Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч,
05.05.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение, в публично заседание на десети март през две хиляди двайсет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
със секретар ВЯРА ТИНКОВА, като разгледа
докладваното от председателя т.д.№
117/2019г. по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,вр.с чл.380 от КЗ,вр.с
чл.45,чл.52,чл.84,ал.3 ЗЗД
Постъпила
е искова молба от Л.Д.Ц. и П.Т. ***, представлявани от адв.А.Х.Д., преупълномощена
от С. Ч.-САК, искове срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София-1124,р-н „Средец”, бул.”Цариградско
шосе”№47А,бл.В, ет.3, представлявано от юрисконсулт Р.Ч., и Т.П.Н. ***.
Исковете
са с правно основание чл.432 от КЗ– срещу отв.“Групама застраховане“ЕАД,за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като увредени лица-родители на
Д.Л.Д., починал при настъпилото на *******. ПТП, с твърдение,че е причинено с
л.а.”Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ****** за който към момента на настъпване на
ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. Претенциите им са от по 200 000лв. за всеки от
ищците,ведно със законната лихва върху тази сума,като началото определят
24.11.2018г.-датата,на която изтича 3-м.срок от сезирането им на застрахователя
с искане за определяне на обезщетение,съгласно чл.496,ал.1 от КЗ.
Претенция
е предявена и срещу отв.Т.П.Н.,с правно основание чл.84,ал.3 от ЗЗД, от когото претендират
да им заплати законна лихва върху обезщетението, дължима от датата на деликта- *******.
до 24.11.2018г. Претендират заплащане на 1000лв. за всеки от тях, която сума е
частичен иск от 23 300лв.
В хода
на производството почина отв.Т.Н.. Наследниците му не пожелаха да приемат
наследството му и съотв.да продължат производството.
Ищците
се отказаха от исковете си срещу този ответник и производството в тази част се
прекрати.
Ищците обосновават
претенциите си с настъпило на *******., около 1.00ч., на път ІІІ-401, в Ловешка
област, пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта
на сина им Д.Л.Д.. Твърдят,че от това търпят неимуществени вреди и претендират
присъждане на обезщетение. Считат, че са налице елементите на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, осъществен от Т.П.Н., който е управлявал МПС с марка
„Сеат”, модел „Ибиза”, с рег.№ ******на път ІІІ-401, нарушил е правилата на
движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС, управлявал го е с висока скорост, несъобразена със законовите ограничения
и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и
условията на видимост, в резултат на което е загубил контрол над автомобила и е
реализирал ПТП. При удара е причинена смъртта на Д.Л.Д.,който е бил пътник в
МПС. Противоправността на деянието обосновават с образуваното ДП №643/2017г. по
описа на ОП-Ловеч и ПП №4599/2017г. по описана ОП-Ловеч. Твърдят,че
произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Т.Н., който грубо е
нарушил правилата на движение по пътищата- чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП-
като се е движил със скорост,несъобразена с конкретните пътни условия и
законови ограничения; чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП- създал е опасност за живота и
здравето на участниците в движението; чл.20,ал.1 от ЗдвП- като не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС. Считат,че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако не е нарушил посочените норми. Налице причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, тъй като смъртта на Д.Л.Д. е настъпила в
следствие на получените при ПТП несъвместими с живота увреждания. Твърдят, че
деликтът е извършен виновно, във формата на непредпазливост, тъй като водачът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал описаните по-горе
нарушения на правилата за движение.
Излагат, че в
резултат на смъртта на сина им Д. търпят неимуществени вреди и обясняват
подробно в какво се състоят. Родителите не могат да преживеят загубата на сина
им. Всеки от тях изживява изключително тежко липсата на детето им. Л.Ц. е имал
силна връзка с Д., взаимно са се подкрепяли и са разчитали един на друг.След
смъртта бащата е станал емоционално отчужден,с постоянно вътрешно напрежение от
ежедневната мъка. Майката е била в силен
шок от новината за загубата на сина им,изпаднала е в тежка депресия,станала е
емоционално неустойчива. Животът на родителите е коренно променен,защото
загиналият е бил тяхна опора, имали са реални надежди и амбиции за бъдещето им.
Мъката и страданията от загубата му ще ги съпътства през целия им живот. Твърдят,
че в следствие на внезапната загуба на сина им са развили остра стресова
реакция и душевно разстройство.
Излагат,че
автомобилът,с който е настъпило произшествието,е бил застрахован при ответника,със
застраховка „ГОА“,валидна от 01.04.2017г. до 01.04.2018г. Предявили претенциите
си пред застрахователя с вх.№ С-2653/24.08.2018г., но ответникът не определил и
не им изплатил застрахователно обезщетение.Това обосновава правният им интерес
от предявяване на исковете. Претендират законна лихва върху претенциите им с
начало от 24.11.2018г.,когато изтича 3-м срок за произнасяне на застрахователя.
Претендират
присъждане и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
С Определение
№500/15.10.2019г. по реда на чл.83,ал.2 от ГПК съдът освободи ищците от
заплащане на част от държавната такса и от съдебните разноски-изцяло.
В срок постъпи
отговор и от отв.”Групама Застраховане”ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.К..
Счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на сключена
с дружеството застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със
застрахователна полица №26117000792946, за л.а.”Сеат Ибиса” с рег.№ *******. По
претенциите на ищците са образувани щети с № 66001800882/1-по претенцията на Л.Д.Ц.
и № 66001800882/2-на П.Т.Ц..
Оспорва претенциите на
ищците по основание и размер. Оспорва настъпването на произшествието- дата,
място, участието в него на л.а.”Сеат”, на Т.П.Н. като водач на автомобила, също
на починалия Д.Л.Д., наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
ПТП и смъртта на Д.. Оспорва механизма на ПТП и противоправността на деянието.
При условията на евентуалност прави възражение,че не водачът на застрахования
автомобил,а друг участник в движението има вина за настъпване на инцидента.
Алтернативно твърди,че двамата водачи са участвали при условията на независимо
съизвършителство. В случай,че се докаже,че ПТП е възникнало по вина на водача
на лекия автомобил, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултата от пострадалия Д.,тъй като е пътувал без поставен обезопасителен
колан, съгласил се е да се вози в автомобил,управляван от водач, употребил алкохол
над законоустановения минимум и този факт му е бил известен. Възразява също,че съществувалите
заболявания на Д. също са допринесли за настъпване на уврежданията му.Моли
съдът да съобрази този принос на пострадалия при определяне на размера на обезщетението
на наследниците му.
Възразява по
претендираната лихва за забава,като счита, че е налице хипотезата на
чл.497,ал.1,т.2,изр.ІІ от КЗ и не дължи лихва,тъй като наследниците на
починалия не са представили доказателствата, поискани от застрахователя по реда
на чл.106,ал.3 от КЗ. В случай,че се приемат за основателни претенциите за
лихва, моли да се присъди не по-рано от датата, посочена във влязлото в сила
осъдително решение,с което са установени всички обстоятелства по твърдяното от
ищците ПТП и искът е признат за доказан
по основание и размер.
В срок постъпи
допълнителна искова молба от Л.Д.Ц. и П.Т.
***,чрез
пълномощника им адв.Ч.-САК. Оспорват отговорите на ответниците и излагат подробни
аргументи. Допълват доказателствените си искания.
Постъпи допълнителен
отговор от отв.”Групама застраховане” ЕАД, в който поддържа вече заявената
позиция. Допълва доказателствените искания.
Едновременно с настоящето
производство се развива и наказателното производство,образувано срещу Т.Н.,с повдигнато обвинение и предаден
на съд за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“,във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК,вр.с чл.21,ал.1 от ЗДвП. С оглед настъпилата смърт на Н.,с Определение от
16.09.2024г. (влязло в сила на 02.10.2024г.),пост.по НОХД №257/2022г. ОС-Ловеч
прекрати производството на основание чл.289,ал.1,вр.с 24,ал.1,т.4 от НПК. По
настоящето дело са приложени множество писмени доказателства и съдебни
експертизи, изготвени в наказателното производство,които съдът цени заедно с
останалите събрани по делото доказателства.
От
представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По
допустимостта.
Съдът
прие,че исковете са допустими,тъй като са предявени от и срещу легитимирани
лица.Обоснована е процесуалната легитимация на ищците, като наследници-
родители на починалото лице, с твърдения,че в са претърпели неимуществени вреди от настъпилата в
процесното ПТП смърт на сина им. Тези твърдения са достатъчни за обосноваване
на допустимост на предявените осъдителни искове като увредени лица по см.на чл.
432 от КЗ.
Ищците
са изпълнили процедурата по чл.380 от КЗ и преди предявяване на настоящите
искове са сезирали извънсъдебно застрахователя със застрахователните си
претенции. От „Групама застраховане“ЕАД няма окончателно произнасяне по тях,
поради което същите са предявени по реда на чл. 432 от КЗ.
Отговорността
на ответника е ангажирана с оглед твърдението на ищците за наличие на сключена
и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, покриваща отговорността на водача –деликвент-признат за
виновен в причиняване на процесното ПТП и смъртта на наследодателя на ищците.
При
тези данни съдът прие,че исковете са допустими.
По
същество.
Не
се спори,че ищците П.Т.Ц. и Л.Д.Ц. са родители на Д.Л.Д.-починал на *******., б.ж.на
гр.*****.
Не се
оспорва наличието на валидна към момента на ПТП-*******., сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия
автомобил с марка л.а.”Сеат Ибиса” с
рег.№ *******. Ответникът признава,че са образувани застрахователни преписки по
Щети с № 66001800882/1-по претенцията на Л.Ц. и №66001800882/2-на П.Ц.. Не се
спори,че няма определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Липсва
влязъл в сила съдебен акт,установяващ по правилото на чл.300 от ГПК със
задължителна сила за настоящия съд деянието,противоправността му и вината на
дееца. Затова
елементите на деликта следва да се установят в настоящето производство. Това се
налага и с оглед оспорването от ответника на твърдения от ищците механизъм на
причиняване на ПТП и възраженията за съпричиняване от починалото лице. С оглед
принципа за непосредственост при събирането на доказателства съдът назначи
съдебни експертизи,а изготвените в наказателното производство такива ,както и
приложените писмени доказателства(огледни протоколи и т.н.) се анализират
заедно с останалите събрани по настоящето дело доказателства.
За
установяване причината за смъртта на Д. Д. се назначи съдебно-медицинска
експертиза,изготвена от в.л.д-р М.Г..Констатациите на експерта са,че
смъртта на Д. е настъпила в резултат на опозиционна асфикция(имобилизационна
асфикция).Обяснява,че този вид асфикция се причинява при по-продължително принудително положение
на тялото,което затруднява нормалното кръвообращение(като резултат настъпва
кръвен застой и оток на мозъка) и/или при дихателни движения на гръдния кош и
корема. Такива инциденти се наблюдават при обездвижване,при падане или
поставяне на тялото в особено положение (н-р фиксиран с главата надолу). В тези
случаи смъртта настъпва в резултат на затрудняване на дихателните движения и
тежкия кръвен застой в областта на главата и горната част на гърдите.Липсата на
травматични увреждания по костите не противоречи на това заключение. Експертът
обяснява,че от позата на пострадалия, отразена в изготвените в наказателното
производство снимки,е видно,че при обръщане на автомобила на лявата страна
тялото на Д. пада към съседната лява седалка и върху страничната лява предна
врата с опора на рамената и тила на главата.Това може да доведе до мозъчно
сътресение или гръбначно-мозъчна травма(сътресение и контузия на гръбначния
мозък),което да предизвика загуба на съзнание и да фиксира тялото в поза,която
води до нарушаване на дихателната и сърдечно-съдова дейност, т.е. до
опозиционна асфикция. Смъртта на Д. е настъпила веднага след произшествието-починал
е на място,като с оглед така установените изменения,е била неизбежна. Експертът
смята,че е налице причинно-следствена връзка между измененията, установени по
време на аутопсията и в последствие при есхумацията на трупа и настъпилото на *******.
произшествие. От извършената хистология заключава,че към момента на
произшествието Д. е страдал от наркотична миокардиопатия,която обаче не е
повлияла за настъпване на смъртта. Определя
я, обаче като спомагаща за настъпване на леталния изход,заедно с наднорменото
тегло, употребата на алкохол и наркотици. Като генеза на смъртта допуска падане
на тялото върху лявата седалка с удар във вратата,притискане и огъване на
главата, шийна травма, загуба на съзнание и настъпване на смърт в резултат на
последвалата асфикция. От направените изследвания на кръвта и урината на
лицето,е установено наличие на наркотични вещества и липса на алкохол. По
делото не са налични данни и документи за травми на Т.Н..
В
съдебно заседание при представяне на заключението на експерта се представи Протокол
за освидетелстване на лице- Т.Н.,изготвен на *******.,в 14.45ч., от разследващ
полицай по образуваното ДП, в който е отразено,че „Няма данни за травматични увреждания по тялото и главата.“. Експертът
не поставя под съмнения констатациите от протокола.
Вещото
лице допълни,че при извършената в последствие есхумация(в рамките на
наказателното производство),където в тройната експертиза е участвала д-р Г., не
са установени изменения в шийния отдел,което опровергава наличието на гръбначно-мозъчна
травма.Тези констатации,заедно със снимката на позата,в която е открит Д.,
дават категоричност на заключението за причината за смъртта,а именно- „опозиционната
асфикция“.Обяснява,че при асфикцията има фази на задушаване,които приключват в
рамките на 4-5 минути. Изключват като причина и наркотичната кардиомиопатия.
Вещото лице не може с категоричност да отговори по индиция от тази причина,в
каква роля е бил в колата Д.-на водач или на пътник.
За
изясняване на механизма на причиняване на произшествието се назначи съдебна
авто-техническа експертиза. Експертът- инж.Н.К. излага, че произшествието е
станало на *******.,около 01.00ч., между с.Изворче и с.Соколово, Ловешка
област. Водачът на л.а.“Сеат Ибиза“ с рег.№ *****се движи по път
ІІІ-401,км.14+150, в посока София.На предната седалка има друг пътник.
Автомобилът се движи със скорост по-висока от позволяващата условията на
движение,а именно в тъмната част на денонощието на светлините на фаровете.В
даден момент водачът изгубва напречна устойчивост и навлиза в насрещната пътна
лента,изминава около 46м. и излиза върху левия банкет. В режим на закъснително
движение преминава през отводнителна канавка, удря се в пластмасово
колче,крайпътни храсти и в крайпътно дърво, следва преобръщане върху лявата
странична част и установяване в покой в тази позиция. Вещото лице е изготвил
динамична скица,илюстрираща този механизъм. Определя скоростта на автомобила
преди удара на 111.82 км/ч.,я към момента на удара 66.5 км/ч. Счита, че водачът
е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди удара в
крайпътното дърво и да предотврати ПТП, ако се е движел със скорост 90 км/ч или
по-ниска. За пътното платно е установено,че е с асфалтова настилка,била е
суха,без повреди,маркирана с прекъсната разделителна линия, в двата края
ограничено с бели непрекъснати ограничителни линии. Широчината е 6.2м., съотв.всяка
лента е 3.1м. В зоната на произшествието не са намерени пътни знаци. Участъкът
е прав с възходящ наклон.
За
отговор на въпроса за местонахождението в автомобила на двете лица-Д. Д. и Т.Н.,
експертът е извършил проверка на всички материали от наказателното производство
и дава заключение,че има данни и двамата да са управлявали автомобила в
продължение на няколко часа.Извода прави от откритите следи и на двамата по
органите за управление,седалките,врати,стъкла-отвън и отвътре.Конкретно- по
скоростния лост е открит ДНК материал с профила на Н., от което вещото лице заключава,че
е държан само или последно от него. Експертът допуска, че е възможно да се е
държал с лявата ръка върху лоста и по време на пътуването или да се е хванал за
устойчивост при поднасянето на автомобила и загубата на напречна устойчивост,
или при опит да излезе от автомобила.По волана са открити следи на две лица от
мъжки пол в различно съотношение-с по-висок интензитет на Д. и по-нисък на Н..
От рамка на стъкло на предна дясна врата от хоризонтална греда,от вертикална
греда, вътрешна страна на стъкло на предна лява седалка,плат от десния край на
предна лява седалка – съвпадат с ДНК профила на Н..Има и отвътре на стъклото на
предна лява врата,за което може да се предположи, че да е достигнал с някоя
част от тялото при преобръщането на автомобила. Експертът дава заключение,че Н.
не би могъл да се измъкне под тялото на Луканов,ако последният е бил в дясно и
е паднал към лявата страна при преобръщането на автомобила. Анализът на тези
факти,обаче не дава основание на експерта да даде категорично заключение кой от
двамата(Д. или Н.) е бил водач на автомобила по време на произшествието.
Експертът
не е открил данни за действия от водача на автомобила за предотвратяване на
произшествието.Липсват спирачни следи,които биха обосновали опит на водача да
овладее автомобила. Вещото лице смята,че водачът не е имал техническа
възможност да спре до мястото на удара в крайпътното дърво към момента на
изменение на посоката на движение на
автомобила,при движение с установената скорост от 111 км/ч. Той сам се е
поставил в ситуация на невъзможност,като не е извършил правилни действия с
органите на управление на автомобила (волан, скоростен лост и педали), движел
се е със скорост,която е по-висока от максимално разрешената и не е насочвал
автомобила по направлението на пътя.
В
съдебно заседание при представяне на експертизата, инж.К. допълни, че при всяко
от движенията на автомобила-преминаването през канавките, удара в дървото и
т.н.,телата в купето се люшкат наляво и надясно. При удара в дясно се насочват
напред и надясно.Следва завъртане на автомобила със задната част напред и ляга
на лявата му страна. Тогава е логично този,който е бил на лявата седалка да е
останал ниско долу,а десният да падне върху него.Експертът отчита,че
автомобилът е бил малък,с три врати и при това въртене е възможно седящият на
предна дясна седалка да падне на задната седалка,облягайки се на облегалката на
предна лява седалка и да отиде отзад(където е намерен Н.).
Вещото
лице е категоричен, че и двамата са били без поставени предпазни колани. При
съобразяване,че автомобилът е малък и при установената скорост(над 100 км/ч) и
преминаването през неравностите- канавка, колче, удар в дървото и обръщане със
задната част напред, допуска да е имало свободно движение на телата.Конкретно
за Н. допуска следата върху скоростния лост да е от хващане или подпиране на
него при това движение на автомобила. На въпрос за възможното движение на
водача експертът дава заключение,че наличието на волан би го възпрял или
затруднило, поради което допуска,че който от лицата е бил водач е останал на
мястото.
Допусна
се и комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза от двете
вещи лица.Въз основа на огледния протокол(огледът е започнал в 3.45ч.на *******.)
описва,че автомобилът е намерен установен на лявата странична част, предната
част е насочена към пътното платно.Въздушната възглавница на водача е била
задействана. По автомобила са открити следните деформации- счупен десен фар,
деформиран преден десен калник, дясна врата,задна дясна страница,таван,челно
стъкло-с най-силни напуквания в дясната част около 35-40см.от предна дясна
колона. Деформирано е и арматурното табло в дясно над жабката. Счупено е и
стъкло на предна дясна врата. Намерен е труп на мъж в принудително
положение-сгънати колене,силно свити в посока дясна седалка,краката са намерени
опрени на лявата седалка.Лявата ръка е свита над лакътя и над главата.При
изваждане на тялото са установени охлузвания на кожата,в лявата половина на
гърба има масивно тъмно мораво кръвонасядане на кожата.Пострадалият Д. е заел
т.н.“ембрионална поза“-със свити долни крайници под тялото,на колене в предна
лява седалка,гърбът му е опрян в предна лява врата,главата е под тялото-силно
извита към гърдите,дясна ръка под главата.
При
тези констатации от огледния протокол експертите дават заключение,че макар
автомобилът да е снабден с предпазни колани,те не са използвани-видно от
откриването им в прибрано положение със задействани пиропатрони-блокирани.
По
отношение динамиката при осъществяването на произшествието в.л.инж.К.
обяснява,че основното действие на инерционните сили се е осъществило при удара
на автомобила в крайпътното дърво и последвалото преобръщане на лявата страна.
Поради малкото времетраене на контакта на предна дясна ъглова и странична дясна
ъглова част на купето на автомобила в крайпътното дърво(около 0.1 сек.) се
получават големи преносни ускорения в следствие изменението на скоростта при
удара,а от там и големи инерционни сили.По време на удара преносните инерционни
сили за всяко от телата са насочени обратно на изменението на скоростта(обратно
на действащия ударен импулс).Тези инерционни сили предизвикват относително
движение на телата в указаната посока,а от там създаване на относителна скорост
на телата спрямо автомобила и при ротация на автомобила-кориолисови инерционни
сили,които са перпендикулярни на възникналите релативни скорости.При първия
удар в крайпътното дърво телата са се насочили напред и надясно спрямо
движението на колата.Така седящият на предна дясна седалка следва да се отклони
към вътрешната страна и рамка на предна дясна врата,предна дясна колона и би
осъществила контакт с дясното рамо с тези елементи.Седящият на предна лява
седалка ще се отклони надясно към предна дясна седалка,предна дясна колона и
арматурното табло,като е възможно да контактува с тялото на седящия на предна
дясна седалка. Тук ударът в дървото е кос,преимуществено в дясната странична
част-в десен калник,врати,колони, праг и под на купето.След удара автомобилът е
променил траекторията си на движение с напречна ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка,изразяваща се в обръщане на купето върху страничната му
лява част и надлъжна ротация по часовниковата стрелка,изразяваща се в
изпреварване на задната част спрямо предната до момента на установяване в
покой.В процеса на ротация върху всяко тяло са действали кориолисови инерционни
сили,които са създали движение на двете тела в посока наляво,нагоре и назад
спрямо купето на МПС и положението на телата след предхождащо действащите
инерционни преносни сили.
Експертите
сочат, че ако Д. е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП,биха
настъпили по-леки увреждания,тъй като би останал захванат към седалката.
Експертите
не могат да се ангажиран с категорично заключение кой от двамата-Д. или Н.,е
бил водач по време на произшествието. Липсата на констатирани травми по тялото
на Н. не дава възможност за определяне на положението и местонахождението му по
време на произшествието.Експертът разработва варианти- ако Н. е заемал предна
лява седалка,той би получил увреждания от отворената въздушна възглавница,за
която има категорични данни,че се е отворила при водача.При преобръщането на
автомобила би се намирал отдолу, легнал на лявата страна на тялото,върху
вътрешната страна на предна лява врата. Тогава тялото на Д. би паднало с лявата
си част върху тялото на Н. и от това би трябвало да е получил травми отляво и
отдясно на главата,торса и крайниците. Ако Н. е заемал предна дясна седалка,при
удара в дървото би могъл да получи поражения по главата,лицето,дясната
страна,дясно рамо,ръка,макар,че ударът е бил притриващ и няма данни за хлътнали
части от автомобила в предна дясна част.След това при преобръщане на автомобила
на лявата му страна е щял да падне с лявата си страна върху дясната на
намиращия се в ляво(вече под него) Д.. Тогава би имал травми по главата,левите
крайници и торс.Експертът допуска от описаните движения Н. да е замаян,леко
неадекватен,както го описват свидетелите.,пристигнали първи на
местопроизшествието.На въпроса възможно ли е при високата скорост на движение
на автомобила,липсата на поставен предпазен колан и механизма на ПТП,Н. да не е
имал травми,експертът отговаря,че в случая не е имало силен челен удар,който да
трансформира кинетична енергия и предизвика големи инерционни сили върху телата
на пътниците и да доведе до травми по телата им.Тежки травматични увреждания,с
които да се свърже смъртта,не са открити и по тялото на Д..
При
представяне на експертизата в съдебно заседание вещите лица допълват по
зададените уточняващи въпроси. По отношение на Н. експертите допускат, че с
оглед липсата на травми,вероятно е могъл и се е придвижил-излизал, влизал в
автомобила.Допускат за възможно излизане през предна дясна врата,където са
открити ДНК следи от негова кръв.В същото време при освидетелстването не са
открити такива травми.За травмата при Д. в дясното рамо не дават категорично
заключение от какво е причинена-допускат да е получена от една страна от удар в
предна дясна врата(ако е бил пасажер),но и в тялото на седящия от дясно(ако е
бил водач). Следите от отворената въздушна възглавница биха били зачервяване на
лицето на водача, следи от талк,но може и да няма такива-подобни констатации не
са открити при починалия. Експертът инж.К. отрича да е имало възможност в
автомобила- с оглед малките му габарити и механизма на ПТП, двете лица да си
разменят местата. Категоричен е че при водача воланът и отворената възглавница
биха възпрели свободно движение на
тялото му.
Съдът
приема заключенията на съдебните експертизи като обективни и компетентни.
Невъзможността да отговорят на основния въпрос-кой е бил водач на автомобила,се
дължи на липсата на данни,а и възможност след толкова години от
произшествието,да се дадат категорични отговори.Това е и основната причина
съдът да не допусне повторната експертиза,поискана от ищците.Липсва критерият
„надеждност“ на такова доказателства,почиващо единствено на хипотези.
За
установяване на механизма на произшествието страните ангажираха свидетели. Разпита се бащата
на Н.-св.П. Л.Н.,който обикновено придружавал сина си за вземането на дозите от
лекарството от лекаря в гр.Ловеч.а процесното пътуване бил зает и затова синът
му викнал друго момче(Д.) да го придружи.Чули
се към 8.10ч.вечерта и синът му му обяснил,че са на тръгване от града,но има
повреда на автомобила,която вече е отстранил. След около час и половина отново
му се обадил,но не отговарял- телефонът бил изключил или извън обхват.През
следващите три часа му звънял 7-8 пъти,но не го открил.В 23.30ч.му се обадил-„..като из под земята..“и му казал „Тате, обърнахме
се някъде около Изворче..“. Свидетелят се обадил на брат си(св.Н.Н.) с
молба да го придружи за издирване на сина му,защото е пил алкохол и не може да
шофира.Тръгнали от ***** около 12ч. Пристигнали в района на с.Изворче,но не
открили автомобила на сина му. Затова звъннали на 112,като му отговорили,че
нямат подадени сигнали за инцидент. Дали му телефона на дежурния офицер от
ОД“П“. След пристигането им започнали да издирват катастрофирал автомобил.След
5-6 мин.го открили. Не са могли да видят автомобила поради високата растителност
от тяхната посока на движение. Бащата слязъл при автомобила,придружен от
полицаите,а брат му останал на пътя. Полицаите светели с фенерчета и първоначално
не видели никого в колата.Колата била перпендикулярно на пътя,предната й част
сочела пътя. Била обърната на страната на шофьора. Приближавайки се
установили,че е отворена на половина багажната врата. Осветили с прожектор и
видели тяло да лежи,рамото му било
облегнато на стъклото, главата свита.Отзад видели и друго тяло(на Т.),който бил
свит на пода между облегалката на шофьора и задната седалка.Извикал го име, но
не отговорил. Докато да го предупреди полицаят бащата му разтърсил главата и
сина му се стреснал и започнал да оглежда.Издърпал го да излезе.Разпитвали го
как е,също и от Бърза помощ,като им отговарял,че не усеща нищо.По мнение на
свидетеля-пострадалият не бил много адекватен. Започнал да обяснява след
пристигането на Бърза помощ. Казал,че Д. е управлявал автомобила. Дежурната
група включили силен фенер за извършване на огледа.Пожарникарите обърнали
автомобила, отворили вратата с щанга и извадили Д. от шофьорското
място.Свидетелят не може да си обясни защо му съблекли тениската. Качил го в
носилка и в автомобила на Бърза помощ. През цялото време брат му бил на
пътя,което не е далеко от автомобила и е имал възможност да види случващото
се.Като поемно лице бил ангажиран и кмета на с.Изворче,от когото искал цигари
на Т.. Извадили Т. от задната врата на автомобила.След това му обяснил,че с Д.
тръгнали от Ловеч и понеже бил уморен свалил облегалката на седалката на
пасажерското място,включил телефона да се зарежда и дремел.От удара изхвръкнал
назад,но не помни как са се блъснали.Синът му обяснил,че телефонът му светнал от сигнала на локатора и
така успял да му се обади.Открили телефона в краката му.Свидетелят познава и
починалия Д. –като приятел на сина му и знае,че е влизал в затвора два пъти.
Преди инцидента Д. му се оплаквал,че родителите му не се интересуват от него и
се чуди какво да прави, споделил, че има конфликт между тях.
Свидетелят
Н.Л.Н.
е чичо на Т.- брат на баща му.Помни,че в края на септември 2017г.,около
11-11.30ч. брат му се обадил и го помолил да дойде с него,да пътуват,тъй като е
станало нещо с племенника му.Пътували към Ловеч и преди града карали бавно,за
да оглеждат терена и да ги търсят.Не успели и се обадили на телефон
112,обяснили им случая и от там и дали телефона на Управлението.Дошли служители
на КАТ и заедно тръгнали да търсят колата.Открили я спряна перпендикулярно с
предната част към шосето.Свидетелят стоял на пътя и не е присъствал на огледа.
Осветили мястото със силен прожектор.Не помни кого извадили първо. Видял че
извадили Д. от шофьорското място. Т. бил изплашен и затова не го разпитвал,но в
последствие му разказал,че е шофирало другото момче.
Свидетелят
Н.С.
познава Д. и Т.. Разказва,че „е правел
бизнес“ с Д. с наркотици, спял при него,когато го изгонят родителите.Засичали
се и в затвора. Разказвали му,че родителите не го поддържали.Не е видял да има
разлепени некролози за смъртта на Д.. Разпитван е по версия,че е бил с двамата
в колата при произшествието.
Съдът
приема показанията на свидетелите като отчита и възможната пристрастност,с
оглед близката роднинска връзка,затова ги съобразява и за съответствие с останалите
доказателства.
Ангажираните
за установяване на механизма на ПТП свидетели са участвали в първоначалните
следствени действия при установяване на катастрофата.
Свидетелят
И.М.М.
е разследващ полицай в РУ-Ловеч,пристигнал на местопроизшествието по сигнал за
ПТП с починал.Веднага предприели действия по запазването му,той е изготвил
огледния протокол.Помни,че автомобилът бил извън пътното платно,обърнат на
лявата страна. Помни,че сигналът е подаден от бащата на оцелялото момче.
Свидетелят няма ясен спомен за подробности и поддържа изложеното в огредния
протокол.Оцелялото момче не е имало травми,ходело само и провел кратък разговор
с него.
Свидетелят
М.С.М.
е младши експерт в ОД на МВР-Ловеч,като водач на оперативен автомобил в
дежурната следствена група.Работата му като технически помощник е да фиксира
местопроизшествието с фотоапарат.
Свидетелят
Н.С.Т.
***.Помни слабо случая-когато отишли имало обърнат на страни автомобил,шофьорът
бил излязъл от колата,а загиналият бил още в нея.След като криминалистите и
патологът свършили своята работа,им
позволил да обърнат колата и тогава „..тялото си отиде на пасажерското
място.Може би затова правя аналогия,че е бил пасажер,а шофьорът е излязъл…“.
Свидетелят е категоричен,че починалият не е бил без поставен колан.
Свидетелят
К.Б.Г.
е бил кметски наместник на с.Изворче по време на произшествието и помни,че е
извикан за поемно лице по случая от *******.Когато е отишъл вече не е имало
пострадали,а само пожарникарите,криминалистична лаборатория и МВР.
Свидетелят
Й.В.Й.
е работел към ПТП в Сектор „Пътна полиция“-към РУП-Ловеч.Помни,че на *******.през
нощта получили сигнал за настъпило ПТП при с.Изворче.Потеглили и преди селото
засекли автомобил,който им сигнализирал да спрат.Мъжът им обяснил,че се
опитал,но не успял да се свърже със сина си,който трябвало да пътува от
гр.Ловеч към *****.Притеснявал се да не е станала катастрофа.Потеглили заедно и
обходили района няколко пъти.На втория-третия път намерили автомобила след
с.Изворче към с.Соколово,в лявата страна на пътя зад храсти и дърво.
Автомобилът бил на една страна-лявата.От автомобила излязло,или било до него
лице,което обяснило,че са самокатастрофирали.Видели другото лице в колата,заел
неестествена поза и преценили,че е починал.Тялото било на шофьорската седалка и
било прегънато.Разговаряли с оцелелия и той им обяснил,че и двамата са били на метадонова
програма и са ходили в Ловеч да се вземат лекарства.На връщане приятелят му
загубил контрол над автомобила и излезли от пътното платно.
Съдът
цени и тези показания,макар в голямата си част да са неясни и без нужната за
спора информативност. Впечатленията на разпитаните лица са откъслечни, не са
пълни,което е обяснимо с изминалия продължителен период от време от
произшествието.Съобразявани в съвкупност с останалите доказателства,показанията
допълват механизма на осъществяване на
произшествието,установен от експерта по САТЕ,съотв.КСМАТЕ.
Допусна
се и съдебна психологична експертиза. Вещото лице –д-р П.В.-психиатър,
след преглед на ищците,дава заключение,че при Л.Ц. не се откриват симптоми на остра стресова реакция,също и
белези на психично разстройство в тесния и широк смисъл на понятието.Смъртта на
сина му,като стресогенно събитие,въпреки значимостта му не е отключила
развитието на остра стресова реакция или психично разстройство.Ц. е преживял
стрес,като реакциите му са нормален отговор на абнормни и травматизиращи
обстоятелства.Тревожността, безпокойството, нарушението в съня,виенето на
свят,ограничаването на контактите са нормални реакции,индивидуален отговор на
конкретната личност,но не са довели до психично разстройство.Преживял е
стрес,като нормален отговор на фрустриращото събитие (смъртта на сина му)
Експертът смята,че към момента на освидетелстването стресогенно е
обстоятелството на воденото производство, продължителността му неясния
изход,които водят до кумулиране на негативни чувства и забавяне във времето на
възможността лицето да преработи травматичното събитие.Това е причината за
описаните от Ц. нарушение в съня,тревога и напрежение.
При
П.Ц. също не е установено развитие на остра стресова реакция или на психично
заболяване в следствие от смъртта на сина й. Преживяла е стрес като нормален
отговор на фрустриращо събитие и реакциите и преживяванията й са нормален
отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства. Не се откриват в миналото и
в момента данни за значим спад в цялостното й социално функциониране. Не е
налице семейна или трудова дезадаптация. Запазени са способностите й за
комуникация, концентрация, рефлексия, запазени са познавателните процеси.
Експертът смята,че основните емоционални преживявания в момента са свързани с
продължаващото стресогенно събитие,каквото се явява настоящето дело,неговата
продължителност,неяснотата за изхода,което води до кумулирането на негативни
чувства и забавяне във времето на възможността за преработка на травматичното
събитие от Ц..
При
представяне на заключението в съдебно заседание експертът поясни,че при П.Ц.
все още не е настъпил общият адаптационен синдром на преработване на
травмиращото събитие. Поради невъзможността на ищците да изкажат точно и ясно
изживяванията си,експертът приема,че като стресогенен фактор в момента е делото и хода му.
Съдът
приема експертизата като компетентна и обективна.
Ангажираните
за установяване на твърдяните неимуществени вреди от ищците са близки и
приятели на семейството и на Д. Д.. Свидетелят Ц.Х.Н. ги познава от 5
години.Отрича да е имало скандали в семейството,знае,че синът е живял с
родителите.Знае,че е лежал в затвора,но този факт не му е повлиял да го наема
на работа преди,както и 4 дни преди инцидента.Д. бил изпълнителен и се справял
с работата. Свидетелят описва,че след смъртта на сина им родителите се
затворили, отделили се от всички, били отчаяни.Не са успели за забранят смъртта
и до момента.Вече не живеят заедно.
Свидетелят
В.Л.В.
е приятелка на П. Ц.,познава семейството от 30 години. Определя ги като
семейство с добри отношения.Макар да е бил палав и да е допускал грешки,Д. бил
добър, услужлив, помагал с каквото може. Работел и не разчитал на доходи от
родителите си. Видяла го дни преди инцидента и й споделил,че е започнал работа
и бил доволен,с планове за бъдещето. Свидетелят е била близо до родителите след
смъртта на сина им.Придружавала е майката в посещенията на гробищата в първите
20 дена.Обяснява,че загубата е повлияла много тежко на П. Ц., не е могла да
ходи на работа,постоянно плачела. Стремели се да й помагат, да общуват ,за да
не се затваря в себе си.Загубата се отразила зле и на бащата-имал здравословни
проблеми и се наложило да започне да приема лекарства. Родителите се разделили
след това –Л. работел в София и когато си идвал посещавал гробищата.Все още е
неспокоен- „..сълзите са на очите му,че е
загубил детето си, не е преживял още и докато е жив всеки родител все ще носи
това бреме в сърцето си..“.
Свидетелят
П.П.Петков
познава двете момчета и семействата им.Няма впечатления Д. да не се е разбирал
с родителите си.Макар да не живее преимуществено в града,впечатленията му за
родителите са,че са съсипани от смъртта на сина им. Д. не разчитал за доходи на
родителите си.
Съдът
приема обясненията на свидетелите като обективни,конкретни и ясни.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.432,вр.с чл.380 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84,ал.3 от ЗЗД, а именно претенции на увредени
лица–родителите на Д.Л.Д., починал при настъпилото на *******. ПТП, за
присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта
му,в посочените размери,заедно със законна лихва от 24.11.2018г.,съгласно чл.496,ал.1
от КЗ, до окончателното изплащане на обезщетенията.
Исковете
са предявени срещу ответника „Групама застраховане“ЕАД с ЕИК *********, тъй като към ПТП (*******.) отговорността
на водача, управлявал автомобила, е била обезпечена със сключена и валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с този застраховател.
Доказа
се,че ищците са изпълнили изискването на чл.380,вр. с 498 от КЗ и са сезирали
застрахователя с писмена застрахователна претенция, подадена на 24.08.2018г.
Образувани са застрахователни преписки- Щета с № 66001800882/1-по претенцията
на Л.Ц. и Щета №66001800882/2-на П.Ц.. Застрахователно обезщетение не е определено
и не е изплатено.
При
установяване елементите на деликта съдът съобразява,че в случая липсва съдебен
акт от наказателното производство,който да ангажира съда и страните със сила на
присъдено нещо по см.на чл.300 от ГПК,по въпросите кой е причинител на непозволеното
увреждане-ПТП от *******., противоправно ли е и виновността на дееца (в
т.см.Реш.№817/13.12.1988г.,по гр.д.№725/88г.на ІV ГО, Опр.№183/06.03.2012г. на
ВКС по т.д.№434/2011г.,I ТО). Затова настоящият състав,като разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, следва с всички позволени по ГПК
доказателствени средства, да установи налице ли са елементите на твърдения от
ищците деликт. С оглед изискването за непосредственост при събиране на
доказателствата, съдът назначи самостоятелни експертизи за установяване на
механизма на причиняване на ПТП и съдебно-медицинска за причината за смъртта на
Д. Д., причинно-следствената връзка и твърдението за наличие на съпричиняване
от починалия.
За
установяване на механизма на причиняване на ПТП от *******. съдът се позовава
на съдебната авто-техническа експертиза на в.л.инж. Н.К. и комплексната
експертиза,съвместно с д-р Г..Констатациите са описани по-горе и се приемат
изцяло от съда. Обосновано е заключението,че причината за настъпване на ПТП е
движение от страна на водача на МПС със скорост над 111км/ч към момента на
изменение на посоката за движение.С тази скорост водачът не е имал техническа
възможност да спре до мястото на удара в крайпътното дърво.При движение с до
90км/ч. би могъл да извърши аварийно
спиране и предотврати ПТП. Следва,че водачът сам се е поставил в тази ситуация,като
не е извършил правилни действия с органите на управление на
автомобила(волан,скоростен лост и педали) и се е движел със скорост, която е по-висока
от максимално разрешената за този пътен участък,като не е насочвал автомобила
по направлението на пътя.Няма данни за действия на водача за предотвратяване на
произшествието,тъй като липсват спирачни следи,които биха обосновали стремеж да
намали скоростта и овладее автомобила,съотв.да следва направлението на пътя.
При
тези констатации съдът приема,че категорично е доказано,че е налице
противоправно деяние-в нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,както и общата забрана
да не се вреди другиму,което обективира състава на чл.45 от ЗЗД.
Доказана
е и причинно-следствената връзка между пътното произшествие и смъртта на
наследодателя на ищците-синът им Д. Д.. Констатациите на СМЕ са категорични,че е
починал в резултат на опозиционна асфикция,предизвикана от принудителната
поза,която тялото му е заело–при обръщането на автомобила на лявата страна,опрян
на странична лява предна врата с опора на рамената и тила на главата,която е в
екстремна флексия (сгъната) с опряна брадичка върху гръдната кост. Тази поза е
затруднила нормалното кръвообращение,довела е до тежък кръвен застой в областта
на главата и горната част на гърдите и затруднение на дихателните движения.
Експертът е категорична,че установената при Д. наркотична миокардиопатия не е
повлияла за настъпване на смъртта.Изключва като причина и гръбначно-мозъчна
травма(извършената в хода на наказателното производство есхумация опровергава
такова твърдение).
Спорен
е въпросът кой е управлявал лекия автомобил,застрахован при ответника, при
настъпване на катастрофата.
Въпреки
положените усилия, експертите по съдебните експертизи не могат да дадат единно
становище за водача на автомобила. Възможните две хипотези- водач Д. и водач-Н.,
взаимно се изключват и от събраните доказателства не може да се даде превес на
някоя от двете възможни групи.
Съдът
намира,че не може да се приеме с категоричност версията,че Д. е управлявал
автомобила. При съобразяване на механизма на осъществяване на произшествието-
движение с висока скорост, претриващ удар и преобръщане на лявата страна,а от
друга малките габарити на купето и телосложението на едър мъж на починалия,съдът
намира,че разтворилата се въздушна възглавница и най-вече воланът, биха
възпрепятствали тялото на водача да се измъкне и да се „движи“ в колата,а още
по-малко да промени местоположението си,като премине на съседната седалка и в
последствие се върне обратно и установи в позата на принудително фиксиране
върху главата.
Не може
с категоричност да се приеме и обратното твърдение-Н. да е бил водач,тъй като
при преобръщането на лявата страна би следвало Д. да падне върху него и както
сочи вещото лице инж.К.- Н. не би могъл да се измъкне под тежестта на тялото. Подобно
развитие би оставило следи по тялото на Н.,каквито не са установени при
освидетелстването му. „Захлупването“ от тялото на Д. е улеснено от липсата на
поставен предпазен колан.
До
категоричен извод не може да се стигне и от анализа на травмите и нараняванията-охлузвания
при Д..Експертът отново допуска две възможности за причиняване на травмата по
дясното рамо- ако е бил водач-ще се удари в дясно стоящия пасажер,а ако е бил
пасажер маже да я получи от удар в предна дясна врата. Липсата на сериозни
травми свидетелства,че не е имало интензивно „движение“ или удари в частите от
автомобила на телата в купето. Следи би оставила и отворената въздушна
възглавница-като зачервяване на лицето на водача, следи от талк и подобни,но и
такива находки не са открити при починалия. Експертът инж.К. отрича да е имало
възможност в автомобила- с оглед малките му габарити и механизма на ПТП, двете
лица да си разменят местата.
Не
спомагат за изясняване на въпроса и биологичните изследвания на следи от
наказателното производство, които отново водят до възможни хипотези,не и
категорични изводи. Експертите анализират тези находки и отново не могат да
дадат яснота, а представят възможни хипотези-така по отношение на следите по
скоростния лост-единствено от Н.,биха могли да се приемат,че той или последно
той го е ползвал. Следите по волана и от двете лица могат да означават,че в
определени моменти и двамата са управлявали автомобила,но не и кой е бил
последно. До същите изводи води и анализът на ДНК следите по стъклата на
автомобила-възможно е да са оставени както при преобръщането и естествените
реакции на лицата да се подпрат,в търсене на опора.
При
така ангажираните доказателства и констатации от назначените съдебни
експертизи, съдът намира,че не може да даде категорично произнасяне кой е
управлявал автомобила по време на настъпване на произшествието.
Доказано
е, обаче,по категоричен начин,че смъртта на Д. Д. е настъпила в резултат на
произшествие,причинено с лек автомобил,застрахован при ответното
застрахователно дружество.
Съгласно
чл.477,ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е „..гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство“.
Изключен
от кръга на имащите право на обезщетение е виновният водач на моторното
превозно средство.Съгласно чл.494,т.1 от КЗ застрахователят не заплаща
обезщетение за претърпените от този водач вреди.
Съгласно
чл.477,ал.3 от КЗ за трети лица по ал.1-имащи право на обезщетение, се смятат
всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените
вреди.
С оглед
на тези законови постановки,съдът намира,че спрямо Д. може да се приложи
категорията на „увредено лице“, при липсата на категорични данни да е
управлявал автомобила(в т.см. е приложимо и допускането по т.8 от
ТРеш.№1/23.12.2015г.,пост.по т.д.№1/2014г.на ОСТК на ВКС).Това легитимира и правото на наследниците му-неговите
родители,да търсят присъждане на обезщетение за вредите, които са претърпели от
настъпилото застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по реда на чл.432 от КЗ. При доказателствата
за наличие на валидна застраховка и сезиране на застрахователя по реда на
чл.380 от КЗ, то ответното дружество дължи заплащането на застрахователно
обезщетение.
Следващата
предпоставка е да е обоснована материално-правната легитимация за присъждане на
обезщетение и настъпване на твърдените от ищците вреди.
Както е
известно с ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г.,пост. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на
най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и прилагано от
години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.на
Пленума на ВС, за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се
предполага,че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки
и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани,
родители, съпруг-включително и фактическият. Възприе се подход за необходимост
от синхронизиране на българското законодателство с европейското,като се установи възможността по изключение право
да търси обезщетение да има и „..всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени..” (т.1 от ТРеш.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по
несъмнен начин, че търсещият в тази хипотеза обезщетение е изградил приживе с
починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена
близост връзка, поради която със смъртта търпи продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от
мотивите на тълкувателното решение,следва че в тази хипотеза попадат само тези
отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие
върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни
негативни емоции, поради липсата на изключително значим за него близък.
При
данните за родството на ищците с починалия съдът намира, че са налице
формалните предпоставки и те са материално легитимирани да предявят настоящите
претенции.
Ответникът
оспорва дали ищците попадат в категорията на лицата, на които се дължи
обезщетение.
Съдът
намира,че претенцията им е доказана по основание.
Не
подлежи на съмнение фактът,че загубата на дете, независимо от възрастта му, е
тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо
проявление във времето. При преценката си съдът отчита показанията на
свидетелите за съществувалите добри отношения между родителите и сина им. Не се
установи с категоричност,че не е живеел с тях или сочените от св.Н.С. случки да
е гонен от дома. Установи се,че Д. е изтърпявал е ефективно наказание „лишаване
от свобода“,но въпреки разочарованието от тези прояви, у ищците е останала
родителската привързаност и загриженост за детето им. В този смисъл не може да
се приеме като критерий за мъката им фактът има или не разлепени некролози. Независимо,че
е навършил пълнолетие Д. е продължил да
живее с родителите, което свидетелства за създадено през годините взаимно
уважение, близост, разбиране. Въпреки допуснатите грешки,след излизането от
затвора е демонстрирал желание да поеме „по нов път“, поел е отговорностите си
като си е намерил работа и съвестно е изпълнявал трудовите си ангажименти(св.Ц.Н.
и св.В.В.).
Не може
да се приеме,че са преодолели болката от загубата на сина им. Констатациите от
СПЕ за липса на данни за т.н.“остра стресова реакция“ не омаловажават негативния
стрес,който са изживели. Невъзможността на ищците да обяснят и да изкажат
емоционалното си състояние не може да се приема като липса на стресиращи и разстройващи
ги чувства и емоции.Нормално е акцент в обясненията им сега да е актуалният
стресогенен фактор-какъвто се явява настоящето,а и наказателното
производства,които отново връщат в съзнанието им спомените за загубата на сина
им. Несигурността и огорчението са нормална реакция на продължителността на
тези производства и поредния „епизод“ на връщане към трагедията в семейството
им.
Затова
съдът приема,че загубата на сина им Д. е била драматично събитие, категорично и
безвъзвратно преобразило живота им. Показателна за това е раздялата на
родителите и появилите се при тях здравословни проблеми.
С оглед
на това съдът приема,че претенциите на родителите са доказани по основание.
При
преценката си за размера на обезщетението следва да се съобразява спецификата
на вредите, за които се присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие
на смъртта на дете,които по принцип са неоценими.Тези вреди ще имат дълго във
времето и непреодолимо въздействие върху пострадалия.Това им проявление освен
към момента на увреждането и трайно за в
бъдеще,съдът съобразява при преценката си за конкретния размер на обезщетение
/в т.см. Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО,
Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.
На
следващо място следва да се съобрази,че критерият за справедливост, заложен в
нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
даден етап от развитието му. Затова при определяне размера на полагащото се
обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката на
пострадалите, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към
настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните
към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този
смисъл е и константната съдебната практика,която съдът съобразява-
Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по т.д.№795/2008г.,II ТО
на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на ВКС,
Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II
ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г.
по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. Следва са се съобразят и застрахователните
лимити по застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите, за
неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице, валидни и към
*******. - датата на настъпилото ПТП.
При
така установените обстоятелства съдът приема,че обезщетението за претърпените
от родителите неимуществените вреди от загубата на сина им в катастрофата на *******., следва да е в размер на 150 000лв. за
всеки от тях. Съдът намира, че размерът е съобразен с обществения критерии за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът
възрази за наличие на съпричиняване от страна на починалия, за настъпване на
смъртта му.Твърдението е,че е имал съществен принос за настъпване на
вредите, тъй като сам се е поставил в риск,като се е возел без да постави
задължителният съгласно чл.137аот ЗДвП обезопасителен колан,с какъвто
автомобилът е бил оборудван, доброволно се е съгласил и приел да пътува в автомобил,
знаейки,че ще бъде управляван от водач, за когото предварително е знаел,че е
употребил алкохол и управлява под въздействието му.
Съдът
намира първото възражение за частично основателно.
От
назначените съдебни експертизи се потвърди,че и двамата – и Д. и Н.,са били без
поставени колани. Експертите са категорични, че ако Д. е бил с поставен
предпазен колан по време на ПТП,биха настъпили по-леки увреждания, тъй като ще
остане захванат към седалката. Поставеният колан би ограничил свободното
движение на тялото на Д. и съответно заемането на принудителната поза, довела
до опозиционна асфикция. При тези констатации и без да се абсолютизира ролята
на колана(известно е,че е най-ефективен при движение със скорост от около 50
км.ч.), този пропуск да обезпечи здравето си,следва да се отчита като действие
на съпричиняване на вредите.
Затова съдът
намира,че липсата на поставен предпазен колан е имал роля за настъпване на
вредите на починалия,като го запази неподвижен и ограничи въздействието на механизма на причиняване на
ПТП, ролята на предпазния колан следва да се определи в степен на 40%.
На следващо
място ответникът твърди,че починалият има принос,тъй като се е съгласил да се вози в автомобил,управляван
от водач,за когото е знаел, че е употребил алкохол и управлява под неговото
влияние.
Твърдението
е категорично опровергано от заключенията на съдебните експертизи,че при никой
от двамата пострадали не е открит алкохол в кръвта.
Не е
доказано и твърдението за съпричиняване с оглед на съществувалите заболявания
при Д..И тук СМЕ дава категорично становище,че наркотичната миокардиопатия не е
допринесла за настъпване на смъртта.Единствената причина за настъпване на смъртта е опозиционната асфикция.
По
изложените съображения съдът приема, че приносът на пострадалия тук е до степента
на 40%, затова определеното обезщетение следва да се намали с този коефициент, а
именно по 90 000лв.
Исковете
до пълния претендиран размер от по 200 000лв.за всеки от ищците следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ищците
претендират присъждане на законна лихва върху обезщетенията с начало от изтичане
на срока за произнасяне на застрахователя,съгласно чл.496,ал.1 от КЗ-т.е.
24.11.2018г.,при съобразяване,че са сезирали на 24.08.2018г..
При
произнасянето си съдът съобразява практиката на ВКС,който приема че по прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ от
увреденото лице срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за забава за
периода от датата па предявяване на претенцията застрахователя на основание чл.493,ал.1,т.
5 от КЗ следва да покрие както отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията до изтичане на срока по чл.496,ал.1
от КЗ , така и отговорността за собствената си забава след изтичане на срока
поради липса на произнасяне и плащане на обезщетение в законния срок. В този
смисъл са Реш.№128/04.02.2020 г. по т. д.№ 2466/2018г., I ТО на ВКС, Реш.№72/29.06.2022г.
по т.д.№1191/2021г., I ТО на ВКС, Реш.№50135/11.11.2022г. по т.д.№2026/2021г.,
I ТО на ВКС, Реш.№50028/01.08.2023г. по т.д.№200/2022г., I ТО на ВКС и др. Споделяйки
тази практика съдът приема, че началният момент, от който застрахователят дължи
лихва за забава на ищците върху неплатената главница,формирана от обезщетението
за неимуществени вреди, е датата на подаване на застрахователната претенция-24.08.2018г.
Изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл.498,ал.3 КЗ, която разпоредба защитава
ползвателя на застрахователна услуга няма като последица забава на постралото
лице като кредитор и не освобождава застрахователя
от законовото му задължение да даде мотивиран отговор по претенцията на увредените
лица. В полза на застрахователя е регламентирано право да иска директно от
всички държавни органи необходимите му допълнително документи-чл.107 от КЗ. В
този смисъл са Опр.№332/19.07.2018г. по т. д.№1614/2018г., I ТО на ВКС, Опр.№1400/ 21.12.2023г. на ВКС по
т.д.№767/2023г., I ТО на ВКС, Опр.№2081/25.04.2024г. по т.д.№3410/2023г., IV ТО
на ВКС.
С оглед
претендирането на законната лихва от друг по-късен момента,съдът следва да я
присъди както се търси от ищците,а именно- от 24.11.2018г.,до окончателното
изплащане на сумата.
По
разноските.
При
този изход на спора и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на част
от дължимата държавна такса-над сумата от 1000лв.,която са заплатили. Затова
ответникът следва да заплати остатъка.При общ размер на уважени претенции
от 180 000 лв., дължимата държавна такса
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е
в размер на 7 200лв.,от която на съда следва да се заплати сумата 6 200лв.
Ответникът следва да възстанови на ОС-Ловеч и направените разходи за съдебни
експертизи- 750лв.(150+300+300). Сумите следва да се внесат по сметката на
Окръжен съд Ловеч след влизане на решението в сила.
Разноските
на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част
от иска.
Ищците
се представляват от адв.Д.-САК, преупълномощена от адв.Ч.-САК,като правната
помощ и съдействие е указана при условията на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от ЗАдв
Съобразявайки цената на исковете (по 200 000лв.или общо 400 000лв.) и
предвидения в чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г.на ВАС минимален адвокатски
хонорар в размер на 12 650лв. за всеки ищец, съобразно степента на уважаване на
претенциите- 45%, дължимото по съразмерност с уважената част от иска
възнаграждение е в размер на 5 692.5лв. При съобразяване на решението на
СЕС от 25.01.2024г. по дело № С 438-22, както и фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия от адвоката и множеството проведени
заседания, намира че хонорарът трябва да се увеличи на сумата 7000лв.
Следва
да се съобрази и проведената защитата по претенцията срещу отв.Т.Н.,по която
ищците се отказаха поради обективни и независещи от тях причини-настъпилата в края
на процеса смърт на ответника.Претенцията там е за по 1000лв.,общо
2000лв.,съотв.съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2014г., е 400лв.,или общо
800лв.,която сума също следва да се присъди.
Общо
дължимите адвокатски хонорари за представителството на всеки от ищците от по
7400лв., или общо 14 800лв.,заедно с дължимия ДДС,
Ответникът
дължи възстановяване на ищците на внесената част от държавната такса- П. Л.
-300лв.,Л.Ц.-700лв. Съобразно с уважената част от исковете на П. Л. следва да
възстанови сумата 135лв.,а на Л.Ц. сумата 315лв.
С оглед
частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
ответникът също има право на осн.чл.78,ал.3 от ГПК и с
оглед отхвърлената част от иска, на юрисконсултско възнаграждение,чийто
размер ,съобразно правната и фактическа сложност на спора, съдът определя в
пълния предвиден размер съгласно чл.78,ал.8 от ГПК и чл.25 от НПП, на 350лв.
По
изложените съображения Окръжен съд Ловеч
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК
*********,със
седалище и адрес на управление в гр.София-1124,р-н „Средец”, бул.”Цариградско
шосе”№47А,бл.В, ет.3, представлявано от юрисконсулт Р.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д.Ц. с ЕГН **********
и П.Т.Ц. с ЕГН **********,***, представлявани от адв.А.Х.Д.-САК,
преупълномощена от адв.С.С.Ч.-***, на основание чл.432,вр.с чл.380 от КЗ и
чл.45 от ЗЗД, сумите от по 90 000(деветдесет
хиляди)лева на всеки, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им Д.Л.Д.,***, починал в настъпилото на *******. ПТП,
причинено с л.а.”Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ****** за който към момента на
настъпване на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” с ответното дружество, ведно
със законна лихва върху това обезщетение с начало от 24.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.Д.Ц. с ЕГН **********
и П.Т.Ц. с ЕГН **********,***, представлявани от адв.А.Х.Д.-САК,
преупълномощена от адв.С.С.Ч.-***, с правно
основание чл.432,вр.с чл.380 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, до пълния претендиран размер на
обезщетение от по 200 000лв. за всеки от ищците,(общо 400 000лв.), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК
*********,с
горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд
Ловеч държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, в размер на 6 200(шест хиляди и двеста)лева и 750(седемстотин
и петдесет)лева-разноски,по сметката на съда.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК
*********,с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
А.Х.Д.-САК, преупълномощена от адв.Ч.-САК, с горните данни, на основание чл.38,ал.2,
вр.с ал.1,т.2 от ЗАдв., обща сума за адвокатско възнаграждение в размер на 14
800 (четиринайсет хиляди и осемстотин)лева, както и дължимия ДДС върху
възнаграждението на осн. §2а от Наредба №1/2004г.
ОСЪЖДА
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,с
горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.Ц. с
ЕГН **********,с горните данни, сумата 315(триста и петнайсет)лева,
на П.Т.Ц. с ЕГН **********, с
горните данни, сумата 135(сто трийсет и пет)лева,представляващи частична
такса, внесена от ищците.
ОСЪЖДА Л.Д.Ц.
с ЕГН ********** и П.Т.Ц. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София-1124,р-н „Средец”, бул.”Цариградско
шосе”№47А,бл.В, ет.3, представлявано от юрисконсулт Р.Ч., юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350(триста и петдесет)лева.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
Ищците
да се уведомят на ел.поща на адв.Д.-*********************@************.**,
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: