ползвател с вещно право на ползване по отношение на процесния имот за
процесния период от време, нито били представени доказателства,
установяващи облигационната връзка между страните в настоящия правен
спор. Твърди, че ищецът не доказва, че фактическия състав по настаняване в
общинско жилище на ответницата е завършен, доколкото не е представен
договор за наем, а единствено настанителна заповед от 07.12.2000 г. Твърди,
че задълженията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния
имот, както и задължението за дялово разпределение са частично погасени по
давност за периода до м. 11.2020 г., включително начислените до този период
лихви за забава, тъй като са периодични задължения и по отношение на тях се
прилага тригодишната погасителна давност. Твърди, че претенциите за
заплащане на сумата от 365,62 лева – мораторна лихва за забава, начислена за
периода 15.09.2021 г. - 20.11.2023 г., както и сумата в размер на 6,21 лева –
мораторна лихва за забава върху задължението за дялово разпределение за
периода 16.12.2020 г. - 20.11.2023 г. били изцяло неоснователни, тъй като
падежът на задължението настъпвал от момента на издаване на фактурата, а
2
ищецът не бил ангажирал доказателства за изпращането, респ. получаването
на процесните фактури от страна на ответницата. Твърди, че ищецът не сочи
доказателства за датата на публикуването на месечните данни на интернет
страницата на ищеца, нито била посочена датата на публикуването им.
Твърди, че топлинната енергия била начислявана по прогнозен дял. За
процесния период разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй
като отчитане на топломерите, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на обща фактура за тези периоди настъпило след предвидения в
ОУ 45 дневен срок за плащане. Общите фактури за процесните отчетни
периоди били издадени, съответно на 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., а 45-
дневният срок бил изтекъл на 14.06.2022 г. по отношение на първия отчетен
период, съответно на 14.06.2023 г. за втория. Твърди, че жилищната сграда с
адрес в град София, ж.к. „Люлин“, бл. 712, вх. „А“, където се намирал
процесният апартамент 74, се е отказала от услугите на „Топлофикация
София“ ЕАД още през 2006г., като в жилищната сграда не се доставяла
топлинна енергия за отопление. Ето защо и в сградата не се извършвало
дялово разпределение - предвид преустановяване на топлоподаването, нямало
„дялове“ които да се разпределят. При горното се иска от съда да отхвърли
претенциите и осъди ищеца да му заплати сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон във
връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са предявени от лице с правен интерес, пред родово и местно
компетентен съд, подадени са в срока по чл. 415 ГПК, поради което същите са
процесуално допустими.
Ищецът носи тежестта да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е доставял топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, включително сумите за
дялово разпределение. Ищецът носи доказателствената тежест да установи в
условията на пълно главно доказване, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Ищецът следва да докаже
изпадането на ответницата в забава за твърдените периоди, както и дължи
доказване по размер на претенцията за мораторна лихва. С оглед
възражението на ответника за ищеца е тежестта да докаже, че давността е
била спирана или прекъсвана. За ответника е тежестта да докаже точно
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
3
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Като доказателство по делото е представена заповед от 02.02.1998 г. на
кмета на СО, район Люлин, съгласно която ответницата е настанена в
процесния недвижим имот, представляващ ГР.С. Заповедта е връчена на
ответницата на 02.02.1998 г.
Като писмено доказателство по делото е представена и служебна бележка
рег. № п-13620/25.10.2023 г., издадена от кмета на СО - р-н " Люлин" относно
обстоятелството, че ползвател на общинско жилище с адрес: гр.С, абон. №
161094, за периода от м.май 2020 г. до издаването е Л. Д. Р..
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (в
приложимата към момента на издаване на настанителната заповед редакция)
"въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен
договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят:
правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена;
заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение;
поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното
правоотношение". В случая по делото липсва писмен договор за наем като
основание, наред с настанителната заповед за възникване на наемно
правоотношение. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от
които по безспорен начин да се установи, че между Столична община, в
качеството й на собственик на топлоснабдения имот и Лилияна Р. е
възникнало валидно наемно правоотношение, като с оглед на това
правоотношение последната е поискала откриване на партида на свое име.
От друга страна в чл. 20, ал. 5 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община (в приложимата към момента на издаване на настанителната заповед
редакция) е предвидено, че настанителната заповед влиза в сила от датата на
фактическото предаване на жилището с протокол - опис. По делото не е
ангажиран такъв, което е пречка за установяване както влизането в сила на
процесната настанителна заповед, така и фактическото предаване на имота на
ответницата. - т. е. че последната фактически е обитавала и ползвала
процесния имот през процесния период.
По делото е представена молба декларация за откриване на партида от
ответницата от 04.11.1998 г., но същата също не доказва наличието на
облигационно отношение между страните. Това е така, доколкото в нея е
посочено, че ответницата е била наемател, но по делото не е представен
договор за наем, от който да се установи периодът му на действие и съответно
да се установи дали същият продължава да действа. В случай, че същият е
изтекъл задължение на собственика е било да промени партидата и съответно
да заплаща дължимите задължения.
С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е
имала качеството клиент на топлинна енергия през исковия период. Ето защо
съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за
4
разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за
неосъществил се. Щом не е доказано наличие на облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди между
ищеца и ответницата по смисъла на посочените по - горе разяснения,
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед неоснователността на главния иск следва да бъде отхвърлен искът
за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответницата. Като доказателство по делото е представен договор
за правна помощ, съгласно който ответницата е заплатила разноски в размер
на 500 лв., с оглед на което ответницата следва да бъде осъдена да заплати
тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „ Ястребец“ №
23Б, против Л. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.С, искове по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания
за сумата от 1810,42 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в
размер от 365,62 лева за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023г., както и 25,51
лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 6,21 лева - лихва за периода от 16.12.2020г.
до 20.11.2023г., които суми се отнасят за топлоснабден имот с
административен адрес – гр. С., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.12.2023 г. по ч.гр.д.№
64261/2023 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „ Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500
лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6