Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 08.05.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1087
по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от Г.Н.Г., чрез адв. Н.А. против Решение № 116
от 07.12.2018г., постановено по гр.д.№ 435/2018г. по описа на РС – Г., с което
се осъжда Г.Н.Г. на основание чл.143, ал.1 ЗЗД да заплати на К.Г.К. сумата от
8615,22лв., представляваща заплатената от него в качеството му на поръчител по
Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г. с “БАНКА ...” ЕАД – гр.С.
и по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Г., сума по
изпълнително дело №20158650400501 по описа на ЧСИ М. Д., заедно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.07.2018г. до
окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва постановеното решение изцяло като
счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Наистина била издадена заповед за
изпълнение против него и ищеца, в качеството му на поръчител по банков кредит,
но в дадения срок ищецът не се възползвал от правата си да направи възражение
против заповедта за изпълнение, нито предявил иск против взискателя, за да бъде
признато, че не дължи пари. Сочи, че ответникът не знаел, че ищецът заплащал
негово задължение, затова не можело да му бъде вменена отговорност по отношение
на ищеца. Узнал едва след получаване на нотариална покана. Съдът не обърнал
внимание на факта, че ищецът бил спечелил две дела против правоприемника на ...
– ОТП „Ф.“, с които съдът му признал факта, че не дължи сумите, поради което
ищецът следвало да търси сумите си от него. С настоящото производство ищецът
претендирал да получи още веднъж същата сума и от ответника без правно основание.
Моли съдът да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от другата страна К.Г.К.. В съдебно заседание въззиваемият К., чрез
пълномощника си адв. Д.К. моли да се потвърди решението на районния съд като
правилно, законосъобразно и постановено съгласно обективната преценка на
доказателствата. Претендира разноски.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата
страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция
доказателства, намира за установено следното:
Произвоството е по предявен иск с
правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД.
Ищецът К.Г.К. твърди в исковата
си молба, че ответникът бил кредитополучател по Договор за кредит с Банка ...,
а ищецът - поръчител по същия договор. Поради неплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита, банката се снабдила с изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници – кредитополучателя и поръчителя по ч.гр.д.454/2010г. по
описа на РС-Г.. Образувано било изпълнително дело №83/2010г. по описа на ДСИ
при РС-Г.. По това изпълнително дело част от дължимата сума била погасена чрез
запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие това изпълнително дело
било прекратено. На 30.12.2015г. ищецът получил съобщение от ЧСИ М. Д. за
образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист, като вземането
било прехвърлено чрез цесия на „ОТП Ф.“ ЕАД - взискател по изп.дело. Отново бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца и била събрана цялата сума
по изпълнителния лист, ведно с всички разноски. Общата сума, която ищецът
заплатил за задължението на ответника като кредитополучател възлизала на 8615,22лв.
Ищецът отправил нотариална покана до ответника за възстановяване на сумата, но
ответникът оспорвал, че дължи връщане на сумата. Моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата в размер на 8615,22лв., платени по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Г., която сума е платена от ищеца
по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Д., както и законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащане на
вземането.
Ответникът оспорва предявеният
иск като неоснователен. Не оспорва възникналото задължение на страните към
Банка .... Твърди обаче, че направил възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, която заедно с издадения изпълнителен лист била обезсилена с
Определение от 30.05.2016г. Ответникът не знаел, че ищецът изпълнявал негово задължение
и счита, че не дължи възстановяване на платената сума. Освен това ищецът завел
две дела срещу „ОТП Ф.“ ЕАД за възстановяване на недължимо платената сума и
претендирайки я отново от ответника, щял да я получил още веднъж без правно
основание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Страните не спорят, а и от
приложеното по настоящото производство ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Г. се
установява, че ищецът и ответникът са осъдени като поръчител и кредитополучател
по Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г., сключен с „Банка ...”
ЕАД, да заплатят сумите от 6956,26лв. главница, 519,72лв. договорна лихва,
291,42лв. наказателна лихва и 528,35лв. разноски. Издадена е Заповед
№740/01.10.2010г. по ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Г. и Изпълнителен лист
от 01.10.2010г. За вземането си „Банка ...” ЕАД е образувала изпълнително дело
при ДСИ при РС-Г., което е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В последствие въз основа на изпълнителния лист
от 01.10.2010 е образувано второ изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Димитрова. Поканата за доброволно
изпълнение е получена от ищеца на
30.12.2015г. В поканата за доброволно изпълнение е отразено прехвърлянето на
вземането от „Банка ...” ЕАД на ответника - “ОТП Ф. Б.” ЕАД по силата на
Договор за цесия от 26.09.2013г.
От приложеното гр.дело №50/2016г.
по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е предявил установителен иск срещу “ОТП Ф.
Б.” ЕАД, за установяване на факта, че не дължи претендираните суми, за които е
бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Г., поради
погасяване на вземането по давност. Искът е отхвърлен с Решение №114/ 06.04.2017г.
по в.т.дело №1030/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, с което е прието, че не е
изтекла погасителната давност за събиране на вземането.
По делото е приложено и гр.дело
№163/2016г. по описа на РС-Г., което касае вземане по друг договор за кредит между
същите страни, поради което въззивната инстанция намира, че не следва да го
обсъжда по делото.
От приетото като писмено
доказателство Удостоверение, изх.№8209/ 02.05.2017г. по изп.дело №501/2015г. по
описа на ЧСИ М. Д. се установява, че по същото изпълнително дело със страни
“ОТП Ф. Б.” ЕАД взискател в качеството на правоприемник на „Банка ...” ЕАД и
солидарни длъжници Г.Н.Г. и К.Г.К., изплатената сума възлиза на 8615,22лв. и е
събрана чрез запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Изпълнителното
производство е прекратено по отношение на ищеца и е продължило по отношение на
ответника за задължения към присъединения взискател – ТД на НАП гр.П..
От приложеното ч.гр.д №454/2010г.
по описа на РС-Г. се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от страна на ответника Г.Н.Г. след връчването на заповедта
по второто образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист по делото
- изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Д.. Възражението е постъпило по
ч.гр.дело на 25.02.2016г. Съдът е дал указания на заявителя - „Банка ...” ЕАД
да предяви иск по реда на чл.422 ГПК в едномесечен срок. Заявителят не е
предявил установителен иск, поради което съдът с Определение №105/30.05.2016г.
по ч.гр.д №454/2010г. е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК №740/01.10.2010г. и Изпълнителен лист от
01.10.2010г. в частта, с която ответникът Г.Н.Г. е осъден да заплати на „Банка ...”
ЕАД претендираното вземане, като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
са останали в сила по отношение на ищеца К.Г.К..
Предвид така установената
фактическа обстановка, въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1, изр.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е
уведомил за предявения срещу него иск. Фактическият състав на посочената правна
норма съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя основателността на
регресния иск. На първо място поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо
задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде
действително и точно. В случая такова изпълнение е налице – поръчителят е бил
осъден солидарно с кредитополучателя за задължение към „Банка ...” ЕАД. При първоначалното
образуване на изпълнителното производство, нито кредитополучателят, нито
поръчителят са възразили срещу заповедта за изпълнение. Нещо повече – те са
сключили споразумение с кредитора - „Банка ...” ЕАД за извънсъдебно погасяване
на задължението на 20.12.2010г. През 2013г. кредиторът „Банка ...” ЕАД е
цедирал вземането си на “ОТП Ф. Б.” ЕАД. Образувано е второ изпълнително производство пред ЧСИ М. Д.,
по което са събрани ппретендираните от ищеца суми. Въззивната инстанция намира
за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е можел да се освободи от
задължението си, но не го е направил. Ищецът действително е предявил иск срещу
взискателя по изпълнителното дело, но искът му е отхвърлен. За ищеца не е
настъпил правопогасяващ или правоизключващ факт, заради който той да не дължи
сумите по изпълнителното дело. Наистина ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение и същата е обезсилена по отношение на него, но
това се е случило след като заявителят по заповедта за изпълнение, който е имал
правото да предяви установителен иск срещу ответника, е цедирал вземането на
трето лице и се е дезинтересирал от стабилитета на издадената заповед за
изпълнение и от съществуването на вземането. В този момент вземането вече е в
патримониума на “ОТП Ф. Б.” ЕАД и това е лицето, което има правото да предяви
иск за съществуването му. Т.е. обезсилването на заповедта за изпълнение не
означава, че вземането не съществува, тъй като то съществува по отношение на
друг кредитор - “ОТП Ф. Б.” ЕАД.
Безспорно е по делото, че
ответникът не е изплатил задължението си по Договор за кредит за текущо
потребление от 22.06.2006г., сключен с „Банка ...” ЕАД, по който е бил
кредитополучател. Налице е признание на вземането, в сключеното от него споразумение с „Банка ...”
ЕАД. Задължението на ответника е
изплатено от ищеца, по образуваното второ изп. дело, като общо събраната сума
от него е 8615,22лв. Въпреки обезсилването на заповедта за изпълнение по отношение
на ответника, задължението на ответника по договора за кредит от 22.06.2006г.
съществува, тъй като не е погасено, нито чрез плащане от ответника, нито по
давност, а е погасено чрез плащане от
солидарния длъжник – ищеца К.. Ищецът не е платил недължимо, а напротив, той е
погасил съществуващо задължение. Задължението на ответника съществува по силата
на договора за кредит, независимо дали е съдебно признато или не. Отговорността
на главния длъжник към поръчителя не се ограничава само до съдебно признати
вземания.
Втората предпоставка за
възникване на регресни права срещу длъжника е длъжникът да бъде уведомен за
изпълнението – чл.143, ал.2 ЗЗД. Поръчителят губи регресните си права, ако длъжникът е
изпълнил, преди да е уведомен за направеното от поръчителя плащане – чл.143,
ал.2, изр.1 ЗЗД.
От представеното Удостоверение с
изх.№8209/02.05.2017г. по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Д. е видно,
че ответникът е длъжник по изпълнителното дело, заедно с ищеца, като по
отношение на него изпълнителното дело е продължило след прекратяването му по
отношение на ищеца. Това обуслявя извод за наличие и на втората предпоставка от
фактическия състав на чл.143, ал.1 ЗЗД. Отделно
от това, с Нотариална покана с рег.№925 от 14.03.2018г. на нотариус А.Р.,
ищецът изрично е уведомил ответника за извършените плащания на задълженията по
договор за кредит, по който ответникът е бил кредитополучател. Ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата събрана по изпълнителното
дело по описа на ЧСИ М.Д., с която сума е погасено задължението на
кредитополучателя - ответник по Договор за кредит за текущо потребление от
22.06.2006г. в размер на 8615,22лв.
Предвид изложеното съдът в
настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан за
сумата от 8615,22лв., поради което следва да бъде уважен изцяло. Главницата е
дължима заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С
оглед на горните мотиви, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на
РС – Г. е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът
следва да заплати разноски на въззиваемия за настоящата инстанция в размер на 760
лв. за адв. възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116 от
07.12.2018г., постановено по гр.д.№ 435/2018г. по описа на РС – Г..
ОСЪЖДА Г.Н.Г.
***, ЕГН ********** да заплати на К.Г.К. ***,
ЕГН ********** сумата 760 /седемстотин и шестдесет/ лв., представляваща
направените пред възивната инстанция разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: