Решение по дело №374/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 52
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20215000500374
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500374 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г. по описа на ОС -
Хасково, се осъжда ПРБ, гр.С., бул. В., № ..., да заплати на Ф. В. Ч., ЕГН **********, от с.К.
А., Община С., ул. „А. К., № ***, със съдебен адрес :гр.С., ул. „Г. Б., № ***-адв.А.Й., на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по
ДП № 167/2015г. по описа на Г.-М, пр.пр. № 485/2015г. по описа на С.П.С., поддържано и
по НОХД № 3318/2017г. по описа на С. н. с., по което е оправдан, ведно със законната лихва
върху сумата 20 000лв., считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане, сумата
2 547.47лв., представляващи стойността на направените пътни разходи при пътуванията от
гр.С. до гр.С. и обратно по повод воденото наказателно производство, ведно със законната
лихва върху сумата 2 547.47лв., считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане, както
и направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в
размер на 900лв.
Срещу Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г. по описа на ОС -
Хасково, в посочените по-горе обжалвани части, е постъпила въззивна жалба от ОП -
Хасково, вх.№ 264205/3.05.2021г.В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на
решението в обжалваните части и искане за намаляване на размера на присъденото
1
обезщетение за неимуществени вреди, както и за отхвърляне на претенцията за
имуществени вреди досежно пътните разходи.
Жалбата се оспорва от насрещната въззиваема страна, Ф. В. Ч., чрез пълномощника му адв.
Ан.Й..
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално
легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване на решението в
неблагоприятните за него части, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и
е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор до насрещната въззиваема
страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и
оспорванията и, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на
обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор,
приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№
260057/05.01.2021г., подадена от ищец Ф. В. Ч. срещу ответник ПРБ.
В ИМ са били въведени следните твърдения: Ищецът Ф.Ч. бил привлечен в качеството на
обвиняем на 20.01.2016г. в гр.С. с постановление на разследващ полицай при Г.-МВР по ДП
№ 167/2015г. по описа на Г.-МВР за престъпление от общ характер за това, че от
неустановена дата на месец май 2015г. до момента на привличането му, на територията на
страната, е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение
повече от три лица с цел да върши съгласувано, в страната и чужбина, престъпления, за
които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години, с ръководител
Х. А. М. и участници Е. Б.ъ, В. Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била
създадена с користна цел-получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на
престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от
НК.Преди това, в гр.С. по отношение на ищеца били извършени обиск, претърсване и
изземване с разрешение на съда от 19.01.2016г.Въпреки, че нито при личния му обиск, нито
при претърсването били намерени каквито и да е вещи, държането на които е забранено,
ищецът бил задържан и отведен в ареста в гр.С., където бил задържан от прокурор от С. п.
за 72 часа .От упълномощения си адвокат ищецът разбрал, че е внесено от С. п. искане в С.
н. н.СНН за вземане по отношение на него на мярка за неотклонение/МНО „задържане под
стража“.С определение на СНН искането за МНО на ищеца било оставено без уважение от
съда, но определението на СНН било протестирано пред Апелативния специализиран
съд/АпСС, но било потвърдено.Към онзи момент, в края на месец януари 2016г., ищецът си
бил намерил работа и се притеснил случващото се да не му попречи да започне работа, тъй
като в града, в който живеел, веднага се „чуло и писало“ във вестниците за
специализираната полицейска акция, но разговарял с работодателя си, който му казал, че,
след като не е задържан под стража, ще направи компромис и ще го вземе на работа.Така, на
2
05.02. 2016г. ищецът сключил трудов договор с „Г. е. е.“ ЕАД, на длъжност „крупие“, с
място на работа в казино „Р. к.“, С. и постъпил на работа.След като се явил на работа,
ищецът бил уведомен, че трябва да работи на друга длъжност и бил попитан дали има нещо
против да работи като „шофьор“ в казиното, с което ищецът се съгласил и подписал
допълнително споразумение.Съображенията на работодателя на ищеца да му предложи
друга длъжност били, че повдигнатото на ищеца обвинение може да попречи на казиното и
да отнемат издадения му лиценз. На 11.05.2016г., при изпълнение на трудовите си
задължения със служебния автомобил на казиното, на ищеца се наложило да напусне
пределите на страната през Г. К. А., но на граничния пункт се оказало, че има наложена
забрана да напуска пределите на страната, съставен му бил предупредителен протокол и
ищецът бил уведомен, че, ако още веднъж направи опит да напусне страната, ще му бъде
образувано наказателно дело.Ищецът се почувствал ужасно неловко, не знаел как да
уведоми работодателя си, че не може да пътува в чужбина и се притеснил, че това може „да
коства“ работата му.При извършената справка се оказало, че наистина на ищеца е била
наложена от С. п. принудителна административна мярка/ПАМ „забрана за пътуване в
чужбина“ по същото досъдебно производство.По искане на ищеца с определение от
06.06.2016г. на С. н. с. ПАМ била отменена.В края на м.август 2016г. ищецът получил
призовка да се яви по същото дело в гр.С. за прецизиране на обвинението, което било
извършено с постановление от 29.08.2016г. След това ищецът не бил търсен по делото до
края на пролетта/началото на лятото на 2017г., когато бил извикан за предявяване на
материалите по ДП, поради което, за запознаването основно с материалите по делото,
ищецът отново пътувал до гр.С. и обратно с адвоката си. По пътя ищецът разговарял с
адвоката си, защото още от задържането това дело „не му излизало от ума“ и се
притеснявал, че е обвинен несправедливо, а адвокатът му обяснил, че, по негово мнение,
производството срещу него следва да бъде прекратено.Ищецът започнал да чака, но времето
„все едно било спряло“, опитвал се да не мисли, но не можел.Точно преди образуване на
делото ищецът бил заживял с жена на съпружески начала, правели планове за бъдещето си и
ищецът се притеснявал, че не може да работи на другата, по-добре платена работа.Въпреки
очакванията на ищеца, вместо постановление за прекратяване на воденото срещу него
наказателно производство, той получил обвинителен акт от С. п., ведно е разпореждане за
предаване на съд.Така надеждите за справедливост, които имал ищецът, изчезнали за миг и
той започнал още повече да се притеснява за бъдещето си и възможното си осъждане и
лишаване от свобода.От този момент нататък ищецът започнал да страда от безсъние, не
можел да спи през цялото време, докато траел съдебният процес, а и все още не бил
възстановил съня си напълно, станал нервен, сприхав и това рефлектирало и върху жената, с
която живеел на съпружески начала и приятелите му.Съдебният процес продължил почти
три години, като за всяко съдебно заседание ищецът пътувал с колата на адвоката си „Б. **“-
дизел 3000 куб.м и изразходвал значителни средства за гориво.През май 2018г. казиното, в
което работел ищецът, било затворено и той трябвало да си търси друга работа.Ищецът си
намерил работа като портиер в друго казино, но само за един месец, след което работел за по
месец-два и се налагало да си търси все нова и нова работа, като това било изключително
3
трудно в град като С..Ищецът не можел да кандидатства за държавна работа,тъй като бил
следствен.Когато помолел за отпуск за явяване в съдебно заседание, от счетоводството го
разпитвали какво точно е делото, след което услужливо ищецът бил молен да напусне
работа или бил съкращаван.Това го депресирало допълнително.Ищецът изпитвал сериозни
финансови затруднения.Възможностите за работа в малкия град съвсем изчезнали след
обявяване на извънредното положение в страната на 13.02.2020г.Ищецът си намерил работа
в Н., но нямало как да замине преди да приключи наказателното дело.Междувременно, му
се родила дъщеря, което наложило майка й да излезе в майчинство, а това още повече
увеличило разходите, като ищецът можел да разчита единствено на помощта на родителите
си.Ищецът успял да замине за Н. едва след като с присъда от 17.06.2020г. бил признат за
невиновен и след влизане в сила на присъдата.Въпреки доброто възнаграждение, което
получавал в Н., работата била сезонна и ищецът все още не можел да си стъпи на краката и
да е спокоен за бъдещето си – своето и на семейството си. По време на продължилото почти
4 години наказателно преследване ищецът живеел в непрекъснат страх и стрес от една
несправедлива осъдителна присъда, която би му отнела свободата, наказателното
преследване се отразило негативно на отношенията му с близки, познати и приятели и
уронило достойнството и името, което си е създал в обществото.
Петитумът е за осъждане П. да заплати на ищеца парично вземане в размер на 50 000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 17.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер 4 247.74лв., от които 1700лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство и 2 547.74лв.,
представляващи пътни разходи от гр.С. до гр.С. и обратно, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба - 05.01.2021г. до окончателното заплащане
В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ПРБ писмен отговор на ИМ, вх.№
261545/15.02.2021г., искът е оспорен, като неоснователен.Претендираният размер на
обезщетението е оспорен, като прекомерен, тъй като продължителността на наказателното
производство от 4 години не е извън разумния срок; голяма е фактическата и правна
сложност на делото, в което са били повдигнати обвинения на множество лица и са събрани
и проверени множество доказателства; ищецът е оправдан още на първа инстанция и
оправдателната присъда не е протестирана; ищецът е задържан за 72 часа и му е наложена
ПАМ с продължителност от 5 месеца, но не му е наложена никаква МНО и не са въведени
твърдения за трайни вреди върху физическото и психическото здраве.Оспорва се
извършването на разходи от ищеца за бензин в претендирания размер.Оспорва се и
началният момент на акцесорната претенция за законна лихва, с доводи, че такава е дължима
най-рано от влизане в сила на присъдата.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието за установено, не се оспорва и
следва да се възприеме следната фактическа обстановка: Ищецът Ф. В. Ч. е бил привлечен
като обвиняем с Постановление от 20.01.2016г. на разследващ полицай при Г.-МВР по ДП
4
№ 167/2015г., пр.пр. № 485/2015г. по описа на С. п.-гр.С., за това, че от неустановена дата на
месец май 2015г. до настоящия момент на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да
вършат съгласувано в страната и чужбина престъпленията които е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ повече от три години с ръководител Х. А. М., и участници: Е. Б.ъ, В.
Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била създадена с цел извършване на
престъпления по чл.354а и чл.339 от НК- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от
ПК.Със същото Постановление на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда
„задържане за срок до 72 часа“.С Постановление от същата дата-20.01.2016г. на прокурор от
С. п. е постановено задържането на ищеца за срок от 72 часа и до довеждането му в съда,
считано от момента на предявяване на постановлението за привличане в качеството на
обвиняем.По отношение на ищеца П. е направила искане до съда за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, което не е било уважено с определение по ч.н.д.
№167/2016г. по описа на С. н. с., което е било протестирано, но е било потвърдено.С
Постановление на прокурор от С. п. от 29.08.2016г. обвинението спрямо ищеца е
прецизирано така:От неустановена дата на месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията
на РБългария е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение
повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпленията, за
които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, с ръководител
Х. А. М. и участници:Е. Б., В. Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била
създадена с користна цел получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на
престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321 ал.З пр.2, пр.3, т.2, вр. ал.2
от НК. С Постановление от 25.01.2016г., на основание чл.68 ал.1 от НПК, по ДП №
167/2015г. по описа на Г.-МВР, пр.пр.№485/2015г. по описа на С. п., на ищеца е наложена
принудителна административна мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария“,
която е била отменена с определение от 06.06.2016г. по ч.н.д.№ 1549/2016г. по описа на С.
н. с., което не е било обжалвано и е влязло в сила.Преди привличането на ищеца като
обвиняем по досъдебното производство, спрямо ищеца са били извършени процесуално -
следствени действия претърсване, обиск и изземване, при които не са били намерени
предмети и вещи, държането на които да е забранено. Срещу ищеца на 14.11.2017г.е внесен
обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 3318/2017г. по описа на С. н. с., за това, че
от неустановена дата на месец май 2015г. до 19.01.2016г. на територията на РБългария е
участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение повече от три
лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпленията които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководител Х. А. М. и
участници:Е. Б., В. Ж. Д., М. Ц. Ц., М. Х. М. и ВМВ, като групата е била създадена с
користна цел-получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на
престъпления по чл.354а и чл.339 от НК-престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, пр.3, т.2 вр. ал.2
от НК. С Присъда № 20/17.06.2020г., постановена по НОХД № 3318/2017г. по описа на С. н.
с., ищецът Ф. В. Ч. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, която, като необжалвана, е влязла в сила на
5
03.07.2020г.
От правна страна в обжалваното решение е прието, че в случая са налице са основанията за
ангажирането на специалната обективна, гаранционно-обезщетителна, законово
регламентирана отговорност на ответника П.ългария с правно основание чл.2 ал.1 т.З от
ЗОДОВ, тъй като органите на П. са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл.321 ал.3, пр.2, пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК, по което е
оправдан с присъда по НОХД № 3318/2017г. по описа на С. н. с.,влязла в сила на
03.07.2020г.
За да уважи частично претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на присъдата на
03.07.2020г., са взети предвид следните обстоятелства: естеството и тежестта на
повдигнатото обвинение, което е за тежко, по см. на чл. 93, т. 7 от ДР на НК, умишлено
престъпление, за което се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от три до десет
години; задържането на ищеца за 72 часа с постановление на прокурор; налагането на ищеца
на принудителна административна мярка „забрана да напуска пределите на страната“ за
период от около 5 месеца, която е ограничила правото му на свободно придвижване както по
принцип, така и реално на 11.05.2016г.; невземането по отношение на ищеца на никаква
мярка за неотклонение/МНО; общата продължителност на наказателното производство от 4
години, прерастването му и в съдебна фаза; извършените процесуални действия с участие на
ищеца; че в съдебната фаза на производството, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение,
участието на подсъдимия е било задължително, в което са проведени повече от 10 съдебни
заседания; личността и общественото положение на ищеца, негативният социален интерес и
отзвук и множеството неблагоприятни отражения в личен, служебен и професионален план.
Формирани са мотиви от показанията на св. С.А. да се установява, че най-големият стрес за
ищеца е бил, че се е притеснявал за близките си, за които е следвало да се грижи, предвид
невъзможността да си намери постоянна работа, поради незаконното обвинение,още повече,
че в периода на воденото срещу него наказателно производство му се е родило и дете.
За да се уважи изцяло претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 547.74лв., представляващи стойността на пътните разходи от гр.С. до гр.С. и обратно във
връзка с воденото наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ на 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, е приложена
разпоредбата на чл. 162 от ГПК и са преценени в съвкупност, както следва:приложените по
делото писмени доказателства по досъдебното производство за явяване на ищеца и неговият
защитник при предявяването на обвинението и предявяване на разследването, протоколите
за съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния процес, събраните гласни
доказателства, от които е прието да се установява, че ищецът със защитника си е пътувал от
гр.С. до гр.С. и обратно 28 пъти с лекия автомобил, собственост на адв.Й., в режим на СИО,
марка „Б. **“-дизел 3000 куб.м. и ищецът е поемал разходите за пътуването чрез заплащане
на горивото, както и приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза за
6
стойността на разходите за гориво.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост (в обжалваните части) на
обжалваното решение.При правилно определяне на предмета на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум, е правилна дадената от първоинстанционния съд
материално-правна правна квалификация на предмета на делото, разгледани са предявените
искове, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни,
респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на решението
само в обжалваните части, само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност, а именно следните:Определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на принципа, залегнал в чл.52
ЗЗД, като не е съобразен с установените по делото обстоятелства, както и с трайната
съдебна практика по аналогични случаи.Аргументите в подкрепа на това, че съдът е
присъдил суми над обичайните в подобни случаи са следните:Съдът е отчел, че общата
продължителност на наказателното производство е 4 години, но не е отчел, че делото е било
с фактическа и правна сложност, характера на обвинението и това, че по делото е имало и
други обвиняеми/подсъдими лица и тяхното и на защитниците им процесуално
поведение.Не е отчетена продължителността на наложената на ищеца ПАМ в продължение
на 5 месеца.Не е отчетено неподдържането на обвинението от П., което е свързано с
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза, респективно
рефлектира върху търпените от ищеца негативни изживявания.Оспорени са мотивите най-
големият стрес за ищеца да е бил, че се е притеснявал за близките си, за които е следвало да
се грижи, предвид невъзможността да си намери постоянна работа, поради незаконното
обвинение, като необосновани спрямо доказателствената съвкупност, като се поддържа да
не е доказано ищецът да не е могъл да си намери постоянна работа, поради незаконното
обвинение, още повече, че и след оправдателната присъда той е продължил да не работи.Не
е отчетено, че спрямо ищеца се води и друго наказателно производство, поради което не
може да се приеме, че репутацията му е безупречна.Не са налице доказателства за трайни
вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца.Не са събрани доказателства, че
транспортните разходи са направени изцяло и за сметка на ищеца, както и, че са извършени
за зареждане на гориво за посочения от него лек автомобил.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор се приема следното:
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че, в разглеждания
случай, са налице всички кумулативни предпоставки на търсената имуществена отговорност
на Д., чрез процесуален субституент ПРБ, в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като
срещу ищеца е било образувано и водено досъдебно производство, прераснало и в съдебна
7
фаза, в което му е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление от орган в
структурата на ПРБ, която е държавният орган, повдигащ и поддържащ обвинението и
осъществяващ контрол за законност в досъдебното производство, но с влязла в сила
оправдателна присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение, поради недоказаност, което основание се приравнява на основанието по чл.
2, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗОДОВ в приложимата редакция , а именно „... че деянието не е
извършено от лицето“, съгласно т.7 ТРОСГК № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004г., ОСГК.
По жалбата на ПРБ срещу решението в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение
за репариране на неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 20 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на присъдата на 03.07.2020г.:
Същата е частично основателна, поради следните съображения:
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда на база общоустановения принцип за
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид всички установени конкретни
правно-релевантни обстоятелства, които следва да се обсъдят и посочат в мотивите, като се
посочи и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да се
отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи
сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения
(Решение № 88/16.07.2018г. по гр.д.№ 4209/2017г., 3.г.о.) Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което в последствие то е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените му ценности, както и социалното му
общуване, които вреди и причинната им връзка с наказателното производство не е
необходимо специално да се доказват.При определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се
съобразят и следните специфични обстоятелства –броят и продължителността на
предприетите по отношение на ищеца процесуални действия, тежестта на обвинението,
видът и интензитетът на постановените мерки за неотклонение и мерки за процесуална
принуда, продължителността на наказателното производство и приключването му в разумен
срок или не ; наличието на данни за вреди и от други водени срещу ищеца наказателни
производства през същия период; видът и тежестта на отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху
неговия живот – в личен и професионален план; личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната среда, разгласа и публичност,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; рефлектирало ли е обвинението
върху професионалната дейност на ищеца, стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането;
8
съдебната практика в сходни хипотези; това, че осъждането за заплащане на обезщетение
съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. №
411/2016г., 4.г.о. на ВКС); че моралните вреди са индивидуално определими и в
дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо от необходимото
за обезщетяване на претърпените вреди ( Решение по гр.д. № 1916/2009г., 4.г.о. на ВКС).На
обезщетяване подлежат всички причинени от увреждането неимуществени вреди, като
недоказването на изтъкнати от страната конкретни вреди не отменя изискването за
справедливо обезщетение. Когато въззивният съд формира извод за неправилно определяне
от първоинстанционния съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди и
определи друг размер, този извод на въззивния съд следва да се мотивира и обоснове не
абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото (Решение №
215/18.11.2014г. по гр.д.№ 1287/2014г. 3.г.о.)
В разглеждания случай, със сигурност, тъй като това е обичайно и не е било необходимо
специално да се доказва, ищецът е претърпял в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение обичайните неимуществени вреди- характерни за всяко лице, спрямо което е
образувано наказателно производство, а именно изпитвал е неудобства, чувствал се е
унизен, притеснен и несигурен, накърнени са били моралните и нравствените му ценности,
както и социалното му общуване.Настъпването за ищеца на обичайните неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с образуваното и водено срещу него наказателно
производство е доказано по делото от показанията на св.СА., които следва да бъдат
кредитирани, тъй като, преценявани на осн.чл.172 ГПК, като дадени от лице, заинтересовано
да дава показания в полза на ищеца, същите не са разколебани от други данни по делото.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразена 5-месечната продължителност на
ПАМ, както и е съобразена общата продължителност на наказателното производство от 4
години, заедно с прерастването му в съдебна фаза, но само пред една съдебна инстанция, тъй
като постановената още на първа инстанция осъдителна присъда не е била протестирана.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, правилно е съобразено, че в пряка
връзка от незаконното обвинение ищецът не е можел да си намери постоянна работа за
периода на водене на наказателното производство срещу него, поради което е изпитвал
притеснения за финансовата издръжка на близките си.Приема се, че това е доказано от
показанията на св.С.А., преценени на осн.чл.172 ГПК, които следва да се кредитират, като
подкрепени от представеното копие от трудовата книжка на ищеца ( л.162-170).Приема се
обаче, че тези доказано настъпили в пряка връзка с незаконното обвинение негативни
последици за ищеца са в рамките на обичайните вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, поради което не могат да обосноват присъждането на по-висок
размер на обезщетението от обичайния в сходни случаи.
9
Изцяло в рамките на обичайните вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление са и доказано от показанията на св.С.А. да са претърпени от ищеца страх и
притеснения от възможността за евентуално осъждане и лишаване от свобода, безсънието,
нервността, негативното отражение върху отношенията с близки, приятели и познати и
уронването на достойнството и доброто име в обществото, поради което и те не могат да
обосноват присъждането на по-висок размер на обезщетението от обичайния в сходни
случаи.
Основателно е обаче поддържаното в жалбата на ПРБ, че при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди не е отчетено, в какъвто смисъл е било своевременно въведено в
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ възражение, че срещу ищеца има
образувано и висящо друго досъдебно производство, което се потвърждава от показанията
на св.С.А. и се установява от приложената към отговора на ИМ справка (л.183) за
образувано срещу ищеца, след влизане в сила на оправдателната присъда, на 14.09.2020г.,
досъдебно производство, дознание № 38/2020г. по описа на РПУ - С. за престъпление по
чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, спряно. Ето защо, заедно с факта, че
ищецът е неосъждан, в аспекта на репутацията на ищеца в обществото следва да се има
предвид и това, че срещу него е образувано, само 2 месеца след влизане в сила на
оправдателната присъда, и е висящо, спряно, досъдебно производство за тежко по см. на
чл.93, т.6 ДР на НК престъпление.
Основателни са и оплакванията в жалбата на ПРБ, че при определяне на обезщетението не е
взето предвид, че продължителността на наказателното производство от 4 години не е
надхвърлила разумния срок, като се има предвид, че, заедно с ищеца, обвиняеми/подсъдими
са били още 5 лица, както и, че делото се е характеризирало с голяма фактическа и правна
сложност.
Както основателно е поддържано в жалбата на ПРБ, в какъвто смисъл е било поддържано от
ПРБ и в отговора на ИМ по чл.131 ГПК, неправилно не е съобразено и това, че не са били
въведени твърдения и не се установява в пряка причинна връзка с незаконното обвинение да
са били засегнати физическото и психическо здраве на ищеца.
Налага се извод, че от доказателствената съвкупност по делото не се установява
претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по вид, интензитет и
продължителност обичайните вреди за подобни случаи.
Ето защо, са основателни оплакванията в жалбата на ПРБ, че размерът на обезщетението е
прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, като несъобразен с доказателствената съвкупност и съдебната практика в сходни
хипотези.
Като краен резултат, като се съобрази, че обществено-икономическите условия на живот за
релевантния период 2016г.-2020г. се характеризират с постоянно нарастване на средната
10
заплата и средствата за издръжка, а осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе
си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по
себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното, се приема, че обезщетение е в
размер на 4500 лв.в най-пълна степен би репарирало причинените на ищеца неимуществени
вреди от осъществената срещу него незаконна правозащитна дейност.
Поради изложеното, решението в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 4500лв. до 20 000лв. се отменя и искът се отхвърля, а в
останалата обжалвана част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г., решението се
потвърждава.
По жалбата на ПРБ срещу решението в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение
за репариране на имуществени вреди от незаконното обвинение 2547.47лв. за пътни
разходи., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ на 05.07.2021г.:
Същата е изцяло неоснователна, поради следните съображения:
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, от доказателствената съвкупност по
делото е доказано действителното извършване на разноски за пътни разходи от ищеца, които
са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и техният
размер, поради следните съображения:
Законът вменява служебни правомощия на съда, когато искът е доказан по основание, да
определи размера по своя преценка или да назначи експертиза (чл.162 ГПК).В случая, по
искане на ищеца първоинстанционният съд е допуснал ССЕ, чието заключение е възприел
изцяло, от което се установява извършването на разноски за пътни разходи в общ размер
2 547.74лв.за цената на дизеловото гориво при зареждане от бензиностанция „Г.“ на дизелов
лек автомобил с посочена от ищеца марка и модел за 28 пътувания С. –С. и обратно, на дати,
съответстващи с тези в приложените по делото протоколи в досъдебното производство за
предявяване и протоколите по НОХД на СНС.В тази връзка по делото е допълнително
установено от показанията на св.С.А., че, заради делото, ищецът пътувал 27-28 пъти до С. с
колата на адвоката си Б. Й., а марката и моделът на лекия автомобил на адв.Б. Й., за когото
се установява и не е спорно, че е бил защитник на ищеца в наказателното производство, са
доказани от приложеното по делото свидетелство за регистрация.
Ето защо, в тази обжалвана част, като законосъобразно, решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат, искът се уважава в
рамките на 16%, следва да бъдат преизчислени дължимите по съразмерност разноски на
ищеца за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, като същите следва да
бъдат намалени до размера от 440лв.(22% от 2000лв.).Поради частично уважаване на иска,
на ищеца са дължими, на осн. чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ, изцяло разноските за ДТ за
11
образуване на делото в размер на 15лв.Ето защо, присъдените на ищеца разноски с
първоинстанционното решение в общ размер 900лв.за ДТ и адвокатско възнаграждение по
съразмерност се намаляват до размера от 455 лв.(440лв.+ 15лв.)
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г.
по описа на ОС - Хасково, в обжалваната част, с която се осъжда ПРБ, гр.С., бул. В., № ..., да
заплати на Ф. В. Ч., ЕГН **********, от с.К. А., Община С., ул. „А. К., № ***, със съдебен
адрес :гр.С., ул. „Г. Б., № ***-адв.А.Й., на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 167/2015г.
по описа на Г.-М, пр.пр. № 485/2015г. по описа на С.П.С. поддържано и по НОХД №
3318/2017г. по описа на С. н. с., по което е оправдан, за размера над 8000лв. .( осем хиляди
лева) до 20 000лв., ведно със законната лихва считано от 03.07.2020г. до окончателното
изплащане, и разноски за размера над 455лв.(четиристотин петдесет и пет лева) до 900лв., и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. В. Ч., ЕГН **********, срещу ПРБ, гр.С., бул. В., № ..., като
процесуален субституент на Д., осъдителен иск, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
за осъждане ПРБ, гр.С., бул. В., № ..., като процесуален субституент на Д., да заплати на Ф.
В. Ч., ЕГН **********, обезщетение за репариране на неимуществени вреди, настъпили в
пряка връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 167/2015г. по
описа на Г.-М, пр.пр. № 485/2015г. по описа на С.П.С. и НОХД № 3318/2017г. по описа на
С. н. с., по което Ф. В. Ч. е оправдан, за размера над 8000лв.( осем хиляди лева) до 20 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260166/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8/2021г. по
описа на ОС - Хасково, в останалата обжалваната част.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12