и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от Митко Йорданов Спасов от с.Джерово, общ.Кирково, обл.Кърджали, действуващ като едноличен търговец с фирма ЕТ ”Мистейона – Митко Спасов – с.Джерово, общ.Кирково, обл.Кърджали, против решение № 174/25.11.2005 год., постановено по Н.а.х.д. № 191/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че мотивите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото не се установявало извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, тъй като по никакъв начин не било установено, че процесните активи по сметка № 302 към датата на дерегистрация по ДДС са били налице. Развива съображения, че отразяването на активи в съответна счетоводна сметка не означавало, че към съответния период същите са налични и съществуват реално в патримониума на фирмата по вид и количество. В тежест на данъчната администрация било да установи по категоричен начин реалното наличие на тези активи. Твърди също, че нито в АУАН, нито в НП били посочени какви конкретно са активите по вид и количество; както и не било ясно къде и кога е извършено описаното в НП нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло НП № 0084/25.01.2005 год. на Началника на отдел „Данъчен контрол” при ТДД-Кърджали. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбодателят поддържа жалбата си така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, обосновано и законосъобразно. Моли да се потвърди решението на Момчилградския районен съд. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали моли да бъде оставено в сила решението на Момчилградския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжния съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. С обжалваното решение, Момчилградския районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 0084/25.01.2005 год. на Началника на отдел „Данъчен контрол” при ТДД - Кърджали, с което на ЕТ „Мистейона – Митко Спасов” – с.Джерово, общ.Кирково, обл.Кърджали, представлявано от Митко Йорданов Спасов с ЕГН **********, на основание чл. 135 ал.1, във вр. с чл. 119 ал.3 и ал.4, във вр. с чл. 55 ал.5 и 6 от ЗДДС е наложена “имуществена санкция” в размер на 5 744.00 лв., за извършено нарушение по чл. 119 ал.3 и 4, във вр. с чл. 55 ал.5 и 6 от ЗДДС. За да постанови решението си, съдът е приел, че е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че жалбодателят не е начислил дължим ДДС върху наличните активи към датата на подаване на заявление за дерегистрация по ДДС – 19.07.2004 год., които възлизат на 14 361.49 лв. Направил е извода, че дължимия ДДС върху наличните материални активи към датата на дерегистрацията по ДДС следва да се включи при определянето на резултата за последния данъчен период, в случая 01.07. – 19.07.2004 год., като неначислението на ДДС представлява нарушение по чл.119 ал.3 и 4 от ЗДДС, което ангажира административно-наказателната отговорност на жалбодателя с приложението на санкционната норма на чл. 135 ал.1 от ЗДДС. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е направил крайният извод, че обжалваното пред него НП е обосновано и законосъобразно, правилно е определен размера на имуществената санкция – в двойния размер на неначисления ДДС, поради което е потвърдил наказателното постановление изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания – непрÓвилност на решението на първоинстанционния съд, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от Данъчно-ревизионен акт № 630/28.12.2004 год., че касатора е бил регистриран по ЗДДС на 22.01.2003 год., като на 19.07.2004 год. е подал заявление за дерегистрация по ДДС, поради спадане на оборота под изискуемия от закона минимум за последните 18 месеца. Към заявлението е приложил протокол-опис за начисляване на ДДС при прекратяване на регистрацията. Касатора е подал справка-декларация за данъчния период 01.07.2004 год. – 19.07.2004 год. на 10.08.2004 год., в която не е декларирал начислен ДДС, а впоследствие – на 16.08.2004 год. е подал коригираща справка-декларация, в която е посочил начислен ДДС в размер на 1 660 лв., представляващ дължимия данък върху пазарната стойност на товарен автомобил „Форд”, наличен към датата на прекратяване на регистрацията по ДДС. При извършената впоследствие данъчна ревизия проверяващите органи са констатирали, че към датата на прекратяване на регистрацията по ДДС на касатора, счетоводна сметка 302 – „материали” е с дебитно салдо в размер на 14 361.49 лв., които не са включени в протокола-опис на наличните активи и за тях не е начислен ДДС в размер на 2 872.30 лв. На касатора бил издаден Данъчно-ревизионен акт № 630/28.12.2004 год., влязъл в сила на 13.01.2005 год., в който са отразени посочените констатации. Бил е съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбодателя и издадено НП, предмет на обжалване в производството пред първоинстанционния съд, в които посочените обстоятелства са квалифицирани като административно нарушение по чл. 119 ал.3 и 4, във вр. с чл. 55 ал.5 и 6 от ЗДДС, а административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 135 ал.1 от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд съответствуват на материалния закон, по следните съображения: Фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. В настоящия случай обаче, констатациите отразени в акта, са установени с ДРА, който не е бил обжалван и е влязъл в законна сила, поради което отразените в него фактическите констатации се считат за верни, т.к. същите не са оборени в специалното производство по ДПК/отм./. В последния е установено, че данъчния субект – ЕТ “Мистейона – Митко Спасов” – с.Джерово, общ.Кирково, обл.Кърджали, не е начислил ДДС в размер на 2 782.30 лв върху всички налични активи към датата на прекратяване на регистрацията на данъчния субект по ДДС – 19.07.2004 год., съгласно чл.119 ал.3 от ЗДДС, като е установено също, че пазарната цена на наличните активи към тази дата по сметка 302 – „материали” /цимент, мивки, арматури, кран спирателен, лепило, тръба и др./, за които не е начислен ДДС, е в размер на 14 361.49 лв. Или, описаните констатации се считат за доказани от органа издал НП именно чрез цитирания ДРА. Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.3 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията следва да се начисли ДДС върху пазарната цена на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството. Данъкът по ал.3 на чл.119 от ЗДДС се включва при определянето на резултата за последния данъчен период, съгласно разпоредбата на чл.119 ал.4 ЗДДС. Датата на дерегистрация на жалбодателя по ЗДДС в настоящият случай е 19.07.2004 год. А съгласно чл.55 ал.1 от ЗДДС, начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Разпоредбата на чл.55 ал.6 от ЗДДС установява, че данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Всички описани изисквания по чл.55 ал.6 от ЗДДС, за да се счита данъкът за начислен, жалбодателят ЕТ”Мистейона – Митко Спасов” – с.Джерово не е изпълнил, като за последния данъчния период - 01.07.–19.07.2004 год., когато е извършена дерегистрацията, първоначално подадената справка-декларация е била с нулеви стойности; а в коригиращата такава, подадена впоследствие, посочените в АУАН и НП материални активи не са били посочени, респ. не е бил начислен дължимия ДДС за тях. Описаното безспорно представлява нарушение на чл.119 ал.3, във вр. с чл.55 ал.1 и 6 от ЗДДС. За посоченото нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбодателя имуществена санкция в размер на 5 744.00 лева, на основание чл.135 ал.1, във вр. с чл.119 ал.3, във вр. с чл.55 ал.5 и 6 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за ЮЛ и еднолични търговци, регистрирани по ЗДДС, които са задължени, но не начислят дължим данък добавена стойност, в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Или, като не е начислил ДДС, което е бил задължен да начисли, жалбодателя следва да понесе предвидена за това в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗДДС санкция, до какъвто правилен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Всички изложени по-горе съображения налагат извода, че обжалваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд не е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, т.к. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Оплакванията на касатора, изложени в касационната му жалба в тази връзка, са неоснователни, предвид изложените съображения относно презумптивната доказателствена сила на влезлия в сила ДРА – че фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното, и която презумпция жалбодателя не е оборил. Още повече, че не спори между страните и относно обстоятелството, че констатациите в ДРА се базират изцяло на счетоводните документи и данни на самият търговец, които данъчните органи са възприели изцяло. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. В тази връзка, неоснователни са оплакванията на жалбодателя, изложени в касационната му жалба – че органите на данъчната администрация не били установили по несъмнен начин дали реално материалните активи, предмет на вмененото на касатора нарушение, реално съществуват; както и че не било посочено какви конкретно са активите по вид и количество. Това е така, тъй като в НП са посочени тези материални активи по видове и стойностно, изхождайки от счетоводните данни на самия касатор, като данъчните органи нямат задължението да изброяват изчерпателно всички тези активи по количества и видове, доколкото ревизията се извършва по счетоводни документи. Неоснователен е и довода на касатора – че не било ясно къде и кога било извършено описаното в НП нарушение, тъй като в НП е посочено, че неначислението на дължимия ДДС в размер на 2 872.30 лв. е в данъчния период 01.07.-19.07.2004 год., като не е включен в справката –декларация, подадена до 14.08.2004 год., както и в отчетните регистри и в счетоводството на фирмата за този данъчен период. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174/25.11.2005 год. по Н.а.х. дело № 191/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |