ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. В. , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500317 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Т. П. СТ. , ЕГН : ********** от гр. К., ул„ Г.Б. " №
9, чрез пълномощника адв.В.В. М., ЕГН **********, личен №**********, от АК- П, със
служебен адрес за призоваване и връчване на книжа в гр.С. 1000, ул. „Г.С.Р.” № 82, ет.1, ап.2
против : Определение от 02.07.2021г. на РС-К. по гр.
дело №46/2021г.
С обжалваното определение е спряно производството по посоченото дело до приключване
на производството по преюдициалното запитване пред СЕС, отправено от PC-Л. по гр. Дело
№606/2019г., по повод на което е образувано дело № С-262/20г. по описа на СЕС.
Сочи се в жалбата, че определението е неправилно. Подържа се, че не са налице
процесуалните предпоставки за спиране на производството по делото до произнасяне на
общностния съд по преюдициалното запитване пред СЕС по дело № С-262/20г. Твърди се в
жалбата, че в действащото българско процесуално право липсва изрична норма, която да
предвижда спиране в този случай, а основанията за спиране на производството са изрично
предвидени в закона и в случая не е налице нито една от изброените в чл. 229 от ГПК
хипотези, при които спирането да е допустимо. Освен това тълкуването на нормата на чл.
229 от ГПК по аналогия е недопустимо, а и обжалваното определение не съдържа мотиви за
обусловеността на висящото производство от решението по преюдициалното запитване, с
оглед нормата на чл. 229,
1
ал.1, т.4 от ГПК. Основанията за спиране на производството са изчерпателно и
ограничително изброени в чл. 229, ал.1 от ГПК, като между тях не фигурира висящо
производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение
пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал.1 от
ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването.
Разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл. 229, ал.1 от ГПК основания за
спиране на производството по тълкувателен път - както по аналогия на закона, така и по
аналогия на правото, е недопустимо.
Развиват се доводи , че образуваното производство по преюдициално запитване не
представлява преюдициално дело, по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, който урежда
хипотеза на конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни субекти,
по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство, а не дело за издаването на акт
по тълкуване и прилагане на правна норма, относима към обусловения от него спор. С ТР №
8 от 7.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС възможността за спиране на обусловеното производство
поради висящо производство по издаване на тълкувателен акт е призната само в изрично
уредената в процесуалния закон хипотеза и на посочения в нея орган на съдебната власт - на
състава на Върховния касационен съд, който е сезирал общото събрание с искане за
постановяване на тълкувателно решение, и на другите състави на същия съд, когато
преценят, че тълкувателният акт е от значение за разрешаването на висящия пред тях спор,
но е отречено на първоинстанционния и на въззивния съд, независимо от това, че
тълкувателният акт е задължителен за тях. По отношение на преюдициалното запитване не
може да се приложи по аналогия и нормата на чл. 229, ал.1, т.6 от ГПК, която урежда
хипотеза на спиране при наличието на допуснато от Конституционния съд до разглеждане
по същество искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим
по делото закон, която се различава както по характера на посочения в нея орган и начина
на сезирането му, включително и относно кръга на активно легитимираните за това субекти,
така и по предмета на тълкуване - акт на националното право, приет след влизане в сила на
сега действащата Конституция, а не такъв на общностното право.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на КРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение
по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните
обстоятелства:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 160/04.02.2021г. от Т.
2
П. СТ. , ЕГН : ********** от гр. К., ул„ Г.Б." № 9, чрез пълномощника адв.В.В. М., съдебен
адрес: гр. С., ул. “Г.С. Р." № 82, ет. 1, ап.2 против ГД „ ППЗН“, гр. С., ул. „ П.“ № 171А за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от нощен труд от 250
часа, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за периода
от 31.01.2018г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване, както и сумата от 100 лв. -
обезщетение за забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху всяка една от
неплатените главници за процесния период от 31.01.2018г. до 31.12.2020г. от падежа до
завеждане на исковата молба в съда, както и за разноските по делото.
За да спре производството по делото КРС е приел, че по делото следва да бъде отправено
преюдициално запитване до СЕС във връзка с тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, а
именно: Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г. и
Хартата за основните права на ЕС с въпроси, които са идентични с отправените въпроси от
съдебен състав наPC - Луковит по гр. дело № 606/2019г. по описа на PC - Луковит по
преюдициално запитване, по което е образувано дело пред СЕС № С-262-20, по което няма
произнасяне към момента.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.628 ГПК
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването
на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С
отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл.631 ал.1 изр.1 ГПК), а
след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631 ал.2 ГПК). Решението на СЕС по
запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за
всички съдилища и учреждения в Р. Б (чл.633 ГПК). Според РС това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд
на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да
спре производството по делото пред себе си
на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси. В този смисъл е Определение № 138/21.03.2019г. по
дело 631/19 на ВКС, ГК, IV г.о.
ВОС счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Институтът на преюдициалното запитване по чл. 267 ДФЕС е предвиден в полза на
3
националните юрисдикции способ за сезиране Съда на Европейския съюз с искане за
тълкуване на норми от общностното право, с оглед унифициране на съдебната практика и
безпротиворечивото прилагане на европейското право от националните юрисдикции на
държавите-членки.
Основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в
нормата на чл.229, ал.1 от ГПК и според действащия закон между тях не фигурира
наличието на висящо производство по преюдициално запитване, респективно по издаване
на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз.
Разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл.229, ал.1 от ГПК основания за
спиране на производството по тълкувателен път- както по аналогия на закона, така и по
аналогия на правото- е недопустимо. Затова по отношение на преюдициалното запитване не
може да се приложи по аналогия нормата на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК, която урежда хипотеза
на спиране при наличието на допуснато от Конституционния съд до разглеждане по
същество искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото
закон, която се различава както по характера на посочения в нея орган и начина на
сезирането му, включително досежно кръга на активно легитимираните за това субекти,
така и по предмета на тълкуване- акт на националното право, приет след влизане в сила на
сега действащата Конституция, а не такъв на общностното право.
Настоящата инстанция счита , че не са налице процесуалните предпоставки за спиране на
производството по делото до произнасяне на общностния съд по преюдициалното запитване
пред СЕС по дело № С-262/20г. В действащото българско процесуално право липсва
изрична норма,която да предвижда спиране в този случай, а основанията за спиране на
производството са изрично предвидени в закона и в случая не е налице нито една от
изброените в чл. 229 от ГПК хипотези, при които спирането да е допустимо. Освен това
тълкуването на нормата на чл. 229 от ГПК по аналогия е недопустимо, а и обжалваното
определение не съдържа мотиви за обусловеността на висящото производство от решението
по преюдициалното запитване, с оглед нормата на чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК. Основанията за спиране на производството, както е посочено по-горе, са
изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал.1 от ГПК, като между тях не фигурира
висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално
заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл.
631, ал.1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено
запитването. Разширяването на кръга на лимитативно посочените в чл. 229, ал.1 от ГПК
основания за спиране на производството по тълкувателен път - както по аналогия на закона,
така и по аналогия на правото, е недопустимо.
Образуваното производство по преюдициално запитване не представлява преюдициално
дело, по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, който урежда хипотеза на конкретен
4
гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни субекти, по който със сила на
присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство, а не дело за издаването на акт по тълкуване
и прилагане на правна норма, относима към обусловения от него спор. С ТР № 8 от
7.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС възможността за спиране на обусловеното производство
поради висящо производство по издаване на тълкувателен акт е призната само в изрично
уредената в процесуалния закон хипотеза и на
посочения в нея орган на съдебната власт - на състава на ВКС, който е сезирал общото
събрание с искане за постановяване на тълкувателно решение, и на другите състави на
същия съд, когато преценят, че тълкувателният акт е от значение за разрешаването на
висящия пред тях спор, но е отречено на първоинстанционния и на въззивния съд,
независимо от това, че тълкувателният акт е задължителен за тях. По отношение на
преюдициалното запитване не може да се приложи по аналогия и нормата на чл. 229, ал.1,
т.6 от ГПК, която урежда хипотеза на
спиране при наличието на допуснато от Конституционния съд до разглеждане по същество
искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, която
се различава както по характера на посочения в нея орган и начина на сезирането му,
включително и относно кръга на активно легитимираните за това субекти, така и по
предмета на тълкуване - акт на националното право, приет след влизане в сила на сега
действащата Конституция, а не такъв на общностното право.
Единствено от разпоредбата на чл.633 ГПК относно задължението на националния съд да
съобразява решенията по конкретни дела с тълкуването на приложимото общностно право,
не може да се направи извод, че съдът е оправомощен да спре висящите пред него
производства по всички дела, към които прецени, че е относим тълкувателният акт, извън
изрично предвидената в чл. 631. ал.1 от ГПК хипотеза на спиране на производството, по
което е направено преюдициалното запитване. Тоест, спирането следва да касае единствено
гр. дело №606/2019г. на PC-Л., по което е направено запитването до СЕС, но не и
останалите висящи дела с идентична правна материя.
Районният съд си и противоречи в мотивите за спирането, като хем посочва, че по делото
следва да бъде отправено преюдициално запитване с идентични въпроси, хем изтъква, че
такова запитване е безпредметно, с оглед на това че СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните въпроси. Тоест, на практика PC-К. не е направил преюдициално запитване по
делото, за да може да бъде приложима предвидената в чл. 631. ал.1 от ГПК хипотеза на
спиране на производството, по което е направено преюдициалното запитване. В ТОЗИ
СМИСЪЛ Е и Определение № 2496 от
08.07.2018 г. по в. частно гр. дело № 3640/2018г. на САС, ГК, 4 с-в.
Предвид изложеното следва да се отмени определението на КРС за спиране на
5
производството по делото и същото се върне на този съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На основание чл. 278, ал.2 ГПК, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 02.07.2021г. на РС-К. по гр. дело №46/2021г. , с което е
спряно производството по делото.
Връща делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6