№ 155
гр. гр.Несебър, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100562 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „********., със
седалище и адрес на управление: **********, представляван от Л.Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „********. клон България с
ЕИК *********, със седалище и адрес – гр.***********, представлявано от Д.Д., подадена
чрез процесуалния им представител - юрк.Н.А.М. против Д. П. Ш. с ЕГН **********, с
адрес: гр.*********, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД. В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 1078/2020г. по описа на
РС-гр.Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника Ш.. По същото дело длъжника е депозирал в срок възражение срещу заповедта.
Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищцовото
дружество е предявило иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същият им дължи сумата общо в размер на 11957,26 лева, от които: 9596,04
лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16714242 от
14.01.2019г., сумата в размер на 1128,46 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.04.2019г. до 20.0.2021г., сумата в размер на 1232,76 лева – мораторна лихва за периода от
20.05.2019г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски по заповедното и по съдебното производство, включая и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева. Представят писмени
доказателства. Правят искане за изискване и прилагане, като доказателство на ч.гр.д. №
1078/2020г. по описа на РС-гр.Несебър. При условията на евентуалност, в случай, че 1 така
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
1
изискуемост на вземането по-кредита преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, се моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде
прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Сочат банкова сметка, по
която може да се плати присъдената сума: IBAN: BG32CITI92501010009141; BIC:CITIBGSF,
Ситибанк Европа АД, клон България.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ш. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, подаден чрез процесуалния му представител – адв.Милена Тончева от АК-Бургас, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. В тази връзка се сочи,
че след сключване на Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-16714242 от
14.01.2019г., срещу СД „Ш., Ш.а и Сие" с ЕИК ******, в което ответника Д. П. Ш. е бил
съдружник, е открито производство по несъстоятелност с Решение № 116/09.10.2019 по т.д.
№126/2019 по описа на ОС-Хасково. Така откритото производство по несъстоятелност е
било спряно на основание чл.632, ал.1 вр. ал.5 от ТЗ с Решение № 1/02.01.2020г. по т.д.
№126/2019 на ОС-Хасково. С Решение №260037 от 22.03.2021г. по т.д.№126/2019г., влязло
в сила на 30.03.2021г., Хасковския окръжен съд е постановил прекратяване на
производството по несъстоятелност и е заличил СД „Ш., Ш.а и сие". С оглед на това се
твърди, че на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, вземанията на кредитора – ищец в настоящото
съдебно производство са погасени, тъй като не са били предявени в производството по
несъстоятелност, следователно недължими. Поради недължимост на вземанията за главница,
включително всички определени надбавки по Договора за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-16714242, сключен между страните на дата 14.01.2019г., се твърди, че всички
останали вземанията за лихви и разноски претендирани от ищцовото дружество в
настоящото производство също се явяват недължими. Предвид гореизложеното се моли съда
да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника заплатените по делото
разноски. Представят писмени доказателства.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Не сочат
нови доказателства. Депозират молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Заявяват, че поддържат исковата молба и ще се ползват от представените с нея писмени
доказателства. Не сочат нови доказателства. При даване ход на делото по същество, молят
съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове и да им присъди
сторените по делото разноски. На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и молят същото
да бъде определено от съда в справедлив размер.
Ответникът Ш. се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си
представител, и оспорва исковата претенция. Поддържа подадения отговор на исковата
молба и моли да се приемат представените с него писмени доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е
от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
2
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-16714242 от 14.01.2019г., по силата на който кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на ответникът Д. П. Ш. паричен кредит в
общ размер на 10000 лева /десет хиляди лева/ за срок от 25 месеца, обхващащ периода от
подписването на договора /14.01.2019г./ до 20.02.2021г. От своя страна ответникът се е
задължил да погаси кредита на 25 броя равни месечни вноски – всяка по 509,60 лева.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2019г.,
като към тази дата, същият е погасил две месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл.5 от
Договора, вземането на кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, ако
кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящият случай е – 20.05.2019г., от която
дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което длъжникът бил
уведомен. Поради неизпълнение от страна на длъжника, кредиторът подал заявление за
издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу която
длъжникът подал възражение за недължимост на претендираната сума.
Така подаденото възражение е обосновало правния интерес у ищцовото дружество
да предяви иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същият им дължи сумата общо в размер на 11957,26 лева, от които: 9596,04 лева - главница
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16714242 от 14.01.2019г., сумата в
размер на 1128,46 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.0.2021г.,
сумата в размер на 1232,76 лева – мораторна лихва за периода от 20.05.2019г. до
16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски в заповедното и в исковото производство.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответника Ш.
вече има издадена Заповед № 260187 от 03.12.2020г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 1078/2020г.
по описа на РС-Несебър, срещу която длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 от
ГПК.
Не е спорно и се установява от приложените документи и извършената справка в
ТР, че с Решение № 116 от 09.10.2019г., постановено по т. д. № 126/2019г. по описа на ОС-
Хасково била обявена неплатежоспособността на Събирателно дружество „Ш., Ш.а и Сие“ с
ЕИК ******, с начална дата – 14.04.2019г. /л.59-63 вкл./. С решение № 1 от 02.01.2020г. по т.
д. № 126/2019г. на ОС-Хасково било спряно производството по несъстоятелността на
дружеството /л.64-65 вкл./. От данните по т. д. № 126/2019г. по описа на ОС-Хасково и от
3
извършената справка в ТР по партидата на СД „Ш., Ш.а и Сие“ се установява, че кредиторът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. не е предявил вземанията си в откритото
производство по несъстоятелността. С Решение № 260037 от 22.03.2021г., по т.д. №
126/2019г. на ОС-Хасково, е прекратено производството по делото и е ЗАЛИЧЕН обявения
в несъстоятелност длъжник СД „Ш., Ш.а и Сие“. Решението е влязло в сила на 30.03.2021г.
/л.66-67 вкл./.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Производството по несъстоятелност представлява производство за универсално
принудително изпълнение, което има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на
всички кредитори на длъжника чрез оздравителен план по чл.696 от ТЗ или чрез осребряване
на притежаваното от длъжника имущество по реда на чл.716 и сл от ТЗ, за обезпечаване на
която цел ТЗ е предвидил и специални правила за установяване на вземанията на
кредиторите, за които не е въвел изискване за служебно вписване, а именно – задължения за
кредиторите да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността. С тази цел е
въведена и забраната на чл.637,ал.6 от ТЗ да се образуват нови съдебни производства от
определени категории, след откриване на производството по несъстоятелност.
Същевременно - възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност
вземания следва да бъдат упражнени пред съда по несъстоятелност, чрез предявяване от
кредиторите по реда и в сроковете на чл.685, ал.1 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ. Сроковете за
предявяване са преклузивни и пропускането им погасява процесуалното право на кредитора
да упражни вземането си не само в производството по несъстоятелност, но и в паралелно
съдебно производство извън несъстоятелността (материално право на кредитора би
продължило да съществува до приключване на производството по несъстоятелност – чл.739,
ал.1 от ТЗ, в какъвто смисъл е преобладаващата съдебна практика). Предявяването на иск
преди откриване на производството по несъстоятелност не създава привилегия за кредитора
- ищец и не го освобождава от задължението по чл.685, ал.1 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ да
предяви вземането си, което задължение важи за всички кредитори на несъстоятелността. В
случаите, когато производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4
от ТЗ и несъстоятелният търговец е заличен от търговския регистър, то непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват на
основание чл.739, ал.1 от ТЗ. В случая, безспорно процесният договор за потребителски
паричен кредит от 14.01.2019г. е бил сключен преди образуване на производството по
несъстоятелност срещу СД „Ш., Ш.а и Сие“ и неограничения съдружник Д. П. Ш.. Съгласно
чл.610 от ТЗ, едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за
търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за
неограничено отговорния му съдружник, какъвто е ответника Ш.. Като е пропуснало да
реализира право да иска възобновяване на спряно производство по несъстоятелност, както в
рамките на срока по чл.632, ал.2, така и в допълнителния краен срок по чл.744, ал.1, т.2 ТЗ,
ищцовото дружество само се е подложило на риска от погасяване на неупражнените му
права като кредитор с вземане по чл.616, ал.1 ТЗ, подлежащо на принудително
4
удовлетворяване от маса на несъстоятелен търговец или на неограничено отговорния му
съдружник. Ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им
дългове също се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ с приключване на откритото по
отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на
производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те
членуват. /ТР № 2/2018 от 13.07.2020г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС/.
Изводът, който се налага е, че с влизане в сила на решението на ОС-Хасково за
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на СД „Ш., Ш.а и Сие“ от
Търговския регистър – 30.03.2021г., вземанията на ищеца спрямо ответника Д.Ш. са се
погасили на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, поради което и претенцията за главница следва да
бъде отхвърлена, като недължима.
Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорните
такива за възнаградителна, мораторна и законна лихви, поради което също следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, в тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответната страна разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, което съответства на размера, визиран в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********., със седалище и адрес на управление:
**********, представляван от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите чрез „********. клон България с ЕИК *********, със седалище и
адрес – гр.***********, представлявано от Д.Д. против Д. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*********, искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът Д. П. Ш. им дължи
сумата общо в размер на 11957,26 лева, от които: 9596,04 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-16714242 от 14.01.2019г., сумата в размер на
1128,46 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019г. до 20.0.2021г., сумата в
размер на 1232,76 лева – мораторна лихва за периода от 20.05.2019г. до 16.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №
260187 от 03.12.2020г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 1078/2020г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА ********., със седалище и адрес на управление: **********,
представляван от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите чрез „********. клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес –
5
гр.***********, представлявано от Д.Д. да заплати на Д. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*********, сумата в размер на 900 лева /деветстотин лева/, представляваща заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6