Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.08.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на пети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2309 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от община Варна срещу държавата, представлявана от МРРБ, за приемане
за установено правото на собственост на общината върху поземлен имот в гр.
Варна, район Приморски, бул. "****", с площ 2904 кв. м, с ид. 10135.2555.2576 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед № КД-14-03-1220/20.09.2010 г. на Началника на СГКК - Варна, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
за паркинг, с номер по предходен план: 3467, при граници и съседи: 10135.2555.18,
10135.2555.2577, 10135.2555.330, основан на твърдение за придобиване по
§ 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по ЗОС, евентуално по § 42 от ПЗР на ЗИД
ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като имотът е представлявал обществен паркинг, по
чл. 124, ал. 1 ГПК, с присъждане разноски.
Ответникът твърди, че е придобил
собствеността чрез отчуждавания в периода 1969-1976 г., както и че имотът е
публична собственост от 1998 г., тъй като е предоставен на ведомство за
изпълнение на функциите му.
По същество страните поддържат становищата.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представената от ищеца заверена
цветна извадка от КП от 1956 г. на м. Крайбрежието, гр. Варна с отразена
актуализация (л. 109), от заключението на вещите лица (л. 357) с приложения №№
1 и 4 (съответно л. 360 и 365) и от удостоверение
изх. № АУ269495ВН_001ВН от 22.12.2014 г. (л. 50, л. 323-325) се установява, че
процесният имот е идентичен с части от имоти пл. №№ 176, 179, 180, 181,
116-119, 2361-2364 по КП от 1956 г.
От представената от ищеца извадка
от кадастрално регулационния план и текстова част (л. 111-112) се установява,
че със заповед № 194/5.IX.1969 г. на Председателя на ИК ГНС е одобрена
регулацията на площадката на ВМИ и включването й в регулационния план на гр.
Варна. Председателят на ИК ГНС може да одобрява регулация, преди която е
изготвен идеен застроителен план или първоначална регулация (пар. 60, т. 1, б.
б. "а" и "б"
ППЗПИНМ (отм.).
По предмета и действителността на
заповедта:
Разграничението между площадка и
терен (обяснения на в. л. на л. 386) няма основа в действащите ЗПИНМ и
правилник за прилагането му. Площадка се утвърждава по Наредбата за категоризиране
на земите и реда за избиране на строителни площадки (отм.) с цел опазването на
земеделската земя, от експертен съвет и от Председателя на Държавния комитет по
планиране.
В литературата се приема, че с
приемането на ППЗПИНМ, обн. ДВ бр. 76 от 20.09.1960 г. регулационните решения
се подчиняват на предвижданията за застрояване (С., Л. Застрояване на
населените места. Правна уредба. С.: Наука и изкуство, 1966, с. 70), но само
дворищна регулация без застроителна част е нищожна (П., Г. и С.. Л.
Регулационни планове. Условия и контрол за законосъобразност. С.: Наука и
изкуство, 1961, с. 29).
Съдът приема, че с цитираната
заповед 194 е отреден терен за ВМИ по първоначален регулационен план, а не въз
основа на идеен застроителен план, което е допустимо по арг. за изключеното
трето от цитираните т. 1 б. б. "а" и "б".
Предназначение на процесния имот според
заповедта:
В съдебната практика се приема, че
предназначението на имотите се определя с градоустройствен т.е. с регулационния
план (решение № 1343 от 21.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2001 г., IV г.
о.).
От заключението на вещите лица (л.
357) с приложения №№ 2 и 4 (съответно л. 363 и 365) е видно, че процесният имот
е извън регулацията на площадката на ВМИ, но не попада и в бъдещата улица, а е
между площадката и трасето на улицата. Съдът приема, че предназначението само
на процесния терен не е ясно и окончателно определено със заповедта от 1969 г.
По отчуждителното действие на
заповедта:
В практиката се е приемало, че
отчуждението е настъпило по силата на тази заповед, наред с обезщетяването
(решение № 5 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5478/2014 г., II г. о., ГК),
както и че е настъпило по силата на тази и следваща заповед от 1976 г. (решение
№ 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК). Съдът
приема, че отреждането с тази заповед и обезщетяването са достатъчни да
произведат отчуждително действие.
Предназначение на имота според
документите за обезщетяването:
От представените от ищеца заверени
преписи се установява, че въз основа на горната заповед целите имоти са
оценени, защото се отчуждават за ВМИ, като не е вписано, че части се отчуждават
за улица, локално платно или паркинг (протоколи за оценка на имоти: пл. № 118 –
л. 79; пл. № 117 – л. 82; пл. № 119 – л. 88; пл. №№ 115 и 116 – л. 94).
Наред с това от някои имоти в
терена на ВМИ попадат само части, а други части са отчуждени за улица със
заповед № 1722 от 01.07.1966 г. (л. 140): напр. имоти пл. №№ 2363 и 2365 /ч./
(протоколи от 20.02.1973 г. – л. 170-174). В издадения АДС № 11956 е вписано,
че за улица е отчуждена само част от имот пл. № 2363 (л. 152). Друга част от
същия имот обаче е била отчуждена за ВМЕИ, поради което не би могло да се
приеме, че частта от имот пл. № 2363 включена в процесния имот, не е също
отчуждена за улица.
От представената от ищеца извадка
се установява, че е съставен КП от 1973 г. на м. "Франга дере"
до м. "****", гр. Варна (л. 113 и 115),
ведно с разписен лист (л. 116), по който процесният имот, идентичен с части от
имоти пл. №№ 176, 179, 180, 181, 116-119, 2361-2364 по КП от 1956 г., е
идентичен с части съответно от имоти пл. №№ 3388-3385, 3362-3366, 3374 и 3373
по КП от 1973 г.
лист втори от решение от 05.08.2019 год. по гр. д. №
2309/2018г. ВОС, ХII-ти с-в
От представения от ищеца заверен
препис (л. 151) се установява, че е съставен акт № 11949/19.Х.1973 г. за
държавна собственост, на основание чл. 63, т. 2 ЗТСУ върху имот пл. № 2365.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 152) се установява, че е съставен акт № 11956/21.ХI.1973 г. за
държавна собственост, на основание чл. 63, т. 2 ЗТСУ върху имот пл. № 2363
(ч.).
От представения от ищеца заверен
препис (л. 169) се установява, че е съставен акт № 12115/27.05.1974 г. за
държавна собственост, на основание чл. 63, т. 2 ЗТСУ, върху имоти, отчуждени за
улица между ВМЕИ и ВМИ.
Съдът приема, че върху улицата е
възникнала държавна собственост, но не би могло да се приеме, че и частта,
включена в процесния имот, е отчуждена за улица.
Мероприятията, за които са извършени
отчуждавания на части от имот пл. № 2361, са били предмет на анализ по искане
за отмяна на отчуждаванията (л. 107). Съдът е приел, че отчуждаванията са за
три мероприятия: за ВМЕИ (южно от улицата), за обходен път (улица) и за база на
ВМИ (северно от улицата). Тази част северно от улицата попада изцяло в
процесния имот т.е. според цитирани в решението протоколи имотът е отчужден за
терена на ВМИ, а не за улица.
В обобщение според документите,
съставени за обезщетяването, процесният имот е част от терена на ВМИ.
По предвижданията за застрояване:
Въпреки, че отреждането на терена
на ВМИ със заповед № 194/5.IX.1969 г. на Председателя на ИК ГНС е действително
и без застроителен план, за да се осъществи мероприятието е било необходимо
конкретното застрояване да се предвиди по план.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 143) се установява, че е съставен протокол № 15/4.IХ.1973 г. за
заседание на експертния съвет при МНЗ, на което е взето решение представеният
преработен генерален план на ВМИ да се приеме само като предпроектно проучване,
тъй като изяснява въпроса за необходимата площ и са дадени указания за
допълване на проекта.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 147) се установява, че е съставен протокол № 12/4.IV.1974 г. за
заседание на САБ при ГНС, на което е приет представеният генерален план на ВМИ
– първи етап (графична част на л. 148).
В заключението си (л. 358) вещите
лица приемат, че по този генерален план теренът между оградата на ВМИ и
границата на бъдещата улица "****"
е предвиден за изграждане на паркинги.
В
процесния имот е предвидено изграждането на средния паркинг.
Изискванията
за предвиждане на места за паркиране по генералния план се намират в Правила и
нормативи за планиране на населените места, изд. от министъра на строежите и
архитектурата, обн., ДВ, бр. 21 от 13.03.1970 г. и бр. 22 от 17.03.1970 г.,
Приложение № 2 Правила и нормативи за планиране и проектиране на паркинги, паркинг-гаражи
и гаражи за моторни превозни средства в населените места, според които в
процесния случай предвиждането може да е за уличен паркинг, извънуличен паркинг
или самостоятелен паркинг (предназначен за задоволяване нуждите на
самостоятелен обект).
Необходимият
минимален брой места за паркиране за терена на ВМИ като критерий за определяне
предназначението на процесния паркинг:
Обясненията
на в. л. арх. Н. (л. 386), че изискванията за паркиране и гариране не могат да
бъдат удовлетворени от вътрешните паркинги са общи.
Необходимият
най-малък брой на местата за паркиране и гариране при самостоятелни обекти е
определен в цитираните Правила: за университети (по едно паркомясто за петима
преподаватели и служещи и по едно паркомясто за 20 студента) и за болници (по
едно паркомясто за осем легла). За съставните обекти, данните от отделните
обекти се сумират, но при изработване на генерални планове, с които, въз основа
на конкретни изследвания се установяват други изисквания, нормативите по
таблицата се приемат само като най-малко изискване.
Следователно
предвиждането по генералния план може да е обосновано с конкретно изследване,
което изключва определянето на предназначението на процесния паркинг, според
необходимия минимален брой места за паркиране за терена на ВМИ.
Преценката
за предназначението според необходимия брой паркоместа, се усложнява и от
обстоятелството, че първоначално по генералния план през терена е преминавало и
трасето на Е95, впоследствие изместено на север.
Поради
това от генералния план и необходимите места за паркиране не може да се направи
извод за предназначението на процесния паркинг: за обслужване терена на ВМИ или
за обслужване на други обекти.
Възможно
ли е процесният паркинг да обслужва други обекти:
В
заключението си вещите лица сочат, че освен болницата в близост няма никакви
обществени сгради, които да привличат масово посещение и без болницата
паркингът би бил излишен (л. 359). Общоизвестно е, че булевард "****"
е околовръстен път. Съдът приема, че действително не е било възможно процесният
паркинг да обслужва други обекти.
Предназначение
на процесния паркинг според следващата регулация:
В края на
протокола съветът е указал да се представят регулационните граници за двата
етапа, за да може ГНС да заведе съответната регулационна преписка (л. 147).
От представената от ищеца извадка
от кадастрално регулационния план на ВМИ, изменен със заповед № 19/25.02.1976
г. (л. 113 и л. 135), ведно с текстовата част на заповедта (л. 114), от
заключението на вещите лица (л. 357) с приложения №№ 3 и 4 (съответно л. 364 и
365) и от обясненията в съдебното заседание (л. 386) се установява, че
процесният паркинг остава извън регулацията на площадката на ВМИ и е част от
уличната мрежа.
Необходимият
брой места за паркиране за обществени обекти след изчерпването на възможностите
на сградите и терена се осигурява чрез самостоятелни паркинги извън терена на
обекта (т. 4, б. б. "г" от
Приложение № 2). Следователно не е необходимо паркингът да бъде предвиден в
границите на терена, отреден за болничното и учебно заведение, за да се приеме,
че е предназначен да осигурява необходимите за ВМИ паркоместа.
По предвиждането на разделителна ивица към улицата:
В учебната литература по планово
изграждане на населените места се приема, че местата за временен престой на
автомобили се предвиждат в отстъп от улично-регулационната линия, но без
разделителна ивица (Г.в, Х. С., Л. Планово изграждане на населените места.
Учебник за IV курс на строителните техникуми. С.: Техника, 1970, с. 60 и фиг.
38).
лист трети от решение от 05.08.2019 год. по гр. д. №
2309/2018 г. ВОС, ХII-ти с-в
Според
цитираните Правила обаче, при възможност, между паркингите и платното се
предвижда разделителна ивица (Приложение № 2, т. 13).
Съдът
приема, че предвиждането на разделителна ивица не може да обоснове извод за
предназначението на процесния паркинг.
Според
общия градоустройствен план на гр. Варна
от 1982 г., по който теренът за ВМИ е с № 21 (л. 117-119), процесният паркинг
попада в обслужващ или транспортен терен.
От представения заверен препис (л.
278-281) се установява, че през м. декември 1991 г. е съставен протокол за
приемане на строежа на обект от ВМИ.
В обобщение съдът приема, че
процесният имот е паркинг, който макар че е извън терена на ВМИ, е предназначен
да обслужва този терен.
В съдебната практика, макар и за
хипотезите на § 7, ал. 1, т. т. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, се приема, че
обслужващият характер на предвиденото мероприятие към момента на влизане в сила
на закона (17.09.1991 г.), евентуално фактическото ползване, а не предвиждането
по регулацията, са решаващи за преминаване на собствеността (за момента: решение
№ 150 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2011 г., II г. о., ГК; за
мероприятията: решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II
г. о., ГК).
Съдът приема, че процесният паркинг
не е бил обществен, поради което не е придобит от ищеца по § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА.
Съдът приема, че по ЗОС общината
придобива само обекти, изградени след 17.09.1991 г. (изрично решение № 18 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 583/2012 г., II г. о., ГК) т.е. ищецът не е придобил процесния паркинг
и по ЗОС.
От представения от ответника
заверен препис (л. 243) се установява, че е изпратено писмо вх. №
230/22.07.1998 г. от Министъра на образованието и науката до областния
управител и до ректора на Медицинския университет, с което са изпратени АДС с
искане имотите да бъдат актувани като публична собственост.
От представените заверени преписи:
от ищеца (л. 48-49) и от ответника (цялата преписка л. 239-290) се установява,
че е съставен акт № 1879 от 12.11.1998 г. за публична държавна собственост, на
основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС върху земя с площ 194 300 кв. м, при
граници: частни имоти, път за Виница, бул. "****" и бул. "Мир". В акта е вписано, че
теренът е предоставен на МОН Медицински университет Варна.
Предвид приетото за установено, че
процесният паркинг е извън терена на ВМИ, но не е обществен, а е предназначен за задоволяване нуждите на
медицинския университет (за необходимостта предвиждането да е конкретно решение
№ 24 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 561/2009 г., II г. о., ГК), не
би могло да се приеме, че е отреден за обществено мероприятие на общината.
Ищецът не е придобил собствеността и
по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г.
Кореспонденцията и преписките по съставянето на актове от страните нямат
самостоятелно значение.
Искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на
държавата сумата 250 лв., юрисконсултско възнаграждение, аналогично на
дължимото на юридически лица по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и 600 лв. сторени разноски: платени
възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от община
Варна, БУЛСТАТ *********, административен адрес: гр. Варна, бул. "Осми
Приморски полк" № 43, представлявана от Кмета на община Варна Иван
Николаев Портних, чрез гл. юрисконсулт С.С.Ц. срещу държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, за приемане за установено правото на
собственост на общината върху поземлен имот в гр. Варна, район Приморски, бул.
"****", с площ 2904 (две хиляди и деветстотин и четири) кв. м, с идентификатор 10135.2555.2576 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и пет, две
хиляди и петстотин и седемдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-1220 от 20.09.2010
г. на Началника на СГКК - Варна, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за паркинг, с номер по предходен план:
3467, при граници и съседи: 10135.2555.18, 10135.2555.2577, 10135.2555.2650 и 10135.2555.2641,
основан на твърдение за придобиване по § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално
по ЗОС, евентуално по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, ДВ бр. 96/1999 г., тъй като
имотът е представлявал обществен паркинг, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, действащ чрез Областния управител на
Варненска област, сумата 850 (осемстотин
и петдесет) лв., от които 250 лв., юрисконсултско възнаграждение и 600 лв.
сторени разноски: платени възнаграждения на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: