Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Лом, 06.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
гр. ЛОМ, IV - ти състав
в публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладвано от съдия Йорданов
АНД № 8/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 12-001613 от 13.12.2019 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана - Д.В.Петров на Л.Л.Г. *** с ЕГН **********,
в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева
/хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414,
ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 06.11.2019 г.
в 13:55 ч. и по документи на
18.11.2019 г.
по спазване на трудовото законодателство от
Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, в обект ремонт на сграда, находяща се в гр. Лом, ул. „*“ № *, се констатира,
че Л.Г. в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето М.И.Г.с ЕГН
**********, престирайки работна сила като „общ работник“ /извършване на кофражни
дейности на съществуваща сграда/, без отношенията при предоставяне на работна
сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в
писмена форма, преди постъпване на работа. Нарушението е
констатирано с Протокол от извършена проверка от 18.11.2019 г. и представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Недоволен от издаденото
Наказателно постановление, е останал Л.Л.Г., който редовно призован за съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Николай Кръстев от МАК, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, чрез
своя процесуален представител – старши юрисконсулт
Силвия Кръстева, взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите
на страните и посочените в
жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е
допустима: подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална
възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна:
На 06.11.2019 г. свидетелите М.П. и Л.Р. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана
извършили проверка на място в обект - ремонт на сграда, в гр.
Лом, ул. *, при която проверка констатирали, че Л.Г. в качеството си на
работодател, е допуснал да работи лицето М. Г., престирайки работна сила -
извършвал кофражни дейности на съществуваща сграда, без отношенията при
предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без да има сключен
трудов договор в писмена форма.
След извършена проверка по документи,
на 18.11.2019 г. е съставен протокол с изх. № 1, за липсата на
сключен трудов договор на работодателя с лицето М. И. Г.. На същата дата на Л.Л.Г.
е съставен АУАН № 12-001613 от свидетеля
М.П. в присъствието на свидетелите Л.Р. и П.А., като
същият бил подписан от Л.Г. без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също
не е депозирано писмено възражение.
Наказващият
орган е преценил, че Л.Л.Г. е
извършил виновно вмененото нарушение на трудовото
законодателство и е издал
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП - № 12-001613 от 11.12.2019 г., с което за
нарушение на чл. 61, ал. 1
във вр. с чл. 62, ал. 1 КТ е наложена глоба
в размер на 1500.00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните мотиви:
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа“. Разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена
форма”. По делото е представен договор за изработка от 01.11.2019
г., сключен между Л.Г. и Марин Георгиев, с предмет – участие в текущ ремонт и
подмяна на покривните материали на съществуваща сграда.
Съдът намира направените
възражения в жалбата, че не е извършено нарушение на трудовото законодателство, за
основателни.
Трудовият
договор има за предмет престирането на работна сила -
усилия от работника за продължителен период от
време. Гражданският договор, какъвто е договорът за изработка
има за предмет постигането на определен резултат. В случая е точно така: между Л.Г. и М.Г.е сключен договор за постигане на
определен резултат – извършване на ремонт – сваляне и подмяна на керемидите и
дървената част на съществуващата сграда. Естеството на тази дейност е
класически пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на
работна сила в рамките на определено време. Поради което и настоящият състав
споделя становището на защитата, че отношенията между Л.Г. и М.Г.са
облигационни, а не трудови и следва да бъдат уредени с договор за изработка, а
не с трудов договор.
Следователно може да се
приеме, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна
състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната
разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. Жалбоподателят Г. не е нарушил
чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е имал задължение да сключва
трудов договор с М. Г., а е уредил отношенията си с него чрез граждански
договор – за изработка. В този смисъл са и Решение № 561/08.12.2017 г. по КАНД №
529/2017 г. на АС – Монтана; Решение № 52/19.02.2020 г. по КАНД № 52/2020 г. на
АС – Монтана и Решение № 143 от 11.04.2018 г. по КАНД № 90/2018 г. на АС – Враца.
С оглед на гореизложените мотиви,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, затова и на основание чл. 63, ал. 1 от 3АНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001613 от 11.12.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана - Д.В.Петров, с което на Л.Л.Г. *** с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е
наложена глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание
чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при
извършена проверка на място на 06.11.2019 г.
в 13:55 ч. и по документи на
18.11.2019 г.
по спазване на трудовото законодателство от
Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, в обект ремонт на сграда, находяща се в гр. Лом, ул. *, се констатира, че Л.Г.
в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето М.И.Г.с ЕГН **********,
престирайки работна сила като „общ работник“ /извършване на кофаражни дейности
на съществуваща сграда/, без отношенията при предоставяне на работна сила да са
уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена
форма, преди постъпване на работа, което представлява нарушение на чл. 61, ал. 1
във вр. с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред
Административен съд - гр. Монтана,
на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението препис
от решението да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” -
гр. Монтана
за сведение и изпълнение.
Председател: