Решение по дело №1122/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20194210101122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

решение №474

гр. Габрово, 8 ноември 2019 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД Габрово  в открито заседание на 5 ноември   2019 г., в състав :

                                                           Съдия: радосвета станимирова

 

при секретаря ина георгиева, като разгледа докладваното от съдия станимирова  гр. д. № 1122 по описа за 2019 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба  на К.И.М., ЕГН**********; пост. адрес: ***, чрез адвокат Ваня Денчева Денева ***, съдебен адрес: ***, тел.: ********** определена/назначена за процесуален представител с Решение №118/ 01.04.2019г. на НБПП на основание ЗПП; срещу ОП "Благоустрояване" - Община Габрово, Булстат 0002156300420, бул. „Трети март" № 53, чрез Диян Кехайов- директор;

 

Ответната страна е депозирала  писмен отговор в едномесечния срок.

 

В исковата молба се твърди, че

На 01.03.2019г. е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ - дисциплинарно уволнение.

На 13.03.2019г. ищцата подава молба до Дирекция"ИТ - гр.Габрово" с която иска да се признае за незаконно уволнението й, да бъде възстановена на длъжност "метач", да й бъдат изплатени дължимите обезщетения и да й бъдат изплатени неправомерно удържаните и преведени на съдебен изпълнител суми от трудовото възнаграждение. Моля, настоящата искова молба да се счита за подадена в законовия срок, тъй като ищцата е подала такава молба още през месец март, но до некомпетентен орган /ИТ- гр.Габрово/, който обаче е извършил проверка, но не е изпратил молбата за разглеждане на PC Габрово.  Освен това ищцата е посетила РЦК - гр.Габрово и е поискала да й бъде предоставена правна помощ за завеждане на настоящият иск, но с оглед многото почивни дни през месец Април и Май, то Решението от НБПП е доставено на адв.Ваня Денева на 03.06.2019г. Считам, че ищцата има правно основание за завеждане на настоящият иск, същият е допустим и излагам пред Вас следното:

Ищцата смята заповедта с която е уволнена на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ изцяло за незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Категорична е, че винаги спазвала работното си време и изложеното от ръководителите й в докладите за които се споменава от Дитекция „ИТ - гр.Габрово" в писмо с изх.№19026389/12.04.2019г. не отговаря на действителността.

Винаги е спазвала строго регламентираните почивки и само тогава си е позволявала да извършва действия свързани с личните й нужди и тези на семейството й, спазвала винаги трудовата дисциплина.

Ответника не е изпращал на ищцата писмено уведомление или покана във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, не е получавала заповеди на налагане на дисциплинарни наказания и др..

Винаги е била служител, който съвестно е изпълнявал всички свои задължения.

Ищцата възразява срещу извършеното дисциплинарно уволнение като незаконосъобразно и необосновано, оспорва наличието на основанията за наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание - уволнение, като твърди, че не е извършвала нарушения.

Доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнението са - липса на точно описание на нарушенията и на кои дати са извършени.

При налагане на дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство.

Същото се състои от няколко етапа:

·        установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина,

·        определяне вида на дисциплинарното наказание,

·        издаване на заповед за неговото налагане и

·        връчване тази заповед на лицето, извършило нарушението.

Всичко това не е направено от ответника.

Също така ищцата смята, че неправилно и незаконосъобразно не са й заплатени дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не е заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и др.

 

Неправилно са удържани суми по наложени запори от ответника въпреки размера на трудовото възнаграждение, несеквестируемата част от него и факта, че ищцата отглежда дете под 18г.

Ответника в качеството си на работодател е следвало да предвиди тези факти.

Несеквестируемостта представлява забрана държавни и частни съдебни изпълнители да насочват принудителното изпълнение върху определени имущества на длъжника.

Запорът на парично вземане по трудов договор е незаконосъобразен, когато този доход е в размер, равен или по-малък от минималната работна заплата.

В запорното съобщение е посочено, че на осн.чл.213, ал.1, т.З т.5 от ДОПК не се запорират сучи в размер до 250 лв. за всеки член от семейството...

В настоящият случай семейството на ищцата се състои от нея и дете под 18г. възраст /внучка/ върху която ищцата по силата на съдебно решение упражнява родителските права.

Всичко това е било известно на ответника - работодател.

 Ищцата смята, че заповедта с която е прекратено трудовото й правоотношение не е мотивирана, неправилна е, незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като бъде възстановена на длъжността - метач, която е заемала .

Категорично смятам, че са допуснати множество нарушения от страна на ответника - работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

 

иска да се признае за незаконно уволнението на К.И.М. и да се отмени Заповед №22/28.02.2019г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ между ищцата и ответника, да се възстанови К.И.М. на заеманата при ответника преди уволнението длъжност- „метач", да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето през което същата е останала без работа поради незаконното уволнение от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на приключване на съдебното дирене, но не повече от 6 месеца в размер на 3360 лв. , ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, да се осъди ответника да заплати на ищцата дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 

Ответната  страна в писмен отговор взема следното  становище: 

Оспорвам предявените ОСИ като неоснователни и недоказани, като освен това оспорвам и твърденията на ищцата направени в ИМ. Доводите ми са следните.

I. По предявените ОСИ.

А./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

1. Този иск е предявен след изтичане на двумесечният давностен срок предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ поради, което само на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Видно от представената Заповед за уволнение- същата е била връчена на ищцата / при условията на отказ от нейна страна / на 28.02.2019 година, което означава, че двумесечният давностен срок е изтекъл на 30.04.2019 година. Дори и ако като дата на връчване се приеме 07.03.2019 година / под която дата ищцата собственоръчно се е подписала /, то давностният срок е изтекъл на 07.05.2019 година и иска отново е погасен по давност. Няма как това, че ищцата е сезирала ДИТ да бъде приравнено на подаването на ИМ пред компетентен съд. Ако всички сигнали, жалби, молби, искания и т.н. изпратени до ДИТ имаха характера на ИМ /и ДИТ трябваше да ги препраща на съда /, то тогава не би имало смисъл от този държавен орган и от неговата работа. На всички ни е добре известно, че ДИТ има своето място, но то е в системата на изпълнителната власт, докато съдилищата също имат своето място, което обаче е в системата на съдебната власт. Докато ИТ има строго определени правомощия, като административен орган в сферата на изпълнителната власт, то съдилищата имат съвсем различни правомощия и те са в съвсем различна сфера а именно - решаването на правни спорове. При това положение няма правно основание въз основа на което да се приеме, че документа, който ищцата е изпратила до ДИТ и въз основа на който последната е извършила проверка, има характер на ИМ / същата има точно определени реквизити посочени в ГПК/. В случая моля да обърнете внимание и на нещо друго.  В Решение №118/01.04.2019 година на НБПП е изрично записано следното - цитирам : „Въз основа на Заявление с Вх. №19-207-1141/27.03.2019 година в НБПП, г- жа К.И.М. е поискала правна помош и слел като е била консултирана в РЦК при АС - Габрово от адвокат ... относно дисциплинарното й уволнение и обжалване на същото. С молба ... от 20.03.2019 година г-жа К.И.М. е пожелала адвокат ... да продължи по-нататъшната работа по случая, като подготви документи за завеждане на дело за обжалване на дисциплинарното уволнение на заявителката и да я представлява по вече образуваното дело."Край на цитата. В този официален документ е изрично посочено, че още през месец Март 2019 година ищцата е била консултирана от адвокат относно дисциплинарното й уволнение и обжалване на същото. При това положение след като още през месец Март 2019 година ищцата е била консултирана по въпросите на уволнението и обжалване на същото, то няма основание да се приеме, че исковата й молба подадена на 06.06.2019 година е подадена в двумесечния давностен срок. Освен това при положение, че още на 01.04.2019 година НБПП е решило да предостави правна помощ на ищцата, то не виждам основателна причина затова исковата молба да е входирана повече от два месеца след датата на Решението. Ако ищцата иска то нека представи доказателства затова, кога й е връчено Решението на НБПП, макар, че както вече казах по-горе още през Март 2019 година тя е била консултирана по въпроса за уволнението и неговото обжалване. Между другото- ДИТ още на 12.04.2019 година с нарочно Писмо е уведомила ищцата, че ако има някакви претенции следва да ги адресира до съда, като е указала на г-жа М. и сроковете, в които следва да предяви исковете си. Казано иначе - ищцата е получила още една безплатна консултация за правата си и реда на защитата им, но въпреки това е предявила процесните искове едва на 06.06.2019 година.

2. Според ищцата уволнението й било незаконно защото спазвала работното си време и изложеното в докладните не отговаряло на действителността и т.н. - включително била служител, който съвестно изпълнявал всички свои задължения.Отново според нея - същата не била извършвала нарушения, като освен това не били описани точно нарушенията й и кога са били извършени и т.н. Изложеното от ищцата не отговаря на истината. Същата е била запозната с докладите на своите ръководители, по които е дала и своите писмени обяснения а в докладите са посочени точно дисциплинарните нарушения, както и кога и къде са извършени. Щом в докладите е посочено, какви са дисциплинарните нарушения /както и кога и къде са извършени /, то тяхната липса в Заповедта за уволнение не представлява порок, който да води до незаконност на същата. Още повече когато работодателят изрично е поискал обяснения от ищцата по въпросните нарушения и същата е дала своите обяснения в писмена форма / собственоръчно и ръкописно /.

Б./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Този иск също е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по следните съображения.

1.   След като е неоснователен и недоказан иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то няма как да е основателен и доказан иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, защото уважаването на първия иск е предпоставка за уважаването на втория иск.

2.   На следващо място - иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също е предявен след изтичането на двумесечния давностен срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ поради което и на това основание същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан / също както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ/.

В./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал 1 от КТ.

Въпросния иск също е неоснователен и недоказан по следните съображения.

1.   Щом иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан то няма как да бъде уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, понеже уволнението е законно.

2.   Освен това все още не е изтекъл шестмесечния срок за който ищцата претендира обезщетение в размер на 3360 лева.

3.  На последно място - ищцата не е представила доказателства за оставането си без работа, тъй като представените от нея страници 22 - 23 от Трудовата й книжка съдържат само записа, извършен от ответника при прекратяване на Трудовия договор на ищцата, но не и следващите две страници от които да се види, че тя е постъпила или не е постъпила на работа при друг работодател. Казано иначе - ищцата, не представя доказателства за оставането си без работа след уволнението й от ответника

Г./ Досежно предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.

В ИМ ищцата така и не е посочила - Колко дни неползван полагаем платен годишен отпуск е имала право да ползва към датата на уволнението й, нито е посочила за коя година се отнася този неползван отпуск а още по-малко е посочила, какво обезщетение претендира за него ? Според клиента ми - към момента на уволнението й, ищцата не е ползвала само отпуска си за 2019 година. Същият е в размер на 3 дни имайки предвид, че през 2019 година между ищцата и ответника е имало трудово правоотношение само през периода 01.01.2019 - 28.02.2019 година. За тези три дни работодателят е начислил обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 96.60 лева /видно от ВРЗ за месец Февруари 2019 година/ и същото е било изплатено на ищцата срещу подпис или преведено /до СИ и ПИ/ по двата Запора наложени от СИ и ПИ. Тъй като единият запор е наложен от ПИ по ДОПК- работодателят е удържал и внесъл всичко онова, което е над сумата от 250 лева месечна заплата, а посочената сума 250 лева е заплатена на ищцата в брой срещу подпис във ВРЗ  на два пъти- като аванс и като окончателно плащане/.Казано иначе- този иск също е изцяло неоснователен и недоказан и това вярвам лесно ще бъде установено от експерта. Ако ищцата твърди, че има неползван полагаем платен годишен отпуск за други години /извън 2019 година/ - то нека заяви за кои години и в какъв размер има претенции.

Д./ Досежно предявеният иск за удържаните от ответника и преведени на СИ и ПИ суми в размер на 381 лева. Тъй като производството по този иск е прекратено а Определението, с което е прекратено е влязло в сила- смятам, че към настоящият момент няма нужда да го коментирам /макар принципно да оспорвам същия защото удръжките са били в рамките закона а именно до размера на гарантираните по ДОПК 250 лева месечно/. Още повече удръжките са въз основа на запори наложени от СИ и ПИ за публични и частни задължения на ищцата. Казано иначе дори и работодателят да е удържал повече от това което е следвало- то с удръжките преведени на СИ и ПИ са погасени лични задължения на ищцата, така че няма основание същата да претендира, каквото и да е било от ответника, който е трето задължено лице и е длъжен да изпълнява наложените от СИ и ПИ запори.

 

Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са:

1.      с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ  за отмяна на уволнение;

2.      с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа „метач" в ответното предприятие;

3.      с правно  основание чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225 от КТ за заплащане на обзщетение за времето, през което е останала  без работа поради незаконно уволнение, но не повече от 6 месеца в размер на 3360 лв.;

4.      да се осъди ответника да заплати на ищцата дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 

Обстоятелствата, от които произтича претендираните права и   задължения  са:

·        съществуване на трудово правоотношение с ищеца, заемал длъжност „метач" в в ответното предприятие;

·        прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед №22/28.02.2019г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ;

·        наличие на порок при прекратяване на трудовото правоотношение  и конкретно

·        липса на точно описание на нарушенията и на кои дати са извършени.

·        работодателят е бил длъжен да проведе дисциплинарно производство от няколко етапа:

-          установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина,

-          определяне вида на дисциплинарното наказание,

-          издаване на заповед за неговото налагане и

-          връчване тази заповед на лицето, извършило нарушението

но това не сторено от него.

·        ищецът да е бил без работа след процесното незаконно уволнение,  и че за това и се дължи обезщетение в размер на  брутното трудово възнаграждение месечно;

·        на ищеца да се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 

Обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване: С оглед становището  от ответната страна  безспорни факти  са 

·        съществуване на трудово правоотношение с ищеца, заемал длъжност „метач"

·        прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед №22/28.02.2019 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ;

 

Възражения и Доводи на ответника за законосъобразност на уволнителната заповед, наведени в отговора : 

А./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

1. Този иск е предявен след изтичане на двумесечният давностен срок предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ поради, което само на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Видно от представената Заповед за уволнение- същата е била връчена на ищцата / при условията на отказ от нейна страна / на 28.02.2019 година, което означава, че двумесечният давностен срок е изтекъл на 30.04.2019 година. Дори и ако като дата на връчване се приеме 07.03.2019 година / под която дата ищцата собственоръчно се е подписала /, то давностният срок е изтекъл на 07.05.2019 година и иска отново е погасен по давност. Няма как това, че ищцата е сезирала ДИТ да бъде приравнено на подаването на ИМ пред компетентен съд. Ако всички сигнали, жалби, молби, искания и т.н. изпратени до ДИТ имаха характера на ИМ /и ДИТ трябваше да ги препраща на съда /, то тогава не би имало смисъл от този държавен орган и от неговата работа. На всички ни е добре известно, че ДИТ има своето място, но то е в системата на изпълнителната власт, докато съдилищата също имат своето място, което обаче е в системата на съдебната власт. Докато ИТ има строго определени правомощия, като административен орган в сферата на изпълнителната власт, то съдилищата имат съвсем различни правомощия и те са в съвсем различна сфера а именно - решаването на правни спорове. При това положение няма правно основание въз основа на което да се приеме, че документа, който ищцата е изпратила до ДИТ и въз основа на който последната е извършила проверка, има характер на ИМ / същата има точно определени реквизити посочени в ГПК/. В случая моля да обърнете внимание и на нещо друго.  В Решение №118/01.04.2019 година на НБПП е изрично записано следното - цитирам : „Въз основа на Заявление с Вх. №19-207-1141/27.03.2019 година в НБПП, г- жа К.И.М. е поискала правна помощ и слел като е била консултирана в РЦК при АС - Габрово от адвокат ... относно дисциплинарното й уволнение и обжалване на същото. С молба ... от 20.03.2019 година г-жа К.И.М. е пожелала адвокат ... да продължи по-нататъшната работа по случая, като подготви документи за завеждане на дело за обжалване на дисциплинарното уволнение на заявителката и да я представлява по вече образуваното дело."Край на цитата. В този официален документ е изрично посочено, че още през месец Март 2019 година ищцата е била консултирана от адвокат относно дисциплинарното й уволнение и обжалване на същото. При това положение след като още през месец Март 2019 година ищцата е била консултирана по въпросите на уволнението и обжалване на същото, то няма основание да се приеме, че исковата й молба подадена на 06.06.2019 година е подадена в двумесечния давностен срок. Освен това при положение, че още на 01.04.2019 година НБПП е решило да предостави правна помощ на ищцата, то не виждам основателна причина затова исковата молба да е входирана повече от два месеца след датата на Решението. Ако ищцата иска то нека представи доказателства затова, кога й е връчено Решението на НБПП, макар, че както вече казах по-горе още през Март 2019 година тя е била консултирана по въпроса за уволнението и неговото обжалване. Между другото- ДИТ още на 12.04.2019 година с нарочно Писмо е уведомила ищцата, че ако има някакви претенции следва да ги адресира до съда, като е указала на г-жа М. и сроковете, в които следва да предяви исковете си. Казано иначе - ищцата е получила още една безплатна консултация за правата си и реда на защитата им, но въпреки това е предявила процесните искове едва на 06.06.2019 година.

2. Според ищцата уволнението й било незаконно защото спазвала работното си време и изложеното в докладните не отговаряло на действителността и т. н. - включително била служител, който съвестно изпълнявал всички свои задължения.Отново според нея - същата не била извършвала нарушения, като освен това не били описани точно нарушенията й и кога са били извършени и т.н. Изложеното от ищцата не отговаря на истината. Същата е била запозната с докладите на своите ръководители, по които е дала и своите писмени обяснения а в докладите са посочени точно дисциплинарните нарушения, както и кога и къде са извършени. Щом в докладите е посочено, какви са дисциплинарните нарушения /както и кога и къде са извършени /, то тяхната липса в Заповедта за уволнение не представлява порок, който да води до незаконност на същата. Още повече когато работодателят изрично е поискал обяснения от ищцата по въпросните нарушения и същата е дала своите обяснения в писмена форма / собственоръчно и ръкописно /.

Б./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Този иск също е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по следните съображения. След като е неоснователен и недоказан иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то няма как да е основателен и доказан иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, защото уважаването на първия иск е предпоставка за уважаването на втория иск. На следващо място- иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също е предявен след изтичането на двумесечния давностен срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ поради което и на това основание същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан / също както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ/.

В./ Досежно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал 1 от КТ.

 Въпросния иск също е неоснователен и недоказан по следните съображения. Щом иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и недоказан то няма как да бъде уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, понеже уволнението е законно. Освен това все още не е изтекъл шестмесечния срок за който ищцата претендира обезщетение в размер на 3360 лева. На последно място - ищцата не е представила доказателства за оставането си без работа, тъй като представените от нея страници 22 - 23 от Трудовата й книжка съдържат само записа, извършен от ответника при прекратяване на Трудовия договор на ищцата, но не и следващите две страници от които да се види, че тя е постъпила или не е постъпила на работа при друг работодател. Казано иначе - ищцата, не представя доказателства за оставането си без работа след уволнението й от ответника.

Г./ Досежно предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.

В ИМ ищцата така и не е посочила - Колко дни неползван полагаем платен годишен отпуск е имала право да ползва към датата на уволнението й, нито е посочила за коя година се отнася този неползван отпуск а още по-малко е посочила, какво обезщетение претендира за него ? Според клиента ми - към момента на уволнението й, ищцата не е ползвала само отпуска си за 2019 година. Същият е в размер на 3 дни имайки предвид, че през 2019 година между ищцата и ответника е имало трудово правоотношение само през периода 01.01.2019 - 28.02.2019 година. За тези три дни работодателят е начислил обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 96.60 лева /видно от ВРЗ за месец Февруари 2019 година/ и същото е било изплатено на ищцата срещу подпис или преведено /до СИ и ПИ/ по двата Запора наложени от СИ и ПИ. Тъй като единият запор е наложен от ПИ по ДОПК- работодателят е удържал и внесъл всичко онова, което е над сумата от 250 лева месечна заплата, а посочената сума 250 лева е заплатена на ищцата в брой срещу подпис във ВРЗ  на два пъти- като аванс и като окончателно плащане/.Казано иначе- този иск също е изцяло неоснователен и недоказан и това вярвам лесно ще бъде установено от експерта. Ако ищцата твърди, че има неползван полагаем платен годишен отпуск за други години /извън 2019 година/ - то нека заяви за кои години и в какъв размер има претенции.

 

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест за тях :

 

В тежест  на доказване  на ищцовата  страна е обстоятелството,  че

·        че е искът е предявен преди изтичане на двумесечният давностен срок предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ;

·        ищцата е била без работа 6 месеца след процесното незаконно  уволнение,

В тежест  на доказване  на ответната страна е обстоятелството, 

·        че е  извършила законосъобразно уволнение, без наличие на порок при прекратяване на трудовото правоотношение и конкретно :

-          налице е точно описание на нарушенията и на кои дати са извършени.

-          работодателят е провел  дисциплинарно производство от няколко етапа:

·        установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина,

·        определяне вида на дисциплинарното наказание,

·        издаване на заповед за неговото налагане и

·        връчване тази заповед на лицето, извършило нарушението

·        че изплатил на ищцата цялото дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

 

От доказателствата по делото: Копие на трудова книжка; Отговор по молба/жалба от ИТ - гр.Габрово; Отговор от НАП с изх.№С190007-178-0008272/12.03.2019г.; Трудов договор; Заповед 22/28-2-2019 г.; Докладна записка; Заповед от 3-1-2019 г.; Обяснение от Кирилка М.; Фиш от 8-3-2019 г.; Запорно съобщение от 4-9-2017 г.на ЧСИ Зв. Василева; Запорно съобщение от 20-11-2018 г.на ПИ; ПРЕПИСКАТА на ДИТ Габрово на листове от 47 до 113 на делото, 3 бр. фискални бонове от ВиК Габрово, заключението на вещото лице И.Ц., копие от решение №364/ 27-11-2017 г., по гр.д.2179/2017 на ГРС, справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищцата към 16-10-2019 г. от НАП, отговорите на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК и свидетелските показания на Веска Александрова и Иван Киряков  се установява, че:

 

Заповед № 22/28-2-2019 г. за уволнение е връчена на ищцата /при условията на отказ от нейна страна/ на 28.02.2019 година.

Ищцата обяснява при предявянето на документа на л. 50 от делото, че писала "искова молба на лист 50  от делото, искала да се върне на работа,защото гледала дете", но документа на лист 50 от делото е адресирана до ТД на НАП габрово и е от дата 7-2-2019 г. и не може да представлява искова молба проитв уволнението й , което още не се  е състояло.

 На 13-03 2019 г. ищцата подава до ДИТ Габрово сигнал/жалба//на лист 67/, че е освободена от работа, не й се изплаща заплата, начисляват й запори от съда върху заплатата й от 560 лв., моли да й се отговори правилно ли е това и да се задължат да й дадат заплатата.

Ищцата обяснява по реда на чл.176 от ГПК следното: "Подадох жалба до Дирекция Инспекция по труда, тъй като имах запор. Жалбата я пуснах към БКС-то, защото от там ми бяха спрени парите. Протестирах против запора на парите. Не знам да съм подавала искова молба за отменение на уволнението...... Аз писах исковата молба на лист 50 от делото. ..... На лист 67 от делото аз съм го писала. Аз като отидох при тях им казах, че са ми запорирани сумите и имам дете..."

Съдът намира, че подадената  пред ДИТ Габрово жалба на 13-3-2019 г. не съставлява искова молба за отмяна на процесното уволнение, подадена пред ненадлежен орган. В преписката на ДИТ Габрово не се съдържа нито един документ, в който да е налице искане за отмяна на процесното уволнение. Ищцата се оплаква единствено неизплащането на заплатата поради наложен запор.

Поради изложеното съдът намира, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело, подадена на 6 юни 2019 г. е извън  двумесечният давностен срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което искът следва  да бъде отхвърлен като неоснователен.

Останалите данни и доказателства относно процесното уволнение не следва да се обсъждат.

Исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ  за отмяна на уволнение; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа „метач" в ответното предприятие; с правно  основание чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225 от КТ за заплащане на обзщетение за времето, през което е останала  без работа поради незаконно уволнение, но не повече от 6 месеца в размер на 3360 лв. следва да се отхвърлят като като неосователни.

 

За периода от 01.09.2018 г. на ищцата е начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер на 2561,50 лв.

През този период са направени удръжки общо в размер на 1577,81 лв.

Размерът на начисленото обезщетение по чл.224 от КТ е включено във фиш от ведомост за работни заплати за м. февруари 2019 г. в размер на 96,60 лв.

Съгласно КТ, предвид основанието на прекратяване на трудовия договор- чл. 330, ал. 1, т.З от КТ - дисциплинарно уволнение, други обезщетения не са начислени.

В трудовото досие на лицето няма данни за дължими други такива.

Всички дължими обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, в т. ч. за неизползван годишен отпуск са начислени и платени.

Размерът на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е 96,60 лв. и е включено във фиш от ведомост за работни заплати за м. февруари 2019 г.

 

Искът  с правно основание чл. 224 от КТ  е неоснователен и недоказан и също следва да се отхвърли.

 

Предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят. 

 

разноски- Ищцата следва да заплати  на ответника разноски в  размер  на 1300 лв., съгласно направеното искане, списъка на разноските по чл. 80 от ГПК и  представени разходни документи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като се отхвърлят 4 иска, като за тези по чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ се дължи МРЗ /2 х 560 лв./, а за двата иска с интереси до 1000 лв. и до 5000 лв. минимум по 300 лв., при което минимално възнаграждение е поне 1720 лв., а  е платено и поискано за присъждане 1300 лв.

 

Водим от горното съдът

Реши:

отхвърля предявените от К.И.М., ЕГН**********; пост. адрес: ***, чрез адвокат Ваня Денчева Денева ***, съдебен адрес: ***, тел.: ********** определена /назначена за процесуален представител с Решение №118/ 01.04.2019г. на НБПП на основание ЗПП; срещу ОП "Благоустрояване"- ОБЩИНА ГАБРОВО, Булстат 0002156300420, бул. „Трети март" № 53, чрез Диян Кехайов- директор; искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ  за отмяна на прекратяването на ТПО със Заповед 22/28-2-2019 г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа „метач" в ОП "Благоустрояване"- ОБЩИНА ГАБРОВО, Булстат 0002156300420; с правно  основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ за заплащане на обзщетение за времето, през което е останала  без работа поради незаконно уволнение, в размер на 3360 лв.; и заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ,  като неоснователни и недоказани.

 

Осъжда К.И.М., ЕГН**********; пост. адрес: ***; да заплати на ОП "Благоустрояване" - Община Габрово, Булстат 0002156300420, бул. „Трети март" № 53, чрез Диян Кехайов- директор;  1300 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи  въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен  срок от  от връчването на страните.

 

 

 

 СЪДИЯ :