№ 51845
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110118517 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 107531/02.04.2024г. на СРС,
подадена от И. С. Б. срещу „Стик-Кредит“ АД.
В срока за отговор ответникът „Стик-Кредит“ АД е подал Насрещна искова молба
срещу първоначалната ищца И. С. Б.. Налице са предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за
приемането ú за съвместно разглеждане в настоящото производство.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 211, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
ответника „Стик-Кредит“ АД срещу И. С. Б. с насрещна искова молба, приложена към
отговора на исковата молба, вх. № 187950/07.06.2024г. на СРС, насрещни искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 25 февруари 2025г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата И. С. Б. чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е предявила срещу ответника „Стик-
Кредит“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК,
за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за потребителски
кредит № 982793/15.08.2023г., предвиждащ заплащане на неустойка за недадено
обезпечение в размер на 2928,34 лева;
за прогласяване нищожността на чл. 10 от Договор за потребителски
1
кредит № 982793/15.08.2023г., предвиждащ заплащане на разходи за събиране на
просрочени вземания;
за прогласяване нищожността на чл. 28 от Договор за потребителски
кредит № 982793/15.08.2023г., предвиждащ заплащане на допълнителна неустойка
за неизпълнение на задължение по договора в размер на 1 % от просрочената
сума.
Ищцата твърди, че на 15.08.2023г. сключила по реда на ЗПФУР с ответника описания
по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1500,00 лева, които
следвало да се върнат в срок от 24 месеца при 36% лихва и 42,58% ГПК. Посочено било, че
общата дължима за връщане сума е 2305,96 лева. Според чл. 17 от Договора заемателката
следвало в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения – поръчител, който да отговаря на завишени персонални и
имуществени изисквания, описани в исковата молба, или банкова гаранция. Според чл. 27 от
Договора при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 0,9% на
ден от стойността на усвоената сума. Тази неустойка била включена в погасителния план,
като по този начин сумата, която трябвало да се върне, възлизала на 5234,30 лева.
Обосновава се, че клаузата, предвиждаща заплащане на описаната неустойка, е нищожна,
тъй като тя е последваща сключването на договора и няма присъщите на неустойката
функции. Целта ú била да се заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПКр и нормата на чл.
33, ал. 1 ЗПКр. Тя нямала обезщетителна функция, тъй като не зависела от неизпълнението
на главното задължение по договора и не обезпечавала същото, а единствено генерирала
допълнителна печалба за заемодателя. Неустойката обективно се дължала независимо от
това, дали заемателят изпълнява или не задълженията си по договора да връща в срок
дадената в заем сума и лихвите към нея. Уговорката по недопустим начин прехвърляла на
заемателя-потребител последиците от неизпълнението на задължението на заемодателя-
търговец да извършва предварителна проверка на платежоспособността. Начинът, по който
била уговорена, реално предпоставял начисляването на неустойка, тъй като даването на
исканите обезпечения било обективно невъзможно. Потребителката нямала възможност да
влияе върху клаузите на договора. Същите били неравноправни. Нищожна поради
противоречие с чл. 10а ЗПКр и чл. 33 ЗПКр била клаузата на чл. 10, предвиждаща заплащане
на разходи за събиране на просрочените задължения. Поради противоречие с чл. 33 ЗПКр
била нищожна и клаузата на чл. 28 от Договора, според която заемателката дължала
допълнителна неустойка за неизпълнение в размер на 1% от просрочената сума на ден.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Х. Н. – АК-
Разград, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 187950/07.06.2024г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сключването на договора било потвърдено
от потребителката. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за недействителност
на клаузата за неустойка, като същата съответствала на нормативните изисквания,
установената практика и на присъщите ú функции. Останалите оспорени клаузи също били в
съответствие със закона и добрите нрави. Неустойката била дадена за обезщетяване на
2
вредите, изразяващи се в необезпечаването на заема и неговото изпълнение. Клаузата била
индивидуално уговорена и затова равноправна.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Х. Н. – АК-
Разград, е предявил срещу първоначалната ищца И. С. Б. иск с правно основание по чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да му заплати сумата
от 1452,84 лева, представляваща дължим и неплатен остатък от главницата по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 982793/15.08.2023г., ведно със
законната лихва от подаването на насрещната искова молба /07.06.2024г./ до окончателното
ú изплащане, както и сумата от 627,79 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата за периода 15.08.2023г.-07.06.2024г. Твърди, че с ответницата сключили Договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 982793/15.08.2023г. С отпуснатите
суми били погасени служебно задълженията на Б. по предходен кредит, а остатъкът ú бил
предоставен чрез изплащането му на каса в ИзиПей. Тъй като тя не платила повече от два
месеца задълженията си по договора, то вземанията били предсрочно изискуеми и дължими
в посочените в насрещната искова молба размери.
В срока по 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск И. С. Б.
чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е подала Отговор на насрещна искова молба, вх. №
378904/25.11.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Позовава се
на вече изложените в исковата молба аргументи по повод недействителността на клаузата за
неустойка. Обосновава, че договорът за кредит и приложенията към него, ако и да отговарят
формално на изискванията на ЗПКр, не съответстват на същите, тъй като съответните
стойности, посочени в договора, не съответстват на действителните. Вписаният лихвен
процент и ГПР не били реални, още повече, че в ГПР следвало да се включи и сумата за
неустойка. Затова и не били посочени по ясен и разбираем начин лихвата, ГПР и общата
сума, която следвало да се върне. Договорът бил нищожен, включително с оглед наличието
на въведена конструкция, чиято цел била да прикрие действителните разходи по него.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1
ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките,
установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между
страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. По предявения насрещен иск
доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи сключен между
страните договор, включително дадено съгласие на потребителя, действителност на
договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на падежа/предсрочната
изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи плащане на
задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън
3
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 982793/15.08.2023г. със съдържание
съобразно представените по делото разпечатки.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
това, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, № 982793/15.08.2023г. със съдържание съобразно представените
по делото разпечатки.
УКАЗВА на ищцата и ответница по насрещните искове в седмодневен срок от
съобщението да заяви изрично дали оспорва, че е получила, включително под формата на
рефинансиране, главницата от 1500,00 лева по Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, № 982793/15.08.2023г. /вкл. разписка от 15.08.2023г./, както и да
изрази становище по искането на ответника и ищец по насрещните искове за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
4
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Н.а - тел. 02/8955 423, 0889 515 423;
Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на насрещната исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5