Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7176 по описа на съда за 2013
г., взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.
Делото
е образувано по искова молба на В.Е.Г. срещу И.Ц.Ц. за установяване
съществуване на вземането му за сумата от 100 000 евро, представляваща главница
по запис на заповед от 10.01.2011 г., с падеж 07.12.2012 г., ведно със
законната лихва от 27.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 10.01.2011 г. сключил с ответника И.Ц. договор за паричен заем за
сумата от 100 000 евро, със срок за връщането й 07.12.2012 г. Задължението
на ответника било обезпечено със запис на заповед. Въпреки проведените
разговори и срещи, Ц. не погасил задължението си, поради което въз основа на
менителничния ефект, предявен за плащане на И.Ц. на 07.12.2012 г., ищецът подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Срещу издадената по
ч.гр.д. № 61994/2012 г. по описа на СРС, 78 състав заповед за незабавно
изпълнение длъжникът И.Ц. възразил, поради което ищецът предявява иск за
установяване съществуването на вземането му от 100 000 евро, главница по
запис на заповед от 10.01.2013 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за
нищожност на записа на заповед, поради антидатирането му. Като дата на издаване
на ценната книга била посочена 10.01.2011 г., а в самия документ фигурирала
дата на издаване на личната карта на В.Г. – 24.01.2011 г. Това разколебавало
валидността на записа на заповед, предвид неверността на датата, приравнено на
липса на дата – съществен реквизит на ценната книга.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 538 вр. чл. 535 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 27.12.2012 г. В.Е.Г. е подал срещу И.Ц.Ц. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането
му да заплати сумата от 100 000 евро, главница по запис на заповед от
10.01.2011 г., с падеж 07.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и 6 912 лева разноски
по делото.
Срещу постановената
заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 61994/2012 г. по
описа на СРС постъпило възражение от длъжника И.Ц., поради което заявителят е
предявил иск за установяване на задължението по заповедта.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга – запис на заповед от 10.01.2011
г.
Записът на заповед
е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва
да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити, съгласно
императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на
записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г.
по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от
външна страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този
израз следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно
задължение за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния
случай тези изисквания са налице. Процесният запис на заповед има и другите
задължителни реквизити – дата и място на издаване, място на плащане, име на
лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис на издателя.
Записът на заповед представлява и частен диспозитивен
документ, обективиращ волеизявление на издателя за безусловното му задължаване
да заплати определена парична сума. В конкретния случай процесният документ е
оспорен в частта, в която И.Ц.Ц. е положил подпис. Твърдението, че записът на
заповед не е подписан от издателя представлява оспорване на истинността
(автентичността) на документа и по този начин е насочено към оборване на
формалната доказателствена сила на подписания частен документ по чл. 180 от ГПК. В тази връзка страната, която носи доказателствената тежест, съгласно
правилото на чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК – ответникът, е ангажирал съдебно-почеркова
експертиза, че положеният под записа на заповед от 10.01.2011 г. подпис не е негов.
Със същите доводи е оспорен и договор за паричен заем, посочен от ищеца като
каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният
ефект. В задачите е включено и изследване на последователността на отпечатване
на основаните текстове на процесните запис на заповед и договор за паричен заем
и на текста в частта, в която са отпечатани номера на личната карта на В.Г. и
датата на издаването й.
Според
заключението на вещото лице Д. В., което съдът кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, подписът под „заемател“ в договор за
паричен заем от 10.01.2011 г. и подписите, положени срещу „подпис на издателя“
в запис на заповед от 10.01.2011 г. принадлежат на И.Ц.; ръкописният текст под
„подпис на издателя“ – „И.Ц.Ц.“ в запис на заповед от 10.01.2011 г. е изпълнен
от И.Ц.Ц.; допуска, че цифровият текст „07.12.2012“ в запис на заповед от
10.01.2011 г. не е изпълнен от И.Ц.. Относно печатният текст на договор за
паричен заем от 10.01.2011 г. за сумата от 100 000 евро вещото лице е
заключило, че текстът е компютърно генериран с един и същ по вид рисунък и
шрифт и е разпечатан еднократно на един принтер.
Експертизата
е изготвена след надлежно и пълно изследване на наличния сравнителен материал,
което е обосновало категоричния извод на вещото лице относно принадлежността на
подписа.
Възражението
за неавтентичност на ценната книга не се доказа от страната, чиято е
доказателствената тежест – ответника И.Ц., поради което следва да се приложат
неблагоприятните последици от това, като съдът приеме за доказано, че
положеният от И.Ц. подпис под запис на заповед от 10.01.2011 г. е негов. Без
значение както за редовността на менителничния ефект, така и за възникналото в
тежест на Ц. задължение за заплащане на сумата от 100 000 евро е
обстоятелството, че липсва категоричност относно авторството на цифровия текст
„07.12.2012 г.“ Безспорно се установи, че положеният под текста относно датата
на предявяване и приемане за плащане подпис принадлежи на издателя И.Ц..
По делото
е приета и съдебно-техническа експертиза, според която договорът за паричен
заем от 10.01.2011 г. и запис на заповед от същата дата за сумата от
100 000 евро са изготвени с помощта на едно и също лазерно принтерно
устройство. Не съществували признаци, обосноваващи извод за това, че текстът
„лична карта № *********, издадена на 24.01.2011г. от МВР София“ е допълнително
отпечатан, след отпечатване на основания текст.
Различието
в датата на издаване на издаване на личната карта на поемателя не би могло да
обори авторството на документа, доколкото в записа на заповед от 10.01.2011 г. са
налице достатъчно данни, идентифициращи поемателя на ценната книга – посочени
са неговите три имена и ЕГН. Не представляват задължителни реквизити на записа
на заповед номера и датата на издаване на личната карта, предвид нормата на чл.
535 от ТЗ, поради което възражението на ответника, че в текста на ценната книга
е вписана грешна дата на издаване на личната карта
на поемателя В.Г. е без значение за действителността на менителничния
ефект. В този смисъл решение № 17/16.02.2015 г. по т.д. № 116/2014 г. на ВКС,
ІІ т.о.
Съгласно
дадените задължителни указания в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
В случая
ищецът сочи в исковата молба конкретно каузално правоотношение, за обезпечение
на вземането по които е издаден процесния запис на заповед – договор за паричен
заем от 10.01.2011 г. Освен че се установи безспорна автентичност на договора
от 10.01.2011 г. в частта относно положения от заемателя И.Ц. подпис,
съдържанието му удостоверява и реално получаване на 100 000 евро от ответника
И.Ц., дадени му от В.Г. на 10.01.2011 г. – при подписване на договора (чл. 3).
Неоснователни
и недоказани останаха и възраженията на ответника, че ищецът не е разполагал
със сумата от 100 000 евро. От приетите по делото договори за работа,
удостоверения и справки за получени от В.Г. доходи в периода 2007 г. – 2010 г.
се установява, че към 10.01.2011 г. част от патримониума на ищеца е била
процесната сума, дадена в заем на И.Ц., при обезпечаване на вземането на Г. по
договора за паричен заем с процесния запис на заповед.
Ответникът
не доказа погасяване на задължението си по менителничния ефект от 10.01.2011 г.
Задължението, което обезпечава е с настъпил падеж, а при липса на данни и
съответно на твърдения ответникът да ги е погасил чрез плащане или по друг
начин, водещ до отпадане на отговорността му, искът за установяване на
вземанията на ищеца по записа на заповед от 10.01.2011 г. се явява основателен.
С оглед
изхода на спора ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски в размер
на 13 912 лева.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат и 6 912 лева
разноски по ч.гр.д. № 61994/2012 г. по описа на СРС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, че И.Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството си на издател, дължи на В.Е.Г., ЕГН **********, с адрес
*** сумата от 100 000 евро, представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2011
г., с падеж 07.12.2012 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 61994/2012 г. по описа на СРС, 78 състав,
ведно със законната лихва от 27.12.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на В.Е.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 13 912 лева разноски в
настоящото производство и 6 912 лева разноски по ч.гр.д. № 61994/2012 г.
по описа на СРС, 78 състав.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: