Р
Е Ш Е
Н И Е №298
гр.Кюстендил, 22.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
при секретаря: Емилия Стойкова,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№403/2019г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.Св.К. ***, в качеството й на пълномощник
на Основно училище „Проф.Марин Дринов“, с ЕИК *********, с адрес –
гр.Кюстендил, бул.„***“ №***, представлявано от директора Т.Т. – Д., против
решение №519/08.06.2019г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено по
гр.д.№57/2019г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение РС-Кюстендил е отменил заповед №321/29.11.2018г. на
директора на ОУ „Проф.Марин Дринов” гр.Кюстендил, с която на П.П.И., с ЕГН **********, на длъжност „Учител
в ЦОУД” в ОУ „Проф.Марин Дринов” е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”, както и е осъдил ОУ „Проф.Марин Дринов”
гр.Кюстендил да заплати на П.П.И. деловодни разноски в размер на 300 лева и да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева.
Решението се
обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, претендира се отмяната му и постановяване на решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен, като на жалбоподателя бъдат присъдени
разноски за двете съдебни инстанции.
Във
въззивната жалба се твърди, че, за да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, КнРС неправилно се е позовал на неспазване на нормата
на чл.193 ал.1 от КТ, тъй като подобен довод за незаконност на атакуваната
заповед не е бил въведен от ищцата по делото. Сочи се, че съдът не би могъл да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя, които не са били посочени от ищеца в исковата молба.
Твърди се, че съдът не е обсъдил конкретните оплаквания за незаконност на
наложеното наказание, посочени в исковата молба, а се е ограничил да приеме, че
ответникът не бил провел доказване относно дължимото поведение на ищцата и
относно извършването на описаните в заповедта нарушения. В тази връзка се сочи,
че дължимото от ищцата поведение е регламентирано в приложените по делото
писмени доказателства, в това число в длъжностната характеристика и в
Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2018г./2019г., както и в Наредба
№12 от 01.09.2016г. за статута на професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти. Поддържа се, че с оглед така
въведените длъжностни задължения, ищцата по време на час, т.е. в процеса на
обучение не е създала среда и дисциплина, благоприятстващи добър психологически
климат и не е осигурила провеждането на образователния процес, който е бил прекъснат,
както поради извършването на ремонт на чинове и бюро, така и поради словесен и
психически контакт между учениците и работника по ремонта, който контакт е
ескалирал във физическа саморазправа с ученик, с всичките й последици. Сочи се
още, че ищцата е бездействала, като не е предприела превенция по недопускане на
конфликта и не е взела мерки за предотвратяване на специфичната ситуация,
изразяваща се в грубо отношение и последвала физическа агресия срещу ученик,
при положение, че са били налице индиции за това. Тези изводи въззивникът
основава на установените, според него, факти, че при влизане в класната стая
работникът по ремонта предупредил, че е ядосан, а учениците от групата по време
на часа са влезли в словесен и физически контакт с него, взели са негови
инструменти, гонили са се с риск да се самонаранят, при което ищцата не е
предприела действия по прекратяване на тази ситуация, която в последствие е
ескалирала във физическа саморазправа с ученик, което, според въззивника,
съставлява нарушение на отговорностите за опазване на живота и здравето на
учениците, тъй като е възникнал риск за физическото здраве на ученика Г.Т. и
психическото здраве на учениците от групата в цялост. Поддържа се още, че
ищцата е оставила включен мобилния си телефон по време на час, което
представлявало нарушение на чл.8 ал.2 пр.2 от Правилника за вътрешния трудов
ред в ОУ „Проф. Марин Дринов“ – гр.Кюстендил, за учебната 2018г./2019г. Във
въззивната жалба се поддържа, че отново в отклонение от въведените от ищцата доводи
за незаконност на заповедта, съдът приел, че по делото не били събрани никакви
доказателства относно необходимостта от извършване на ремонта. Необосновано,
според въззивника, първоинстанционният съд приел за недоказано и
обстоятелството какво е трябвало да бъде поведението на учителя към работника,
при което не ставало ясно какви правни изводи е изградил съда въз основа на
тази констатация, като при това е игнорирал факта, че дължимото поведение на
ищцата е следвало да бъде насочено към учениците, провеждане на обучителния
процес, осигуряване на дисциплината по време на час и запазване на
психофизическото здраве на учениците. Изразява се несъгласие с извода на
първостепенния съд, че проявените от работника по ремонта грубо отношение и
агресия не биха могли да бъдат преодолени с възможностите, произтичащи от
длъжността учител, тъй като, според въззивника, ако ищцата е предприела
действия за ангажиране на учениците с обучителния процес, вместо вниманието им
да бъде ангажирано изцяло от работника по ремонта, то превенцията за
предотвратяване на конфликтната ситуация би била реализирана. Поддържа се
неправилност на решението и поради липса на изложени мотиви по оплакванията на
ищцата в исковата молба и по възраженията на ответника, въведени с отговора и в
представена писмена защита. Въззивникът счита, че обжалваното решение е било
постановено и при нарушаване на процесуалните правила, тъй като съдът не бил
обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, нито е посочил кои
факти и обстоятелства е приел за установени на база събраните доказателства.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – П.П.И., чрез пълномощник адв.Сл.С. ***,
е подала отговор на същата. Изразява становище за допустимост, но неоснователност
на жалбата, като счита решението на КнРС за правилно, обосновано и
законосъобразно. Във връзка с оплакванията в жалбата, се възразява, че
констатацията на съда за неспазване на чл.193 ал.1 от КТ относно искане на
обяснения за проведен разговор по телефона по време на час, е правилна. Сочи се
още, че съдът е разгледал наведените в исковата молба доводи за незаконност на
заповедта, извършил е обстойна проверка на приложените по делото доказателства,
при което е констатирал, че по делото не е бил доказан вида на дължимо
поведение, което се твърди, че ищцата е нарушила, нито необходимостта от ремонт
на чиновете в стаята, в която е станал инцидента, както и начина на
преодоляване на агресията на работника по ремонта. Поддържа се липсата на
доказателства по делото относно времето, реда и по чие нареждане е следвало да
се извършват ремонти в учебните стаи в училището, за да се приеме, че този ред
е бил нарушен от ищцата, като се сочи, че заповед относно тези въпроси е била
издадена след инцидента, за който е било наложено дисциплинарно наказание на
директорката. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на
сторените разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства /във въззивното производство нови доказателства
не са събрани/, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа страна:
Районен съд – Кюстендил е бил сезиран с искова
молба, подадена от П.П.И., с ЕГН **********, срещу ОУ „Проф.Марин Дринов“-гр.Кюстендил,
с която е предявен иск с правно основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ за отмяна на
наложено на И. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата е
твърдяла незаконност на наложеното наказание, поради следното: 1/ при издаване
на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е била нарушена нормата на чл.189 от КТ и
работодателят не е съобразил тежестта на наказанието с тази на нарушението; 2/
при издаване на заповедта е била нарушена нормата на чл.195 от КТ – не е
описано нарушението от обективна и субективна страна; 3/ не е извършено
приписаното нарушение на трудовата дисциплина, както и не е нарушена
разпоредбата на чл.187 ал.1 т.3 от КТ.
От представените от страните документи се
установява, че същите се намират в трудово правоотношение, възникнало със
сключването на трудов договор и постигнати допълнителни споразумения във връзка
с неговото изменение, като към настоящия момент трудово-правната връзка има
безсрочен характер и И. заема длъжността „учител в ЦОУД“ („учител в „Целодневна
организация на учебния ден““).
Установява се още, че на 14.11.2018г. следобед И. е
провеждала часовете за целодневно обучение на учениците в групата по ЦОУД от VII „б“ и VII „в“ класове. Според
представеното пред РС-Кюстендил разпределение на дейностите по групи за
учебната 2018г./2019г., за времето от 15.15ч. до 15.55ч. се е провеждал час по
самоподготовка. По време на този час, на посочената дата в стаята на групата е
влязъл Румен Владимиров, заемащ длъжност „работник по ремонта“ в училището.
Целта е била В.да извърши ремонт на два счупени чина в стаята, за което е бил
уведомен от И. няколко дни по-рано и повикан същия ден, чрез някои от децата.
Не е спорно, че В. е влязъл в стаята по време на
часа и е предупредил, че е ядосан. Установява се, че същият е извършил
необходимия ремонт на два чина, което е прекъснало учебния процес и някои от
учениците са се раздвижили из стаята. Последвала е констатация на
необходимостта от поставяне на болтове и на учителското бюро, към което В. се
приближил. По отношение на последвалите събития има противоречия в
доказателствения материал по делото. Според една част от същия, ученикът Г.Т.посочил
на В. къде е счупено бюрото, а според друга – ударил с ръка клатещата се дъска
и казал, че там е счупено. Това поведение на ученика предизвикало реакция от
страна на работника по ремонта, по отношение на чието естество също има
противоречия. Според част от данните, Владимиров вдигнал Георги, разтърсил го и
го хвърлил към радиатора до стената, според друга – не го хвърлил, а го бутнал,
а според показанията на самия Р.Владимиров – леко избутал детето встрани, за да
го предпази да не се нарани, ако дъската падне.
Установява се, че случилото се обезпокоило ищцата, която
незабавно след като В. напуснал стаята уведомила за инцидента директора на
училището и майката на Г.. Последвали проверки, извършена била анкета сред
учениците. За случая са били уведомени РУО-Кюстендил и ОД на МВР-Кюстендил.
Налице са данни за наложени дисциплинарни наказания
на директора на училището и на работника по ремонта във връзка със случая.
Директорът на училището Т.Т. неколкократно във
връзка с инцидента е искала обяснения от П.И., като на 19.11.2018г. е изискано
представяне на писмени обяснения от същата по въпросите: 1/ Защо е бил извикан
работника по поддръжка по време на учебни занятия?; 2/ Защо е допуснала
учебникът Г. С. от VII „в“ клас вместо да
изпълнява задълженията си във връзка със самоподготовката да се намесва в
работата на работника по ремонта и 3/ Какви действия е предприела, за да
предотврати конфликтната ситуация и последвалия инцидент? П.И. е представила
писмени обяснения на 20.11.2018г.
На 29.11.2018г. е издадена заповедта, с която е
наложено оспореното дисциплинарно наказание, а именно – заповед
№321/29.11.2018г.,с която на П.П.И. е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“, поради извършени виновни нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в следното: на 14.11.2018г. около 15.30 часа по време на ЦОУД в VII „в“ клас: е допуснала Р.Г. И.(за когото по делото има данни, че е с фамилно име „В.“), заемащ
длъжността „работник по ремонт“, да извърши ремонт на чинове – 2 броя и бюро; е
допуснала словесен и физически контакт между учениците и работника по ремонта,
в това число вземане на инструменти, който контакт е ескалирал във физическа
саморазправа с ученика Г.С.Т. не е предприела превантивни мерки за недопускане
на конфликта, както и мерки за предотвратяване на специфичната ситуация,
изразяваща се в грубо отношение на работника и последвалата физическа агресия
срещу ученика; по време на час е оставила включен мобилния си телефон, след
което обаждане от майката на М. К. е ангажирало вниманието й, като е допуснала
риск за физическото здраве на ученика Г. С. Т. и психическото здраве на
учениците в цялост. При тези факти, в заповедта е обоснован извод, че И. не е
изпълнила работата, възложена й по трудово правоотношение и регламентирана в
длъжностната й характеристика – чл.2 ал.11 и чл.3 ал.1, както и е бездействала
и не е предприела превенция за недопускане на конфликта и не е взема мерки за
предотвратяване на специфичната ситуация, изразяваща се в грубо отношение и
последвала физическа агресия срещу ученика, което е в разрез с педагогическата
компетентност, организацията и ръководенето на образователния процес, съгласно
раздел II, т.4.1, т.4.6 и т.4.7 от
Приложение №2 към чл.42 ал.2 т.1 от Наредба №12/01.09.2016г. за статута,
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти. Оставяйки включен мобилния си телефон по време на час, И. е
нарушила, според работодателя, чл.8 ал.2 пр.2 от Правилника за вътрешния трудов
ред в ОУ „Проф.Марин Дринов“ за 2018г/2019г.учебна година. Посочените действия
са квалифицирани в заповедта за налагане на дисциплинарни наказание като
нарушения на чл.187 ал.1 т.3 пр.1 и т.10 от КТ във връзката им с горепосочените
разпоредби.
Заповедта е връчена на П.И. срещу подпис на
30.11.2018г.
В показанията на свидетеля К.И., освен други
относими по делото факти, се съдържат и твърдения в посока, че работникът по
ремонта Р.В. е влизал и в часове на свидетеля и е извършвал ремонтни дейности
по време на час, както и, че след инцидента в училището са били взети мерки,
чрез изменения в длъжностната характеристика и в правилника на училището, че не
може да се допуска извършване на ремонт по време на час.
Свидетелката А.А. е посочила, че по принцип не било
редно по време на час да се отстраняват повреди в стаите, освен ако не било
нещо спешно – паднала дъска, лампа, поради което лично тя, в своите часове
връщала работника и не допускала ремонт. Същата свидетелка, заемаща длъжност
заместник-директор в училището, е посочила, че по принцип нямало регламент дали
учителите следва да изключват мобилните си телефони по време на час, както и,
че по принцип не било редно учителят да говори по време на час, освен в спешни
ситуации.
С обжалваното решение КнРС е уважил иска и е отменил
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Водещите мотиви на съда, за да
постанови този правен резултат, се заключват в разбирането – на първо място –
че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил
процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, тъй като в исканията, отправени до И.
липсвали такива за даване на обяснения относно мобилния й телефон и проведените
телефонни разговори, които, според работодателя са ангажирали вниманието й. На
следващо място, по отношение на останалите нарушения съдът е приел, че не е
доказано тяхното извършване, поради неустановяване естеството на дължимото от
служителката поведение.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според настоящия съд, решението на КнРС е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, поради следното:
Ищцата П.И. е санкционирана с дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени от нея, според
работодателя, няколко нарушения на трудовата дисциплина, представляващи
действия и бездействия, които са описани в издадената заповед. При множество
дисциплинарни нарушения съдът следва да преценява законосъобразността на
заповедта по отношение на всяко от тях, в контекста на повдигнатия правен спор.
Доколкото въззивната инстанция е инстанция по
същество, която дължи разрешаване на материалноправния спор, в пределите на
оплакванията в жалбата, настоящият съд, съобразявайки съдържащите се такива в
подадената от ОУ „Проф.Марин Дринов“-гр.Кюстендил жалба, счита, че следва да
изложи доводи по същество относно всяко от посочените в процесната заповед
нарушения, тъй като жалбоподателят възразява срещу правилността на решаващите
изводи на първостепенния съд. Що се отнася до доводите за неправилно прилагане
на чл.193 ал.1 от КТ по отношение на едно от приписаните на въззиваемата
нарушения, съдът ще ги обсъди при анализа на съответното нарушение.
По отношение на първите три нарушения, визирани в
заповед №321/19.11.2018г. на директора на въззивното училище, КнРС е изложил
общи мотиви, като позовавайки се на това, че работодателят – ответник в производството,
носи тежестта да докаже законността на наложеното наказание, е обосновал извод
за недоказаност извършването на нарушенията, поради неустановяване в хода на
производството какво е било дължимото от страна на П.И. поведение.
Като краен правен извод, изводът за недоказаност
извършването на тези нарушения се споделя от въззивния съд, който намира за
потребно да детайлизира следното:
Първото посочено в заповедта нарушение, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на въззиваемата, се изразява в това, че
на посоченото време и място И. е допуснала Румен Георгиев Иванов (Владимиров,
според данните по делото), заемащ длъжността „работник по ремонт“ да извърши
ремонт на чинове – 2 броя и бюро, с което същата нарушила свои задължения по
длъжностна характеристика за създаване на среда и дисциплина, благоприятстващи
добър психологически климат и не е осигурила провеждането на образователния
процес.
След като допускане извършването на ремонт в стаята
по време на часовете в ЦОУД представлява нарушение на трудовата дисциплина,
работодателят би следвало да докаже това, което, от своя страна, имплицитно
предполага установяване в съдебния процес на действащите в училището правила за
извършване на ремонтни дейности в класните стаи. Училището има служител, заемащ
длъжността „работник по ремонт“. По делото липсват доказателства относно
неговите права и задължения, на база на които да се прецени какво би следвало
да бъде кореспондиращото им насрещно поведение у педагогическия персонал в училището,
непедагогическия персонал и учениците. Няма никакви данни относно работното
време на този служител, за да може да се прецени доколко същият би могъл да
извърши ремонт в учебна стая извън времето на провеждане на учебни занятия –
редовни или в ЦОУД – още повече, че самият той в показанията си твърди, че за
времето от 12.00 до 14.00 часа осъществява пропускателен режим на портала на
училището. Не се установява въобще работникът по ремонт кога е имал
задължението да извършва ремонтни дейности в стаите. Не е ясно дали на
14.11.2018г. В.е извършвал ремонт в стаята по време на часа за самоподготовка в
нарушение на своите права и задължения; бил ли е длъжен да се отзове на
повикването за ремонт или да го откаже; не е ясно ищцата, като учител в ЦОУД, какво
поведение е трябвало да има – да уведоми работника за това, че се налага
извършване на ремонт и да го допусне да го извърши; да го уведоми, но да не го
допусне или да не го уведомява. Няма как при наличието на толкова неясни за
приписаното нарушение факти, да се обоснове извод, че И. в нарушение на своите
задължения е допуснала В. да извърши ремонт в стаята на два чина и бюро по
време на часа за самоподготовка. Следва само да се добави, че наред с всички
неизяснени факти, по делото е налице индиция за установена практика в училището
към онзи момент работникът по ремонта да извършва такива дейности и по време на
час. Ако подобна практика е съществувала, само на това основание действието на
ищцата не би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, тъй като не
би могло да се приеме, че е извършено виновно.
Следващото нарушение, посочено в заповедта, се
изразява в това, че И. допуснала словесен и физически контакт между учениците и
работника по ремонта, в това число вземане на инструменти, който контакт е
ескалирал във физическа саморазправа с ученика Г.С. Т., което също е
окачествено като нарушение на чл.2 т.11 и чл.3 ал.1 от длъжностната й
характеристика.
Установено е по делото, че при влизането в стаята на
работника по ремонта между него и учениците са разменени реплики. В даден
момент от престоя му някои ученици са взели някои от инструментите му. По
делото няма никакви данни относно това какво е било поведението на П.И. във
връзка с тези действия на учениците. Единствено свидетелят Р.В.твърди, че
същата през това време е седяла на бюрото с телефон в ръка. Показанията на този
свидетел биха могли да се приемат за достоверни само дотолкова, доколкото се
подкрепят в някоя своя част от друго доказателство по делото, тъй като този
свидетел е пряк участник в конфликта, явно заинтересован, а показанията му са с
подчертан стремеж към омаловажаване на собствената му роля в инцидента. Също
така, в основната им част неговите показания са недостоверни – при наличие на
несъмнени данни за осъществена от негова страна – както сочи работодателя –
„физическа саморазправа с ученика“ и „физическа агресия срещу ученика“, самият
Владимиров в показанията си твърди, че много леко е бутнал настрани детето, за
да не пострада. При явната недостоверност на твърденията му относно установени
по делото факти, правдоподобността на възпроизведените от този свидетел други обстоятелства
следва да се счита компроментирана. Поради това не може да се даде вяра на
показанията на Владимиров относно поведението на ищцата, въззиваема по
настоящото дело, по отношение на възникналия с учениците словесен контакт и
вземане на инструменти. Липсват други доказателства, от които да се изгради
ясна картина относно извършените от И. действия и допуснати бездействия. След
като не е установено нейното поведение, то няма как да се формира извод за
наличие на извършено виновно нарушение на трудовата дисциплина, при
уточнението, че вината в гражданското право – и в случая – представлява неполагането
на дължимата грижа. Подобен извод няма как да бъде обоснован.
Що се отнася до другия аспект на това нарушение –
допускане на физически контакт и физическа саморазправа с ученика Г. Т., съдът
счита, че извършването на такова нарушение от страна на И. е напълно
недоказано. Касае се до внезапно нарушаване на норми на поведение от страна на
работника по ремонта в училището, което И. нито е могла, нито е била длъжна да
предвиди, за да се счете, че е трябвало да има поведение, което да го предотврати.
Третото нарушение на въззиваемата, според
работодателя, се изразява в това, че не е предприела превантивни мерки за
недопускане на конфликта, както и мерки за предотвратяване на специфичната
ситуация, изразяваща се в грубо отношение на работника и последвалата физическа
агресия срещу ученика. Важи казаното в горния абзац. Съдът споделя и
аргументите в решението на районния съд – не е ясно какво, според работодателя,
е било дължимото от ищцата поведение, което тя не е съблюдавала. Следва да се посочи
и друг, обсъден по повод предходното нарушение аспект, касаещ тежестта на
доказване – липсват данни, от които да се заключи, че И. не е предприела
нужните мерки, както и доказателства относно това какво е следвало да бъде
тяхното естество. Явно е, че ученикът Г.Т. се е намирал в близост до работника
В.и му е показвал къде е счупено бюрото, но този факт не налага извод, че
въззиваемата не е взела мерки за недопускане на конфликта и за предотвратяване
на специфичната ситуация, тъй като е възможно ученикът да се е намирал там, а
не на чина си, въпреки дадени от нея указания, направени забележки или
отправени предупреждения. И тук трябва да се отбележи непредвидимостта на
реакцията на работника В. и съществената роля на тази внезапна и във всяко
отношение противоправна реакция за наличието въобще на т.нар. от работодателя
„специфична ситуация“. И. не е могла и не е била длъжна да предвиди поведението
на В., независимо от факта, че същият е обявил, че е ядосан.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
посочено и още едно нарушение на трудовата дисциплина, а именно: по време на
час е оставила включен мобилния си телефон, след което обаждане от майката на
Михаела Кирилова е ангажирало вниманието й, като е допуснала риск за
физическото здраве на ученика Г.С.Т. и психическото здраве на учениците в
цялост.
Извършването на това нарушение следва да бъде
разгледано по същество, тъй като въззивният съд не споделя застъпеното от КнРС
в обжалваното решение разбиране за незаконосъобразност на заповедта в тази й
част, поради неспазване на нормата на чл.193 ал.1 от КТ. Видно е от материалите
по делото, че от И. не са били поискани предварително обяснения във връзка с
подобно нарушение. Нормата на чл.193 ал.1 от КТ е ясна, тя предвижда
задължително за спазване правило, което е част от дисциплинарната процедура и
нарушаването й е абсолютно основание за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание. Предпоставка за проверка спазването на тази разпоредба обаче, е
наличието на оплакване в тази посока.
В исковата молба И. не е изтъкнала подобен довод за
незаконност на наложеното й наказание, а е оспорила да е извършила нарушенията
по същество, посочила е, че заповедта не е мотивирана по смисъла на чл.195 от КТ и, че наложеното наказание не е съответно на приписаните нарушения, с което
не е спазена нормата на чл.189 от КТ. При така очертаните параметри на
повдигнатия за разглеждане правен спор се налага извод, че КнРС неоснователно е
обсъждал спазването на изискването на чл.193 ал.1 от КТ, тъй като подобно
възражение ищцата не е навела в производството по делото – нито в исковата
молба, нито след депозиране на отговора на ответника, нито в първото по делото
съдебно заседание, поради което и при липса на предпоставките по чл.147 от ГПК,
възможността да бъде въведено такова основание на иска е преклудирана.
В решение №23 от 02.02.2016г. на ВКС по
гр.д.№4553/2015г., IV г. о., ГК се приема, че принципите на диспозитивното
начало и равенството на страните изключват възможността съдът да въвежда спор
между страните по делото там, където такъв не съществува, като предметът на
делото се предопределя от въведените от ищеца правопораждащи фактически
твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения,
които очертават и предмета на доказване. Сочи се, че съдът не може да разглежда
факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, нито да обсъжда
доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права. Според
посоченото решение, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически
основания, без да може да основе решението си на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба.
В контекста на изложеното, приетото от РС-Кюстендил
в обжалваното решение относно разглежданото нарушение не може да бъде
възприето. При все това, крайният резултат е правилен. Доказано е, че по време
на въпросния час мобилният телефон на И. е бил включен, което не се установи
към онзи момент да е представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Налице
са и данни, че в някакъв момент е проведен разговор по телефона с родител. Не
се установи категорично кога И. е приела повикването и е провела разговора – по
време на часа, преди или след инцидента. Няма доказателства в това отношение.
Още по-малко може да се заключи дали този разговор има някаква връзка със
създалата се ситуация.
Всички изложени по-горе съображения очертават извод
за липса на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на П.И.,
за незаконосъобразност на наложеното й дисциплинарно наказание и съответно – за
правилност на обжалваното решение, което следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Поради
неоснователността на жалбата, направените от жалбоподателя разноски остават за
негова сметка.
С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция, на П.И. на общо основание се следва
заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00
лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №519/08.06.2019г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№57/2019г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А Основно училище „Проф.Марин Дринов“, с ЕИК ***, с адрес – гр.Кюстендил, бул.„***“ №***, представлявано от директора Т.Т. –
Д., да заплати на П.П.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200.00 лева (двеста лева),
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.