№ 1818
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от В. ИВ. ИВ. с ЕГН: **********, чрез адв.
В.В., срещу Решение № 260781 от 8.03.2021 г., поправено с Решение № 261624 от 17.05.2021
г., постановени по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което В.И. е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. К. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от
10 569,67 лв., представляваща разходи за поправяне на нанесени от ответника щети на лек
автомобил BMW рег. № *****************, причинени от ПТП на 27.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда - 7.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 202,58 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.05.2019 г. до 06.08.2019 г., както и Е ОСЪДЕН да
заплати на ЦВ. К. Н. сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в следствие на ПТП от 27.04.2019 г., изразяващи се в причинени на
ищцата неудобство поради лишаване от ползването на личния автомобил, преживян стрес,
притеснения, емоционален дискомфорт, психическо напрежение, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на иска в съда – 7.08.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
Въззивникът намира обжалваното решение за очевидно неправилно и необосновано,
предпоставено от базова липса на познания в областта на материалното гражданско право,
обусловено от съществени процесуални нарушения, постановено без да са обсъдени всички
възражения на страните и при приемане за установени на факти в противоречие с
доказателствата по делото, които са обсъдени превратно. Сочи, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е дал ход на делото в съдебно заседание на дата
10.02.2021 г., въпреки наличие на пречките по чл. 142, ал. 2 ГПК. Според въззивника
препятствието той и адвокатът му да се явят в съдебно заседание е било отложен полет от
1
София до Варна, а самият въззивник - бил болен.
По отношение на правилността на съдебното решение въззивникът сочи, че съдът е
формирал фактическите си изводи само на база на приложения по делото Протокол от ПТП
с № 1656802 от 27.04.2019 г. Твърди, че протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно причината за ПТП-то. Именно за това по делото е било
допуснато изслушване на свидетели на двете страни, но съдът не обсъдил изобщо
показанията на част от тях.
Намира за неправилен извода на съда, че от установената фактическа обстановка по
делото той не е оборил презумпцията за вина, като сочи, че от показанията на свидетелите се
е установило, че е направил всичко зависещо от него автомобилът да остане в спряло
положение. Твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно деяние,
доколкото той не би могъл да предвиди, че управляваният от него автомобил ще тръгне сам
на заден ход при положение, че е поставил колата на паркинг и е вдигнал ръчната спирачка.
Въззивникът счита за необосновано решението на съда, да отхвърли възражението му
за съпричиняване, доколкото отново не са обсъдени всички събрани по делото доказателства
в тяхната съвкупност, в това число и изявленията на самата ищца, които съдържат
признание на неизгодни за нея факти. Сочи, че действително заключението по допуснатата
по делото САТЕ не е било оспорено от него, но това се дължало единствено на
горепосоченото процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в даване ход на
делото, при наличие на пречки за това. Също така намира, че съдът не е обсъдил
показанията на свидетеля Ил.Б., които съдържали данни за два факта с правно значение за
съпричиняването - първо, че ответникът вече е започнал да прави маневра за паркиране и
второ, че ищцата умишлено е запушила пътя им. Сочи, че съдът изобщо не е изложил
мотиви кое точно деяние на ответника се явява противоправно. Не е посочено коя норма е
нарушена, като липсата на мотиви в тази насока прави на практика невъзможно излагането
на оплаквания срещу този решаващ извод на съда.
По отношение на размера на претърпените вреди счита, че съдът голословно е
кредитирал заключението в частта, в която е прието, че общият размер на вредите по
автомобила възлиза на 4,108.80 лева- труд и 8,051.82 лева- за нови части. Сочи, че
доколкото всеки е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму, то ответникът
дължи репариране на действителните вреди, затова не може да бъде осъден да заплати
стойността на нови авточасти при положение, че не е доказано по делото, че употребяваният
автомобил БМВ е бил с нови части. Намира, че тъй като ищецът не е доказал увредените му
части да са оригинални или нови, то няма как съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение по стойност на оригинални части, след като е останало недоказано, че
увредените елементи са оригинални. Отделно от това счита, че ищцата не е била длъжна да
отремонтира автомобила в официалния сервиз на марката, а е можела да стори това в друг
сервиз, в който трудът е по-евтин.
Въззивникът счита, че не е налице основание съдът да кредитира т.нар. „втори
вариант" на експертизата, доколкото вещото лице на стр. 7 от протокол от 10.02.2021 г.
изрично е заявил, че и в други сервизи е могъл да бъде извършен процесният ремонт, а на
въпрос на ищцата е отговорил, че извършването на ремонт в гаранционен сервиз би имало
значение при продажба, ако колата има сервизна книжа и е била обслужвана в само такъв
сервиз. На последно място сочи, че съдът изобщо не е обсъдил и видимите противоречия в
т.нар. втори вариант предвид това, че в него е посочено, че дължимото възнаграждение за
труд възлизало на 4,108.80 лева, което предпоставя извод, че в избрания от ищцата сервиз
автомобилът е ремонтиран в рамките на 63.4 астрономически часа при ценова става от 64.80
лева с ДДС. В самото заключение на вещото лице обаче никъде не е потвърдено, че за
ремонта на тези щети са били необходими осем работни дни.
Също така сочи, че възникват основателни съмнения относно обосноваността и
2
правилността на т.нар. първи вариант на експертизата, определящ действителната стойност
на вредите на 6,588.48 лева. Ако след разоборудването на автомобила в сервиза са били
установени други щети, ищцата е имала възможността да извика представител на
застрахователя, за да се удостовери действителното им наличие. При това положение липсва
основание да се кредитира изложеното от вещото лице, че е имало и други щети по
автомобила, които били установени впоследствие.
По отношение на присъдените неимуществени вреди сочи, че в тази част решението
също е очевидно неправилно, доколкото по делото не е събрано нито едно доказателство,
което да установява претърпените неимуществени вреди от ищцата. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на исковете. Претендира и сторените в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемата ЦВ. К. Н., чрез адв. П.В., в който се излагат доводи за правилността на
решението. Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че е бил лишен от правото
да участва в последното по делото открито съдебно заседание. Счита, че процесуалният
представител на ответника е имал възможност да организира пътуването си от София до
Варна и по друг начин. От друга страна сочи, че макар да не се е явил в съдебното
заседание, адвокатът на ответника е изразил становище по същество на спора с писмена
молба, депозирана по делото на 9.02.2021 г., в която е изложил становището си по
отношение на събраните доказателства. Намира за неоснователно и твърдението, че съдът е
постановил решението си само въз основа на протокола от ПТП, като сочи, че от мотивите
на съдебния акт е видно, че е обсъден в цялост събрания доказателствен материал. Сочи, че
безспорно по делото се е установило, че ответникът виновно е причинил процесните щети, а
страните са подписали въпросния протокол от ПТП без възражения по отношение на
механизма, при който са настъпили вредите. Счита, че правилно съдът не е кредитирал
показанията на свидетеля Ил.Б., тъй като същите не отговорят на действителното положение
на автомобилите по време на удара, а и от показанията на свидетелят не може да се
установи, че ръчната спирачка на автомобила на ответника е била вдигната преди ПТП.
От друга страна сочи, че от приетата по делото САТЕ се е установило, че
уврежданията по автомобила на ищцата са настъпили в резултат на процесното ПТП, като
вещото лице е отрекло то е да настъпило по начина, по който го описва свидетелят Б.. Сочи,
че от заключението на вещото лице се е установило и, че отремонтирането на автомобила е
било възможно само в специализирания сервиз на марката, поради което и възражението на
въззивника в този смисъл е неоснователно. Намира за неоснователно и твърдението, че
процесното ПТП е станало изцяло по вина на ищцата, доколкото данни за виновно
поведение от нейна страна липсват по делото. В този смисъл сочи, че няма никакви данни и
за съпричиняване на вредите. По отношение на действителния размер на вредите сочи, че по
делото категорично се е установил точният размер на разходите, извършени за ремонт на
автомобила, както и действителното им заплащане. Сочи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна уплаха, притеснение, неудобство, като
наред с това е била лишена един месец от автомобила си, който ползва както за лични
нужди, така и за служебни ангажименти. Претендира разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба лично от самата въззиваема, в
който същата намира изложените възражения за неоснователни.
Третото лице помагач на страната на въззивника – ЗАД „ОЗК- Застрахован“ АД, чрез
адв. Т.С. е изразило становище по депозираната въззивна жалба, в което се излагат доводи за
неправилност на първоинстанционното решение във връзка с определяне на размера на
дължимото обезщетение, както и за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 288190/25.05.2021 г., депозирана от
В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. В.А. В. от САК, срещу Решение № 261624 от
3
17.05.2021 г., с което съдът е отказал изменение на Решение № 260781 от 8.03.2021г.,
постановено по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на РС Варна, в частта за разноските, с което
са присъдени в полза на ищцата ЦВ. К. Н. 3 118,29 лв.
Жалбоподателят моли в полза на ищцата да бъдат присъдени 1 450,96 лв., вместо
горепосочената сума. Сочи, че заплатените от ищцата разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица са в общ размер на 854,31 лв., поради което разликата до 4008,25 лв.
представлява прекомерно адвокатско възнаграждение. Сочи, че съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при иск в размер на 12 857,70 лв.,
адвокатският хонорар следва да бъде в размер на 915,15 лв., а за всеки от останалите искове
по 300 лв., поради което дори да се приеме, че ответникът дължи заплащане на хонорар за
всеки от исковете, то той следва да бъде в размер на 1515,15 лв.. Твърди, че поради
допуснатото от съда процесуално нарушение, ответникът е бил лишен от възможността да
възрази за прекомерност на разноските. Предвид горното, моли на ищцата Ц.Н. бъде
присъдена сума в размер на 1 450 лева.
С отговора си Ц.Н. моли жалбата на В.И. да бъде оставена без уважение. Сочи, че не
са налице процесуални нарушения, допуснати в производството пред първа инстанция,
респективно не са представени доказателства за наличие на пречки за явяване по делото от
страна на ответника и неговия процесуален представител. Твърди, че възражението за
прекомерност не е направено в срок, макар по делото да е била депозирана молба по
същество на спора на 9.02.2021 г. Същото е и неоснователно, тъй като самият ответник е
претендирал разноски в размер на 3 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което е повече от
претендираното от ищцата.
Не е постъпил отговор от страна на конституираното по делото трето лице помагач.
Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено Определение №
2661 от 27.07.2021 г. по настоящото производство.
В проведеното о. с. з. въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. В., който поддържа депозираната въззивна жалба и частна въззивна жалба. Представя
списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗА.
Въззиваемата Ц.Н.в, редовно призована за същото съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. П.. Процесуалният й представител оспорва жалбите, поддържа
отговора. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на въззивника – ЗАД „ОЗК- Застрахован“ АД,
редовно призовано, не се явява представител, представлява се от адв. С., която поддържа
депозираното становище. Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на
въззиваемата страна.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната част за сумата
над присъдените 200 лева до претендираните 1000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с процесното ПТП, поради
което същото е влязло в законна сила в тази част.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по кумулативно обективно съединени искове, предявени от ЦВ. К. Н. за
4
осъждане на В. ИВ. ИВ. да заплати й сумата от 10 569,67 лв., представляваща разходи за
поправяне на нанесени от ответника щети на лек автомобил BMW рег. №
*****************, причинени от ПТП на 27.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска в съда - 7.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 202,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.05.2019 г. до 6.08.2019 г., както сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, претърпени
в следствие на ПТП от 27.04.2019 г., изразяващи се в причинени на ищцата неудобство
поради лишаване от ползването на личния автомобил, преживян стрес, притеснения,
емоционален дискомфорт, психическо напрежение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска в съда – 7.08.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.04.2019 г. в гр. Варна е настъпило ПТП,
при което ответникът е нанесъл вреди на управлявания от нея лек автомобил BMW с peг. №
*****************. Сочи, че е изготвен Протокол № 1656802 от 27.04.2019 г., както и че
към датата на увреждането и двете МПС били със сключени застраховки „Гражданска
отговорност“. Излага доводи, че ПТП е настъпило при маневриране на лек автомобил
„Хюндай“, peг. № B8363PB, управляван от ответника, към който имало прикачен колесар с
лодка. Сочи, че ударът в задната част на автомобила е реализиран следствие на тръгване
назад от МПС, към което бил закачен колесаря. Следствие на това били повредени задна
дясна врата, заден десен калник, задна броня и десен стоп на автомобила й. Във връзка с
ПТП ищцата била подала към ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД уведомление за щета с вх. №
109 от 30.04.2019 г. Сочи, че лекият й автомобил бил отремонтиран в сервиз на BMW, за
което заплатила сумата от общо 15 611,40 лв., както следва: 5000 лв. по фактура № 1051117
от 4.05.2019 г. и 10 611,40 лв. по фактура № 1051441 от 30.05.2019 г. Твърди, че във връзка
със застрахователната й претенция получила застрахователно обезщетение по щета №
041090000842019 в размер на 2753,70 лв. и впоследствие сумата от 2288, 03 лв. Сочи, че е
изпратила до ответника нотариална покана № 182, т.ІІ, рег. № 4574/27.06.2019 г. на нотариус
Ил.М., peг. № 195, която му е била връчена лично на 1.07.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът В.И., чрез адв. Г., е оспорил
исковете. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, но не и участието на страните в него.
Доколкото В.И. е оставил лекия си автомобил със закачения колесар „на скорост“ на ръчна
спирачка, счита, че същият няма вина за настъпването на ПТП, което е реализирано поради
наклона на пътното платно и тежестта на конструкцията. Оспорва размера на
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Излага доводи, че не
всички претендирани имуществени вреди са в причининно-следствена връзка с процесното
ПТП. Релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата.
В първоинстанционното решение е конституирано трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД „Общо застраховане“ АД. Същото изразява становище за
неоснователността на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, възприе следното от фактическа страна:
В производството е безспорно, че на 27.04.2019 г. в гр. Варна, местност „Прибой“,
ул. „Тридесет и трета“ е настъпило ПТП между участник 1 – В.И., управляващ лек
автомобил, марка „Хюндай“, с рег. № В 8363РВ и участник 2 – Ц.Н., управляващ лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № В6329НН. От съдържанието на представения протокол за
ПТП № 1656802 от 27.04.2019 г., се установява, че ПТП е реализирано между ул. „Тридесет
5
и трета“ и ул. „Единадесета“, като водачът № 1 не е взел мерки композицията да не се
приведе в движение, като по този начин блъска лекия автомобил на водач № 2.
От представените фактура № 1051117 от 04.05.2019 г., фактура № 1051441 от
30.05.2019 г., се установява, че Ц.Н. е заплатила на „М Кар Варна“ ООД общо сума
15 611.40 лева във връзка с ремонта на лекия й автомобил.
Представено е уведомление за щета с вх. № 109 от 30.04.2019 г., адресирано до ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение на Ц.Н. във връзка с
процесното ПТП.
От съдържанието на представените два броя преводни нареждания от 25.06.2019 г. /л.
7 от делото на ВРС/ и от 7.10.2019 г. /л. 48 от делото на ВРС/ се установява, че във връзка с
горната застрахователна претенция в полза на Ц.Н. е изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на сумата от 5041.73 лева, представляваща сбор от 2753.70 лева и
2288.03 лева.
Видно е от представената в производството нотариална покана № 182, т. II, № 4574 от
27.06.2019 г., както и разписка за връчване й на В.И. на 1.07.2019 г., че Ц.Н. уведомява В.И.
за сторените от нея разходи във връзка с поправката на лекия й автомобил, както и за
претърпените неимуществени вреди.
В производството са представени и Акт за установяване на административно
нарушение от 27.04.2019 г., както и наказателно постановление № 19-0442-000493 от
27.05.2019 г., от съдържанието, на които е видно, че на В.И. му е наложена глоба във връзка
с нарушение на чл. 96 ЗДвП поради напускането на спряно МПС без вземането на мерки,
композицията с ремарке да не може да се приведе в движение.
В първоинстанционното производство е била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно дадено, съответстващо
на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се
установява, че фактура № ********** от 4.05.2019 г. за сумата от 5000 лева и фактура №
********** от 30.05.2019 г. за сумата от 10 611,40 лева са осчетоводени в редовно воденото
счетоводство на „М-Кар Варна" ООД и са платени по банков път, съответно на 3.05.2019 г.
и на 30.05.2019 г.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП в първоинстанционното
производство е назначена съдебно-автотехническа експертиза. От същото заключение се
установява, че на 27.04.2019 г. около 15.55 часа двамата водачи са се срещнали на
кръстовището между ул. „Тридесет и трета“ и ул. „Единадесета“, като водачът на
композицията е искал да направи маневра на заден ход към вратата на гаража си. Експертът
е посочил, че колесарят е тръгнал назад и ударил задната дясна част на лекия автомобил
БМВ, както и че всички описани вреди в протокола за ПТП № 1656802 от 27.04.2019 г.
могат да бъдат причинени от описания удар. Експертът е уточнил, че няма данни за теглото
на лодката, поради което експертизата не може да даде заключение дали ръчната спирачка
на л. а. „Хюндай“, peг. № В8363РВ може да удържи цялата тежест на композицията,
6
състояща се от л. а. „Хюндай“, лодката и колесаря. Вещото лице в отговор на въпрос № 3 е
посочило, че платената сума от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД от 5 041.73 лева и не покрива
изцяло необходимия ремонт на процесното МПС. Вещото лице излага, че не е възможно да
се установи със сигурност дали всички описани във фактурата части са действително
вложени. Експертът е посочил, че всички описани във Фактура № 1051441 от 30.05.2019 г.
касаят задната дясна част на процесния автомобил, която е била увредена от ПТП.
Във въззивното производство е назначена и тройна съдебно-автотехническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорено от
страните. От заключението се установява, че е налице причинно-следствена връзка между
уврежданията и процесното ПТП. Вещите лица са посочили, че предвид липсата на
представени доказателства за теглото на композицията и техническото състояние на лекия
автомобил „Хюндай“ не може да се отговори със сигурност дали ръчната спирачка би
предотвратила самопотеглянето на композицията, при липсата на данни за поставен предмет
под някое от колелата на автомобила. В отговор на въпроси № 3, както и съобразно
изнесеното в о. с. з. са посочили, че предвид възрастта на лекия автомобил „БМВ“ не следва
да се прилага коефициент за обезценка, като стойността на ремонта без него възлиза на
6679.93 лева. Установили са също, че всички описани позиции във Фактура № **********
от 30.05.2019 г., издадена от „М Кар Варна“ ООД са извършени и вложени при ремонт на
увреждания, вследствие на удар в страничната задна част на процесния автомобил
От изнесеното от вещите лица в о. с. з. от 3.11.2021 г. се установява, че съобразно
вида и мястото на деформацията може да се направи извод, че към момента на удара лек
автомобил „БМВ“ е бил в паркирано състояние, като първи е заел позицията на удара.
Вещото лице М. е пояснило, че включването на един автомобил на скорост не означава, че
същият няма да потегли самостоятелно, доколкото това зависи от състоянието на ръчната
спирачка, както и от обстоятелството дали е поставена приложената към автомобилите
камичка под някое от колелата.
Вещите лица в проведеното о. с. з. е са уточнили, че ремонтът би могъл да бъде
извършен във всеки един друг сервиз, вкл. и по отношение на калника, доколкото
разпробиването на заварките и махането на детайла може да се извърши и в други сервизи.
Уточнили са, че е налице разлика между средните пазарни цени, които са извършвани в „М.
Кар Варна“ ООД и другите сервизи. Посочил е, че цената на резервните части е една и съща
в различните сервизи, като разликата се формира единствено на базата на самия труд в
официалния сервиз „М Кар Варна“ ООД. Уточнило е, че една част от резервните части
винаги са оригинални, доколкото не се предлагат техни алтернативи. Като алтернативи се
предлагат пластмасова лайсна на десен заден калник, задна броня и светлоотразител на
задната броня. Материалите, които са посочени за ремонта се приемат технологично, като за
преценка дали наистина са вложени конкретните резервни части е необходимо
разглобяването на някои от съответните части, като се установи кога е датата на
производството й и да се извърши задълбочен оглед и анализ, като преценката за задното
7
стъкло би могла да бъде направена и при оглед на същото. Изложили са, че разликата
между описаните дейности във фактурата, както и тези, констатирани от застрахователя са
следствие на предписаните от производителя правила за извършване на ремонт, доколкото
впоследствие е била установена промяна в технологията на ремонта им. Вещото лице В. е
посочило, че при два пазарни аналога, този в който има сервизна история в официален
вносител на марката, е с по-добри качества, доколкото стойността на МПС след ремонта би
паднала по-малко при ремонт в оторизиран сервиз.
В първоинстанционното производство са били допуснати до разпит трима свидетели
– М.А., Ат.Н. и Ил.Б..
Свидетелят Арсов излага, че е посетил мястото на ПТП в качеството на младши
автоконтрольор в Четвърто РУ-Варна, като е установил, че джип „Хюндай“, с прикачен към
него колесар с лодка е паркиран на доста голям наклон. Същият бил потеглил назад и
ударил лек автомобил марка „БМВ“ в задната дясна врата и калник.
Свидетелските показания на свидетеля Ат.Н., съпруг на ищцата, следва да бъдат
ценени по реда на чл. 172 ГПК, съобразно вероятната му заинтересованост от изхода на
спора. Същият посочва, че лекият автомобил, управляван от съпругата му бил спрян докато
лек автомобил „Хюндай“, на който имало закачен колесар маневрирал. Споделя, че са се
движели по ул. „Тридесет и трета“ към улица „Единадесета“, който била перпендикулярна и
с голяма денивелация. Излага, че лекият автомобил „Хюндай“ рязко потеглил надолу, след
което ударил задната дясна част от лек автомобил „БМВ“. След удара лекият автомобил
„Хюндай“ се отместил 10 метра напред. Посочва, че лекият автомобил бил отремонтиран в
сервиз на БМВ „М Кар Варна“ и бил закупен два месеца преди удара в перфектно
състояние. Споделя, че не е видял дали водачът на лек автомобил „Хюндай“ е слязъл от
автомобила.
Свидетелят Ил.Б., при разпита си посочва, че пътувал в лекия автомобил „Хюндай“,
като при маневрата слязъл от автомобила и помолил Ц.Н. да премести няколко метра назад
управляваното от нея МПС до Т-образното кръстовище, която с по-войнствен тон отказала.
Споделя, че композицията била на 5- 6 метра от лекия автомобил „БМВ“, като я е видял да
се движи сама назад и да удря другото МПС в областта на калника и вратата. Потвърждава,
че е видял, че колата е била с автоматична скоростна кутия и е видял, че е оставена в режим
паркинг с вдигната ръчна спирачка, като водачът – В.И. бил извън МПС-то по времето на
самопотеглянето.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна
проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази
липсата на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
8
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2019 г. в гр. Варна между главните страни по спора.
Фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД
включва извършването на деяние, било то чрез действие или бездействие, противоправност
на същото, настъпила вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и
вина у дееца. В тежест на ищеца е установяването на елементите от горепосочения
фактически състав, като съобразно оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното.
В случая от съвкупността на събраните по делото доказателства, следва да се приеме,
че са налице първите два елемента, а именно противоправно деяние, осъществено чрез
бездействие, реализирано от страна на деликвента В.И.. Този извод следва от
обстоятелството, че предвид голямата денивелация на пътното платно и липсата на
представени доказателства за състоянието на спирачната система на лекия автомобил, както
и за теглото на колесаря и лодката, вещите лица, изрично да посочили, че не би могло със
сигурност да се даде отговор дали ръчната спирачна система със сигурност би
предотвратила самопотеглянето на композицията.
Съобразно законопредвидените изисквания, закрепени в разпоредбата на чл. 96
ЗДвП, водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство /какъвто е
процесният случай/ е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да
потегли само. Предевид установения голям наклон на пътното платно и липсата на
представени доказателства и наведени твърдения за поставянето на предмет под колелото
/клин, камък или използването на камичката, която стои до резервната гума на автомобила/,
следва да се приеме, че са нарушени правилата на чл. 96 ЗДвП. Нарушението на същите е
констатирано и посочено и от длъжностните лица и в приложените в производството Акт за
установяване на административно нарушение от 27.04.2019 г., както и наказателно
постановление № 19-0442-000493 от 27.05.2019 г.
Ето защо в съответната пътна обстановка, единственото поставяне на автомобила в
режим паркинг и вдигането на ръчната спирачка не са достатъчни да обусловят извод за
оказване на дължимата грижа по вземане на всички необходими мерки за ефективното
избягване на възможността от самопотегляне на композицията, към която е бил прикачен и
колесар с неустановена маса, ведно с теглената от същия лодка.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е оборена
презумпцията за наличието на вина у деликвента. В производството не е проведено пълно и
обратно доказване за твърденията за липсата на вина, поради наличието на осъществено
случайно деяние. Ето защо, при напускането на автомобила, от страна на В.И., макар и да е
установено, че е вдигнал ръчната спирачка на автомобила и да го е бил включил на паркинг
режим, същият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че предвид стръмността на участъка,
извършваната маневра на заден ход, управляваното МПС, ведно с прикачените към него
колесар и лодка, е могло да самопотегли на заден ход.
9
В производството е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Ц.Н.. В конкретния случай въззивникът твърди, че Ц.Н. умишлено е
препречила пътя на вече маневриращия лек автомобил „Хюндай“.
В относимата практика на касационната инстанция, се приема, че когато за
настъпването на вредите има значение и поведението на увреденото лице, то това поведение
изключва отговорността на делинквента само в случай, че прекъсва причинната връзка
между действията на делинквента и настъпилите за пострадалия вреди, като от значение е
наличието на обективна връзка между неговото поведение и настъпилите щети /така
решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., решение № 47 от 5.06.2019 г.
на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., и др./.
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно авто-техническа експертиза се установява, че
механизмът на ПТП не съответства на изложеното от свидетеля Ил.Б.. Като при наличието
на отбиване щетите биха били в предната част на джипа, а не в задната дясна част.
На следващо място, вещите лица по назначената тройна съдебно авто-техническа
експертиза са пояснили, че първи е заел мястото на удара лек автомобил „БМВ“. Този извод
експертите са формирали съобразно мястото и степента на деформация на процесния лек
автомобил. Пояснили са, че предвид липсата на средна скорост и време, не би могло да се
определи къде е бил лек автомобил „БМВ“ към момента на започване на маневрата на лек
автомобил „Хюндай“. В случая, увреждането е настъпило, не поради препречването на пътя,
а поради липсата на вземане на необходимите мерки по изключване на възможността от
самопотегляне на композицията, което обуславя извода за липса на съпричиняване от страна
на увреденото лице.
С оглед на горното, следва да се приеме, че релевираното защитно възражение за
съпричиняване не е доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е навела – В.И., поради което се явява неоснователно.
От съвкупността на събрания доказателствен материал по делото, се установява
наличие и на останалите предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане,
а именно настъпването на вреда, както и причинно-следствената й връзка с процесното
ПТП. За формирането на горния извод съдът взе предвид свидетелските показания на
всички разпитани по делото свидетели, както и даденото заключение по тройната съдебно
авто-техническа експертиза. Вещите лица в отговор на въпрос № 1 са уточнили, че е
съпоставяйки механизма на ПТП и установените увреждания в страничната дясна част на
автомобила е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди на лек автомобил „БМВ Х5“.
По повод на размера на претендираните имуществени вреди, съдът съобрази
следното:
От събраните по делото доказателства, в частност заключението по назначената в
настоящото производство тройна съдебно-автотехническа експертиза, заключението, по
10
която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните е установено, че ремонтът на
процесното МПС би могъл да бъде извършен във всеки един сервиз. В тази насока са и
изричните изявления на вещите лица, дадени в проведеното по делото о. с. з., по повод
възможността калникът да бъде разпробит по заварките, да бъде отстранен и подменен с нов
и в друг сервиз, различен от официалния. Затова и настоящият съдебен състав не кредитира
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, дадено в първоинстанционното
производство, в частта, в която е посочено, че ремонтът би могъл да бъде извършен
единствено в оторизирания сервиз на БМВ.
Вещите лица по назначената тройна съдебно- автотехническа експертиза са
посочили, че цената на резервните части е една и съща в различните сервизи, като разликата
се формира единствено на базата на самия труд, начисляван в официалния сервиз „М Кар
Варна“ ООД, която в случая надвишава трикратно средната пазарна цена за ремонт в други
сервизи. В случая, съдът намира, че една част от резервните части, използвани при ремонта
на процесното МПС са оригинални, доколкото експертите са уточнили за тях, че не се
предлагат техни алтернативи. Предвид изнесеното от вещите лица в о. с. з. от 3.11.2021 г. по
назначената тройна съдебно авто-техническа експертиза, съдът намира, че за преценка какви
нови части действително са вложени при ремонта на автомобила, е необходимо
разглобяването на някои от тях за оглед на датата на производството им, която е посочена
фабрично върху всяка една от тях. Съдът съобрази и изнесеното от експертите, че описаното
в процесната фактура № ********** от 30.05.2019 г., на обща стойност от 15611.40 лева,
издадена от „М. Кар Варна“ ООД по позиции отговарят да са извършени и вложени при
ремонт на увреждания, следствие на настъпилото ПТП. Ето защо, следва да се приеме, че
описаните резервни части и материали са вложени при извършения ремонт.
В продължение на горното, съдът намира, че към размера на имуществените вреди,
които следва да бъдат възмездени в настоящото производство не следва да се съобразява
направения избор от страна на Ц.Н. по повод преценката на сервиз за отремонтиране на
процесното МПС. Както се установи, избраният официален сервиз начислява значително по-
висок размер на труда за извършения ремонт, в сравнение със средната пазарна цена за труд
в други сервизи. Доколкото бе установена възможността за извършване на ремонт и в друг
сервиз, съдът намира, че изборът на страната къде да бъде извършен ремонта на собственото
й МПС, не следва да се съобразява в настоящото производство, респ. разходите, които тя е
сторила, обективирани във фактура № ********** от 30.05.2019 г. в размер на 15 611.40
лева, не следва да се репарират при присъждането на обезщетение за имуществени вреди по
предявения от страната деликтен иск с правно основание - чл. 45 ЗЗД, доколкото по този
начин би се стигнало до неоснователното й обогатяване, което следва да бъде избягвано
като краен резултат.
С оглед на горното, предвид кредитираното заключение по тройната съдебно-
автотехническа експертиза, съдът намира, че стойността на ремонта на автомобила по
средни пазарни цени с оригинални части на процесното ПТП е в размер на 6 679.93 лева.
11
Като предвид възрастта и марката на МПС, /респ. БМВ под 10 г./, към горепосочената
стойност не следва да се приспада коефициент на обезценка. В тази насока е и изложеното
от вещото лице Д. в проведеното о. с. з. от 3.11.2021 г. С оглед на всичко гореизложено,
съдът намира, че общата стойност на щетите по лекия автомобил възлиза на 6 679.93 лева,
поради което същата стойност следва да бъде взета в предвид при преценка на понесените
от Ц.Н. неимуществени вреди по повод на настъпилото ПТП, предмет на предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че от горната стойност следва да бъде приспаднато
вече заплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 5 041.73 лева от страна на
ЗАД“ ОЗК – Застраховане“ АД. С оглед на горното, в полза на Ц.Н. следва да се присъди
допълнително сумата от 1 638,20 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, следствие на процесното ПТП.
С оглед на горното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди се явява основателен до размера на сумата от 1 638,20 лева, като за горницата до
пълния претендиран размер от 10 569.67 лева, следва да бъде отхвърлен. Ето защо,
основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва за забава от 30.05.2019 г. до 6.08.2019 г. в размер на 31,40 лева,
като за горницата до пълния предявен размер на 202,58 лева – следва да бъде отхвърлен.
По повод предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът формира следните правни изводи:
От съвкупността на събраните доказателства, не се установява категорично
настъпването на твърдените неимуществени вреди от страна на Ц.Н.. В производството са
изложени твърдения за неудобство поради липсата на ползване на МПС, изживян стрес,
емоционален дискомфорт, психическо напрежение, страх и притеснение от
възстановяването на лекия автомобил.
Въпреки разпределената доказателствена тежест в първоинстанционното
производство, ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства във връзка с
претърпяването на неимуществените вреди.
Доказателсвената тежест за установяване настъпването на твърдените
неимуществени вреди е в тежест на страната, която извлича за себе си изгодни правни
последици. В случая, Ц.Н., не проведе пълно и главно доказване, че претендираните от нея
неимуществени вреди са настъпили и ако са настъпили, че касаят именно процесното ПТП,
а не други междусъседски спорове между страните. При липсата на такова доказване, съдът
приема, че твърдените факти не са се осъществили в обективната действителност. Предвид
горното, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява изцяло
неоснователен.
С оглед на горното, първоинстанционното решение се явява частично неправилно,
като следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени
вреди за сумата над 1638.20 лева до присъдения размер от 10 569.67 лева, в частта за
законната лихва върху главницата за сумата над 31,40 лева до присъдените 202.58 лева,
12
както и изцяло в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 лева.
По повод на присъждането на съдебно-деловодните разноски:
В първоинстанционното производство, ищцата Ц.Н. е претендирала заплащането на
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 4008.25 лева /л. 289 от делото на ВРС/, от
които 3000 лева за адвокатско възнаграждение. Същата е представила доказателства за
направата им и е депозирала списък по чл. 80 ГПК. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер по
иска за имуществените вреди възлиза на 847.09 лева, като този за останалите два иска по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е по 300 лева, за всеки един от тях или в общ размер на 1447.09
лева. В частната жалба се моли възнаграждението да бъде редуцирано до 1450,96 лева.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение двукратно надвишава
горепосочения минимален размер. Възражението за прекомерност не е могло да бъде
направено от страна на процесуалния представител на ответника поради даване ход на
съдебно заседание въпреки депозираната от същия молба за отлагането му. Преценявано по
същество, съобразно липсата на висока правна и фактическа сложност на спора, то се явява
и основателно. С оглед на горното, постановеното по делото Решение № 261624 от
17.05.2021 г. по гр. д. № 12596/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на В.И. за изменение на решение № 26078 от 8.03.2021 г.,
постановено по делото, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като разноски се
присъдят по съразмерност съобразно изхода от спора даден в настоящото производство.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че са
неоснователни доводите на Ц.Н. за съобразяване с претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна при преценка на възражението за прекомерност.
Действително първоначално в отговора на исковата молба се претендира бланкетно
заплащането на сумата от 3500 лева без ДДС, без представянето на доказателства за
направата им. Впоследствие обаче, в депозираните списъци за разноски от страна на
ответника се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗА /л. 88 и л. 230 от делото на ВРС/. Ето защо, първоначално посоченият размер не
следва да се съобразява при преценка на възражението за прекомерност, респ. и при
възмездяването му.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат по съразмерност.
За първоинстанционното производство, ответникът В.И. е претендирал
заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2027,36 лева /л. 230/, от които
1215.73 лева без ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, 120
лева – депозит по САТЕ, 40 лева – депозит по ССчЕ, както и 651.63 лева – пътни разноски
за самолет, такси и хотелско настаняване, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им.
В практиката на касационната инстанция се приема, че по сегашната уредба пътните
разходи не се овъзмездяват за разлика от ЗГС /отм./. Същите съобразно свободата на
13
договарянето между клиент и адвокат биха могли да бъдат взети предвид при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение между страните, чийто отношения се доближават
до договора за поръчка (така определение № 379 от 16.10.2018 г., постановено по гр. д. №
3121/2018 г. на ВКС, решение № 103 от 11.07.2014 г., постановено по т. д. № 2334/2013 г. на
ВКС и др.). В случая, доколкото се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна защита, те не следва да бъдат присъждани.
С оглед на горното, на овъзмездяване в полза на страната В.И., подлежат единствено
разноските по заплащане на депозити по двете експертизи. С оглед на горното, в полза на
В.И. се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 137.31 лева. Ето защо, след
приспадане на присъдените с първоинстанционното решение разноски, в негова полза
следва да се присъди допълнително сумата от 117.84 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразно изхода от спора и размера на претендираното възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА, в полза на адв. В.А. В. от САК, следва да се присъди сумата от 1 043.34 лева
без ДДС /доколкото възнаграждението не е реално заплатено/. Предвид горното и след
приспадане на присъденото възнаграждение от страна на първоинстанционния съд от 197.17
лева, в полза на адв. В. следва да се присъди допълнително сумата от 846.16 лева без
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита в
първоинанционното производство.
В първоинстанционното производство, Ц.Н. претендира заплащането на разноски в
общ размер на 4008.25 лева, от които 3000 лева –адвокатско възнаграждение. В полза на
същата се дължи общо сумата от 348.72 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
за пъвроинстанционното производство. Предвид присъждането на сумата от 2291.98 лева,
първоинстанционното решение, следва да бъде отменено за сумата над 348.72 лева.
За настоящото производство, въззивникът В.И. претендира заплащането на 2354.46
лева, от които 600 лева – депозит за експертиза, 1215.73 без ДДС или 1458.87 лева с ДДС-
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и 295.59 лева – пътни
разходи за самолет, такси, кафе и вода, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им.
Съобразно изхода от спора и претендирания размер на адвокатското възнаграждение
/без ДДС, доколкото то не е заплатено/, в полза на адв. В.В. следва да се присъди сумата от
1043.34 лева без ДДС за оказана безплатна правна защита и съдействие за настоящото
производство, на основание чл. 38 ЗА.
По вече изложените по-горе съображения, в полза на въззивника В.И., следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски единствено за сторените депозити в общ размер на
514.92 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За настоящото производство, въззиваемата Ц.Н. претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски от 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Предвид
14
цената на исковете, същото не надвишава минималните размери на адвокатските
възнаграждения по наредбата, поради което наведеното възражение за прекомерността му от
страна на процесуалния представител на третото лице –помагач се явява неоснователно и не
следва да бъде съобразявано. Предвид горното, в полза на Ц.Н., по съразмерност следва да
се присъди сумата от 141.80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице – помагач не се
присъждат съдебно-деловодни разноски, поради което наведеното искане в тази насока от
същото се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260781 от 8.03.2021 г., поправено с Решение № 261624 от
17.05.2021 г., постановени по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които В. ИВ. ИВ. е осъден да заплати на ЦВ. К. Н., сумата за разликата над
1 638,20 лева до присъдения размер от 10 569,67 лева, представляваща разходи за
поправяне на нанесени от ответника щети на лек автомобил BMW рег. №
*****************, причинени от ПТП на 27.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска в съда - 7.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата за разликата над 31,40 лева до присъдения размер от 202,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.05.2019 г. до
6.08.2019 г., В ЧАСТТА, с която В. ИВ. ИВ. в осъден да заплати на ЦВ. К. Н. сумата от 200
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на
ПТП от 27.04.2019 г., изразяващи се в причинено неудобство на ищцата поради лишаване от
ползването на личния автомобил, преживян стрес, притеснения, емоционален дискомфорт,
психическо напрежение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на иска в съда – 7.08.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД, както и
в ЧАСТТА, с която В. ИВ. ИВ. е осъден да заплати на ЦВ. К. Н. съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство, за разликата над 348.72 лева /триста
четиридесет и осем лева и седемнадесет и две стотинки/, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
**************** за осъждане на В. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
м************* за заплащане на сумата за разликата над 1 638.20 лева /хиляда шестстотин
тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 10 569,67
лева /десет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща разходи за поправяне на нанесени от ответника щети на лек автомобил
BMW рег. № *****************, причинени от ПТП на 27.04.2019 г., на основание чл. 45
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда -
7.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата за разликата над 31,40 лева
/тридесет и един лева и четиридесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 202,58
лева /двеста и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 30.05.2019 г. до 6.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
15
**************** за осъждане на В. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
м************* да й заплати сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 27.04.2019 г., изразяващи се в
причинени на ищцата неудобство поради лишаване от ползването на личния автомобил,
преживян стрес, притеснения, емоционален дискомфорт, психическо напрежение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда – 7.08.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260781 от 8.03.2021 г., поправено с Решение № 261624
от 17.05.2021 г., постановени по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на Районен съд-Варна в
останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Решение № 261624 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 12596/2019 г.
по описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на В.
ИВ. ИВ., ЕГН: ********** за изменение на решение № 260781 от 8.03.2021 г., постановено
по гр. д. № 12596/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, в частта за разноските, на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, **************** да
заплати на В. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м************* допълнително
сумата от 117.84 лева /сто и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, **************** да
заплати на адвокат В.А. В. от САК, личен № **********, с адрес на кантората: гр.
************* А допълнително сумата от 846.16 лева /осемстотин четиридесет и шест
лева и шестнадесет стотинки/ без ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита в първоинстанционното производство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА.
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м************* да
заплати на ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, **************** сумата от
141.80 лева /сто четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, **************** да
заплати на В. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, м************* сумата от
514.92 лева /пет стотин и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. К. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, **************** да
заплати на адвокат В.А. В. от САК, личен № **********, с адрес на кантората: гр.
************* А сумата от 1043.34 лева /хиляда четиридесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/ без ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
16
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страна на
ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната част за сумата над
присъдените 200 лева до претендираните 1000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, поради което същото е влязло в законна сила в тази част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, единствено в частта
относно иска на ЦВ. К. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 10 569,67 лв., представляваща разходи за поправяне на нанесени от ответника
щети на лек автомобил BMW рег. № *****************, причинени от ПТП на 27.04.2019
г., в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17