Р Е Ш Е Н И Е
град София, 17.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14291 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №421606 от 04.06.2018г.,
постановено по гр.дело №82425/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, е признато за установено, че „Б.” ЕООД дължи на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., сумата от 705.29
лв., вноски, дължими на етажната собственост, за покриване на разходи за
управление и поддържане на общите части, както и вноски за фонд "ремонт и
управление", както следва: за ап.№6 - сумата 360 лв. за поддръжка и
управление на общите части за периода м.09.2014г. - м.10.2015г.; месеците 01,
07, 08, 09, 10 и 11.2016г.; сумата 120 лв., за периода м.12.2016г. - м.07.2017г.;
сумата от 75 лв. вноски за фонд "ремонт и управление", за периода м.09.2014г.
- м.09.2015г.; за месеците 06 и 07.2016г., за периода м.09.2016г. - м.02.2017г.,
за периода м.04.2017г. - м.07.2017г.; сумата 42.29 лв., извънредна месечна
вноска за фонд "ремонт и обновяване" по решение на ОС на ЕС от
15.10.2013г.; за магазин №1 - сумата 108 лв. вноски за фонд "ремонт и
управление" за период от м.08.2014г. до м.07.2017г.; ведно със законна
лихва за периода от 04.08.2017г. до изплащане на вземането, както и лихва за
забава в общ размер на 52.58 лв. за периода от 15.08.2015г. до 03.08.2017г., от
която сумата от 43.36 лв. върху вноските за ап.№6 и сумата от 9.22 лв. върху
вноските за магазин №1, за които суми по гр.д. №54012/2017г. на СРС, І Г.О., 125-ти
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С решението са отхвърлени предявените от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., против „Б.” ЕООД искове
за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№54012/2017г. на СРС, І Г.О., 125-ти състав, за ап.№6 - за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер за: сумата 600 лв. вноски за
управление и поддръжка за периода м.09.2014г. - м.10.2015г.; за месеците 01,
07, 08, 09, 10 и 11.2016г.; за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 200 лв. вноски за управление и поддръжка за периода м.12.2016г. - м.07.2017г.;
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 76 лв. - вноски
за фонд "ремонт и обновяване" за периода м.09.2014г. - м.09.2015г.; за
месеците 06 и 07.2016г., за периода м.09.2016г. - м.02.2017г., за периода м.04.2017г.
- м.07.2017г.; за магазин №1 за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 141.12 лв. вноски за фонд "ремонт и обновяване" за
периода от м.08.2014г. до м.07.2017г.. С решението е осъден „Б.” ЕООД да
заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., сторените в
заповедното производство разноски от 185.23 лв., от които 15.16 лв. за държавна
такса и 170.07 лв. за адвокатско възнаграждение и сторените в исковото
производство разноски от 406.57 лв., от които 193.79 лв. за държавна такса и
212.76 лв. за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., да заплати
сторените от „Б.” ЕООД разноски от 496.44 лв., от които сумата 212.76 лв. за
адвокатско възнаграждение и 283.68 лв. за внесени депозити.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., чрез адв.С.С., с която се обжалва съдебно решение №421606 от 04.06.2018г., постановено по гр.дело №82425/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове за установяване съществуването на следните вземания досежно ап.№6: за разликата над уважения размер от 360 лв. до първия предявен размер от 600 лв. вноски за управление и поддръжка на общите части за периода м.09.2014г. - м.10.2015г.; и за месеците 01, 07, 08, 09, 10 и 11.2016г.; за разликата над уважения размер от 120 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. вноски за управление и поддръжка на общите части за периода от м.12.2016г. - м.07.2017г.; за разликата над уважения размер от 75 лв. до пълния предявен размер от 76 лв. - вноски за фонд "ремонт и обновяване" за периода от м.09.2014г. - м.09.2015г.; и за месеците 06 и 07.2016г., за периода м.09.2016г. - м.02.2017г., за периода м.04.2017г. - м.07.2017г.; както и в частта на възложените в тежест разноски. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че размерът на месечните вноски за управление и поддръжка на общите части може да се определи само с решение на ОС. Поддържа се, че в случая размерът на месечните вноски за управление и поддръжка на общите части е определен с Правилника за вътрешния ред, което е допустимо съгласно ЗУЕС, предвид на което заявените искови претенции за заплащане от ответника на петкратния размер на определените месечни вноски се явяват основателни и респективно предявените искове са доказани за пълните предявени размери. Излага се още, че първостепенният съд неправилно е извършил изчислението на дължимите от ответника вноски за фонд "ремонт и обновяване". По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени частично първоинстанционото решение в обжалваните части, и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Б.” ЕООД, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.К., изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ищеца. Излага доводи в смисъл, че първоинстанционното решение в частта, в която е предмет на обжалване с подадената въззивна жалба от ищеца е правилно и законосъобразно и в тази част следва да бъде потвърдено.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Б.” ЕООД, с която се обжалва съдебно решение №421606 от 04.06.2018г., постановено по гр.дело №82425/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове за установяване съществуването на следните вземания: за ап.№6 - сумата 360 лв. за поддръжка и управление на общите части за периода м.09.2014г. - м.10.2015г.; за месеците 01, 07, 08, 09, 10 и 11.2016г.; сумата 120 лв., за периода от м.12.2016г. - м.07.2017г.; сумата от 75 лв. вноски за фонд "ремонт и управление", за периода от м.09.2014г. - м.09.2015г.; за месеците 06 и 07.2016г., за периода от м.09.2016г. - м.02.2017г., за периода от м.04.2017г. - м.07.2017г.; сумата 42.29 лв., извънредна месечна вноска за фонд "ремонт и обновяване" по решение на ОС на ЕС от 15.10.2013г.; за магазин №1 - сумата 108 лв. вноски за фонд "ремонт и управление" за периода от м.08.2014г. до м.07.2017г.; ведно със законна лихва за периода от 04.08.2017г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в общ размер на 52.58 лв. за периода от 15.08.2015г. до 03.08.2017г., от която сумата от 43.36 лв. върху вноските за ап.№6 и сумата от 9.22 лв. върху вноските за магазин №1, за които суми по гр.д. №54012/2017г. на СРС, І Г.О., 125-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в частта на възложените в тежест разноски. Навеждат се доводи в смисъл, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства - при обосноваване на крайните изводи не са кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел Г.Павлова, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че са налице валидни вземания на ищеца спрямо ответника на основание Решения на ОС, обективирани в протокол №7 от 15.10.2013г. и протокол №13 от 13.12.2016г., които са неистински документи доколкото безспорно по делото се установи, че не са подписани от управителя на ответното дружество, предвид на което не представляват годни доказателства. Поддържа се още, че в хода на производството е останало недоказано твърдението, че ответното дружество е било редовно уведомявано за провежданите ОС и за взетите на тях решения. Излага се още, че в хода на съдебното производство се е установило по несъмнен начин, че дейностите по поддръжка и почистване на общите части са силно занемарени, некачествено изпълнени, както и не са били ангажирани доказателства, че са били извършени твърдяните от ищеца ремонтни работи, предвид на което претендираните от ищеца суми за поддръжка и управление на общите части, както и вноски за фонд "ремонт и управление" за исковите периоди не са дължими. Твърди се, че за предходни периоди ответното дружество е надвнесло суми за поддръжка и почистване на общите части, от които следва да бъдат приспаднати от ищеца дължимите вноски за периода, предмет на исковите претенции. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваните части, и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., чрез адв.С.С., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ответника. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод в частта, в която е уважил предявените искове, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответника. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че Решенията на ОС, обективирани в протокол №7 от 15.10.2013г. и протокол №13 от 13.12.2016г., които са послужили като основание за уважаване на предявените искове, не са недействителни и ответникът в качеството на собственик на обекти в сградата в режим на етажна собственост е могъл да ги оспори по реда и в срока по чл.40 от ЗУЕС и след като не е сторил това е недопустимо в настоящото производство да се навеждат чрез възражения доводи за нередовност на процедурата по свикване и провеждане на ОС. Допълнителни подробни аргументи са изложени в писмения отговор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС, предмет на обжалване с въззивна жалба от ответника.
Предявени са
от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се на адрес: град София, ул.„********представлявана от управителя К. В. Х., против „Б.”
ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.51, ал.1 вр., ал.5 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и чл.422 от ГПК във връзка с 86,
ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №36, т.І, рег. №409, дело №20/2007г. ответното дружество - „Б.” ЕООД е придобил правото на собственост върху недвижими имоти - магазин №1, заедно с припадащите се 3.074 % ид.ч. и апартамент №6, заедно с припадащите се 2.939 % ид.ч. от общите части на сградата, с административен адрес: град София, ул.„**********.
Не се спори между страните и относно факта, че са взети решения на ОС на
ЕС, както следва: решение от 28.01.2013г., с което е прието, че всяко лице,
живеещо в сградата, дължи месечна такса от 6 лева на живущи на първи и втори
етаж, каквато ще е и месечната вноска за управление и поддръжка на етажната
собственост, като на 21.01.2013г. е била залепена покана за ОС, а на
05.02.2013г. е залепено на входната врата съобщение за изготвения протокол на
ОС; решение на 20.03.2013г., на което е прието, че месечната вноска за фонд
"Ремонт и обновяване" да възлиза на 1 лева на 1% идеални части, като
на 13.03.2013г. е била залепена покана за ОС, а на 25.03.2013г. е залепено на
входната врата съобщение за изготвен протокол на ОС; решение на 15.10.2013г.,
на което е прието да бъдат събрани суми за ремонт на общи части - 960 лева за
ремонт на покрив, 1200 лева за закупуване и монтаж на плафони, 600 лева за
ремонт на асансьорна шахта, които да се поемат от съсобствениците, съразмерно с
притежаваните идеални части, като поканата за ОС е била залепена на 07.10.2013г.,
а съобщението за изготвен протокол е залепено на входната врата на 21.10.2013г.;
решение на 13.12.2016г., на което е избран К. В. Х. за управител на ЕС, както и
е прието да бъде намалена на живущите на първия етаж месечната вноска за
управление и поддържане на 5 лв..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност
на предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се
на адрес: град София, ул.„********представлявана от
управителя К. В. Х., против „Б.” ЕООД при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.51, ал.1 вр., ал.5 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и чл.422 от ГПК
във връзка с 86, ал.1 от ЗЗД. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична
основателност на предявените искове и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите по въззивните жалби следва да се добави и
следното:
Съгласно ЗУЕС в относимите му за спора редакции, собствениците
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни: да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост (взети в
кръга на тяхната компетентност), както и да заплащат разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части; както и да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата - чл.6,
ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.
Съгласно
чл.11, ал.1 от закона, правомощие на общото събрание е да приема годишен бюджет
за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет
(управителя) (т.4), да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата (т.5), да определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване" (т.7).
По
претенцията за заплащане на разходи за управлението и поддържането на общите
части на сградата съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл.51,
ал.1 ЗУЕС предвижда разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства.
Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва
дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на
външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в
размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото
събрание - ал.5 на чл.51 от закона. В случая, при доказателствена тежест за
ищеца, по делото не се установява ОС на ЕС в процесната сграда да е определило
размер на дължимите вноски за поддържане на общите части, в петкратен размер -
в какъвто смисъл е поддържаното твърдение на въззивника-ищец. Не може да бъде
споделен доводът на въззивника-ищец, че петкратният размер на дължимата вноска
е определен в Правилника за вътрешния ред, който в случая следва да намери
приложение. Въззивният съд счита, че с нормата на чл.51, ал.5 от ЗУЕС
законодателят е регламентирал възможността само с решение на ОС на ЕС да се
определи конкретния размер на вноската на собственик, упражняващ дейност,
свързана с достъп на външни лица и след като не се доказа, че е взето решение
на ОС на ЕС в този смисъл, следва да се приеме, че ответното дружество като
собственик на обекти в сградата - етажна собственост, дължи плащане на
съответната част от разходите за управление и поддръжка на общите части като
размерът на вноската е в минимален размер - трикратен, предвиден в ЗУЕС.
Въззивният съд намира, че извършените математически изчисления от СРС досежно
определяне на размера, до който следва да се уважат исковете за установяване на
размера на вземанията на ищеца спрямо ответника за дължими
вноски за поддръжка и управление на общите части за исковите периоди е
правилен и постановеното първоинстанционно решение в частите, в които са
уважени, съответно отхвърлени исковете с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.51, ал.1 вр., ал.5 ЗУЕС следва да бъде потвърдено.
По
претенцията за заплащане на вноски за фонд "Ремонт и обновяване"
съдът намира следното:
Съгласно чл.50,
ал.1 от ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване". В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че средствата във
фонда се набират от: т.1. ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един
процент от минималната работна заплата за страната; т.2. други източници. Следователно
съгласно законовите разпоредби задължително размерът
на ежемесечни вноски във фонд "Ремонт и обновяване" следва да бъде
гласуван с решение на Общото събрание на ЕС, т.е. правното задължение за
заплащане на парична вноска в бюджета на етажната собственост възниква само ако
тя е определена съобразно изискванията на закона, като релевантно е единствено обстоятелството
решението на ЕС на ОС да е влязло в сила. Следователно предявеното субективно
право на ищеца за установяване на вземания спрямо ответника относно заплащане
на вноски за фонд "Ремонт и обновяване" би било основателно само ако ОС на ЕС е взело решение за заплащане на съответна ежемесечна
парична вноска в бюджета на ЕС. В тежест на въззивника-ищец
в първоинстанционното производство, е да установи, че е налице решение на
ОС на ЕС за определяне на размера на вноската за фонд "Ремонт и
обновяване". В случая по делото
са представени доказателства - протоколи, обективиращи решение на 20.03.2013г.
и решение на 15.10.2013г. на ОС на ЕС, на които е прието, че месечната вноска
за фонд "Ремонт и обновяване" да възлиза на 1 лева на 1% идеални
части, както и е било прието да бъдат събрани суми за ремонт на общи части -
960 лева за ремонт на покрив, 1200 лева за закупуване и монтаж на плафони, 600
лева за ремонт на асансьорна шахта, които да се поемат от съсобствениците,
съразмерно с притежаваните идеални части. Не може да бъде споделен доводът на
въззивника-ответник, че протокол, обективиращ решение на 15.10.2013г. на ОС на
ЕС е неистински документ доколкото безспорно се установява в хода на
производството, че не е подписан от управителя на ответното дружество. Решенията
на ОС на ЕС са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на
които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не
намират приложение. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, то контролът за законосъобразност на решенията
на ЕС е съдебен и ограничен със срок за предявяване на иска, който е
преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда на уведомяването
на събранието - чл.40, ал.2 от ЗУЕС. В случая въззивникът-ответник не е
твърдял, съответно не е представил доказателства, че е обжалвал решението на ОС
на ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2013г.. За същия е съществувала правна
възможност да го обжалва от момента на узнаването му, като дори и да се приеме,
че той не е бил редовно уведомен за проведеното събрание чрез залепеното
съобщение с изготвен протокол от ОС, то ответникът е разбрал за него при
получаване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за него е
съществувала правна възможност да обжалва решението на ОС по реда на чл.40 от ЗУЕС. В разглеждания случай при липсата на твърдения и доказателства ответникът
да се е възползвал от тази правна възможност съдът приема, че решението на ОС
на ЕС, обективирано в протокол от 15.10.2013г. е влязло в сила и съответно е
породило правно действие.
На следващо място
не може да бъде споделено твърдението на въззивника-ответник за неправилност на
обжалваното решение, тъй като съдът не се е съобразил с показанията на
разпитаната свидетелка Г.Павлова, от които се установява, че дейностите по
поддръжка и ремонт на общите части на сградата не са били извършвани надлежно и
качествено. Въззивният съд приема, че задължението на етажните собственици за
заплащане на месечните вноски за управление и поддържане на общите части и за фонд
"Ремонт и обновяване" възниква по силата на закона и е обусловено от
самото притежаване на имот в сграда в режим на етажна собственост и съответно
неизпълнението на задължение за поддържане на общите части, съответно за
извършване на ремонт не може да доведе до освобождаване от отговорност за
плащане. Следователно всеки етажен собственик какъвто в случая се явява и
ответното дружество като собственик на обекти в процесната сграда в режим на
етажна собственост дължи заплащане на вноски във фонд "Ремонт и
обновяване", чиито размер е определен с решение на ОС на ЕС.
На следващо място
съдът счита за неоснователно и поддържаното от въззивника-ответник възражение,
че първоинстанционният съд е следвало да приспадне от надвнесени от ответното
дружество за предходни периоди суми за дължимите вноски за периода, предмет на
исковите претенции. Така направеното възражение има характер на възражение за
прихващане, което е недопустимо да се прави за първи път във въззивното
производство и като преклудирано не следва да се обсъжда от настоящата
инстанция.
Относно
предявените искове чл.422 от ГПК във връзка с 86, ал.1 от ЗЗД във въззивната жалба на
ответника няма релевирани конкретни оплаквания за незаконосъобразност. В тази
връзка и доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба по
аргумент на чл.269 от ГПК, препраща към мотивите на
СРС в частта, в която е приел за основателни така предявените искове и същите
са уважени изцяло.
Поради тези правни
съображения и поради съвпадение на изводите на двете инстанции съдът приема, че
предявените парични притезания за вземания за главници и лихви са основателни и
доказани за размерите, за които са били уважени с първоинстанционното решение в
частта, предмет на обжалване с подадените от страните въззивни жалби, и като
правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция страните нямат право на разноски във въззивното
производство и направени такива от тях следва да останат в тежест на всяка от
тях както са сторени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №421606 от 04.06.2018г., постановено по гр.дело
№82425/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./