№ 2242
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100510455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20026757 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 46506/2019 г.
Софийски районен съд, 142 състав признал за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЕЛ. Д. П., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 2 615.28 лв. –
главница по фактури № **********/07.2017 г. и № **********/07.2016 г. за
консумирана топлинна енергия за периода от м. 09.2015 г. до м. 04.2017 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № 087258, ведно със
законната лихва от 14.09.2018 г. до окончателно заплащане на сумата, както и
сумата 355.73 лв. – лихва върху главницата, изчислена за период от
14.09.2016 г. до 15.08.2018 г., като отхвърлил частично иска за главница за
разликата над уважената част от 2 615.28 лв. до пълния му предявен размер от
5 093.19 лв., начислена за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.08.2015 г., както и отхвърлил частично иска за лихва за
разликата над уважения размер от 355.73 лв. до пълния предявен размер от 1
064.40 лв. като погасени по давност, както и отхвърлил изцяло претенцията на
1
ищеца за сумата 53.68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и за сумата 4.73 лв. – лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.08.2015 г. до 15.08.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.12.2018
г. по ч.гр.д. № 60561/2018 г. по описа на СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 448.98 лв. – разноски за
исковото производство, и 91.64 лв. - разноски за заповедното производство;
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата
сумата 317.76 лв. – разноски за исковото производство, и 317.76 лв. –
разноски за заповедното производство. Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
който го обжалва в частите, с които частично са отхвърлени исковете поради
погасяване по давност, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти
в град София, в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издавал за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период. Клиентите не заплащали обезщетение за забава, съгласно чл. 33, ал. 4
от ОУ до изравняване за отчетния период. Едва след това се начислявало
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата
фактура. Задълженията по общата фактура от 31.07.2015 г. обхващали
периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. и те ставали изискуеми едва на 15.09.2015
г., и от този момент следвало да тече давностният срок. От приложената по
делото обща фактура било видно, че за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. са
издаден кредитни известия. Кредитните известия за прогнозно начислени
суми погрешно били възприети от първостепенния съд като изискуеми
задължения по фактури. Поради това моли съда да отмени решението в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло
исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззиваемата страна ЕЛ. Д. П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части
2
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
5 093.19 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. „*******, *******, *******, аб. № 087258;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
1 064.40 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода 30.08.2015 г. - 15.08.2018 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
53.68 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
11.73 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
дялово разпределение за периода 30.08.2015 г. - 15.08.2018 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2018 г., до окончателното
плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 60561/2018 г. на СРС, 142 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата е оспорила предявените искове по основание и размер с редица
възражения, вкл. е релевирала евентуално възражение за погасяване по
3
давност на част от вземанията.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в
частите, с които частично са отхвърлени поради погасяване по давност
исковете за главница за топлинна енергия и за лихви за забава върху тази
главница.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и същите са допустими. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка,
спорен пред настоящата инстанция е само въпросът погасени ли са по давност
вземанията на ищеца за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г.
– м. 08.2015 г., съответно за лихви за забава за периода 30.08.2015 г. –
13.09.2016 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на
потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
4
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск. В случая исковете се считат предявени от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 14.09.2018 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), от която дата
давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. приложими към
договорните отношения между страните са били Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г.
Относими към периода, за който се твърди вземанията за главница да не
са погасени по давност, са общите условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези ОУ е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по своята правна същност
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника.
Задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на съответния
месец, през който е доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда
5
вземане за месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури,
отразяващи месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от ОУ от 2014 г. и на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
покана за изпълнение, т.е. от волята на кредитора зависи кога да поиска
изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на
ОУ от 2014 г. давността започва да тече от датата на възникването им - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м. 05.2014 г. до м.
08.2015 г. включително са погасени по давност, както правилно е приел и
районният съд.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 08.2015 г. не били погасени по
давност предвид издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от
2014 г. обща фактура от 31.07.2015 г., в която е посочен срок за плащане
15.09.2015 г. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от
2014 г. начин за определяне на падежа на месечните задължения – отправяне
на покана от кредитора чрез публикуване на фактурите на интернет
страницата му. Общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ.
изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново
вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за
доплащане, но в случая изравнителният резултат е сума за връщане в размер
на 86.09 лв., видно от приетите дялово разпределение и заключение на СТЕ.
По делото не е представен констативен протокол за публикуване на
общата фактура от 31.07.2015 г. на интернет страницата на продавача, поради
което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта му за лихви за забава
върху главницата по тази фактура е неоснователен. Дори такива
доказателства да бяха представени, вземанията за лихви върху погасените по
давност вземания за главница също биха били погасени по давност, съгласно
чл. 119 ЗЗД.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
6
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в
размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026757 от 28.01.2021 г., постановено
по гр.д. № 46506/2019 г. на Софийски районен съд, 142 състав в обжалваните
части, с които предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу ЕЛ. Д. П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 2 615.28
лв. до пълния му предявен размер от 5 093.19 лв. и за периода 01.05.2014 г. -
30.08.2015 г., и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е
отхвърлен за разликата над 355.73 лв. до пълния му предявен размер от 1
064.40 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да заплати на ЕЛ. Д. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78 ГПК сумата 500.00 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 46506/2019 г. на
Софийски районен съд, 142 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищеца-
въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8