№ 46
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500032 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от С. Б. С. въззивна жалба против Решение №
155/ 10.11.2021 г. по Гр. дело № 136/ 2021 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е
отхвърлил изцяло предявения от него против П.К. К. иск за връщане на сумата 30 040
лв., получена от нея без основание, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020 г.
до окончателното изплащане. Счита, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно
определил предмета на спора, който бил връщане на получените от ответницата по
банкова сметка парични средства, преведени й без основание от ищеца, а не средствата
за закупуване на съсобствен имот от страните в гр. Трявна. Съдът игнорирал
наведените от него доводи и не обсъдил всички доказателства по делото, респ. липсата
на такива за конкретни обстоятелства. От мотивите му не ставало ясно как е ценил
доказателствата и въз основа на кои от тях е формирал конкретните си правни изводи.
Неправилно в решението си приел, че е следвало той да представи доказателства за
липса на основание за превеждане на сумите, след като в доклада указал
доказателствена тежест на ответницата за наличието на основание за получаването им.
В производството ответницата не доказала заявеното от нея основание за получаване
на сумите, при което съдът следвало да приеме претенцията му за основателна и да я
уважи. Абсолютно несъстоятелна била тезата на съда, че извършеното от него плащане
1
е в изпълнение на нравствен дълг с оглед съществувалите близки отношения между
страните. От една страна твърдяните от ответницата близки отношения не били
доказани по делото, а от друга, съществуването на такива не представлявало основание
за получаване на големи суми в изпълнение на нравствен дълг, в който смисъл била
съдебната практика. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи изцяло
исковата му претеция. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от П.К. К., в който тя заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Първоинстанционният съд
правилно определил правната квалификация на предявения иск по чл.55 ал.1 предл.
първо ЗЗД и съобразно нея разпределил на страните доказателствената тежест в
процеса. Съдът подробно анализирал събраните по делото доказателства, като
пропуснал да обсъди единствено представеният от ответника отговор на нотариална
покана, съдържанието на който опровергавало твърденията на жалбоподателя, тъй като
било налице негово признание на неизгодни за него факти, че страните са имали връзка
и общи спестявания. Въпреки този пропуск съдът формирал законосъобразен извод за
неоснователност на заявената претенция. Моли решението да бъде потвърдено и
претендира разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Съдът правилно е подвел твърденията на ищеца и заявения от него
петитум под нормата на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД – за връщане на даденото от него,
получено от ответницата при първоначална липса на основание за това. Той правилно е
определил и предмета на спора, очертан от твърденията на ищеца в исковата му молба
и възраженията на ответницата с отговора й: Ищецът твърди, че е превел по банкова
сметка на ответницата исковата сума без да е налице основание за това, а тя възразява,
че е налице основание, защото получената сума представлява част от общите им
спестявания по време на фактическото им съжителство във Великобритания и й е
преведена за задоволяване на техни общи нужди и за заплащане стойността на нейната
половина от придобития в режим на съсобственост недвижим имот.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на
ответника и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
По делото е безспорно, че за периода от м.10.2018 г. до м.10.2019 г. С.С. е превел
по банкова сметка с титуляр П. К. различни суми в общ размер на 32 200 лв., от която
2
сума тя му е върнала 2 260 лв. с четири превода: на 21.10.2019 г. – 360 лв., на
31.10.2019 г. – 1500 лв., на 11.11.2019 г. – 300 лв. и на 10.01.2020 г. – 100 лв.
Установено е, че в периода 2016 г. – м.09.2018 г. страните са пребивавали във
Великобритания – гр. Кроули и от представените формуляри за декларирани доходи е
видно, че те са живели на един и същ адрес, работили са при един и същ работодател и
са реализирали почти идентични по размер доходи за 2017 г. – 18 768 паунда С. и
18 951 паунда К. и малко по-високи за С. през 2018 г. – 17 991 паунда от тези на К. –
14 917 паунда. Спорно по делото е какви са били отношенията между двамата – дали са
живели като обикновени съквартиранти без общо домакинство със споделени разходи
както твърди ищецът, или са живели на фактически семейни начала, като са
разходвали общо и са спестявали заедно получените по трудовите им правоотношения
средства с намерение да си закупят жилище и да се установят в България, както твърди
ответницата. Установяването на тези отношения не е извън предмета на спора, както
счита ищецът, а е от съществено значение, защото именно на тях ответницата се
позовава като основание за получаване на исковата сума. Съдът намира, че събраните
по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, категорично подкрепят
твърденията на ответницата за фактическите отношения между страните и
опровергават тези на ищеца. По делото са ангажирани гласни доказателства –
показанията на петима свидетели. Показанията на сестрата на ищеца св. С. С.а са
много общи, без никаква конкретика и от тях не може да се формира представа за
спорните факти. Тя сочи, че брат й е заминал за Великобритания заедно с още трима
приятели в началото на 2015 г., че всички те заживели заедно под наем в една стая с
недобри битови условия, като си разпределяли разходите. Видно от показанията на св.
Б., който е един от тези приятели, те не са живели всички в една стая, а той и С.
ползвали една стая – хол от цяла къща, като в другите стаи живеели други хора.
Приютили П. към края на 2015 г. – началото на 2016 г. и живели заедно до лятото на
2016 г., когато свидетелят се завърнал в България. Показанията не установяват, че това
жилище, в което С. и св. Б. са се настанили при пристигането си, е същото, в което
съгласно формулярите за доходите на страните те са живели заедно при това две
години по-късно, но дори да е така, става ясно, че те са обитавали сами една стая. Това
се потвърждава и от бащата на ответницата св. К.. Той знае, че страните са ползвали
жилище под наем заедно с други хора, но живеели сами в една стая, виждал я е по
Скайп и му казали, че плащат за нея наем около 700 паунда. Св. С.а заявява
категорично, че във Великобритания брат й и П. не са живели като семейство, но не
излага никакви обстоятелства, на които базира тази своя категоричност, а прави
умозаключение въз основа на преценката си, че в битовата обстановка, която на нея й е
известна /и която е опровергана от останалите свидетели/, не е възможно те да са
живели като семейство. Тя не разкрива преки наблюдения за живота на брат си и при
пребиваването му в България, тъй като живее в гр. Варна, а сочи, че той се е прибирал
3
при родителите им в гр. Шумен. Епизодичните й наблюдения са от негови гостувания
във Варна, при които тя признава, че е виждала П. на семейни сбирки и в общи
компании, т.е. свидетелства, че те са се прибирали в България по едно и също време.
Показанията на св. К. и св. М. Е. съвпадат относно това, че през 2016 г. страните са се
сгодили. Съдът изцяло кредитира показанията на бащата на ответницата, които са
единствените по делото, отличаващи се с последователност и детайлност, характерна
само за непосредствени възприятия, и освен това кореспондират с показанията на св. Е.
и събраните писмени доказателства. Св. К. излага, че взел страните от летището и ги
откарал в Трявна. Там те постояли малко и ги поканили в Шумен, където ги
изненадали с годеж, на който С. подарил на П. пръстен. На годежа присъствали освен
семействата на двамата, също и бабата на С. и брат му Р., но не и сестра му – св. С.а,
която твърди, че не знае да е имало годеж. Св. К. сочи, че с нея се запознали по-късно –
на юбилей на бащата на С., за който двамата си дошли специално като изненада и
пътьом за Шумен му купили подарък. Св. Е. видяла годежния пръстен на ръката на П.
на снимка във Фейсбук и я попитала, при което научила, че си е намерила приятел,
запознали се на работното място, работели и живеели заедно и нещата между тях били
сериозни. Св. Б. няма преки наблюдения върху живота на ищеца след средата на 2016
г., не знае за негови отношения с П. – да са били обвързани, да е имало годеж, не знае
кога тя се е върнала в България, не знае след връщането си С. да е живял другаде освен
в Шумен. Това незнание е обяснимо с оглед изявлението му, че поначало не се виждат
и чуват често, защото живее във Варна и работи на кораб, че повечето им разговори са
формални и рядко си споделят лични неща, защото той „не си пада по личните
обсъждания“. След завръщането си в България страните са живели заедно – няколко
месеца в гр. Шумен при родителите на С., а след това в „Демиев хан“ – квартал на гр.
Трявна, при родителите на П.. Св. К. излага, че за тях направил ремонт на пристройка
от една стая, с кухня и баня и тоалетна. Св. Е. именно тогава се запознала с ищеца,
ходила им на гости, засичала ги на дискотека. На 24.01.2019 г., страните са закупили
недвижим имот в гр. Трявна за сумата 21 514 лв. при равни права в съсобствеността.
Имотът се нуждаел от сериозен ремонт, който бил извършен от фирма на св. Д. Д., от
бащата на ответницата св. К. и с участието на ищеца и в края на годината – м.11.2019 г.
страните се нанесли в него. Защитната теза на ответника за липса на фактическо
съжителство между него и ответницата като семейство категорично се опровергава от
изявленията му в отговора на отправената му от ответницата след прекратяване на
общото им съжителство в началото на м.05.2020 г. нотариална покана. В него той
признава, както че са имали връзка и са живели заедно в закупения от тях имот в гр.
Трявна, така и че са имали общи спестявания, с които са разполагали и двамата и които
според ищеца ответницата е взела за лично ползване при напускане на имота.
Установява се, че на 13.04.2018 г. /докато страните все още са живеели и работели във
Великобритания/ по банковата сметка на С. на два транша е преведена сума в общ
4
размер на 43 812.77 лв., а на 10.09.2018 г. /месец след завръщането им в България/ още
12 500 лв., т.е. общо 56 312.77 лв. Установява се, че ответницата не е разполагала с
банкова сметка към момента на постъпване на сумите по банковата сметка на ищеца, а
такава е открита на нейно име едва след завръщането й в България – на 13.09.2018 г.
От движението на банковите операции по картовата й сметка се установява, че
средствата по нея са почти изцяло от превежданите от ищеца искови суми с посочено
правно основание на превода „захранване на сметка“, като е видно, че сумите са
постъпвали периодично и винаги когато наличността от предходното захранване е била
изцяло или почти изчерпана. Във връзка с придобиването на съсобствения имот в гр.
Трявна се установява, че всяка от страните е заплатила стойността на дела си – по
10 757 лв. чрез преводи по банкова сметка на единия от продавачите – С. И. С.. От
извлечението от банковата сметка на ответницата е видно, че на 10.01.2019 г. тя е
заплатила на продавача капаро в размер на 2 000 лв., която сума е част от преведената
й от ищеца на 16.11.2018 г. сума от 5 000 лв., а на 24.01.2019 г. /датата на изповядване
на сделката/ тя е заплатила на продавача остатъка от дела си – сумата 8 757 лв., която е
част от преведената й от ищеца на 21.01.2019 г. сума от 15 000 лв. Тя е заплатила
изцяло и комисионна за фирмата – посредник – 1 174 лв. По отношение използването
на сумите, превеждани от ищеца, от извлечението от банковата сметка на ответницата
се установява, че те са използвани за ежемесечни плащания към НАП за ДОО, ДЗПО и
ЗО, за преводи в полза на майката й Теодора К. и към трети лица, за покупки в
магазини, част са теглени на АТМ в Шумен, Трявна и Варна, но основната част от тях е
разходвана за залози в онлайн казиното BET365 – Gibraltar, като е видно, че са
реализирани и печалби от хазартна дейност.
При така възприетата фактическа обстановка съдът в настоящия му състав
намира за доказано, че преведената по банковата сметка на ищеца сума в размер на
56 312.77 лв. не е индивидуално притежание на титуляра на сметката, а са спестени от
страните общи средства от трудови доходи, реализирани във Великобритания, т.е.
титулярът държи по банковата си сметка както свои собствени парични средства, така
и парични средства на ответницата. Съдът цени направеното от него признание на
неизгодните факти за особени отношения между него и ответницата – съществувала
между тях връзка и за техни общи спестявания при съвкупния анализ с останалите
доказателства съобразно чл.175 ГПК. Тези признания правят напълно недостоверни
показанията на сестра му, че двамата са били обикновени съквартиранти и изцяло
подкрепят показанията на св. К. и св. Е. за обратното – че са живели като семейство.
Признанието за общи спестявания не би могло да касае спестявания, направени след
завръщането на страните в България, защото по делото липсват и твърдения, и
доказателства в този период те да са получавали някакви доходи. Обсъдени с
постъпленията по банковата сметка на ищеца, те кореспондират и с твърденията на
ответницата, че в Англия са харчели за текущи разходи нейната заплата, а тази на С. са
5
спестявали с цел да си закупят жилище в България, което тя споделила и баща си и св.
Е.. Получената по банковата сметка на ищеца сума възлиза приблизително на 24 010
паунда, т.е. надвишава установените трудови доходи на ищеца за 2018 г. с около 5 300
паунда, при което очевидно няма как да представлява негови лични спестявания, още
повече след приспаднати разходи за издръжката му. Доказано е, че с част от
получената по сметката на ищеца сума е придобит в режим на съсобственост
недвижим имот, обитаван заедно от страните, т.е. средствата са използвани именно за
целта, за която ответницата твърди, че те са спестявани.
При липса на доказателства за нещо различно, като се има предвид, че доходите
на страните във Великобритания са идентични и живеейки на фактически семейни
начала двамата са покривали заедно разходите по общото домакинство, следва да се
приеме, че правата им върху общите средства са равни, т.е. всеки притежава 28 156.38
лв. – половината от сумата 56 312.77 лв. В този смисъл съдът намира, че превеждането
от ищеца на ответницата на сума до 28 156.38 лв. не е лишено от правно основание и
не е довело до неоснователното й обогатяване, а напротив – това имуществено
разместване съответства на правата й. Неправилно първоинстанционният съд сочи, че
основанието на това разместване е „изпълнение на нравствен дълг“, т.е. че е налице
хипотезата на чл.55 ал.2 ЗЗД, като това му виждане е и изцяло необосновано при
положение, че обсъжда, че между тях е имало „договорка“ за връщане. Превеждането
на сумите е възможно да е по силата на устен договор между страните /какъвто не се
твърди, нито се доказва/, а може и да е на плоскостта на неоснователното обогатяване
– ищецът да връща това, което държи без основание, но в никакъв случай не може да се
квалифицира като съзнателно изпълнение на нравствен дълг както с оглед естеството
на престацията, така и предвид конкретните фактически отношения. В подкрепа на
горния извод, че превеждането на сумите от ищеца не е лишено от основание, а е с цел
ответницата да получи нейната част от общите спестявания, е и поведението на
страните – след като ищецът е превел на ищцата в повече от нейната част, тя е
предприела действия по връщане на част от получената парична сума. Установява се,
че полученият остатък е в размер на 29 940 лв. /32 200 лв. – 2260 лв./ Тази сума
надвишава дела на ответницата с 1 783.62 лв. Не може да се приеме, че тази сума е
използвана за задоволява на общи нужди на страните, защото извлечението от сметка
на ответницата доказва тъкмо обратното по отношение на картовите плащания – че
средствата са разходвани за лични нужди на същата. По отношение на теглените в брой
на АТМ суми не са ангажирани доказателства да са вложени за закупуване на общи
потребими вещи или за заплащане на общи консумативни разноски. Що се отнася до
направените покупки във веригите Технополис и Техномаркет – освен че не е известно
какво е закупено, то при липсата на съсобственост между страните закупените
непотребими вещи са индивидуална собственост на закупилия ги. Освен това,
твърденията на ответницата, че сумите са разходвани за покриване на общи нужди, се
6
опровергават от действията й по връщане на част от тях. С оглед изложеното, съдът
намира предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД за основателен
само до размер на сумата 1 783.62 лв., ведно със законната лихва върху нея от
23.09.2020 г. до окончателното изплащане. Решението на ГОС следва да бъде отменено
в частта, в която исковата претенция на С. е отхвърлена за тази сума и да бъде осъдена
К. да му я върне. В останалата част, с която искът е отхвърлен над 1 783.62 лв. до
30 040 лв. със законната лихва, крайният извод на съда е правилен макар по различни
от изложените от него съображения, поради което решението в тази му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските: За първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от иска на ищеца са дължими разноски в размер на 191 лв., а на
ответницата съразмерно на отхвърлената част от иска – 1910 лв., или по компенсация
след прихващане на насрещните вземания на страните за разноски на К. е дължима
сумата 1719 лв. Решението на ОС – Габрово следва да бъде отменено в частта за
разноските, присъдени в полза на ответницата, за сумата над 1719 лв. За въззивното
производство на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за заплатено
от нея адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част – сумата 1881 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 155/ 10.11.2021 г. по Гр. дело № 136/ 2021 г. по описа на
ОС – Габрово в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. С. против П.К. К. иск
за връщане на сумата 1 783.62 лв., получена от нея без основание, ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските, с която С. Б. С. е осъден да заплати на П.К. К. разноски над 1719 /хиляда
седемстотин и деветнадесет/ лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П.К. К. с ЕГН ********** да заплати на С. Б. С. с ЕГН **********
сумата 1 783.62 лв., получена от нея без основание, ведно със законната лихва,
считано от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/ 10.11.2021 г. по Гр. дело № 136/ 2021 г. по
описа на ОС – Габрово в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Б. С. с ЕГН ********** да заплати на П.К. К. с ЕГН **********
сумата 1881 /хиляда осемстотин осемдесет и един/ лв. – направени за въззивното
производство разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8