Р Е Ш Е Н И Е № 129
гр.Пловдив, 04.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 84 по описа за 2019 година,
намери за установено следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Р.Т.К. ***, съдебен адрес: *** – адв. К., твърди, че на 24.10.2017 г., при
пресичане по обозначена с маркировка пешеходна пътека, на кръстовище на бул.
Шести септември“ с ул. Цар Иван Шишман, в град Пловдив, лек автомобил, марка
„Хюндай, управляван от Г.Г.Г., е преминал през краката й. В следствие на така
случилото се ПТП, твърди че получила разместена фрактура на II-III-IV-та метатарзиална кост на дясното ходило и фрактура на V-та метатарзиална кост на лявото ходило. Била извършена оперативна
интервенция, при която на дясното й ходило били поставени Киршнерови игли и гипсова лонгета, а на лявото стъпало и
лявата й подбедрица бил поставен гипсов ботуш до коляното. Твърди също, че по
НОХД 7379/2018 г. на ПРС е било одобрено споразумение, съгласно което е
призната вината на водачката на МПС – Г.Г.. Същата е имала сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на
застрахователното събитие. На основание изложеното, моли да се осъди ответното
дружество да й заплати претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, описани подробно в обстоятелствената част на
исковата молба, причинени от настъпилото ПТП и по вина на посочения водач,
които оценява в размер на 35 000 лв. - 23 000 лева за счупването на
дясното стъпало и 12 000 лв. за счупване на лявото стъпало, като се вземат
предвид заплатените й от водачката 800 лв. и й се заплатят 34 200 лв.,
ведно с мораторна лихва върху посочената главница, считано от 01.05.2018 г. до
предявяване на исковата молба на 06.02.2019 г., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 384 лева – за заплатени от нея разходи за
остеосинтезни и помощни средства и закупен билет., ведно с мораторна лихва
върху претендираната главница в размер на 30.09 лв. за периода 01.05.2018 –
06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
06.02.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените от нея разходи
в настоящото производство.
Ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ АД оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва механизма, по който е възникнало процесното ПТП,
както и вината на водача на автомобила. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не се е съобразила с
приближаващите се превозни средства. Оспорва, както настъпването на вредите,
така и техния размер, който счита за прекомерен.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа твърденията си като оспорва
твърденията в отговора на ответника.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с определение, постановено по НОХД №
7379/2018 г. на РС – Пловдив, ХIV-ти н.с-в, е одобрено, на основание чл. 384, ал.1, вр.
с чл. 382, ал.7 от НПК, постигнатото между РП – Пловдив и подсъдимата Г.Г.Г.
споразумение, съгласно което се признава, че същата е извършила виновно
престъпление по чл. 343, ал.3 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на 24.10.2017
г. в град Пловдив при управление на МПС – лек автомобил „Хюндай“, модел „i 20“, с ег. № РВ 3593РА, е нарушила правилата за движение по пътищата,
посочени в споразумението, при което при непредпазливост, е причинила средни
телесни повреди на Р.Т.К. ***, изразяващи се в разместено счупване на II-III-IV-та метатарзиална кост на дясното ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, както и фрактура на V-та
метатарзиална кост на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата
на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на
ПТП, противоправността на деянието, извършено от Г.Г.Г.
и нейната вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол,
протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във
връзка с досъдебно производство № 431/2017 г. по описа на 4-то РПУ - Пловдив,
както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от
страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, , се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 24.10.2017 г. около 7.15-7.20 ч. л.а. „Хюндай i 20“,
управляван от водача Г.Г.Г., по платното за движение на ул. „Иван Шишман“ в
град Пловдив, в посока от юг на север, след маневра – завой на ляво на
северното платно за движение на бул. „6-ти септември“, е настъпило ПТП с
пешеходката Р.Т.К. в момент, когато последната е пресичала платното за движение
на бул. „Шести септември“ с направление от юг на север, отляво на дясно пред
автомобила. Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя
в зоната на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, при движение през
нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и
улично осветление. Платното за движение в мястото на произшествието има
настилка от асфалт, която по време на произшествието, е била мокра т валеж от
дъжд. Върху платното не са намерени следи или находки. Установено е, че към
момента на преминаване през кръстовището скоростта на автомобила е била не
по-голяма от 37.41 км./ч., а при първоначалния контакт с пешеходката – не
по-голяма от 11.81 км./ч.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира изслушаната
по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я
кредитира изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно
се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно
кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на
настъпилото произшествие на ищцата са били причинени: закрито счупване на II-III-IV-та стъпални кости на дясното ходило, довело до трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник, както и закрито счупване на V-та стъпална кост на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник.
Според експертизата, неспосредствено след инцидента пострадалата К. е
изпитвала значителни по сила и интензитет болки и страдания от счупените кости
на дясното стъпало, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния
процес, без настъпване на усложнения в неговия ход, за каквито доказателства не
се събраха. Оздравителния процес на счупените кости на дясното стъпало е
продължил около 4-5 месеца. Пострадалата К. е постъпила на лечение в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД – Пловдив на 24.10.2017 г. и е изписана три дни по-късно на
27.01.2017 г. Оперативно й е била поставена меална остеосинтеза с коршнерови
игли за счупените и разместени II и III стъпални кости. След това й е била поставена гипсова
имобилизация на дясното стъпало под формата на гипсов ботуш. Според събраната
документация, К. е извършила общо 4 физиотерапевтични процедури от III гр. Лечение със СЧТ, лечение с нискочестотно магнитно поле, аналитична ЛФК
и ЛФК с уреди.
Оздравителния процес на лявото стъпало е продължил около 2-3 месеца. Същото
е било обездвижено с гипсов ботуш за 45 дни като пострадалата е извършила също
четири физиотерапевтимни процедури от III гр. Лечение със СЧТ, лечение с
нискочестотно магнитно поле, аналитична ЛФК, ЛФК с уреди.
Според експертите, всички така описани травматични увреждания са причинени от
настъпилото ПТП, като описаните в исковата молба разходи за остеосинтезиращи
метални тела, както и за помощни средства са във връзка с лечението и
възстановяването на ищцата от катастрофата.
Нито един от изводите на експертите, както относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, така и по отношение настъпилите за ищцата травматични
увреждания, вследствие на претърпения удар, не са оспорени от ответната страна.
В о.з. на 10.06.2019 г. е изслушан като свидетел Т.Д.Л., *** на ищцата. Независимо
от пряката си родствена връзка, която предполага вероятната му заинтересованост
от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите почиват
на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат с
останалите събрани по делото доказателства. Предвид близката си връзка с
ищцата, както и обстоятелството, че същия няма друго семейство към момента на
настъпване на произшествието, съдът намира за житейски обоснован и нормален
факта, че именно *** и *** са била най-близко до пострадалата през целия период
на нейното възстановяване.
Свидетелят сочи, че болките на *** му са били изключително силни няколко
часа след операцията. Същата е престояла 3 дни в болницата, след което е била
на домашно лечение, като за нея грижи са полагали *** й и *** й. Според
свидетеля, ищцата не е могла да се обслужва санитарно сама, придвижвала се е с
помощта на инвалидна количка в продължение на 45 дни. Едва след 45-ия ден е
започнала да използва патерица и в продължение на около 15 дни е започнала да
ходи с малки крачки. Свидетелят сочи на изпитвани силни болки от ищцата, от
които тя е плачела. След сваляне на гипса, десния й крак е бил целия син, а
другия е бил „малко по-добре“. Сочи също, че ищцата е била в болнични около 6-7
месеца, извършвала е физиотерапия, от които последствията са се подобрили.
Независимо от това, заявява, че от първите дни, в които е ходила на работа,
отново е изпитвала болки в краката. Случилото се с нея е станало причина да
отмени своя служебна командировка до Виена.
По делото са приети като доказателство фактура № **********/24.10.2017 г.,
издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на ищцата за сумата 36 лв., заплатена от нея
за киршнерова игла; фактура № 44/10.11.2017 г., издадена от „Гама – 33“ ЕООД –
Пловдив с касов бон за закупени патерици на стойност 36 лева; фактура №
21221/29.01.2018 г., издадена от ОРТОТЕХ ЕООД за закупени индивидуални
термопластови стелки на стойност 50 лв. или общо направени разходи за
медицински изделия на стойност 122 лв.
Приети са като доказателство и фактура за заплатен самолетен билет от София
до Виена в размер на 392 лева., от която сума ищцата признава възстановяване на
сумата 130 лева или невъзстановената част е в размер на 262 лева.
Други доказателства относно претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди по делото не са ангажирани.
Съдът намира, че в резултат на настъпилото ПТП
ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилите и
подробно описани по-горе счупвания на ходилата на двата крака, както и
имуществени вреди. Последните се изразяват в стойността на закупените от ищцата
медицински и санитарни изделия, които съдът приема, че са закупени в
непосредствена връзка с претърпените увреждания и с цел нормалното й
възстановяване. Съдът приема, че претърпяна от ищцата имуществена вреда е и
остатъка от невъзстановената й сума за самолетен билет София – Виена. Установи
се по несъмнен начин от представените писмени доказателства, че ищцата е на
постоянен трудов договор в МУ – Пловдив, както и че същата е била поканена за
провеждане на семинар в гр. Виена, Австрия в момент, който съвпада с
настъпилата травма и невъзможността й да се придвижва. Ето защо, нереализирания
полет и невъзстановена стойност на закупения билет, са последица от настъпилото
ПТП и травма за ищцата.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът
приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че
гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при
ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно
основание чл. 432 от КЗ.
По делото са приети като
доказателства две писма, съответно от 12.02.2018 г. и 30.04.2018 г., изпратени
от ответното дружество до ищцата – лично и чрез пълномощника й, с които същата
се уведомява, че предявената спрямо дружеството претенции за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди няма да се удовлетворят до
представяне на допълнителни документи, които са изискани и служебно – протокол
за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум от ПТП, протоколи от разпит на
свидетели, автотехническа и съдебномедицински експертизи.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответното дружество, на първо
място, относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Това възражение е
направено в отговора на исковата молба, като ответникът е посочил, че
твърденията на ищцата се основават единствено на констативния протокол за ПТП,
за който се сочи, че не е официален свидетелстващ документ.
Изводите на съда относно механизма на настъпване на процесното ПТП не са
направени на основание цитирания констативен протокол, а на събраните писмени
доказателства по делото, както и в резултат на изслушата комплексна съдебна
експертиза. Заключението по същата, в частта относно механизма на ПТП
/скоростта и местоположението на участниците в него, посоки на движение, както
и причини за сблъсъка на автомобила с краката на пешеходката/ не са оспорени от
ответното дружество, а според настоящия състав и не се оборват от каквито и да
е други доказателства, ангажирани по делото.
Не се споделят като основателни и останалите възражения на ответника.
Фактът на настъпване на ПТП и вината на водача на автомобила са установени
с цитираното споразумение и приложеното НОХД, като изводите в тази насока са
задължителни за гражданския съд.
Безспорно е установено от коментираните по-горе доказателства и настъпилите
за ищцата имуществени и неимуществени вреди, както и причинно следствената
връзка с поведението на водача на автомобила. Ето защо, налице са всички
елементи за ангажиране на отговорността на водача, като причинител на вредите,
респ. на неговия застраховател – ответник по прекия иск.
Не се установи по какъвто и да е начин някое от подробно описаните телесни
увреждания да не е причинено от процесното произшествие, поради което и това
възражение е изцяло неоснователно.
Съдът намира за изцяло неоснователно и направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на пострадалата. Според
това възражение, ищцата не се е съобразила с приближаващите пътни превозни
средства, поради което е нарушила чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Намаляването на обезщетението
за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Безспорно се установи по делото, че ищцата е пресичала
пътното платно на обозначено за това място – пешеходна пътека, при подаден
зелен светлинен сигнал на светофарна уредба, движела се е с нормална за
пешеходец скорост, без резки отклонения и в посока направо. Т.е. не е налице
каквото и да е поведение на ищцата, с което същата да е допринесла за това
управлявания от виновната автомобил да премине през краката й. В тази насока е
и категоричния извод в експертизата, неоспорен от ответника, че ищцата не би
могла да възприеме предварително движещия се автомобил, а когато е осъзнала
приближаването му, е успяла да спре, с което е избегнала по-тежки последици от
удара.
Установяването на фактите, от които би могло да се
направи извод за наличие на съпричиняване, както се посочи, е изцяло върху
страната направила възражението. В процесния случай, такива факти не се
установиха, поради което съдът намира това възражение за неоснователно.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и
на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно
изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на
ищцата физически травми, както и интензитета на причинените болки и страдания и
тяхната продължителност.
Ищцата е получила процесните травми, които са довели до трайна невъзможност
за нейното предвижване. Оздравителния процес е продължил 2-3 месеца за
възстановяване на левия крак, и 4-5 месеца –а травмите на десния крак. Както се
посочи претърпените от ищцата болки и страдания са били изключително интензивни
в момента на настъпване на произшествието и в началото на възстановителния
процес като постепенно са отшумяли. Техния интензитет се потвърждава и от
показанията на изслушания пряк свидетел. Следва да се отчете, че
възстановителния процес като краен резултат е протекъл нормално, а ищцата е
напълно възстановена.
Едновременно с това, съдът приема, че в резултат на произшествието, ищцата
е претърпяла изключително неблагоприятна промяна на начина й на живот. Същата е
жена в трудоспособна възраст с активен начин на живот, който внезапно е бил
променен. От една страна, в значителен период от време същата е била във
фактическа невъзможност въобще да се обгрижва сама, нуждаела се е от помощ, с
което е променен начина на живот и на близките й хора. От друга страна,
настъпването на травмата, болничното и домашно лечение, са довели до
необходимост от преустановяване на трудовата й дейност, както и до отказ от
предварително поети служебни ангажименти във връзка с нея.
При така установените болки и страдания от причинените
физически травми, както и неудобства, породени от промяната в начина на живот
от момента на травмата, до пълното приключване на оздравителния процес, съдът намира, че справедливото обезщетение по
смисъла на чл.
52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна
практика по сходни случаи, е в размер на 35 000 лева, от които 23 000 лева
за претърпените болки и страдания от счупванията в десния крак и 12 000
лева – от счупванията в левия крак. Признава се от страна на ищцата, че
виновният водач й е заплатила от тази сума 800 лева, поради което съдът приема,
че искът е основателен и доказан в пълен размер за предявената от ищцата част
от 34 200 лв.
Предвид основателността на главния иск, съдът намира
за основателен и иска за заплащане на мораторна лихва върху посочената
главница. Установява се, че ответното дружество е уведомено за вредата на
18.01.2018 г., поради което 3-месечния законоустановен срок за доброволно
изплащане на обещетение изтича на 18.04.2018 г. Ето защо, претенцията на ищцата
за заплащане на мораторна лихва, считано от 01.05.2018 г. до завеждане на
исковата молба – 06.02.2019 г. е основателно. След извършени служебно
изчисления, съдът намира искът за основателен и по отношение претендирания
размер на мораторната лихва върху посочената главница от 2679 лв. Сумите следва да се присъдят, ведно със
законната лихва върху главницата от 34 200 лв., считано от 06.02.2019 г.
до окончателното плащане.
На ищцата следва да се присъдят изцяло и причинените
й, описани по-горе имуществени вреди в размер на 384 лв. Предвид уважаване на
главния иск, основателен е и иска за заплащане на мораторна лихва върху
посочената сума в размер на 30.09 лева за периода 01.05.2018 г. до 06.02.2019
г., както и законната лихва върху главницата от 384 лева, от 06.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата претендира присъждане на направените по делото
разноски, но такива реално не са извършени от нея.
Ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Г.К. ***, съдебен адрес: ***,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд -
Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв.,
в размер на 1948.79 лева без ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на
1491.72 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
адрес: град София, бул. Витоша 89Б, сумата 34
200 /тридесет и четири хиляди и двеста/ лева, обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания и претърпени неудобства, претърпени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.10.2017 г. в град Пловдив, на
кръстовище на булевард Шести септември с улица Цар Иван Шишман, по вина на Г.Г.Г. ЕГН **********, управлявала лек автомобил,
марка „Хюндай“, модел „I 20“ с ДРН РВ3593РА, ведно с мораторна лихва върху
посочената главница в размер на 2679 лева за периода 01.05.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба на 06.02.2019 г.; обезщетение за имуществени вреди
– заплатени медицински изделия, на стойност 384 лева, ведно с мораторната лихва
върху посочената сума от 01.05.2018 г. до 06.02.2019 г. в размер на 30.09 лв.,
както и законната лихва върху двете главници, считано от 06.02.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
адрес: град София, бул. Витоша 89Б, да заплати на
адвокат Г.К. ***, съдебен адрес: ***,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд -
Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв.,
в размер на 1948.79 лева без ДДС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
адрес: град София, бул. Витоша 89Б, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив
държавна такса съобразно уважената част от исковете
в размер на 1491.72 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: