Р
Е Ш Е Н И Е
№ 961/22.07.2022 година, гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 742 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
вр. чл.143, ал.3 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от ЕТ „М.М.Я.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – *****, представляван от М.М.Я., ЕГН **********,
съд. адрес *** – адв. С.Ч., против Заповед № 769р-15/24.03.2022 г., издадена от
П.Н.– началник-сектор ПП при ОД МВР-Бургас.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен
административен акт и е необоснована. Сочи се, че превозното средство имало
първоначална регистрация в България. Оспорват се изводите на издателя на
заповедта, че липсвал трайно набитият идентификационен номер на ПС, поставен на
определеното за целта място от завода производител. Сочи, че било установено,
че в предната дясна част на ПС е занитена метална табелка с идентификационен
номер. Оспорва се още заключението на служебно назначената експертиза, според
която при огледа на полуремаркето не бил установен щанцован идентификационен
номер. Същата установила, че в предната част на полуремаркето е закрепена (в
горния си край) метална табелка, на която бил изписан идентификационен номер.
Този номер напълно съвпадал с номера, посочен в представеното пред органите
постановление за възлагане на превозното средство. Излагат се подробни
съображения по приложение на относимото право. Иска се отмяна на заповедта,
връщане на преписката за продължаване на производството и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, за него се явява упълномощен представител – адв. Ч. ***, поддържа
жалбата и направените искания. Допълва, че процесното полуремарке било с първоначална
регистрация от 02.04.1987 г. Съгласно действащата към онзи момент Наредба
№ 6 за регистрация и отчет на ППС, при първоначална регистрация от органите на
КАТ, собственикът на ППС имал задължение да представи документ за собственост,
съдържащ данни за марката и модела, както и номер на двигателя и номер на шаси.
Към 1987 г. нямало законово изискване за набиване на номера на самата рама.
Такова изискване било въведено за първи път в ЗДвП на 01.09.1999 г. Предвид
факта, че към датата на първата регистрация на полуремаркето не е имало изискване
за поставяне на идентификационен номер чрез набиване върху рамата, следвал
извод, че административният орган е превишил правомощията си като предал ретроактивно
действие на норма, която започва да действа от 1999 година напред.
Съществуващата метална табела по време на физическия оглед на ремаркето и във
връзка с изготвената експертиза с изписания на нея идентификационен номер, било
основание за провеждане на процедура за възстановяване на VIN и за извършване на регистрация. Иска отмяна
на заповедта и присъждане на разноски по списък.
Ответникът, началник-сектор ПП при ОД МВР-Бургас, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представя административната преписка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На първо място, следва да бъде изяснено, че номерът на
оспорения административен акт е посочен като 769р-13 в разписката за
връчване (л.27) и в жалбата и като 769р-15 в двете съпроводителни писма
от ответника (л.10 и л.20), с които е представена преписката. Доколкото
жалбоподателят сам е удостоверил, че е получил заповед с номер 769р-13/24.03.2022
г. и именно срещу нея е насочил жалбата, съдът приема, че оспорваната заповед е
с този номер и дата.
Със Заявление № 22076907717/24.02.2022 г. (л.14 и л.21)
ЕТ „М.М.Я.“ заявил пред компетентните органи извършване на промяна на
собствеността/промяна на номер на ППС с рама № WKK46100003413254, полуремарке „Кесборер“, рег.№ ****, нормална проходимост,
допустима макс. маса 33 000 кг. С дата на първа регистрация 02.04.1987 г.
В заявлението е посочен документ за собственост – постановление за възлагане от
ЧСИ № 705 от 03.02.2022 г.
В заявлението е вписано становище на комисия, според което не е установен VIN и е необходима експертиза.
Началникът на сектор ПП изпратил искане (л.22) за
извършване на експертизата до началника на сектор БНТЛ ОД МВР-Бургас.
На 09.03.2022 г. била извършена трасологична
експертиза от гл. инспектор Г.Б.– експерт криминалист в сектор БНТЛ при ОД МВР-Бургас.
За нея бил съставен протокол (л.13) № 22-24 от същата дата с обект „номерът на
рамата на триосно полуремарке, марка/модел „Кесборер“ с рег.№ ****“. Задача – „да
бъде извършена трасологична експертиза по номера на рамата на представеното за
изследване полуремарке“. Описан е оглед и изследване, при които не се установил
щанцован номер на рамата. В предната дясна част на полуремаркето се установила
закрепена в горния си край метална табела, на която бил изписан VIN номер WKK46100003413254. Върху табелата бил установен нанесен слой синя боя, а
нитовете, с които била закрепена, били обхванати от силна корозия. В хода на
огледа табелата се отделила от превозното средство, поради разпадането на
нитовете.
В заключение е описано, че не бил установен щанцован
номер на рамата. Описана е установената табелка с VIN номер WKK46100003413254, която
била покрита със синя боя, и наличието на корозиралите нитове. Посочено е, че в
хода на огледа тази табела се отделила от полуремаркето, поради разпадане на
нитовете.
Заключението от експертизата било изпратено (л.23) до
началника на сектор ПП ОД МВР-Бургас.
Началник-група РОППСС при сектор ПП ОД МВР-Бургас
изготвил справка (л.25) до началник на сектор ПП ОД МВР-Бургас, в която описал
процеса по заявяване на промяна номера на полуремаркето и извършената
експертиза, въз онова на чието заключение предложил, на основание чл.143, ал.3,
вр. чл. 7, ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
МВР, да бъде издадена заповед за отказ от регистрация на ППС предвид това, че
не може да бъде установен поставеният от завода производител идентификационен
номер на полуремаркето.
Била издадена процесната заповед, с която на основание
чл.143, ал.3, вр. чл.7, ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на МВР била отказана промяна в собствеността/промяна
на номер на процесното полуремарке. Заповедта била връчена на жалбоподателя на
21.04.2022 г., лично, срещу подпис (л.27).
Жалбата е подадена в срок, на 03.05.2022 г., от лице
адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Компетентност, форма, цел на закона:
По аргумент от чл.143, ал.3 от ЗДвП и чл.2 от Наредба №
I-45/24.03.2000 г. съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – началникът на сектор ПП при ОД МВР-Бургас, в качеството на
ръководител на структурното звено сектор ПП при съответното ОД на МВР, пред
което звено е представено за регистриране процесното полуремарке. Същата е в изискуемата
писмена форма. Съответна е и на целта на закона, доколкото касае недопускане
в движение на ППС, на което липсвал идентификационен номер.
Административнопроизводствени правила
и материален закон:
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по
делото, че жалбоподателят се легитимира като собственик на полуремаркето въз
основа на постановление за възлагане/03.02.2022 г. от ЧСИ № 705. Не се спори
още, че превозното средство е с първоначална регистрация от 02.04.1987 г.,
както и че в постановлението бил вписан номер на рама WKK46100003413254. С оглед заявеното от страните, спорът се
свежда до това, към момента на заявената промяна на регистрацията, бил ли е
налице надлежен идентификационен номер на превозното средство или не и ако не,
било ли е възможно да бъде установен автентичният. От една страна
административният орган приел, че липсвал трайно набит такъв и не приел, че
върху наличната метална табелка е автентичният идентификационнен номер на
полуремаркето. От друга страна, жалбоподателят сочи, че номерът върху металната
табелка е именно автентичният идентификационен номер, като към момента на
първоначалната регистрация (02.04.1987 г.) не е имало нормативно изискване за
набиване на номера на рамата. Такова било въведено по-късно.
Съгласно чл.143, ал.3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или
повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен
автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на
изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за
нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство
се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен
с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от
производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на
превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано или отнето в полза на
държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията
му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер.
Анализът на посочените в заповедта разпоредби налага
извод, че необходима предпоставка, за да бъде отказана конкретната регистрация на
полуремаркето, е идентификационният му номер да е: 1. подправен, 2. заличен или 3. повреден. В този случай е необходимо да
бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.
Ако същият не може да бъде установен, превозното средство не се регистрира.
Съдът намира, че по делото липсват каквито и да е
данни – преки или косвени, въз основа на които да бъде възможно да се направи
извод, че по превозното средство е бил 1. подправян
или 2. заличаван идентификационен номер. Напротив,
данните сочат, че налице бил идентификационен номер, поставен върху метална
табелка, занитена върху предната част на полуремаркето. Този номер бил четим, въпреки
слоя синя боя, с който бил покрит, което органът не квалифицирал като подправяне
или заличаване. От изложеното в заповедта и приложенията към преписката, обаче,
може да се допусне, че органът възприел този номер като повреден, въпреки
липсата на мотиви в тази насока. Описано е, че били корозирали нитовете, с
които табелката била закрепена на съответното място. Отделила се едва при
огледа, в хода на служебно извършената експертиза, но само поради силно корозиралите
нитове, а не поради данни за опити за механично подправяне и/или последващо
поставяне на друга/нова табелка от страна на новия собственик. Конкретното въздействие,
довело до отделянето й, не е описано и изяснено, но доколкото, въпреки
корозиралите нитове тя е била на място при представянето за промяна на
регистрацията и в началото на служебната експертиза, следва да се приеме, че в
хода на огледа върху нея е било оказано въздействие от служителя, извършвал
експертизата, довело до отделянето от превозното средство.
В заповедта и преписката не са
налични мотиви, въз основа на които органът не кредитирал изписания върху тази
табелка идентификационен номер. Описано е само нейното наличие, съдържание и
отделяне от полуремаркето, както и, че не може да бъде установен автентичният
идентификационен номер. Съдът намира, че описаното отделяне на табелката от
превозното средство не изпълва съдържанието и на понятието 3. повреден
идентификационен номер. Повреден би бил номер, който вследствие нормалната употребата
на превозното средство и без да е бил механично и/или по друг начин
въздействан, е станал нечетим и изобщо негоден за разпознаване, но само поради
въздействието на естествените условия при употребата на превозното средство. В
конкретния случай такива данни не са налице. Табелката с номера била налична, същият
бил четим и съвпадал с този, описан в постановлението за възлагане.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата,
превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория,
марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи.
Алинея трета, т.1 предвижда, че при регистрация звената на МВР извършват
необходимите проверки за идентификацията на превозното средство, като ал.4
изрично изисква при извършване на проверките да се използват национални и
международни информационни фондове, технически методи и средства.
От съдържанието на двукратно
представената административна преписка може да се направи извод, че липсата на щанцован
идентификационен номер е установена единствено визуално. Няма никакви данни за
извършени проверки за идентификацията на превозното средство в национални и
международни информационни фондове въпреки неотречените от органа вписване на
дата на първоначална регистрация и рег.№ ****. Няма данни и за приложени
технически методи и средства с цел установяване наличие или липса на щанцован
номер. Този извод се налага, както от резолюцията за нужда от експертиза,
поставена от комисията в заявлението за промяна на регистрацията, така и от
експертната справка, изготвена от експерта криминалист при ОД МВР-Бургас. Видно
от нея, не са извършвани никакви проверки и не са използвани никакви способи
освен оглед за разкриване на номера.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като е издал обжалвания акт без да
изясни всички релевантни за спора факти чрез извършване на проверки за
идентификацията на превозното средство в национални и международни
информационни фондове, както и чрез технически методи и средства. Това от своя
страна е довело до неправилно приложение на материалноправните разпоредби, на
които е основана обжалваната заповед, тъй като не се установява подправяне,
заличаване или повреда на наличния идентификационен номер на превозното
средство.
Условието, което поставя законът с чл.143, ал.3 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от
Наредба № I-45/24.03.2000 г., е
свързано с възможността да се установи автентичният идентификационен номер,
независимо дали регистрацията на превозното средство е първоначална или
последваща. Същото се регистрира по поставения от производителя
идентификационен номер, за който в случая са налични данни в административната
преписка. Предвид наличните данни и доказателства, административният орган
дължи ново произнасяне по отправеното заявление за регистрация.
Основателно е възражението, според
което към момента на първоначалната регистрация не било нормативно предвидено
превозните средства да се регистрират по номер на рама, набит на самата рама.
Към този момент обществените отношения в областта на регистрацията на придобити
ППС са били обект на правна уредба от ЗДвП Обн., ДВ, бр.53 от 6.07.1973 г., в сила от 1.01.1974 г., отм. съгласно
чл.8, ал.3 от този закон, в редакцията от 09.05.1986 г., Министерството на
вътрешните работи регистрира и води на отчет моторните превозни средства. Редът
за регистрирането, за отчета, както и за освобождаването на някои видове
моторни превозни средства от регистрация и отчет, се определя с наредба,
издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на
отбраната и с министъра на транспорта. В разпоредбата на чл.3 от Наредба
№ 6 за регистрацията и отчета на пътните превозни средства обн., ДВ, бр.44 от 10.06.1975 г., отм., в редакцията
от ДВ бр.39 от 20.05.1986 г., пред органите на КАТ при МВР се регистрират
задължително всички автомобили, мототриколки, мотоциклети, мотопеди, ремаркета,
както и колесни трактори, самоходни шасита, мотокари и електрокари,
предназначени за транспортни нужди, с изключение на моторните превозни средства
на войсковите поделения. Съгласно чл.9, ал.1, ал.2, т.1-3 от Наредбата в същата
редакция, първоначалната регистрация на моторните превозни средства се
извършва от органите на КАТ при съответното поделение на МВР. Собственикът на
моторното превозно средство, подлежащо на първоначална регистрация, представя
пред органите на КАТ: 1. моторното превозно средство, подлежащо на първоначална
регистрация; 2. писмена молба; ако моторното превозно средство подлежи на
военен отчет, молбата се заверява от военното окръжие; 3. документ за
собственост с данни за марката и модела, номера на двигателя и шасито на
моторното превозно средство.
Видно от действалите към момента на
първоначалната регистрация на процесното полуремарке правни норми,
индивидуализиращите номера на превозното средство са подлежали на удостоверяване
с документ за собственост с данни
за марката и модела, номера на двигателя и шасито на моторното превозно
средство. Правилно жалбоподателят сочи, че изискване пътното превозно средство да се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата
(шасито) е въведено с разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДвП обн., ДВ, бр.20 от
5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г. Т.е. дълго след извършената първоначална
регистрация, поради което не следва за процесното полуремарке да е съществувало
изискване за набит на рамата идентификационен номер.
По изложените съображения процесната
заповед следва да бъде отменена. Доколкото разглежданият случай е от естество,
което не позволява на съда да се произнесе по същество, преписката следва да
бъде изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото от
жалбоподателя Заявление №
22076907717/24.02.2022 г. при съобразяване с
изложените в настоящия съдебен акт мотиви по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя, следва да се присъдят разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК. Такива са своевременно претендирани в общ размер на
910 лв. от които 50 лв. – държавна такса и 860 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 769р-13/24.03.2022 г., издадена от началник-сектор
ПП при ОД МВР-Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на началник-сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Бургас за ново произнасяне съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас да заплати на ЕТ „М.М.Я.“, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление – ****, сума в размер на 910 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия: