Решение по дело №2800/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2278
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110202800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2278/10.12.2019г.

гр.В., 10.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съд -  тридесет  и втори наказателен състав - в публично заседание на девети октомври  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното от председателя АНД № 2800 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г.Ж.М. против НП № 19-0460-000289/28.05.2019 г. на Началника на Пето РУ  при МВР - В., с което на основание чл. 179 ал.2 , вр. счл. 179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца  за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.б. от ЗДвП.

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. Сочи се, че неправилно е приложена нормата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП, доколкото не са описани в НП материални щети, с което се свързва легалното определение за допуснато пътно-транспортно произшествие. С непосочването на същите се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че нарушение на чл. 123 а1 т.4.3 б.б от ЗДвП не може да се вмени във вина на въззивника. Твърди се, че в описанието на нарушението на чл. 123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП не е конкретизирано поведението на въззивника.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 05.05.2019 г., около 18.00 ч. въззивникът управлявал л.а. М. .с ДК№ **, в кв. В.по ул. П. в посока ул. „О.“. По същото време в кръстовището навлязъл  и л.а. М.  . който се движел в обратната посока, управляван от св. Г.С.. Когато двата автомобила навлезли в кръстовището , за да осигури достатъчно разстояние за разминаване св. С. изнесъл автомобила си най-вдясно на пътното платно, за да осигури възможност за безопасно разминаване. Въззивникът не оставил достатъчно разстояние между автомобилите, поради което настъпил удар между задната дясна и задната лява част на двете превозни средства, вследствие на което настъпили незначителни материални щети – одраскване, ожулване и вдлъбване на броните на мястото на удара. . Въззивникът и св. С. излезли от превозните средства, за да обсъдят инцидента. С. бил придружаван от съпругата си – св. В. С.. На двамата им направило впечатление, че въззивникът е във видимо нетрезво състояние като лъхал на алкохол. Двамата водачи постигнали съгласие за подписване на двустранен протокол относно произшествието, но впоследствие въззивникът с аргумента, че бърза за работа напуснал местопроизшествието. Впоследствие св. С. сигнализирал органите на реда за настъпилия инцидент. Във връзка с постъпилия сигнал, полицейски служители към сектор  Пето РУ при ОД на МВР-В. при ОД наМВР –В. издирили въззиввика и извършили оглед на двата автомобила. При така установените факти св. Н.Н. съставил на въззивника АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Н. и свидетеля по акта – Г.. В качеството на свидетели по делото са разпитани другият участник в произшествието Г.С. и неговата съпруга.  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление № 19-0460-000289/28.05.2019 г. е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № І8121з-515/14.05.2018 г.  и   в рамките на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в ЗАНН.

            В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано, както по време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника

От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, посочена в  наказателното постановление. Съгласно чл.44 ал.1 ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.  Видно от описанието на нарушението, жалбоподателяте наказана затова, че "не осигурява достатъчно странично разстояние"  Легалната дефиниция на разминаване е дадена в чл.92, ал.1 от ППЗДвП. "Разминаването" е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока. Чл.44 от ЗДвП изисква наличието на насрещно движещи се МПС и предписва между тях да се спази достатъчно разстояние. От събраните гласни доказателства се установява именно такава ситуация. Пътят е бил тесен и е било необходимо водачите на двата автомобила да се движат в най-дясната част на пътното платно. Несъобразявайки това, жалбоподателят. не е осигурил необходимото разстояние за разминаване и двата автомобила са се ударили. Показанията на свидетелите С. и Савинова., както и писмените обяснения на св. И.Х. съобщават обстоятелства относно механизма и начина на настъпване на инцидента. Съдът ги кредитира изцяло като обективни и незаинтересовани

Съгласно § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от събраните гласни доказателства, вследствие на инцидентът при управление на двата автомобила са настъпили материални щети, изразяващи се в одряскване ожулване и вдлъбване на броните на автомобилите.

            С оглед на изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП, доколкото същата предвижда в хипотезата си осъщественото от въззивника административно нарушение и настъпилия противоправен резултат в причинна връзка със същото.

            Доколкото административната санкция е предвидена в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

.           2/ по пункт втори  от обжалваното НП,  в частта с което на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника

            При така установените факти, въз основа на събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че жалбоподателката в качеството си на водач на процесния автомобил е била участник в ПТП и като такава не е изпълнила задължението си по чл. 123, ал.1 т.3 б.б, пр.1 от ЗДВП при наличие на съгласие  с другия участник в произшествието относно обстоятелствата свързани с него, не   да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, съотв. да  изпълняват дадените им указания.Вследствие нарушаване на задълженията му на водач на превозно средство и участник в ПТП, жалбоподателката е възпрепятствал извършването на оглед на местопроизшествието, съотв. други оперативни мероприятия от компетентните органи във връзка със спорните обстоятелства, което е затруднило и установяване на фактическата обстановка по случая, което има за цел да гарантира именно разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП.  Вследствие поведението на жалбоподателя, същият не е Бил изпробван за употреба на алкохол, което е ограничило възможността да се установи дали лицето не е допуснало и друго административно нарушение респ. състава на престъпление.

            Именно с оглед събраните по делото гласни доказателства за видимо нетрезвото състояние на лицето към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че наложените от АНО санкции над минималния размер се явяват справедливи и ще изпълнят целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            Поради изложените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

            .           Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  № 19-0460-000289/28.05.2019 г. на Началника на Пето РУ  при МВР - В., с което на Г.Ж.М. на основание чл. 179 ал.2 , вр. счл. 179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказаниеГлоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказаниеГлоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и наказаниеЛишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца  за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.б. от ЗДвП.      

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

 

                След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: