Р Е Ш Е Н И Е
№
20.02.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 7218/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно
основание чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1,
от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлрС е депозирана искова молба от „К.Б.” ЕООД, ***, против Т.В.С.,, с която се
твърди, че между ответника С. и
„4финанс” ЕООД, с търговска марка „***”, е сключен договор за кредит
№**********, при условията на чл.6 от ЗПФУР. Посочва се, че договора е оформен съобразно разпоредбите на
чл.3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че процедурата по отпускане на кредит,
включва регистрация в системата на *** на интернет страницата, заявка за
отпускане на кредит, на кредитополучателя се предоставят Общите условия, които
той трябва да приеме и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация. Посочва се, че след подаване на заявката, на кредитополучателя се
предоставя, на интернет – страницата, проект за договор, който трябва да приеме, с натискане на бутон
„подпиши”, като с натискането на този бутон, се счита, че лицето е подписало всяка страница от договора и от ОУ. Посочва се, че в случая
ответникът е заявил сключване на договор за кредит и е сключен такъв, за сумата
от 350лв., за срок от 30 дни, с падеж- 06.10.2015г. Твърди се, че сумата е
отпусната на името на ответника в „Изи Пей” на същия ден-06.09.2015г. Твърди
се, че на падежа от страна на ответника няма
изпълнение и същият е изпаднал в
забава. Твърди се, че въз основа на договора, от 07.10.2015г, кредитодателят е
започнал да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по
кредита- 0,00%, с добавяне на наказателна лихва по т.13,3- 10,01%. Твърди се,
че до ответника са изпратени три писма, в които се съдържа детайлна информация
за просрочения кредит, които на
основание чл.13,5 от ОУ, се таксуват по 10лв. за всяко. Твърди се, че въз
основа на договор за цесия, от 01.02.2018г, сключен между кредитодателя
„4финанс” ЕООД - като цедент и ищеца- като цесионер, е прехвърлено вземането по
процесния договор да кредит, като част от Приложение №1 към договора за цесия. Твърди се, че до ответника е
изпратено уведомление за цесията, върнато като непотърсено. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника, че да заплати сумата от общо 432,49лв., от която- сумата от 350лв.-
главница и сумата от 82,49лв- наказателна лихва за забава, за периода 07.10.2015-31.01.2018г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба. Претендират се разноски.
Ответникът
Т.В.С.,, в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по предявеният иск,
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
В първото по делото о.с.з. на 23.01.2019г.,
ответникът Т.В.С., редовно призован, не се явява,
не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с
разпореждане № 10840/10.10.2018г. редовно връчено на страната., но по делото
няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното
разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде
постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от
страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №4854/10.12.2018г,
проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между
страните.
По делото, от страна на ищеца, с
нарочна писмена молба, е поискано постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
По делото, от страна на ответника,
няма представени доказателства за плащане на
претендираните суми.
Като взе
предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238,
ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените
искове с правно основание искове с правно основание чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на
делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по
делото писмени доказателства. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество,
при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства. Съдът
намира за безспорно установен факта,
че ищецът има камеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валидна цесия, за която ответинкът е уведомен с
връчването на ИМ и приложенията й.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо отв.
Т.В.С., че дължи сумата общо 432,49лв., от която- сумата от
350лв.- главница и сумата от 82,49лв- наказателна лихва за забава, за периода
07.10.2015-31.01.2018г, по договор за кредит
№**********/06.09.2015г.,
ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски, в размер на 460лв.- по представеният списък на разноските, включващи сумата
от 360лв.- адв. възнаграждение и 100лв.-
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД, Т.В.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350лв.-
главница, по договор за кредит №**********/06.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата
молба- 05.10.2018г. , до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86,
ал.1, от ЗЗД, Т.В.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 82,49лв-
лихва за забава, върху главнизата от 350лв., за
периода 07.10.2015-31.01.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.В.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
460лв.- разноски по делото.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ