№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично
заседание на седемнадесети
септември 2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова, като
разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 773 по описа за 2019 година на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по иск с
правно основание по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,предявен от М.Д.И. *** срещу ОД на
МВР-Варна,за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 лв.,причинени от извършено на 30.11.2017 г.
в 23.30 ч. в гр. Варна незаконосъобразно действие на полицейски орган по
изземване на лични вещи с протокол за личен обиск от същата дата и час ,представляващи претърпени от ищеца душевни болки и страдания
от преживени силни негативни
емоции,безсилие,безпомощност,стрес,шок,обърканост,болки в корема и втрисане от
нервни кризи. С исковата молба се
претендира и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание
искът се поддържа от пълномощника Д.И.П. ,включително с представената от него писмена защита с.д. 13659/11.09.2019 г.
Ответникът
ОД на МВР-Варна,чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за
отхвърляне на искът като неоснователен и недоказан. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на предявеният иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното : При извършена на 30.11.2017 т. в 23.30 ч. проверка
в местност „Планова” гр.Варна на автомобил,в който е пътувал ищецът М.Д.И.,служителите
на ІІІ-то РУ към ОДМВР-Варна Х.Л.Х. и Н.В.Д.
са открили в автомобила наркотични вещества,по повод на което е извършено
задържане на всички намиращи се в него лица. При задържането е извършен обиск
на М.Д.И. ,при който от него са иззети мобилен телефон, 3 бр.секретни ключове и
мъжки портфейл,след което същият е отведен в сградата на ІІІ-то РУ на
МВР-Варна. Там е съставен и връчен на И. протокол за личен обиск на лице,в който
е отбелязана дата 30.11.2017г. и час 23.30 ч. /л.81/. На следващия ден е издадена заповед за
задържане на лице на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР № 439з-1682/1.12.2017 г. /л.80/,която не е подписана от задържаното
лице М.Д.И.. В заповедта е посочено,че задържането е извършено на 30.11.2017 г.
в 23.30 ч. и,че задържаното лице е освободено на 1.12.2017 г. в 17.00 ч.
След задържането е попълнена от М.Д.И. декларация с посочени в нея дата
30.11.2017 г. и час 23.30 ч., с т.3 от която задържаното лице е удостоверило,че няма здравословни проблеми, а в
т.4 е посочило,че не желае медицински преглед. На 1.12.2017 г. в 15.00 ч. е извършен
медицински преглед на И.,приключил с резултат остра вирусна инфекция – дневник
на л.40 . При освобождаване на задържаното лице ,всички иззети от него вещи са
му върнати,за което е съставена разписка /л.83/,в която е посочено,че същите са получени без липси и
повреди. С влязло в сила решение по адм.дело № 3351/2017 г. по описа на
АС-Варна е отхвърлена жалбата на М.Д. И.,срещу заповед за задържане № 439з-1682/1.12.2017
г. Във връзка с проверката при която са
иззети вещи от ищеца е било образувано в ІІІ-то РУ на МВР-Варна БП № 1730/2017
г.,водено срещу М.А.М.за престъпление по чл.354а,ал.5 от НК.
При
така установените обстоятелства,съдът намира искът за допустим,но
неоснователен. Незаконосъобразното действие от извършването на което ищецът
претендира да е претърпял неимуществени
вреди е описано в исковата му молба като незаконно действие на полицейски орган
по изземване на личните му вещи. Незаконността е обоснована с доводи,че
иззетите вещи не са предмет на разследване и по повод на тях не е образувано и водено досъдебно производство срещу ищеца. Твърденията на ищеца са
верни,но действията на полицейския орган
по изземване на описаните в протокола за личен обиск вещи са законосъобразни,от
което следва извода за отсъствието на една от необходимите за основателността
на искът по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ предпоставка,а именно наличието на незаконосъобразно
действие при или по повод изпълнение на административна дейност. От събраните по делото писмени доказателства
се установява,че вещите са иззети при извършен обиск на ищеца,за който е
съставен протокол за личен обиск на лице
от 30.11.2017 г. ,а поводът за обиска е
задържането на ищеца на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, за което е издадена
заповед № 439з-1682/1.12.2017 г. Нормативното основание за изземване на вещите
се съдържа в разпоредбите на чл.20 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане,оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в
тях в МВР /ДВ бр.9 от 3.02.2015г./ -
съгласно чл.20,ал.1,преди настаняване в помещението за задържане на
задържаното лице се извършва обиск от длъжностно лице от същия пол,а съгласно чл.20,ал.3,изр.1 , всички вещи намерени при обиска на задържания се изземват и съхраняват. Наличието на
нормативно основание за изземване на вещите на ищеца изключва
незаконосъобразността на това извършено от полицейския служител Х. действие –
за законния характер на действията по изземване е достатъчно да е осъществено задържане на ищеца, наличието на
каквото е безспорно по делото. Дори не
е необходимо задържането да е
законосъобразно,а в случая то е такова –
изземването на вещите е задължително преди настаняване на задържаното лице в
помещението за задържане,а законосъобразността на заповедта за задържане е
предмет на последващ контрол. Несъстоятелни са и доводите на ищеца,че
действието по изземване на вещите му
било неправилно документирано – няма нормативна база,която да изисква протоколиране на действието в момента на
фактическото му извършване, което при спецификата на полицейската работа е
обективно невъзможно. Задължително е обаче протоколът да отразява вярно фактически
извършените действия,което в случая е установено от показанията на свидетеля Х.
– макар и впоследствие съставен в сградата на ІІІ-то РУ на МВР- Варна /след
около 20 минути/,протоколът отразява действителният час на фактическото
изземване на вещите – 23.30 ч. на 30.11.2017 г.
Не е налице и още
една от необходимите за основателността на искът материално-правна предпоставка по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ – наличието в случая на
неимуществена вреда. Доказателствената тежест за установяване наличието на такава
вреда и нейната пряка и непосредствена
причинна връзка с действията по изземване на вещите е за ищеца,като същата му е указана от съда в
първото по делото съдебно заседание. Доказателства за душевни болки и страдания от преживени
силни негативни емоции,безсилие ,безпомощност,стрес,шок,обърканост,болки в
корема и втрисане от нервни кризи,не са представени от ищеца. Единствените събрани
писмените доказателства са в
друга насока – декларацията на задържаното лице за липсата на здравословни
проблеми и дневника с резултати от медицинския преглед,констатиращ остра
вирусна инфекция. Практически погледнато,описаните в допълнението към исковата
молба /л.38/ болки и страдания е по-вероятно да бъдат свързвани със самото
задържане,а не с изземването на вещите ,но така или иначе,ищецът не
установява както вреда, така и връзка
с изземването на вещите му. Изложеното прави искът по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ
неоснователен и недоказан,поради което
същият следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход от делото,сторените
от ищеца разноски следва да останат за негова сметка, а такива на ответника не
следва да се присъждат,предвид липсата на такава претенция.
Водим от гореизложените съображения,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан искът по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ
на М.Д.И., ЕГН **********,***, срещу ОД
на МВР- Варна за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
лв.,причинени с извършено в гр.Варна на
30.11.2017 г. в 23.30 ч. незаконосъобразно действие на полицейски орган по
изземване на лични вещи с протокол за личен обиск от същата дата и
час,представляващи душевни болки и страдания от преживени силни негативни
емоции,безсилие,безпомощност,стрес,шок,обърканост,болки в корема и втрисане от
нервни кризи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
Административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: