Определение по дело №136/2018 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 414

гр. Силистра 14.11.2018г.

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                       Председател: Пламен Неделчев                                                                                        Членове: Добринка Стоева

                                                                                               Кремена Краева

разгледа, докладваното от съдия П. Неделчев в.ч.т.д. № 136/ 2018г. по описа на СОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, и е образувано по частна жалба подадена чрез процесуален представител от „АГРОСТАР“АД, с ЕИК *********, срещу Определение № 1776 от 23.07.2018г. постановено по гр.д № 542/2018г. на РС -Силистра, с което районния съдия е осъдил молителя, да заплати по сметката на Районен съд-Силистра сумата от 119.30 (сто и деветнадесет лв. и тридесет стотинки) - разноски по ч.гр.д.№ 542/2018г. по описа на СРС, отменил е определението, постановено в съдебното заседание, проведено на 17.07.2018г., с което е назначена тройна агротехническа експертиза и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 542/2018г. по описа на СРС.

Жалбоподателят – „АГРОСТАР“АД, с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Братя Бъкстон“№ 35, чрез процесуален представител обжалва Определение № 1776 от 23.07.2018г. постановено по гр.д № 542/2018г. на РС –Силистра, намира атакуваният съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения, като желае въззивния съд да го отмени изцяло и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи в подкрепа на жалбата си.

Ответникът по жалбата – СИБИЕЛ“ООД, с ЕИК …………, със седалище в с.Добротица, обл. Силистра, Стопански двор, редовно уведомен за частната жалба не депозира отговор по нея.

Съдът, след като се запозна с жалбата, отговора  и материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по молба подадена от „АГРОСТАР“АД, с ЕИК ………, с която се иска от съда да допусне обезпечаване на доказателствата по бъдещ иск, който ще предяви срещу „СИБИЕЛ“ООД, с ЕИК …………..

С определение № 1057/03.05.2018г. съдът е допуснал обезпечението и е назначил съдебна агротехническа експертиза, която да се произнесе по задачи, имащи отношение към предмета на установяване съобразно заявения петитум.

В проведеното на 17.07.2018г. открито съдебно заседание експертното заключение е прието от съда, а след изразено становище на молителя за неговата необоснованост е назначена и тройна експертиза.

На 20.07.2018г. е постъпила молба от молителя съдържаща допълнителни – уточняващи въпроси, към вещите лица по допуснатата от съда тройна СТЕ.

На 23.07.2018г. първоинстанционният съдебен състав приел, че фактическото положение обуславящо необходимост от производство по обезпечаване на доказателства за бъдещ съдебен процес е променено, предвид изтеклия период от време и извършването по спешност на тройна експертиза, която да отговори на поставените допълнителни въпроси на молителя е станало безпредметно. Според първоинстанционния съдебен състав характера на поставените, към експертите въпроси е такъв, че не налага спешно извършване на исканата тройна експертиза, а може да се извърши в рамките на висящ исков процес, което го е мотивирало да отмени определението, с което е назначена допълнителна тройна експертиза, да прекрати производството по делото и да възложи в тежест на молителя деловодните разноски.

Жалбоподателят не споделя доводите на първостепенния съдебен състав, пространно коментира слабостите в заключението на вещото лице изготвило първоначалната СТЕ и методите послужили за изготвянето му. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, като по – конкретно се сочи, че липсва яснота относно наличието на твърдяната от районния съдия промяна в обстоятелствата обуславяща отпадане на необходимостта от обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. от ГПК. Жалбоподателят твърди липса на равнопоставеност между страните в процеса и нарушаване на съдопроизводствените правила в производството по обезпечаване на доказателства.

От правна страна

ОС намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения.

Съобразявайки, че предмет на производството е единствено предварителното събиране на определено доказателство законодателят изрично е предвидил, че само определението, с което молбата за обезпечаване на доказателства не се уважава, подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 208, ал. 3 от ГПК, какъвто не е разглежданият случай. В случаите когато поисканото доказателство е събрано определението на съда, с което е прекратено производството, поради изчерпване на процедурата, не подлежи на обжалване по реда на глава 21 ГПК "Обжалване на определенията" и в този смисъл същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Касае се по-скоро за приключване на делото поради изчерпване на неговия предмет, разбирано като административна дейност на съда, отколкото за прекратяване на производството по делото, препятстващо по-нататъшния му ход.

Този извод се налага и от изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение няма характер на такова, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, с оглед вида и характера на развилото се пред Районния съд производство за обезпечаване на доказателства. В това производство е допуснато и събрано поисканото от молителя доказателство чрез изготвяне и изслушване на съдебно-техническа експертиза, т.е. събрани са предварително онези доказателства, по отношение на които е счетено, че съществува опасност да бъдат изгубени или събирането им впоследствие, при висящността на бъдещия процес, да бъде затруднено. Едва след това с атакуваното определение първоинстанционния съдебен състав е прекратил производството по делото поради изчерпване на процедурата по обезпечаване на доказателства. Обстоятелството, че е отменено допуснатото изготвяне на тройна експертиза не променя факта, че предмета на производството е осъществен, тъй като по делото е допусната и изготвена СТЕ, а заключението на вещото лице е приобщено, към него.

Предвид всичко изложено ОС приема, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради изчерпване предмета на делото, не е преграждащо. То не е и изрично посочено в закона, като подлежащо на обжалване. Ето защо определението не подлежи на обжалване, респективно – подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд на Република България – определение № 436 от 17.07.2009 г. по Ч.т.д. № 379/2009 г. на I т.о. на ВКС; определение № 329 от 21.04.2010 г. по Ч.т.д. № 196/2010 г. на I т.о. на ВКС; определение № 35 от 19.01.2009 г. по Ч.т.д. № 714/2009 г. на II т.о. на ВКС; определение № 830 от 26.10.2011 г. по Ч.т.д. № 584/2011 г. на II т.о. на ВКС и други.

Що се касае до наведените с частната жалба възражения, че след, като районният съдия отменил определението си с което била допусната тройна СТЕ и с това е нарушил съдопроизводствените правила, следва да се има предвид, че дори те да са основателни, същите не са предвидени от законодателя, като основание за самостоятелен инстанционен контрол в разглежданата хипотеза, поради което се явяват и неотносими към предмета на настоящото производство. В тази връзка следва да бъде споменато и обстоятелството, че при допуснато съществено процесуално нарушение в производството по обезпечаване на доказателства и при решаване на въпроса в съответния висящ редовен исков процес дали същите са допустими и противопоставими на страната, чиито права са нарушени, се преценява на общо основание в бъдещото исково производство.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба е процесуално недопустима. Като такава жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба подадена чрез процесуален представител от „АГРОСТАР“АД, с ЕИК …………, срещу Определение № 1776 от 23.07.2018г. постановено по гр.д № 542/2018г. на РС –Силистра.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 136 по описа на Окръжен съд –Силистра за 2018 година.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред с частна жалба пред АС – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.