№ 26134 19.05.2021 г. град
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1169 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „РАДЕВ - 06" ЕООД,гр. Хасково, против Наказателно постановление № СФ
-17-ДНСК-85/02.10.2019г. на Заместник - началник на
ДНСК София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т.2, във вр.с чл. 222,
ал.1, т.15 от ЗУТ на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 30000 лева, за нарушение на чл.237, ал. 1, т. 6, предложение първо от ЗУТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди
се, че било
издадено в нарушение на процесуалния закон, на база нищожен АУАН,а описаната
фактическа обстановка невярна и
тенденциозна. Към датата на извършената оценка от дружеството жалбоподател не
се е предвиждал достъп от достъп от главен път І-8 , а
бил предвиден от общинска улична мрежа – ул.“**********“. Именно поради това и
обекта описан в НП не представлявал крайпътен такъв по смисъла на § 1 от Закона
за пътищата и
проектираният обект не попадал в ограничителната строителна линия
на републиканският път.По тези съображения се
иска от съда да отмени атакуваното
НП или алтернативно да се приеме маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се и
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят – „РАДЕВ - 06" ЕООД,
чрез оправомощения процесуален представител - адв. Г.З.М., поддържа жалбата
и в хода по същество развива подробни съображения в подкрепа наведените доводи
за нейната основателност.
Административнонаказващият
орган –редовно призован, не се явява. В съдебно
заседание се представлява от упълномощения по делото процесуален представител –
юриск. У.,
който оспорва подадената жалба и моли атакуваното НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2019 год .
по реда на чл.156 от ЗУТ била извършена проверка
от св.Д.Л. К. / служител в МРРБ / и св.Й.В.О. /служител в РДНСК –
Софийска област/ ,при която било установено , че „РАДЕВ - 06" ЕООД,
в качеството си консултант по чл. 166, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/
извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към
строежите на инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна
газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи
етап", със ЗП=195.89кв.м и РЗП=195.89кв.м, в УПИ VI-39,42, кв.2, м. „Максим Горки" по плана на гр. Божурище, в нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ. Оценката за инвестиционния проект била извършена от „РАДЕВ -
06" ЕООД без извършена проверка за съответствието по чл. 142, ал.4,
т.8 от ЗУТ и без наличието на влязло в сила разрешение за специално ползване на
пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект.Констатациите от процесната
проверка били обективирани в
констативен протокол №506/13.05.2019 г.
На 18.07.2019 год. от св.Д. К. срещу дружеството
„Радев -06“ЕООД бил съставен АУАН №
СФ-17/18.07.2019г. за нарушение, квалифицирано по чл.
142, ал.5, т.8 от ЗУТ, във връзка с чл.8, ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата.Прието е , че нарушението е извършено в гр.Хасково по седалище на
дружеството на 21.02.2019 г., датата на която с печат на „РАДЕВ - 06" ЕООД
върху частите на инвестиционния проект е удостоверено извършването на оценка щ.
чл. 142, ал.6, т.2 от ЗУТ. В АУАН не е посочено място на извършване на
нарушението..
Въз основана АУАН е издадено и атакуваното НП,в
което се съдържа подробна фактическа
обстановка, която липсва както в
констативният протокол №506/13.05.2019 г. от проверката, така и в АУАН №
СФ-17/18.07.2019г. В НП е посочено мястото на нарушението и това е гр.Хасково и
правна квалификация на нарушението - чл. 142, ал.
5, т.8 във вр. с изискванията
на чл. 144, ал.1, т.4 от ЗУТ, във връзка с чл.8, ал.2 от
Наредбата за специално ползване на пътищата, и е осъществило състава на чл.237,
ал.1, т.6, предложение първо от ЗУТ.
В
хода на съдебното
следствие е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза с вещо лице Т.М. .От заключението на
същата се установява ,че към момента на изготвяне на
Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите, строеж: "Бензиностанция с автомобилна
газоснабдителна станция (АГСС), обслужваща сграда и паркинги - първи етап"
в УПИ N1-39,40, м."Максим Горки" по плана на
гр.Божурище, се намира в урбанизираната територия на гр.Божурище и
ограничителната строителна линия с одобреното изменение на плана за регулация и
плана за застрояване, съгласно което е разработен инвестиционният проект,
минава по североизточната граница на УПИ VI - 39, 40.Съгласно изработения
инвестиционен проект за строеж не е предвиден вход-изход към главен път 1-8.
На този етап е предвидена лека ажурна ограда по североизточната граница на
имота.Към момента на изготвяне на комплексния доклад за строежа на първи етап,
е било невъзможно проектираните с инвестиционния проект сгради и съоръжения да
обслужват пътници и превозни средства, пътуващи по главен път 1-8.Съгласно §1,
т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата - "Крайпътни
обслужващи комплекси" са всички земни повърхности в близост до пътя заедно
с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване
на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих,
къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове
за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя
автомобили. По тази причина обектът не представлявал „Крайпътен обслужващ
комплекс".Съгласно разработения инвестиционен проект за строеж достъпът към обекта /вход- изход е предвиден
единствено от югоизточния край на имота, от улица-тупик, продължение на ул."Хан Кубрат", част от уличната мрежа на гр.Божурище. Разработените части на одобрения на
24.04.2019 г. проект са за обектите от първи етап: бензиностанция, Автомобилна
газоснабдителна станция, обслужваща търговска сграда към бензиностанцията,
козирка с три бензиноколонки, Линк свързващ козирката и сградата.Вторият етап,
предвиждащ автомивката не е предмет на одобрения инвестиционен
проект.Одобреният инвестиционен проект не е единен за целия обект,а обхваща
само първи етап от обекта. Предмет на оценката е разработения проект за първи
етап от обект „Бензиностанция с АГСС (Автомобилна газоснабдителна станция),
обслужваща сграда и паркинги - първи етап, ръчни автомивки - втори етап в УПИ VI-3,40, кв.2 м.Максим Горки по плана на
гр.Божурище, бул.Европейски път, път 1-8, км.41+700 дясно".Съгласно
оценката:1 .Проектът е разработен от правоспособни проектанти. Същият е изготвен на база одобрен с Решение №140/29.10.2018 г. на
Общински съвет гр.Божурище план за изменение на ПУП-ПР и ПЗ и проект за ПУП -
ПП за УПИ VI-39 и УПИ VI-40, кв.2, м."Максим
Горки", гр.Божурище. С проекта на ПУП -ПРЗ са
обединени УПИ V1-39 и
УПИ VI-40, кв.2,
м."Максим Горки", гр.Божурище в нов УПИ с отреждане за
„Бензиностанция с газстанция. автомивка и
паркинги" с номер УПИ Vl-39,40, кв.2, м."Максим Горки", гр.Божурище.2.3а
обекта има издадена скица с виза за проектиране от Главния архитект на Община
Божурище от 04.01.2019г. за обект: „Бензиностанция с АГСС (Автомобилна
газоснабдителна станция), обслужваща сграда и паркинги - първи етап, ръчни
автомивки - втори етап в УПИ VI-3,40, кв.2 м.Максим Горки по плана на гр.Божурище, бул.Европейски път, път
1-8, км.41+700 дясно".3. Проектът е разработен в съответствие с
изискванията на чл.169, ал.1 и ал.З от ЗУТ: Спазени са изискванията за
носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на
земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания. В разработения
проект е предвидено изграждането на всички необходими мероприятия, гарантиращи
опазване здравето и живота на хората.4.Съгласно писмо изх.№11161-5561/10.09.2018 г. на
РИОСВ София строежът не попада в обхвата на Приложения 1 и 2 към ЗООС и
съответно не подлежи на регламентираните с Глава шеста от същия процедури по
оценка за въздействието върху околната среда.5. Строежът
попада в обхвата на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС. Съгласно писмо изх.№11161-5561/10.09.2018 г. на РИОСВ София не е
необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за
ОС.Разрешение за специално ползване на пътя се издава за пътни връзки и
крайпътни обекти.Предвид това, че предмет на оценявания обект е проект за
„Бензиностанция с АГСС (Автомобилна газоснабдителна станция), обслужваща сграда
и паркинги - първи етап", с вход от уличната мрежа на гр.Божурище, които
не са крайпътни обекти, не се изисква разрешение за специално ползване на пътя
и не се налага проверка за наличието му към момента на оценяването.Според
експерта такава проверка би била необходима, когато се проектира пътна връзка
за директен достъп от Главен път 1-8.Процесният инвестиционен проект не
предвижда изграждане на пътни връзки с главен път 1-8.Обект „Бензиностанция с
АГСС (Автомобилна газоснабдителна станция), обслужваща сграда и паркинги -
първи етап" не влиза в обхвата на главен път 1-8, а се намира в
урбанизираната територия на гр.Божурище и няма предвиден директен достъп до
него.Предназначението на обекта като бензиностанция, газстанция, обслужваща
сграда и паркинги не определя характерът му като крайпътен обект. Двата етапа на проектиране и изграждане на процесния обект не
предвиждат пътна връзка с главен път 1-8. Следователно
крайният етап на строителството няма да промени неговия характер.Издаденото
Решение по чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата не е
условие за оценяване и одобряване на инвестиционния проект и издаване на
разрешение за строеж за процесния обект, разработен съгласно издадената виза за
проектиране. То е условие за оценка и одобряване на
отделен инвестиционен проект за пътна връзка с главен път 1-8.
Изложената фактическа обстановка
е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Д.Л. К. и св.Й.В.О.,
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка
и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на
описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели св. Л.Н.В. и св.М.Н.Н.,
проектирали въпросният обект. Категорични са в показанията си
, че процесният имот граничи от вътрешната страна с уличната мрежа на
гр.Бужурище, а от външната с главен път І-8. Обекта бил разделен на два етапа
тъй като следвало да се изиска от АПИ разрешение за специално
ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект. Затова било решено да се ползва обекта в първата му фаза, чрез
достъп от уличната мрежа на гр.Бужурище, тъй като парцелът по регулация бил
отреден за бензиностанция. Едва с вторият етап се
възнамерявало да се проектира достъп до обекта от път І-8 след съответното
разрешително. Показанията на тези свидетели относно разделянето и
проектирането на процесният обект съдът също кредитира изцяло, тъй като са в корелация с изготвеното по делото заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 142,ал.4 и ал.5, т.8 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите.Оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта;Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1,т.4 от ЗУТ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове.Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. По силата на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговецна лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2
- в размер от 30 000 до 150 000 лв.Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. По същество обаче съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
състава на нарушението ,за което е ангажирана адмнистративно-наказателната му
отговорност .Няма спор по делото ,че дружеството-жалбоподател „РАДЕВ - 06" ЕООД има качеството на консултант по чл. 166, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/,както и че в този си качество е изготвило Комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна
газоснабдителна станция (АГСС) в УПИ VI-39,42, кв.2, м.
„Максим Горки" по плана на гр. Божурище. От събраната в хода на съдебното
следствие доказателствена съвкупност -
гласни и писмени доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се
установи,че предмет
на одобрения инвестиционен проект за
„Бензиностанция с автомобилна газоснабдителна станция (АГСС) обслужваща сграда
и паркинги - първи етап, ръчни автомивки - втори етап", находящ се в УПИ
VI - 39,40, кв.2, м. Максим Горки по плана на гр. Божурище , за който е изготвен и комплексния доклад за оценка са само обектите от първи етап, а именно: бензиностанция.
Автомобилна газоснабдителна станция, обслужваща търговска сграда към
бензиностанцията, козирка с три бензиноколонки, Линк свързващ козирката на
сградата.Следователно одобреният
инвестиционен проект не е бил единен за целия обект,а е обхващал само първия етап от обекта,в който
пък не се е предвиждало изграждане на пътна връзка,а единственият подход и съответно изход
към проектирания обект към датата на оценката е предвиден от изток, а именно
пред улица „**********", която е част от общинската улична мрежа.При тези
фактически данни спорен между страните
по делото е въпроса дали за проектирания
строеж е било необходимо издаване ва
разрешение за специално ползване на пътя
и дали попада в хипотезата на чл.
8 от Наредбата за специалното ползване на пътищата. Това от своя страна
налага анализ на разпоредбите на §1 т.8 и 9 от Закона за пътищата и чл.8 ал. 1
и 2 от Наредбата за специално ползване
на пътищата. Съгласно дефиницията, дадена в §1,
т.8 от ДР на ЗП „специално
ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица."обслужваща зона" е
земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда
разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата
с предоставено право на ползване, а според §1,
т.9 от ДР на ЗП, "Крайпътни обслужващи комплекси"
са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях
сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства,
като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене,
магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ
на аварирали по пътя автомобили. Предвид тези дефиниции определящият критерий за това дали един
обект има характеристиките на крайпътен обслужващ обект е обслужването на
пътниците и превозните средства от близо разположения път.За конкретния обект такова ползване и/или
обслужване е невъзможно, тъй като към момента на извършване на проверката и
последвалата оценка по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ няма и не се предвиждал
достъп от главен път 1-8. Единственият възможен достъп до бъдещия обект по
силата на издадената виза за проучване и проектиране е през урбанизираната
територията и изградената в нея инфраструктура. При това положение се налага и
извода,че предмета на одобрения инвестиционен проект за „Бензиностанция с автомобилна
газоснабдителна станция (АГСС),за който е изготвен и комплексния доклад за оценка , посочен в НП
не е с предназначение да обслужва
пътуващи и пътните превозни средства. Така установеното води до извод, че
обекта не попада в обхвата нито на чл.
8, ал. 1 от ЗП, нито в обхвата на § 1, т. 9 от с. з. и съответно не е
налице съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като административно
нарушение по чл.
237, ал.1 т.6 от ЗУТ. Описаното в
наказателното постановление деяние не сочи на неизпълнение на задължително
правило за поведение, регламентирано с нормите на чл. 142, ал. 5, т.8 във вр.
чл. 144, ал.1, т.4 от ЗУТ ,във вр. с чл. 8, ал.2 от Наредбата за специално ползване на
пътищата и съотв. не се субсумира в състава на
административнонаказателната норма, на основание на която е наложена санкцията.
В този смисъл наказателното постановление, с което по така фактически и правно
обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на дружеството
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждения за вещо лице и
упълномощен по делото адвокат. Съгласно доказателствата приложени по делото,
разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер на 1716
лв.При наличие на отправеното от ответника
на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН възражение за прекомерност на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1430
лв. ,определени на основание
чл.18 ал.2,вр.чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което следва АНО да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя,ведно с разноските за експертиза от 300 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският
районен съд