№ 3600
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.04.2021г., постановено по гр. дело № 37075/2020г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените искове от Ц. П. М. конститутивни искове с
правна квалификация: чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, извършено със заповед № РД-36-4/15.06.2020г. на
ответника; чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„санитар“ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и осъдителен иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3900,00 лева за
всеки месец, в който е останал без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2020г., до окончателното плащане. Ищецът Ц.
П. М. е осъден да заплати на ответника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок, по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Ц. П. М.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно, счита че са допуснати съществени нарушения на материалния закон
и необоснованост, за което излага подробни мотиви.
Въззиваемата страна УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с ЕИК: ******* представя
отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва
изцяло въззивната жалба. Счита същата за необоснована и недоказана, а решението на
първоинстанционния съд обосновано, мотивирано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила.
.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира
1
за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По правилността на съдебното решение съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционното решение е
неправилно или, че е необосновано и не са налице материалноправните предпоставки. При
въззивната проверка не се установи нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272
ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба
доводи за неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. П. М. с искова молба, с която срещу
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД са били предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и, ал. 2 КТ за отмяна на дисциплинарното
уволнение на ищеца, извършено със Заповед № РД-36-4 от 15.06.2020 г. на законния
представител на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "санитар" и за заплащане на сумата от 4465,20 лв. (допусната на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК, с протоколно определение от 29.01.2021г. ), представляваща
обезщетение за оставане без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.08.2020г., до окончателното плащане.
Не се спори между страните, а това е видно и от представения по делото трудов
договор, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което ищеца е изпълнявал длъжността "санитар", при пълно работно време и основно
трудово възнаграждение в размер на 744, 20 лв.
Не е спорно че на дата 15.06.2020г. на ищеца е връчена заповед № РД-36-4 от
15.06.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на основание чл.
188, т. 3 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В случая за да е законосъобразна заповедта за уволнение в нея следва да е посочено
каква е причината за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че уволнението е
законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за което му е наложено
дисциплинарно уволнение, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза
на чл. 188 и чл. 189 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Съдът приема, че е спазен двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание, тъй като в заповедта е визирано нарушение, извършено на
01.05.2020 г., а самата заповед за уволнение е издадена на 15.06.2020 г., т.е. в двумесечния
срок от откриване на нарушението.
СГС приема, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна
степен конкретизирано, за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда
разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта съдържа
2
конкретизация на допуснатите нарушения се налагат изводите, че работодателят не е
нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Основанието
послужило на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание и издаване на
заповедта за уволнение е свързано с установени от него две групи нарушения на трудовата
дисциплина, подробно и детайлно описани в темпорално отношение, с подробно изясняване
и по какъв начин са установени нарушенията.
От представените писмени доказателства се установява, че преди налагане на
наказанието от ищцата са изискани и приети писмени обяснения за описаните в заповедта за
уволнение нарушения, с оглед на което е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ и е
осигурено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. За да се счита
спазен ли е законът е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от
работника или служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни
нарушения, и те да са достигнали до него.
След като са спазени изискванията на чл. 193 КТ и наказанието е наложено в
установените в чл. 194 КТ срокове, следва да се установи дали служителят действително е
извършил визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл.
187, т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор,
или определени при възникване на трудовото правоотношение; т. 1, т. 3, т. 7 от Раздел III
„Допълнителни отговорности“ от длъжностната характеристика за длъжността „санитар“: да
спазва действащото законодателество, всички актове на органите на управление на
болницата, както и вътрешните актове на болницата; да бъде любезен и учтив със своите
колеги, ръководители и подчинени; да не употребява алкохол на територията на болницата,
преди и по време на изпълнение на трудовите си функции; и чл. 80, ал. 2, т. 3 и т. 9 от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД. При изпълнение на работата си, служителят/работникът е длъжен да се явява на работа
в състояние, което му позволява да изпълнява трудовите си функции, да не използва алкохол
или други упойващи вещества в работно време; да не затруднява работата на останалите
служители/работници.
Поради изложеното и доколкото според настоящия състав се установява наличието
на предпоставките на посоченото в заповедта за уволнение основание, прекратяването на
трудовото правоотношение е законосъобразно, поради което предявения от Ц. П. М. иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и не следва да бъде уважен. При неуважаването на
този иск, не следва да бъде уважен и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.
Неоснователен по тази причина се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като в полза на ищеца не следва да бъде присъдена сумата от 4465,20
лв., за всеки месец, в който е останал без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2020г., до окончателното плащане.
Горното налага извод за правилност на обжалваното решение на СРС, което следва да бъде
потвърдено.
Напълно несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и
процесуалните норми на Кодекса на труда, както и че са допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост.
Относно тежестта на извършените нарушения, настоящата инстанция приема, че
заповедта е издадена в съответствие с критериите на чл. 189, ал.(1) КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Спазена е
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като при налагане на дисциплинарното наказание,
органът на дисциплинарна власт е съобразил адекватно тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителя.
3
При тези данни следва да се приеме, че липсва нарушение на дисциплинарната
процедура, като работодателят е провел производството по налагане на дисциплинарното
наказание в съответствие със закона, при осигурено право на защита на работника.
Следователно, не са налице основанията на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а оттам и на
акцесорните искове по т. 2 и по т. 3 от същия текст.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр.І ГПК следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098452 от 16.04.2021г., постановено по гр. д. №
37075/2020г. на СРС, II ГО, 170 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4