Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2021 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
седемнадесети февруари
2021 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1565 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба на И.Ж.С. против решение №
43/17.08.2020г., постановено по гр.д. № 359 /2019 г. по
описа на Районен съд – Г., с което е отхвърлен предявения от И.Ж.С. против
"О.Ф.Б." ЕАД иск за установяване недължимостта
на сумата от 7254,05лв., от които: сумата 4658,62лв. – главница за погасяване
на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата –
1672,41лв. за периода от 29.08.2007г. до 12.08.2010г., наказателна лихва –
923,02лв. за периода от 24.07.2008г. до 12.08.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото представляващи държавна
такса в размер на 145,08лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
357,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №405/2010г. по
описа на РС-Г., предмет на изп.дело №20198650400179
по описа на ЧСИ М.Д., като неоснователен. С обжалваното решение са присъдени и
разноските по заповедното и първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба са
наведени доводи за незаконосъобразност, обжалваното решение. Направено е искане
същото да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а
предявеният иск да бъде уважен. Доказателствени искания не са направени.
В законния срок е постъпил
отговор от въззиваемия, в който същия заема
становище, че доводите, изложени във въззивната жалба са неоснователни и
недоказани. Направено е искане да се отхвърли жалбата и да се потвърди
решението на Г. районен съд. Не са направени доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Представени и приети са
писмени доказателства по делото: Съобщение с изх.№3842/11.03.2019г. на ЧСИ М.Д.,
копие на Писмо от 02.08.2012г., Покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д., копие на
Изпълнителен лист от 13.08.2010г. издаден по ч.гр.д №405/2010г. по описа на РС-Г.,
копия на: Договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2007г. и Договор за
поръчителство от 29.08.2007г., Погасителен план, Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, Съобщение с изх.№43/11.01.2019г. по изп.дело №52/2010г. по описа на ДСИ при РС-Г., Молба до ЧСИ
М.Д., Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012г.,
Пълномощно, Писмо до „О.Ф.“ ЕАД гр.С., Приемо-предавателен
протокол. Съдът е изискал и приложил ч.гр.д №405/2010г. по описа на РС-Г., изп.дело №52/2010г. по описа на ДСИ при РС-Г. и изп.дело №20198650400179 по описа на ЧСИ М.Д..
Не е спорно по делото, че
на 29.08.2007 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Б.Д."
ЕАД, с ЕИК *** като кредитор, и Т.Ж.Т., ЕГН ********** като кредитополучател.
Кредитът е обезпечен с поръчителство от ищеца И.Ж.С., ЕГН **********. Предвид
допуснато неизпълнение на задължението по договора за кредит, кредиторът „Б.Д."
ЕАД се е снабдил със Заповед за изпълнение от 13.08.2010 г. и Изпълнителен лист
от 13.08.2010 г. по ч.гр.д. № 405/2010 г. на PC - Г., за вземането срещу
горепосочените лица за следните суми: 4 658,62 лв. - непогасена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея от 13.08.2010 г. до
окончателното плащане; 1 672,41 лв. - договорна лихва за периода от 29.08.2007
г. до 12.08.2010 г.; 923,02 лв. - наказателна лихва за периода от 24.07.2008 г.
до 12.08.2010 г. и 502,08 лв. - разноски по делото.
За събиране на процесното
вземане въз основа на описания по-горе Изпълнителен лист на 13.08.2010 г. е
образувано изп. дело № 52/2010 г. по описа на ДСИ при
PC - Г. срещу горепосочените лица (в т.ч. срещу ищеца), в качеството им на
солидарни длъжници.
Изпълнителното производство
по изп. дело № 52/2010 г. по описа на ДСИ при PC - Г.
е прекратено с Постановление от 19.09.2018 г. на ДСИ при PC - Г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. на основание, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Видно от отбелязването на изпълнителния лист - последното валидно изпълнително
действие по делото спрямо И.Ж.С. е било на 16.11.2015 г.
След прекратяване на
горното изпълнително дело, изпълнителният лист за процесното вземане е върнат
на кредитора „Б.Д." ЕАД.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 12.07.2012 г., сключен между „Б.Д."
ЕАД (цедент) и „О.Ф.Б." ЕАД (цесионер),
сме придобили процесното вземане срещу кредитополучателя Т.Ж.Т. и поръчителя И.Ж.С.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с
изтеклите лихви.
Видно от приложеното в
заверено копие към исковата молба потвърждение от „Б.Д." ЕАД до "О.Ф.Б."
ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договора за цесия от 12.07.2012 г.,
същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.
На базата на изрично
пълномощно от "Б.Д." ЕАД цесионера „О.Ф.Б."
ЕАД е изпратил уведомително писмо за цесията до задължените лица. Същото е
получено лично от ищеца. В този смисъл, ищецът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент),
който е упълномощил за това цесионера.
След получаване на
оригинала на изпълнителния лист за процесното вземане „О.Ф.Б." ЕАД в
качеството си на нов кредитор е образувало изп. дело
№ 20198650400179 при ЧСИ М. Д., per. № 865 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Стара Загора. Цитираното изпълнително дело е образувано
на 28.02.2019 г. въз основа на молба на кредитора от същата дата.
С доклада си по делото ГРС
е обявил за безспорно, че последното изпълнително действие, прекъсване на
давността, е плащане на 16.11.2015г.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение,
законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно
чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от
което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг.
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 405/2010 г. по описа на Районен съд - Г., се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл
да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Относно
спорния по делото въпрос: прекъсва ли давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съдът споделя константната практика, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи съответен изпълнителен способ.
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е предприето и да е задължително успешно, за да се
счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е поискан и възложен от взискателя на СИ.
Правилен при това положение е извода на първоинстанционния
съд, че по отношение на вземането, по
издаден по ч. гр. д. № 405/2010 г., по описа на Районен съд гр. Г.,
изпълнителен лист не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. В този ред на мисли
неоснователни се явяват и възражения за нищожност на цесията поради липса на
предмет – поради плащане.
Направеното
от въззивника възражение във въззивната жалба, че ищецът е изплатил процесната
сума е неоснователно, тъй като от заключението на последната назначена по
делото ССЕ се установява, че актуалния размер на дълга към 22.02.2020 г. е 3 728,68
лв., а в конкретния случай искът на ищеца е предявен като частичен за сумата от
1000 лв..
Ето защо решението на ГРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззиваемия претендира присъждането на разноски за
юрисконсулт в размер на 300 лв., които с оглед
изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
Предвид цената на иска, в размер на 1000 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/17.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 359 /2019 г. по описа на Районен
съд – Г..
ОСЪЖДА И.Ж.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на О.Ф.Б." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, сумата 300,00 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.