Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
25.09. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 510 2018
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба от „А 1 България“ ( с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в размер на общо 381.80 лв., от които: 49.80 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4181742 от дата 31.07.2014г. и 332.00 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди, че между него и ответника Е.И.Т. е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4181742 от дата 31.07.2014г., с който са му предоставяни далекосъобщителни услуги. В срока на действието на договора, са издадени следните фактури: фактура № *********/26.09.2014г., с падеж на плащане 11.10.2014г., за отчетен период от 23.08.2014г. до 22.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв.; фактура № *********/27.10.2014г., с падеж на плащане 11.11.2014г., за отчетен период от 23.09.2014г. до 22.10.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв. и фактура № *********/02.03.2015г., с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 332.00 лв. Ответницата не е заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което с обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2295/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена при условията на чл.47 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения от съда особен представител адв. М.З., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва дължимостта на описаните в исковата молба суми. Евентуално, прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност, като счита, е изтекъл тригодишният давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излага подробни съображения за недължимост на претендираната неустойка и възражения относно начина, по който размерът на същата е изчислен. Оспорва изпълнението на задължението на ищеца по твърдения в исковата молба договор за мобилни услуги.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, обективно съединен с искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответните неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД и Е.И.Т., ЕГН ********** е сключен договор за мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М4181742 от дата 31.07.2014г. С постигнато съгласие обективирано в приложението, страните са се уговорили, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, включително при прекратяване на договора операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси.
За потребените от ответника мобилни услуги, ищецът е издал следните фактури: фактура № *********/26.09.2014г., с падеж на плащане 11.10.2014г., за отчетен период от 23.08.2014г. до 22.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв.; фактура № *********/27.10.2014г., с падеж на плащане 11.11.2014г., за отчетен период от 23.09.2014г. до 22.10.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв. и фактура № *********/02.03.2015г., с падеж на плащане 02.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 332.00 лв. Приложените фактури са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба.
Съдът намира, че така приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от фактури, на които ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Мобилтел” ЕАД, гр. София и че лицето, което е подписало тези документи, е техен автор. Тези писмени доказателства, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответницата реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени мобилни услуги. За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по договорите суми за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване относно фактите, обосноваващи неговата претенция. С доклада по делото, с оглед направеното от ответницата оспорване, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че реално е предоставил на ответницата дължимите по сключения между тях договор услуги, за които е издал процесните данъчни фактури. Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, а отново е представил преписи на същите фактури. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи, ищецът в настоящия процес не стори.
Изцяло недоказана по основание и размер остана и
претенцията относно неустойката. В процесните договори за мобилни услуги - в
чл.5.3.1 от Приложението към договор от 31.07.2014г. е уговорено, че при
прекратяване на договора от страна на потребителя по негово искане или вина,
операторът има право ад прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът не доказа обаче, настоящият
случай да попада в тази хипотеза. Няма никакви данни по делото, процесният
договор да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до
мобилния оператор или по вина на ответника. Не на последно място, ищецът не
доказа, процесните договори за мобилни услуги въобще да са прекратили
действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Последното уточнение е
необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е
свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. В случая
ищецът се позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в общите
условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да
било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи
хипотезите на тези клаузи от договорите.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „А 1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер на общо 381.80 лв., от които: 49.80 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4181742 от дата 31.07.2014г. и 332.00 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: