Решение по дело №567/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./

Образувано е по жалба на И.Б.Т., ЕГН **********, против Решение №59 от 09.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен състав, с което е установено, че: 1. изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с адрес гр. **, не е извършил нарушение на ЗЗДискр., съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване“ по признаци „политическа принадлежност“ и „обществено положение“ във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015г., по която е постановено Решение № 148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т.; 2. Г.С.Г. – началник отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна не е извършил нарушение на ЗЗДискр., съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване“ по признаци „политическа принадлежност“ и „обществено положение“ във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015 г., по която е постановено Решение № 148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т.; и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-4090/02.01.2018 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-340/31.01.2018 г., подадени от И.Б.Т. срещу изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и Г.С.Г. – началник отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, като недоказани и в този смисъл неоснователни.

В жалбата се релевират подробни съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна. Иска се постановяването на съдебно решение за отмяна на обжалваното такова и приемане за установено, че Изпълнителният директор на НАП и началник отдел „проверки” в ТД на НАП-Варна Г.Г. са извършили нарушения на ЗДДискр. по отношение на Т. и че са извършили спрямо него дискриминация по смисъла на т.3 от пар.1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване”, във връзка с преписка 316/2015 г. на КЗД, по която е постановено решение № 148/9.05.2017г. на 5-членен състав. Твърди, че е извършил повече проверки през 2016 г. от своите колеги, но системата за автоматизирано разпределение на проверките отчита единствено текущия статус и възпроизвежда ново възлагане при приключване на всяка проверка, поради което неправилно е прието, че не е налице натовареност. Излага съображения, че е нарушен чл.14 от ЗЗДискр., защото с по-ниските тримесечни и годишна оценка е дискриминиран с по-ниско заплащане. Навежда доводи, че за извършената проверка за присъствие на 14.07.2017 г. не му е предоставен протокол за регистрирано отсъствие, като допълва, че отсъствието му от стаята не означава, че не е бил на работното си място – сградата на НАП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си. По съществото на спора сочи, че е извън правомощията на Началник отдел – Г.С., да извършва проверка за присъствие на служителите. Същите следва да бъдат извършени от ръководител екип. Навежда доводи, че в протокола не е посочено къде е работното му място, а маршрутния лист е от стая, която не е от екипа на жалбоподателя и не е от етажа, на който той работи. Отправя искане за отмяна на решението. Депозирани са писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуален представител с юридическо образование О.К. оспорва жалбата.

Заинтересованата страна Изпълнителният директор на НАП, чрез старши юрисконсулт Б.Н. оспорва жалбата и изразява становище за отхвърлянето й като неоснователна. По съществото на спора счита, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Г.С.Г., чрез адв.В.Д. оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност, като претендира присъждане на съдебни разноски. Депозирани са писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от И.Б.Т., в която се твърди, че през второто и третото тримесечие на 2016 г. при извършени от него най-много проверки в отдела /над 72 бр./ бил оценен с „несправяне/трудно справяне с работата”, която оценка била по-ниска от оценката на тези които извършили по 8 бр. проверки за същите тримесечия и това повлияло на ниската му годишна оценка за 2016 год. Твърди се още, че въпреки подадените от Т. възражения, годишната му оценка не била коригирана, вследствие на което не била увеличена заплатата му с гласуваните в бюджета 5 % и не бил допуснат до два проведени конкурса за длъжността „старши инспектор по приходите”. Тези действия на НАП са определени в жалбата като своеволия дължащи се на началник отдела в дирекция „Контрол” - Г.С.Г.. По отношение на последния се твърди в жалбата, че на 14.07.2016 г. извършил тенденциозна проверка само на Т. затова дали присъства на работното си място, както и че бил видян да къса от информационното табло в сградата на НАП-Варна закаченото от Т. решение № 148/9.05.2017 год. С решение № 236 от 09.04.2019 г. на Петчленен състав на КЗДискр., с което е установено, че ЦУ на НАП и Г.С.Г. – началник отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по отношение на Т. и не са извършили дискриминация по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване” ,във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015 г., по която е постановено решение № 148/9.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т. и е оставена без уважение като недоказана и неоснователна жалбата на Т.. Това решение е отменено с Решение № 809/01.07.2020 г. по адм. дело № 1313/2019 г. на Административен съд Варна (потвърдено с Решение № 5866/14.05.2021 г. по адм. дело № 10274/2020 г. на Върховния административен съд), като преписката е изпратена на КЗДискр. за продължаване на действията по нея, съобразно указанията на съда по прилагането на закона.

Административен съд Варна е отменил решението на КЗД и е изпратил преписката на специализирания административен орган за ново произнасяне при съобразяване, че липсва изложение на фактически основания, без собствена на решаващия орган фактическа констатация дали са осъществени или не са осъществени изложените в жлабата на Т. фактически действия, дали липсва нарушение на ЗЗДискр., КЗД е провела производството при неправилно конституиране на страните.

Административното производство по Преписка № 59/09.02.2023 г. е възобновено с Разпореждане № 637/08.06.2021 г./л. 572 от адм. преписка/ на председателя на КЗД. Преписката е разпределена на състав с председател Н. А. и членове В. С., П. К., С. Й. Определен е докладчик – С. С. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. На основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, във връзка с провеждане на процедура по проучване, докладчикът е изискал писмени становища и доказателства от страните. В определения срок становище е постъпило от Г.С.. Впоследствие е депозирано такова и от изпълнителния директор на НАП. След събиране на представените от страните писмени доказателства е съставен на основание чл.60,ал.1 от ЗЗДискр. от докладчика Сапунджиева доклад-заключение/л. 591-594 от адм. преписка/, с който в изпълнение на дадените указания като страни в производството са конституирани – И.Б.Т. – жалбоподател, Изпълнителния директор на НАП – ответник, Началник отдел „Проверки”, дирекция” Контрол” при ТД на НАП Варна – Г.Г. – ответник. Изложени са в доклад-заключението фактическият състав на евентуалното нарушение според изложеното в жалбата и становищата на ответниците, като е предложено насрочването на открито заседание за разглеждане на преписка № 39/2018 г.

На 23.03.2022 г./л. 626-628 от адм. преписка/ и на 29.06.2022 г./л. 648-650 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, за целите на което със Заповед № 12-11-659/15.03.2022 г./л. 623 от адм. преписка на председателя на КЗД за член по заместване на П. К. е определен Орлин Колев и със Заповед №12-11-1217/10.06.2022 г./л. 632 от адм. преписка/ на председателя на КЗД за член по заместване на В. С. е определен Б. Х., а с Разпореждане №278/18.04.2022 г./л. 631 от адм. преписка/ на председателя на КЗД е определен за подпомагащ експерт Й. Й. Заседанията са отложени, поради представен болничен лист от Г. С. Г. и невъзможност да присъства. На 09.11.2022 г./л. 658-667 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, за целите на което със Заповед №12-11-2238/08.11.2022 г./л. 654 от адм. преписка/ на председателя на КЗД за член по заместване на С. С. е определена З. Д.

С Решение № 59/09.02.2023 г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, установява, че Изпълнителният директор на НАП и Г.С.Г., не са извършили нарушение/дискриминация на чл. 4, ал. 2, във вр. ал. 1, вр. §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване” по признаци „политическа принадлежност” и „обществено положение” във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка №316/2015 г., по която е постановено Решение №148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т.. Без уважение е оставена жалбата от 02.01.2018 г. и допълнение към нея от 31.01.2018 г. подадени от Т. срещу Изпълнителния директор на НАП и Г.С.Г.. За да постанови този резултат административният орган е приел относно твърдението за най-голям брой извършени проверки през второ и трето тримесечие на 2016 г. със същевременно по-ниско оценяване на работата на жалбоподателя в сравнение с неговите колеги, извършили по-малко на брой проверки през същият период, следното:

1. Обяснено и обосновано е от Г.Г. с въведена система за автоматизирано разпределение на работата в НАП, при която се отчита единствено текущият статус на заетост на служителите, като съчетано с по-бързата обработка на задачите от жалбоподателя, се стига до систематично и постъпателно възлагане на нова работа. Посочено е, че Т. не е опровергал в административното производство този начин на организация на работа в администрацията на НАП, като е възприел да работи по този начин. Петчленният състав е приел, че, както жалбоподателят, така и неговите колеги работят по този начин, с което се изключва хипотеза за неблагоприятно третиране за И.Т. по линия на поддържане на висока натовареност. Технически изправната автоматизирана система с алгоритъм на възлагане дава безспорно и логически правдоподобно обяснение за разпределението на задачите, тъй като се обяснява с целта на всеки работодател да поддържа непрекъсната заетост в екипа, в частност на всеки един служител, който е изпълнил вече възложената работа.

Съставът е приел, че гореизложеният довод в жалбата, съчетан с обективно по-ниското оценяване на Т. за 2016г. не могат да послужат за логичен извод за по-неблагоприятно третиране, тъй като оценката на изпълнението на служебните задължения инкорпорира две величини - количествена и качествена. Предвид тези показатели, дори и самият брой обработени задачи и по този начин да се стигне до висок показател, то същото не води до автоматично завишаване на качеството на работата извършена от И.Т.. Посочено е, че решаващият състав не притежава компетентност да се произнася по същество относно законосъобразността и целесъобразността на оценяването като елемент от служебното правоотношение. Изводът на КЗД е, че той не е функция на по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя породено от предшестващото производство, а резултати при изпълнение на конкретни задачи, за което съставът не притежава компетентност да прецени по същество, но следва да отбележи, че умишлено създадената автоматизирана система довежда до непрекъсната текуща заетост, но оценката от прекия ръководител е необходим коректив, защото при умишлено поддържане на натовареност от служителите би им дало предпоставки да злоупотребяват с права, претендирайки съответни материални придобивки. Качественото изпълнение по същество е показател, който се взема предвид с не по-малка тежест от количествения. На плоскостта на осигуряването на равни възможности съставът сочи, че анализът на доказателствата по преписката показва, че не се открояват данни за други лица, които процедирайки работата си по аналогичен начин да биват третирани по-различно, в частност по-благоприятно от И.Т.. Самото твърдение, без подкрепа на факти и оборено от фактите от събраните гласни доказателства сочи на липса на нарушение в принципа на равно третиране. Предвид последното съставът е приел, че е недоказано оплакването преследване по този пункт защото липсва неблагоприятно третиране, което да може да се обвърже с вече приключилото производство за защита от дискриминация.

2. Относно наличие на целенасочено неравномерно разпределяне на проверките между инспекторите в отдела, тъй като на жалбоподателя се падали по-голям брой проверки в сравнение с броя на проверките разпределени на останалите инспектори. Петчленният състав е приел, че е уместно да препрати към казаното в мотивите по-горе относно по-високата степен на натовареност на И.Т., защото смисловото съдържание на това твърдение е аналогично, доколкото броят преписки всъщност е индикатор за текуща /а и обща/ натовареност в администрацията. Предвид специфичната компетентност на КЗД като независим орган по равното третиране, въведената организация на работа не дава индикация за нарушаване на принципа за равно третиране, доколкото липсват данни за това останалите инспектори да са били третирани по-благоприятно, ако последното според жалбоподателя се изразява в това те да имат по-малък брой проверки.

3. По твърдението на Т. за извършване присъствена проверка на работното място на 14.07.2016 г. само по отношение на И. Т. Прието е, че твърдението относно проверката за присъствие на работното място на 14.07.2016 г. единствено на жалбоподателя, не е в състояние да изгради предположение за дискриминационно третиране, тъй като подобна присъствена проверка е изцяло в правомощието на органа по назначаване, доколкото самото естество на работа предполага присъствие на работното място, което включва и възможността за проверка по този пункт на служебните задължения. Ето защо, този вид проверки се извършват и от преките ръководители, които имат непосредствен контакт с техните подчинени. Доколко тази форма е целесъобразна и води до повишаване на личната мотивация на служителите представлява обект на преценка, извън обсега на компетентност на КЗД.

4. Във връзка с твърдението на Т. за паритет при кариерното му развитие, Комисия за защита от дискриминация, е приела, че доказаното в производството недопускане на жалбоподателя до подбор е било свързано не с по-неблагоприятно третиране, а с това, че не отговаря на условията за повишаване в длъжност, за което той е бил информиран чрез два имейла на 20.02.2017г. и 07.11.2017г., които са приложени като доказателствен материал по преписката. Прието е, че по този начин не може да бъде направен извод за форма на неблагоприятно третиране, когато са налице обективни пречки - несъответствието му в нормативно естество с изискванията поставени за желаните за заемане длъжности.

5. По отношение на допълнително включените в производството оплаквания на И.Т., че същият е бил „преследван“ по повод прекратяване на неговото служебно правоотношение Комисия за защита от дискриминация е посочила, че гласните доказателства свидетелстват за съзнателно поведение на жалбоподателя при неговото отклонение при изпълнение на служебните задължения. Предвид това, макар и преценката относно законосъобразността и целесъобразността на самото прекратяване да попада извън обсега на компетентност на КЗД, фактът, през призмата на принципа на равно третиране не засвидетелства за отклонения при прилагането му от страна на органа по назначаване Изпълнителния директор на НАП или Г.Г. в частност. Свидетелство за последното са гласните доказателства събрани при първоначалното разглеждане на преписката и кредитирани в настоящото, чрез свидетелката Елица Еленова - главен юрисконсулт в отдел УЧР в ТД на НАП Варна в деня, предхождащ отсъствието на жалбоподателя. Същият е касаел въпроса относно явяването му като страна по административно дело, в допълнение е изложено, че в производството липсват доказателства по преписката, че жалбоподателят е информирал писмено или устно прекия си ръководител и упълномощеното длъжностно лице.

Отсъствието на жалбоподателя с регистрирането му в регистър-приложение №1 към заповед № Д-1595/01.11.2012г. на директора на ТД на НАП Варна, за движение на служителите, касае служебните им ангажименти, а не отсъствието им по лични причини. Със Заповед № ЗЦУ - 967/ 13.07.2018г. неналожено дисциплинарно наказание, за това, че И.Т., напускайки самоволно работното си място е нарушил Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, с което било прието, че е създал предпоставки за неблагоприятни последици върху имиджа на НАП и доверието към институцията, която работи в обществен интерес.

Петчленния разширен заседателен състав към КЗД е приел, че въпреки, че Т. не е изпълнил в пълен обем възложеното доказване съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., ответните страни, а именно изпълнителният директор на НАП и Г. са представили достатъчно годни доказателства за това, че при действията си и съобразно с обхвата на правомощията им свързани със служебното правоотношение на жалбоподателя не са допуснали отклонения от принципа на равно третиране.

Решаващият състав е стигнал до извод, че е налице типична форма на изостряне на отношенията в колектива, продиктувано от личностните отношения между страните в производството, което обаче не е неминуемо дискриминация, в т.ч. „преследване“ по смисъла на ЗЗДискр. Изрично е отбелязано, че не всеки конфликт, породен в хода на работния процес може автоматично да бъде окачествен като дискриминация на работното място. Последното би било факт ако например работодателят фаворизира или пренебрегва даден служител въз основа на защитен признак. В заключение е прието, че с оглед на твърдението за преследване, не е установено превратно упражняване на дисциплинарната власт било от страна на органа по назначаване, било от прекия ръководите, което да стои в причинна връзка от по-рано проведено производство за защита от дискриминация.

Решаващият състав е приел, че липсва нарушение на ЗЗДискр. Предприетите от ответните страни действия не попадат в приложното поле на преследването по ЗЗДискр. спрямо И.Т., тъй като при оценката на всяко едно от тях поотделно не е била доказана съставомерност в настоящия случай.

За уведомяване на И.Т. за решението е изготвено Съобщение изх. № 44-00-589/13.02.2023 г., като същото е получено на 16.02.2023 г., видно от известие за доставяне на л.695 – гръб от адм. преписка. Т. е подал жалба чрез КЗД до Административен съд – Варна на 28.02.2022 г., срещу така постановеното решение, поради което е подадена в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Въз основа на това е образувано настоящото административно дело. От Комисията за защита от дискриминация е изпратена административната преписка. В решението на комисията са разгледани всички направени възражения, анализирани са всички представени доказателства и е направен извод, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението е подписано от всички членове на заседателния състав на комисията.

В съдебна фаза на производството е представена в цялост административната преписка, както и преписката по решение № 236/09.04.2019 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата като подадена от заинтересована страна - адресат на акта, за който е неблагоприятен, в законоустановения срок е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен орган по чл. 65, т. 5, във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр.

Оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в оспореното решение, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. КЗД обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка № 39/2018 г. доказателствен материал. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява безспорно действително осъществилата се фактическа обстановка, съотносима към правните основания за издаване на акта.

Административния акт е издаден и при спазване на всички административнопроизводствени правила, като процедурата пред КЗД е проведена в съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. (чл. 50 – чл. 70).

Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да представи факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

При постановяване на оспорваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не се установи да са допуснати такива процесуални нарушения, които да са нарушили или ограничили правото на защита на жалбоподателя, нито да обосноват извод, че ако административният орган не ги бе допуснал би достигнал до различен правен извод в крайния си акт

Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства. В изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните. Органът е взел отношение по всички релевирани от Т. доводи.

На следващо място, съдът констатира, че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според ал. 2 на същата разпоредба, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

"Преследване" по смисъла на § 1, т. 3 б. "а" от ДР на ЗЗДискр е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Съгласно т. 4 "действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, е създадено специално правило, при което, ако административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране.

В хода на производството пред КЗД е установено, че жалбоподателят е служител – инспектор по приходите в отдел „Проверки” при ТД на НАП Варна от 21.01.2016 г.

Оценяването и формирането на допълнително възнаграждение се осъществява по реда на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. От представените доказателства се установява, че от януари 2016 г. до декември 2018 г. работата на служителя е оценявана по реда на отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. Служителят е подал жалба/възражение срещу оценката за второ/5/ и трето/4/ тримесечие на 2016 г., които са разгледани и потвърдени от контролиращия ръководител. Оценката е мотивирана, видно от становището на Началник на сектор „Проверки”, Дирекция „Контрол”/л. 30 от адм. преписка/. В Становището е изложено, че съгласно изготвен доклад от 16.06.2016 г., при съставянето на приключвателните документи ОП, Т. често допуска технически грешки. На 07.07.2016 г. е докладвано от В. С. Началник сектор „Проверки”, че през периода 01.04-30.04.2016 г. Т. е извършил общо 7 ППВ, в т.ч. самостоятелно само 3 бр., извършил е самостоятелно и 8 бр. НП, като е отбелязано, че въпреки натрупания трудов стаж, не е възможно да се разчита на Т. за компетентна и прецизна работа при извършване на проверките. До 30.04.2016 г. всички контролни действия на служителя са били обект на контрол от началника на сектор, преписките са били връщани много пъти за отстраняване на технически грешки и грешки от процесуален характер. Посочено е, че служителят е бил уведомяван по ел. поща за грешките, които допуска в пряката си дейност и че преди да приключи окончателно дадена преписка, трябва да извърши цялостен преглед на написаното – да извърши корекция на „стари текстове”, които не касаят проверката, да прецизира предприетите от него процесуални действия, съобразно ДОПК и действащите указания. Изразено е становище, че за периода 01.04-30.04.2016 г. Т. не е покрил изискванията за знания и умения на служител с 22 г. трудов стаж, поради което на същия не са възлагани ПУФО и др. проверки, за които се изисква по-голяма компетентност и аналитичност. Със становището е направена препоръка към служителя Т. да обърне внимание за ангажимента му да отделя време за самоподготовка по приложението на материалните закони и ДОПК, с оглед достигане ниво на компетентност, знания и умения, адекватни на трудовия му стаж в данъчната администрация. Началник на сектор „Проверки” е изразил мнение, че служителят Т. е предявявал писмено свои претенции пряко към директора на ТД на НАП Варна, който му е напомнил да се съобразява с йерархията при служебните взаимоотношения, което е от значение за добрите колегиални взаимоотношения и с оглед да се спести време на ръководството за решаване на битови проблели на работното място. Направен е извод, че служителят има необходимост от опознаване на програмните продукти в информационния масив на НАП и с ИС Контрол, както и че трудно работи самостоятелно и периодично му е било напомняно за допусканите грешки, както и че няма принос в изпълнението на общите задачи на звеното. Отчетено е, че към него момент служителят не е предприел действия за предаване на приключилите преписки в отдел „Логистика”, сектор „Архив”, с което натоварва останалите колеги.

Представени са на л.52 от адм. преписка Мотиви от Началник сектор „Проверки” в ТД на НАП Варна, относно разпределение на средствата за допълнителните възнаграждения за постигнати резултати за първо тримесечие на 2016 г. Посочено е, че оценяването на приноса на всеки служител се извършва въз основа на резултатите от текущото изпълнение на показателите – обем и качество на извършената работа, принос в изпълнение на общите задачи. Отбелязано е, че Т. не работи самостоятелно и е извършил само малък на брой насрещни проверки, има необходимост от опресняване на знанията си по материалните закони. Направен е извод, че не покрива изискванията за изпълнение на задълженията си по обем и качество, както и няма принос в изпълнение на общите задачи на звеното.

Относно възражение вх.№42127/10.10.2016 г./л.62 от адм. преписка/ срещу трето тримесечие на 2016 г. е изразено становище от Директор дирекция „Контрол”/л. 32-37 от адм. преписка/. Изложено е, че резултатите постигнати от Т. за трето тримесечие на 2016 г. са под средните за отдела, същият е поискал за 6 бр. от възложени 8 бр. ПУФО самоотвод от производства по реда на чл.76 от ДОПК и то почти 2 месеца след възлагането им с мотиви, ч поради сложността на проверката, която не отговаря на поставените му две оценки от последните две тримесечия – 5. Посочено е, че с това е била създадена критична ситуация и е било нарушено изпълнението на общите задачи в звеното. Т. е допуснал едно съществено закъснение над 30 дни при предаване на връчен акт в ОПЗ. Изложено е, че в рамките на тримесечието, поради допуснати грешки при изписване на приключвателните документи се е наложило възлагане на 6 бр. проверки за поправка на фактически грешки. Изготвена е била справка от ИС „Контрол” за натовареността на служителите в сектора, от която е видно, че към 26.07.2016 г., датата на която са подадени всичките самоотводи, натовареността на Т. е била 394, проверки – 24, при Натовареност на останалите служители от 360 – 642, и проверки между 26-28 бр. Посочено е, че в три от възложените ПУФО на Т. има включен втори проверяващ. Констатирано е, че при преглед на приключените преписки в ИС „Контрол” често липсват сканирани доказателства цитирани в акта, като събрани в хода на проверката – оборотна ведомост, писмени обяснения, справка за недвижими имоти, които декларира, че не ползва за лични нужди, справка за придобити през последните 12 месеца мобилни телефони и др. Служителят за трето тримесечие на 2016 г. не се е възползвал от възможността за отправяне на запитване до началника на сектор чрез стартиране на процес К32 – текущо осигуряване на качеството чрез даване на становище, не е изискал и справки от информационните масиви на НАП, до които има достъп само началника на сектор. Посочено е, че не е информирал за възникнали проблеми, не е изискал методологична помощ и не е инициирал селекция в хода на проверките, но е направил писмени запитвания пряко към директора на ТД на НАП Варна, в които описва констатирани нарушения в хода на проверките. Отбелязано е, че въпреки тези допуснати грешки и честото напомняне, че е необходимо да прояви по-голяма прецизност при събиране на доказателства, Т. продължава да приключва без причина, преждевременно голяма част от възложените ППВ, в рамките на 10 дни от тяхното възлагане, което води до постоянно поддържане на ниска натовареност на инспектора и нарушение на алгоритъма при възлагане на проверки в ИС „Контрол”. В следствие на това се е увеличил броя на възложените проверки през тримесечието на Т. спрямо останалите инспектори в сектора. Отразено е, че към него момент Т. все още не е предприел действия за архивиране на преписки в ИС „Контрол” и за предаването им в сектор „Архив”. Направен е извод, че Т. не може да работи самостоятелно, не проявява прецизност при събиране на доказателства и изписване на констатации и няма все още нужните познания по материалните закони, правилата за кореспонденция и етичните норми. Допълнено е, че непрекъснато депозира възражения срещу оценките си и срещу действията на други колеги от дирекцията. Крайното заключение е, че Т. не покрива изискванията за изпълнение на задълженията по обем и най-вече качество, както и че няма принос в изпълнението на общите задачи на отдела.

Конкретните поставени оценки и тяхната обоснованост не могат да бъдат предмет на проверка нито в настоящото производство, нито преди това в производството пред КЗД. От изготвените становища във връзка с подадени възражения от Т. срещу второ и трето тримесечие на 2016 г. за оценяване, се установява, че оценката е поставена на база обем и качество на извършената работа, както и принос в изпълнение на общите задачи. Конкретно са изложени доводи по изпълнението на работата на Т., като няма данни да са опровергани, не са ангажирани доказателства в обратната насока. В изложения смисъл се опровергава твърдението, че „...имам приключени 74 бр. проверки...най-много в отдела. Оценката за тримесечието, се базира не само на приключените проверки в срок, но и качественото изпълнение на същите. Тази практика е продължила през цялата 2016 г., като е отчетена при отговора на подадените възражения срещу оценките от второ и трето тримесечие за 2016 г., както и във формуляра за годишната оценка за 2016 г. От показанията на Д. К. пред КЗД, на въпрос на адв. Живков – „извършвал ли е Т. много проверки, че се е налагало поправка на грешки и на допълване с доказателства...”, Кирчев отговаря, че се е старал да не допуска такива пропуски, всичко е изчиствал. Като допълва, че и затова е такава оценката му. Не се ангажираха доказателства, че оценките поставени на жалбоподателя са основани на дискриминация под формата на „преследване”, във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015 г. При така приобщените по делото доказателства се налага извод, че същите се основават на реално изпълнение/неизпълнение и анализ на работата на служителя. Не са представени доказателства, както и няма доводи в тази насока от жалбоподателя, че е изпълнил препоръките по отговорите на възраженията, които е подавал.

Относно възражение вх.№42127/10.10.2016 г./л.62 от адм. преписка/ срещу трето тримесечие на 2016 г. е изразено становище от Директор дирекция „Контрол”/л. 32-37 от адм. преписка/, в което е била изготвена справка от ИС „Контрол” за натовареността на служителите в сектора, от която е видно, че към 26.07.2016 г., датата на която са подадени всичките самоотводи, натовареността на Т. е била 394, проверки – 24, при Натовареност на останалите служители от 360 – 642, и проверки между 26-28 бр. Посочено е, че в три от възложените ПУФО на Т. има включен втори проверяващ. От изготвената справка за натовареността на служителите в сектора се опровергават безспорно твърденията на жалбоподателя, че е бил дискриминиран, като е извършил най-много проверки за процесните периоди, вкл. за първо и второ тримесечие на 2016 г.

Становището на Началник сектор „Проверки” на л. 468 от адм. преписка, относно подадено възражение срещу поставена годишна оценка за 2017 г. е, че за този период Т. в индивидуалния план на органа по приходите е посочен коефициент 80 % относителен дял на приключилите проверки в първоначално определения срок. Подробно е изложено, че от приключените 52 бр. НП и ПУФО, 19 броя от тях са с изменени резолюции, а 10 бр. от тях са приключили след определеният срок. В процентно съотношение 36.54 % не са приключили в първоначално определения срок. Приключилият брой проверки в първоначално определения срок е 63.46 %, т.е. под показателя – 80 %.

Във формуляра за годишната оценка за 2017 г. на Т., в „Ориентация към резултатите” е посочено, че в повечето от случаите Т. не успява да организира и планира работата си съобразно поставените срокове. Често пренебрегва изискванията за качество, не търси начини за повишаване на продуктивността и качеството на работата си, като не е предприел действия за издаване в Архив на приключените производства. Следва да се отбележи, че последното задължение присъства почти във всяка оценка на тримесечие. По отношение на „Професионална компетентност” е посочено, че Т. притежава знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността, но не ги използва пълноценно, като се очаква от него да покаже по-голяма прецизност при изпълнение на поставените му задачи.

Оценяването е извършено в съответствие с Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение срещу поставените му оценки. На всяко едно възражение срещу поставената месечна или годишна оценка, много подробно е отговорено, като е засегнат всеки един момент от професионалната дейност на жалбоподателя. Цитирани са конкретни факти, данни, събития, които съответстват на развилата се обстановка. Дадени са и препоръки, за повишаване на професионалната компетентност. Предвид изложеното се налага извод, че по-ниската оценка за работата на жалбоподателя Т. не се основава на други критерии, извън нормативно установените – ниво на изпълнение на работата, с оглед наличните по преписката доказателства. „Неблагоприятното“ засягане на правната сфера на Т. не може да се квалифицира като дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, доколкото е основано на законово признато изключение от общото правило. Приложение намира специалната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр, според която критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ по адм. д.№1313/2019 г., т. ІІ.2 Вещото лице е съпоставило броя приключени проверки от инспекторите и съответно с годишните оценки за извършената работа през 2016 г. и 2017 г., от което се установява, че жалбоподателят има еднаква оценка за 2016 г. с още трима служители, а останалите са оценени с 3. За 2017 г. жалбоподателят е оценен с още двама служители с еднаква оценка, а двама служители са с оценка 3, от което следва, че един служител е подобрил качеството си на работа, с оценка 5 е един служител, което означава, че е влошил качеството си на работа. От тези констатации безспорно може да се направи извод, че извършеното оценяване не е дискриминационно.

2. Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че са му били разпределени неправомерно най-много проверки между инспекторите в отдела. Горното се опровергава от приобщеното становището на Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна”/л. 32-37 от адм. преписка/, в което е посочено каква е била натовареността към 26.07.2016 г.:

К. Д. К. – Натовареност – 642, проверки – 27 бр., ревизии – 1 бр.

Н. Д. Х. – Натовареност – 540, проверки – 28 бр.,

Н. Д. а П.– Натовареност – 453, проверки – 27 бр.,

Р. К. Н. – Натовареност – 483, проверки – 26 бр.,

И.а Ц. Е.– натовареност – 472, проверки – 28 бр.,

Р. К. Р. – Натовареност – 360, проверки – 27 бр.,

И.Б.Т. – Натовареност – 394, проверки – 24 бр.,

Ясно се вижда, че натовареността на жалбоподателя е втората по ред най-ниска натовареност спрямо останалите, а броя на проверките му е също минимален спрямо останалите служители. Това опровергава твърдението, че са му били разпределени неправомерно най-много проверки, съответно са налице предпоставки за увеличение на работната заплата с 5 % през 2017 г. С изложеното се опровергава твърдението за целенасочено неравномерно разпределение на проверките между инспекторите в отдела.

От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ по адм. д.№1313/2019 г., т. ІІ.2 Вещото лице е съпоставило броя приключени проверки от инспекторите и съответно с годишните оценки за извършената работа през 2016 г. и 2017 г., от което се установява следното:

	Брой възложени проверки	Приключили 2016 г.	Оценка 2016	Брой възложени проверки 2017	Приключили 2017	Оценка 2017
И.Ц. Е.	212	212	4	178	178	4
Р. С. Ч.	176	176	3	204	204	3
К. Е. С.	57	57	4	154	154	5
К. П.П.	195	195	3	250	250	3
С. б.Н.	22	22	4	253	235	4
Т. Т. Т.	206	206	3	199	199	3
И.Б.Т.	192	192	4	202	202	4

От таблицата се установява, че за 2016 г. жалбоподателят е трети от седем служители с най-много възложени проверки, като се отчете факта, че С.Н. е в отдел „Проверки” от 01.05.2016 г. За 2017 г. жалбоподателят е на четвърто място от седем по възложени най-много проверки, като се отчете факта, че Т. Т. е бил отпуск по болест 10 работни дни за 2017 г. От изложеното се установява, че на Т. не са били възлагани неправомерно най-много проверки, напротив. Натовареността на Т. е била към средната. Въпреки, че е приключвал в много кратки срокове проверките, натовареността му е към средната, с което се опровергават твърденията в жалбата.

От заключението на вещото лице по въпрос І.1 се установява, че разпределянето на данъчни проверки става централизирано и никой от отдел „Проверки” в НАП Варна център няма достъп до модула за разпределение на проверките. Допълнително в т.1.2 вещото лице е уточнило, че няма възможност за човешка намеса за регулиране броя проверки, възлагани от алгоритъма на системата на всеки инспектор по приходите. От заключението на вещото лице се установи първо, че не са били възложени неправомерно повече проверки на жалбоподателя, защото системата извършва централизирано разпределението и второ, поради липса на човешка намеса в системата.

3. Неоснователно е твърдението на Т., че на 14.07.2016 г. в 13.20 ч. Г.Г. е извършил тенденциозна проверка. От свидетелските показания на В.Т. се установява, че проверките за спазване на трудовата дисциплина на служителите от отдел „Проверки” се извършват от техните преки ръководители – началниците на сектори, а не от началника на отдел „Проверки”. От свидетелските показания се установява, че проверките се правят единствено с цел контрол по спазването на трудовата дисциплина и се извършват, както по отношение на жалбоподателя, така и на другите служители в сектора. Проверка за присъствие на работното място е изцяло в правомощията на органа по назначаване, доколкото самото естество на работа предполага присъствие на работното място, което включва и възможността за проверка по този пункт на служебните задължения. Предвид, че тази форма на проверка е целесъобразна и води до повишаване на личната мотивация на служителите представлява обект на преценка за всеки конкретен случай.

Твърденията на жалбоподателя, че е извън правомощията на Началник отдел – Г.С., да извършва проверка за присъствие на служителите е неоснователно. Видно от приложена по делото Длъжностна характеристика за длъжност началник отдел „Проверки“ от 24.07.2013 г./л. 117-118 от делото/ и от 09.10.2018 г./л. 115-116 от делото/, в т.16 на първата и в т.15 на втората изрично е предвидено в преките задължения на длъжността „Упражнява контрол по спазване на дисциплината и при установяване на нарушения сезира горестоящия административен орган“. С предвиденото в длъжностната характеристика задължение за длъжността началник отдел „Контрол“ да упражнява контрол по спазване на дисциплината, се опровергават твърденията на жалбоподателя. В протокола от 14.07.2016 г. изготвен от Началник отдел „Проверки“ и Началник сектор „Проверки“, изрично е отбелязано, че са извършили проверка по спазване на Заповед №Д-1595/01.11.2012 г. за спазване на трудовата дисциплина и работното време в дирекция „Контрол“.

4. Твърдението, че поради дискриминация по признак „преследване” не е бил допуснат до два проведени конкурса за длъжността „Старши инспектор по приходите” е неоснователно. В приложените с адм. преписка писмо от 20.02.2017 г./л. 3 от адм. преписка/ и от 07.11.2017 г./л. 4 от адм. преписка/ на имейл от В. М., се установява, че уведомяват жалбоподателя, че не отговаря на условията за участие в подбора за заемане на длъжност „старши инспектор по приходите” в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол”. Като мотив е посочено, че не отговаря на условията за повишаване в длъжност на държавен служител, чрез конкурентен подбор – чл.30, ал.1 от НУРОИСДА. Текста на цитираната разпоредба гласи, че за повишаване в длъжност чрез конкурентен подбор може да бъдат предлагани служители, които отговарят на условията за заемане на по-високата длъжност и имат годишна оценка от последното оценяване на изпълнението на длъжността "Изключително изпълнение" или "Изпълнението надвишава изискванията", или имат годишна оценка от последното оценяване на изпълнението на длъжността "Изпълнението напълно отговаря на изискванията" и притежават по-висок от минимално изискуемия ранг за по-високата длъжност. След като жалбоподателят е искал да се яви на вътрешен конкурс, то е следвало да отговаря на заложените изисквания за длъжността, за което не са ангажирани доказателства. Поставените критерии в цитираната разпоредба имат за цел да повишат в длъжност чрез конкурентен подбор служителите с най-добри професионални качества и с най-високи оценки. Твърдението, че не е бил „допуснат” до проведените вътрешни конкурси е неоснователно, защото същото е породено от закон/подзаконов нормативен акт, а не от волята/желанието на определен орган или служител в администрацията, в която работи жалбоподателя.

В тази насока следва да бъде отбелязано, че поставените оценки за извършената работа през посочения период на Т., както и поради обективни причини невъзможността да участва във вътрешен подбор за длъжността „старши инспектор по приходите” в отдел „Проверки”, дирекция „Контрол” не е породено от образувано пред КЗД производство по преписка 316/2015 г. Поради това, настоящата съдебна инстанция установява, че Изпълнителният директор на НАП и Г.Г. не са допуснали осъществяване на нарушение на разпоредбата § 1, т. 3 от ЗЗДикр., а именно не е осъществил по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че ще предприеме действие за защита от дискриминация /"преследване"/, чрез иницииране на административно производство пред КЗД.

5. По отношение на допълнително включените в производството оплаквания на И.Т., че същият е бил „преследван“ по повод прекратяване на неговото служебно правоотношение със Заповед № ЗЦУ - 967/ 13.07.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание, за това, че напускайки самоволно работното си място е нарушил Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация се установява, че е била оспорена по съдебен ред. Административен съд Варна се е произнесъл с Решение по адм. д.№2460/2018 г., с което е отменил Заповед № 967/13.07.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на жалбоподателя И.Б.Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № З-1558/13.07.2018г. на същия орган, с която е прекратено служебното му правоотношение като инспектор по приходите в Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна. Върховният административен съд с Решение №2071/10.02.2020 г. по адм.д.№6568/2019 г. е оставил в сила решението на Административен съд Варна. В мотивите на първоинстанционния съд е изложено, че дори и да се приеме, че поради ненадлежно уведомяване на прекия му ръководител, Т. е нарушил служебната дисциплина, респективно – дал е основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, то от мотивите на оспорената Заповед № ЗЦУ -967/ 13.07.2018г., както и от обстоятелствената част на предхождащо издаването  Решение № РЦУ – 78/ 18.06.2018г. на Дисциплинарния съвет, не става ясно какви са били мотивите при липса на данни за извършени други дисциплинарни нарушения от същия служител, за първо такова нарушение, както и при липсата на доказателства за системно нарушаване на служебната дисциплина, дисциплинарно-наказващият орган да приложи най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, а не някое от другите предвидени от законодателя наказания, изчерпателно посочени в чл.90, ал.1 от ЗДСл. В този смисъл дори и в хипотеза на доказано извършване на описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, тя би била материално незаконосъобразна поради несъразмерност на наложеното наказание спрямо тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.

Съдът напълно споделя изводите на КЗД, че заповедта на Изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно наказание на Т. "уволнение" от 13.07.2018 г. не може да бъде възприето като форма на "преследване". В мотивите на решението е изложено, че са налице предпоставки за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, предвид, че е нарушил Заповед № Д-1595/01.11.2012г. на Директора на ДТ на НАП – Варна. Следователно в случая предпоставките за осъществено "преследване" по отношение на жалбоподателя не са налице.

Преследването по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. изисква неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на предприети от страна на лицето действия по защита от дискриминация. В процесния случай от доказателствата по делото не се установява по никакъв начин наличието на дискриминационно третиране от страна на заинтересованите страни на посочените от Т. основания - "преследване" по смисъла на ЗЗДискр. вследствие на водене на производство пред КЗД по преписка №316/2015 г., по която е постановено Решение №148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД. Само личните възприятия на жалбоподателя, не могат да обосноват наличие на нарушение на ЗЗДискр. Според настоящия състав становищата и обясненията на всички страни и събраните по преписката материали сочат, че възникналото напрежение в отношенията между жалбоподателя и Г.Г., което е довело до трудности в общуването помежду им, по никакъв начин не обосновава заключение за преследване по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. Не всяко напрежение в отношенията породени на работното място и извън него, може да се вмести в понятието дискриминация.

По изложените съображения решението на КЗД е постановено при липсата на отменителни основания по чл.146 т.1-5 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на заинтересованите страни следва да се присъдят разноски. На НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер - 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата сложност на делото и при липса на възражение за прекомерност, в полза на заинтересованата страна Г.Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие на л.96.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.Т., ЕГН **********,***, против Решение №59 от 09.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен състав, с което е установено, че: 1. изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с адрес гр. **, не е извършил нарушение на ЗЗДискр., съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване“ по признаци „политическа принадлежност“ и „обществено положение“ във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015г., по която е постановено Решение № 148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т.; 2. Г.С.Г. – началник отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна не е извършил нарушение на ЗЗДискр., съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на „преследване“ по признаци „политическа принадлежност“ и „обществено положение“ във връзка с водене на производство пред КЗД по преписка 316/2015 г., по която е постановено Решение № 148/09.05.2017 г. на 5-членен състав на КЗД по отношение на И.Б.Т.; и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-4090/02.01.2018 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-340/31.01.2018 г., подадени от И.Б.Т. срещу изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и Г.С.Г. – началник отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, като недоказани и в този смисъл неоснователни.

ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на НАП сумата в размер на 100 /сто/ лева съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.Г. сумата в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: