№ 550
гр. Дупница, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. Б. Д.
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от И. Б. Д. Гражданско дело № 20211510102327
по описа за 2021 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Т. К., е предявило срещу Г. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК и чл.79 ЗЗД. Искането
е:
- да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 4252, 32
лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 04.08.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането; 1620, 77 лв. – договорно възнаграждение;
- да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 1724, 59 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ********** от 04.08.2017 г.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 04.08.2017 г. в качеството на кредитор сключил с И. Д. П. и Г. Х. Н.,
като солидарни длъжници, договор за потребителски кредит № ********** г., съгласно който
отпуснал кредит в размер на 5000 лева със срок за погасяване 24 месеца, с годишен лихвен
процент 41, 17 %, с избран и закупен пакет от допълнителни услуги на цена 2179, 68 лв., като по
този начин общият размер на задължението възлизал на 9598, 32 лв. Г. Х. Н. се е задължила да
отговаря по реда на чл.121 – чл.127 ЗЗД за задължението при условията, посочени в договора.
Кредиторът изпълнил задължението си, като на 29.09.2017 г. превел сумата 5000 лв. по
банкова сметка, посочена от длъжника И. Д. П. и Г. Х. Н.. С анекс №1 от 11.01.2018 г. е постигнато
споразумение за отлагане на погасителни вноски и бил подписан нов погасителен план.
Длъжникът направил пет пълни и една непълна погасителна вноска и преустановил
плащанията, като с изтичането на срока на договора на 10.10.2019 г. задължението е изискуемо в
пълния му размер - предвид заплащането общо на 2011, 60 лв., дължими са 7597, 68 лв., от които:
4252, 32 лв. – главница; 1620, 77 лв. – договорно възнаграждение; 1724, 59 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу
1
кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по
което е образувано ч.гр.д. № 743/2021 г. по описа на РС - Ихтиман и искането е уважено частично,
за 4252, 32 лв. – главница; 1620, 77 лв. – договорно възнаграждение. Впоследствие на заявителя са
дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
ответницата има качеството поръчител, а не съдлъжник по договора за кредит. Направено е
възражение за неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу поръчителя.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за договорна лихва за периода от
10.04.2017 г. до 28.07.2018 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно
сключването на договора за потребителски кредит № ********** от 04.08.2017 г. между ищеца и
И. Д. П. и Г. Х. Н. и спирането на плащанията по договора от И. Д. П., както и размера на
дължимите по договора суми за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Видно от съдържанието на договора, в него е проведено разграничение между длъжниците
- И. Д. П. е посочен в раздел ІІІ като клиент, а Г. Х. Н. - в раздел ІV като солидарен длъжник. В
раздел ІІІ, след данните на клиента, е посочена и банковата сметка за изплащане на кредита.
Видно от искането за отпускане на кредит и чл.3.1 от Общите условия, предлаганите
допълнителни възможности, включително и процесния пакет от допълнителни услуги, са
предназначени за клиента по договора. Съгласно чл.3.2 от ОУ, клиентът избира датата на
погасителните вноски. Съгласно чл.3.3 от ОУ, кредиторът отпуска на клиента парични средства.
Изрично в чл.3.5 се сочи, че паричните средства по договора се предоставят на клиента по
посочената от него банкова сметка. В чл.4 е уредено задължение на клиента за заплащане на лихва
върху сумата на кредита. В чл.6 се сочи, че клиентът се задължава да върне предоставения кредит,
заедно с договорната лихва и възнаграждението за пакет от допълнителни услуги според
погасителния план. Видно от погасителния план, в него е посочен само клиентът и погасителният
план е подписан само от клиента.
Правото на отказ от договора – чл.7, отново е уредено само като възможност, възникваща
за клиента – при връщане от него на получения кредит и заплащане на лихва за периода до
връщането на кредита.
От друга страна, разпоредбите на чл.10 ОУ, озаглавени „Обезпечение по договора за
потребителски кредит”, се отнасят единствено до солидарния длъжник, който съгласно тях се
задължава да отговаря за задълженията на клиента солидарно с него.
Приложено е ч.гр.д. № 743/2021 г. по описа на РС - Ихтиман, от което се установява
подаването на възражението от ответника в срока по чл.414 ГПК и предявяването на иска по чл.422
ГПК от заявителя в срока по чл.415 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 743/2021 г. по
описа на РС – Ихтиман, и осъдителен иск при условията на чл.415, ал.1, т.3 ГПК. В тежест на
ищеца е да докаже: сключването на договора за кредит; неизпълнението на задължението от страна
на кредитополучателя, както и размера на дължимите по договора суми.
По делото не е спорно сключването на процесния договор за потребителски кредит между
ищеца и И. Д. П. и Г. Х. Н., включващ и договор за закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Не е спорно спирането на плащанията по договора от И. Д. П., като ответницата не оспорва и
размера на дължимите по договора суми за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги.
Основното спорно обстоятелство е качеството, в което ответницата отговаря за
2
задълженията на кредитополучателя, респ. – приложимостта на направеното от нея възражение за
неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на иск срещу поръчителя.
Квалификацията „солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и
характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за неговата
същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел -
Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК.
От анализа на договорните разпоредби не се потвърждава твърдяното от ищеца, че
сключил договора с И. Д. П. и Г. Х. Н. като солидарни длъжници, както и, че превел сумата по
кредита по посочена от двамата банкова сметка. В договорните клаузи е проведено ясно
разграничение между кредитополучателя и ответницата: И. Д. П. навсякъде е посочен като клиент,
а не като съдлъжник; именно той е получил по посочената от него банкова сметка сумата по
кредита, на него е предоставен пакет от допълнителни услуги, той е поел задължение за връщане
на кредита, договорната лихва и цената на пакета от допълнителни услуги при уговорен с него
погасителен план.
Задълженията на ответницата като съдлъжник, поети в чл.10 ОУ /озаглавен „Обезпечение
по договора за потребителски кредит”/ са да отговаря за задълженията на клиента за погасяване на
кредита и цената на пакета от допълнителни услуги. Посочената уговорка съответства напълно на
разпоредбата на чл.138, ал.1, изр.1 от ЗЗД - с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Предвид съдържанието на процесния договор, намерението на страните и преследваната от
тях цел е ответницата да обезпечи дълга на И. Д. П.. Задължението й е акцесорно на това по
кредита и е уговорено като поръчителство.
Поръчителят, съгласно чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен и за изтичането му съдът е длъжен да следи и служебно. Позоваването на погасяване
на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите може да бъде направено и в
производството по реда на чл.422 ГПК, както е в случая.
Безспорно е по делото, че падежът на процесното вземане е настъпил на 10.10.2019 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 28.07.2021 г. - след срока по чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД. С
изтичането му е погасено самото поръчителство. Ето защо исковете срещу ответницата са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски
по водене на делото за адвокатско възнаграждение в размер на 705 лв. /неоснователно е
възражението за прекомерност предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. Х.
Н., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца:
4252, 32 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 04.08.2017 г., ведно
3
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане
на вземането; 1620, 77 лв. – договорно възнаграждение; да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца 1724, 59 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ********** от 04.08.2017 г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. Х. Н.,
ЕГН **********, сумата 705 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4