№ 40210
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110108289 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ********, чрез
адвокат Х. Й., по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в
частта относно присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, за предоставена
безплатна правна помощ на ищцата, които оплаквания са в смисъл, че съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение само по единия от предявените искове, а такова е следвало да се
присъди и по двата иска (установителен и осъдителен) поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа се и че върху дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен и
дължимият данък добавена стойност съгласно § 2а от Наредбата. Моли се решението да
бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъдена допълнително сумата от 480 лв. с
ДДС.
Ответникът по молбата – „М.К.“ ЕООД, чрез адвокат Д. П., е депозирал становище, с което
заявява неоснователност на искането. Посочва, че защитаваният интерес и по двата иска е
идентичен. Излага, че заявената претенция представлява злоупотреба с права и уважаването
на искането за присъждане на отделни адвокатски възнаграждения би довело до
неоснователно обогатяване. Допълва, че адвокатите от посоченото адвокатско дружество са
процесуални представители по редица дела на длъжници срещу „М.К.“ ЕООД, като
предявяването на повече искове има за цел единствено кумулиране на допълнителни
адвокатски възнаграждения, което е в разрез с чл. 3 ГПК. Предвид изложеното моли
искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение да бъде оставено без
уважение.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С решение № 12219/11.07.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените от
ищцата обективно съединени установителен и осъдителен иск, като е прогласил за нищожна
клаузата на чл. 12 от Договор за паричен заем № 51484 от 23.06.2021 г., сключен между Б.
И. Г., ЕГН ********** и „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 296,02 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, по предявения от Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., срещу
„М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.................., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК; осъдил е „М.К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.................., да заплати на
Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 296,01 лв., представляваща недължимо платена сума по чл. 12 от Договор за
паричен заем № 51484 от 23.06.2021 г., представляваща неустойка за непредоставяне на
1
обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лв., считано от 16.02.2023 г. –
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и ведно със
законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 296,01 лв. (или за сумата от
246,01 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 12.06.2023 г. до окончателното
плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – държавна такса. Със същото
решение съдът е осъдил „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С.................., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
********, с адрес: гр. С.................., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Б.
И. Г. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменян съобразно отправеното
искане.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. На първо място следва да се
отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато
едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва,
разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от
установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени
обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Ето
защо и съдът не намира основание да отстъпи от изложените в мотивите на решението
съображения. В случая предявените обективно съединени установителен иск и осъдителен
иск не налагат несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са съединени. С оглед цената на исковете, свързания им предмет,
липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ищцата действия в производството – изразяващи се в подаване на искова
молба, без процесуално представителство в проведеното едно открито съдебно заседание и
без участие в събирането на допълнителни доказателства по делото, съдът приема, че
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лв. с ДДС. Следва да се посочи, че
присъждането на адвокатско възнаграждение по всеки иск би надхвърлило значително
материалния интерес по делото, като предоставянето на безплатна адвокатска помощ не
следва да е с цел извличане на икономическа облага, като в тази връзка настоящият съдебен
състав съобразява множеството еднотипни дела, сходни на настоящото, по които се
претендират отделни адвокатски възнаграждения. Ето защо искането за изменение на
решението в частта за разноските, като неоснователно, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено с молба вх. № 232222/17.08.2023 г. на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. Мирославов М.,
за изменение на решение № 12219/11.07.2023 г. по гр. д. № 8289/2023 г. по описа на СРС, 48
състав, в частта за присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ ********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, за предоставена на Б. И. Г. безплатна правна
помощ в производството пред СРС, чрез присъждане допълнително на сумата от 480 лв. с
ДДС.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2