Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия С. Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12578 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 53506/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 52 състав, З. „Л.И." АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено
да заплати на Д.Ц.И. /ЕГН **********/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 10000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 13.11.2007
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 13.11.2007 г., до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за
разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът З. „Л.И." АД е осъден да заплати на ищеца Д.И. сумата 1 000 лева- разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д.И. е осъден да заплати на ответника З. „Л.И."
АД сумата 60 лева- разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът З. „Л.И." АД е осъден да заплати
по сметка на СРС сумата 200 лева- депозит за вещо лице, съразмерно на уважената
част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от З. „Л.И."
АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищеца Д.И.
е присъдено обезщетение в размер на 8 000 лв.- горница над сумата 2 000
лв. до присъдените 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането, и в частта относно съразмерно присъдените разноски, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска за посочената сума, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от ищеца
Д.Ц.И., който моли да бъде постановена отмяна на решението в отхвърлителната му
част и в частта относно разноските и да бъде постановено решение, с което да му
бъде присъдена останалата част от претендираното по делото обезщетение, ведно с
лихвите и разноските по делото.
Насрещните
главни страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Третото
лице- помагач на ответника З. „Л.И." АД- М.В.Д. не изразява становище по
повод подадените от главните страни въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени съответно в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК, и са
процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ответника З.
“Л.И.” АД е неоснователна, а
насрещната въззивна жалба на ищеца Д.И. е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваните части.
По същество постановеното от СРС решение е
неправилно в обжалваната от ищеца отхвърлителна част за сумата 15 000 лв.-
обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деликта, и следва да бъде отменено. В
останалата обжалвана /от ответника/ част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Спорен
в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивните жалби
доводи, е единствено въпросът за размера
на дължимото на ищеца Д.И. за претърпените в следствие настъпилото на 13.11.2007
г. ПТП неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо
естество/ застрахователно обезщетение. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът
за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на
виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния съд.
По въпроса за съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005
г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна
практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 12578/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се
определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието „вреда“, което не е
нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко
смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост,
здраве, душевност и психическо състояние. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди от деликт се определя глобално- за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва
да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди.
В
случая според приложената по делото медицинска документация и заключенията
/основно и допълнително/ на вещото лице по съдебно- медицинската експертиза
/част от допусната от СРС комплексна експертиза/, приети като неоспорени от
страните и възприети от въззивния съд като компетентно и обективно дадени, в
резултат на ПТП на 13.11.2007 г. ищецът Д.И. /на 37 г.- възраст/ е изпаднал в
безсъзнателно състояние за около 5 до 10- 15 минути, което реализира критериите
на медико- биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, и е получил следните травматични увреждания: контузия с оток;
кръвонасядане и масивно охлузване, състоящо се от множество успоредни една на
друга драскотини с вертикална ориентация и по- дълбоки охлузвания в дясната челна
област, във външния очен ъгъл на дясното око, дясна скула; кръвонасядане на
клепачите на дясно око; охлузвания на дясна буза; контузия с кръвонасядане,
разкъсно- контузни ранички по гърба на носа и рентгенови данни за счупване на
носни кости; кръвонасядане на долен ляв клепач; контузия с оток и масивни
сливащи се охлузвания в окосмената и неокосмена части на ляво слепоочие;
контузия с оток и кръвонасядане на ограничена площ на горната устна срединно с
охлузване на лигавицата; контузия с оток и охлузване в теменно- тилната област
на главата в дясно; охлузвания на десен лакът; кръвонасядане, оток и пръснати
малки червеникави драскотини на гръбната повърхност на дясната длан; контузия с
оток и охлузване по предната повърхност на лявото коляно и по предната
повърхност на лявото бедро в долната му трета; разкъсно-контузна рана по
предно- външната повърхност на лявото коляно; и охлузване по външната
повърхност на дясната подбедрица в долната й трета, които травми- в тяхната
съвкупност, реализират медико- биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Според вещото лице д-р Ц.Г.последиците от
мекотъканните увреждания на лицето са отшумели до 2- 3 седмици, като раните
следва да са зараснали с оставяне на белези. Възстановяване с пълно зарастване
на счупените носни кости, при неразместено счупване, настъпва за не по- малко
от 30 дни, като през този период е възможно да е имало затруднено носово дишане
от мекотъканния лигавичен оток. Последица от закрита черепно- мозъчна травма с
леко мозъчно сътресение, в зависимост от прилаганото лечение и режим, следва да
отшуми напълно за 25- 30 дни.
Съгласно
даденото от вещото лице д-р Г. допълнително заключение в резултат на ПТП по
лицето на ищеца И. са останали трайни белези от получените увреждания, което
може да се приеме като загрозяване, но поради сравнително малките размери на
раните /2 и 0.8 см/ не води до обезобразяване. Счупването на носните кости е
съпроводено с болки и страдания, както и кървене от носа /прекратяващо се най-
много до 1- 2 дни след травмата/, оток на кожата и носната лигавица, временно
затрудняване на носовото дишане /намаляващо до 1- 2 седмици след травмата/ и
общ дискомфорт. Посочено е в заключението и че травмата, довела до счупване на
носните кости и мекотъканните увреди, е нанесена със значителна сила.
Установява
се от доказателствата и касаещо здравословното състояние на И. усложнение от
претърпения инцидент, изразяващо се в „мозъчен перенхим- въздух в трети
вентрикул", установен при последващ преглед на ищеца и извършено на
19.11.2007 г. в УМБАЛ „Св. Анна", Катедра по образна диагностика, компютърно
томографско изследване /КТ/, чието заключение е приложено по делото. Според
допълнителното заключение на вещото лице д-р Г. наличието на въздух във
вентрикулната система на мозъка, вкл. 3-ти вентрикул, е вид пневмоцефалия
/навлизане и натрупване на въздух в черепната кухина, вкл. и в мозъчните
стомахчета/, представляваща най- често резултат от черепно- мозъчна травма
/ЧМТ/, вкл. и такава без счупване на черепни кости. При пневмоцефалията
събирането на въздух по клапен механизъм създава реален риск за живота на
пострадалия, като лечението й е като при ЧМТ- строг постелен режим и болнични
условия, задължителна антибиотична профилактика и съдова терапия /за
подобряване резорбцията на въздух/.
Според
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- свидетелски
показания на Б. Иванова /съпруга на ищеца/, след инцидента ищецът имал
многобройни рани и охлузвания по лицето, едното му око било почти затворено,
носът му бил счупен, имал охлузвания и рани по дясната ръка и по десния крак. Постоянно
лежал, говорел трудно, имал главоболие,
което му се отразявало
много тежко,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12578/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
тъй като „от нищо не му минавало“, имал
световъртеж, повръщал и от носа му „постоянно течала някаква течност". Във
връзка с тези оплаквания направили допълнителни прегледи и изследвания /скенер
на главата/, въз основа на които било установено, че има счупване на черепната
кост и образуване на въздух в мозъчната кора. Възстановителният му период траял
повече от 3 месеца, през които „си останал в къщи“, пиел лекарства и придвижването
му било трудно. През този период имал нужда от грижи, поради което свидетелката-
негова съпруга, била постоянно при него, като ако се налагало, излизала за не
повече от 15- 20 минути. Към датата на провеждане на разпита /о.с.з. 5.04.2017
г./ съпругът й имал белези по веждата и на носа, което влияело на
самочувствието му. Освен това изгубил част от обонянието си, „не усещал
определени неща", понякога имал главоболие, сънувал кошмари.
Предвид
горното, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на
жалбоподателя- ищец, изхождайки от характера на получените травматични
увреждания /счупване на носни кости; контузии с отоци, кръвонасядания, масивни
охлузвания, разкъсно- контузни рани, засягащи: дясната челна област, дясното
око, дясната скула, клепачите на дясно око, дясната буза, носа, долния ляв
клепач, лявото слепоочие, горната устна /с охлузване на лигавицата/, теменно-
тилната област на главата в дясно, десния лакът, гръбната повърхност на дясната
длан, предната повърхност на лявото коляно, предната повърхност на лявото бедро
и дясната подбедрица/, квалифицирани като средна телесна повреда според
критериите на НК; изпадането в безсъзнателно състояние при нанесената със
значителна сила травма; продължителността на понесените във връзка с травмите
болки и интензивността им /с период на възстановяване и последващ прием на
лекарства- над 3 месеца/, вкл. затруднено дишане, трудно придвижване и общ
дискомфорт; настъпилите от травмите последици за здравето на ищеца /установени
въз основа на свидетелските показания на Б. Иванова- съпруга на ищеца,
преценени при условията на чл.172 ГПК/; начинът на причиняването им и възрастта
на пострадалия при инцидента /на 37- г. възраст/; полученият вследствие ПТП психически
стрес; наличието на трайни белези по лицето на И., квалифицирани от СМЕ като
загрозяване, водещи до намаляване на самочувствието му; частична загуба на
обонянието; а също и обстоятелството, че към датата на завеждане на делото /м.11.2012
г./ последиците от така получените травматични увреждания не са напълно преодолени
/св. показания на св. Иванова/. При съобразяване на горепосочените релевантни
факти и обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и
психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия
съд на ищеца Д.И. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на общо 25 000 лв., отговарящ на принципа на справедливостта,
прогласен в чл.52 ЗЗД. При това положение с настоящото въззивно решение, освен
присъдените с обжалваното решение 10 000 лв., на жалбоподателя- ищец следва
да бъде присъдена допълнително сумата 15 000 лв.- застрахователно
обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
При
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от датата на увреждането-
чл.84, ал.3 ЗЗД. Предвид функционалната обусловеност и тъждеството /по
съдържание и размер/ на отговорността на делинквента и на застрахователя му по
риска „Гражданска отговорност”, правото на вземане за обезщетение срещу двамата
/съществуващо алтернативно/ възниква в полза на увреденото лице в момента на
увреждането /в случая- 13.11.2007 г./, когато възниква и правото му на вземане
за лихви за забава. При това положение определеното от въззивния съд
застрахователно обезщетение следва да бъде присъдено ведно с лихви за забава,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
При
тези съображения, поради частичното несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът на Д.И.
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата 15 000 лв.- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/,
представляваща разлика между определеното от настоящия въззивен съд обезщетение
от 25 000 лв. и присъденото от СРС обезщетение от 10 000 лв., и за дължимите
върху тази сума лихви за забава от датата на деликта до окончателното й
изплащане, и вместо това да бъде постановено решение за присъждането на тези
суми. На отмяна подлежи обжалваното решение и в частта относно присъдените на З. „Л.И.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК. При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски в размер на 1 500 лв. /за
държавна такса и адвокатско възнаграждение/, и на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 300 лв.- за възнаграждение на
вещо лице /заплатено от бюджетните средства на съда/. В останалата обжалвана
част- относно присъденото на ищеца обезщетение от 8000 лв.- горница над неоспореното
от ответника обезщетение от 2 000 лв. до присъденото от СРС обезщетение от
10 000 лв., ведно с лихви за забава и съразмерно присъдени разноски,
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При
този изход на настоящото производство, предвид отхвърлянето на подадената от
ответника въззивна жалба и уважаването на подадената от ищеца насрещна въззивна
жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК З. „Л.И.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на Д.И. сумата 1 500 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адвокатско възнаграждение/, чийто размер не следва да
бъде намаляван по възражението на жалбоподателя- ответник за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК, и на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 300 лв.- държавна такса
за уважената въззивна жалба на ищеца.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
12578/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 53506/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 52 състав, в
обжалваната част, в която предявените от Д.Ц.И. /ЕГН **********/ срещу
З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 10 000 лв. до пълния предявен размер от
25 000 лв. /разлика от 15 000 лева/- главница, представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на настъпило на
13.11.2007 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди, ведно с лихви за
забава от датата на деликта- 13.11.2007 г., до окончателното изплащане на
сумата, и в частта относно
присъдените на З. „Л.И.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК от 60 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- ***,
вписано в Търговския регистър при АВп с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Ц.И. /ЕГН **********/***, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/- обезщетение
за претърпени в резултат на настъпило на 13.11.2007 г. в гр. София ПТП
неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/,
ведно със законната лихва от 13.11.2007
г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане, а също и сумата 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 53506/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 52 състав, в
останалата обжалвана част, в която З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ е
осъдено да заплати на Д.Ц.И. /ЕГН **********/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 8 000
лв.- главница, представляваща горница над сумата 2 000 лв. до
присъдените от СРС 10 000 лв.- обезщетение
за претърпени в резултат на настъпило на 13.11.2007 г. в гр. София ПТП
неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/,
ведно със законната лихва върху
сумата 8 000 лв., считано от 13.11.2007 г. /датата на увреждането/ до
окончателното й изплащане, а също и в
частта относно съразмерно присъдените на Д.Ц.И. разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- ***
/ЕИК ********/ да заплати на Д.Ц.И. /ЕГН **********/ сумата 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- ***
/ЕИК ********/ да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата 300 лв. /триста лева/- възнаграждение
за вещо лице по СМЕ, изплатено от бюджетните средства на съда, и сумата 300 лв. /триста лева/- държавна такса по уважената въззивна
жалба на Д.И., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението по гр.д.№ 53506/ 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 52
състав, е влязло в сила като необжалвано в осъдителната
му част за сумата 2 000 лв., платима ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното й изплащане, и в частта относно съразмерно присъдените
на ищеца разноски.
Решението е постановено при участието на М.В.Д.-
като трето лице- помагач на ответника З. „Л.И." АД в производството по
делото.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.