Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
Членове: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря Анелия
Докузова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 572 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба
на И.Н.Т. – ищец в производството по гр.д. № 6876/2018 г. по описа на П.ски
районен съд, срещу постановеното по същото дело съдебно решение от 26.02.2019
г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД против Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството на РБ за непозволено увреждане, с
цена на иска 1839 лв. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за
конкретни пороци на атакуваното с нея решение. Поддържа се довод, че решението
е неправилно и са наведени твърдения за обстоятелствата, които въззивникът
счита за доказани със събрания по делото доказателствен материал. Въззивният
жалбоподател намира за неправилен решаващия извод на съда, че виновен за
произшествието е единствено той, тъй като е предприел изпреварваща маневра.
Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба –
Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно управление – П. изразява становище
за неоснователност на жалбата чрез процесуалния представител юрк. С.Т.-В..
Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на въззивната
жалба.
Настоящият съдебен
състав на П.ски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и след
съвкупна преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема за установено следното:
Пред районния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
От приетия по делото протокол за
ПТП се установява, че на 17.08.2018 г., в 11.30 ч., на път II-35 км. 22+900 от гр. П. в посока гр. Л. е настъпило
ПТП с лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от собственика И.Н.Т.. Според
данните на протокола при изпреварване на друго МПС лекият автомобил е попаднал
в неравност на пътното платно за движение, от което настъпва ПТП с материални
щети по автомобила, като видимите щети са описани в протокола.
По смисъла на чл. 179 от ГПК
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и съставлява доказателство
за изявленията пред съответния орган и за извършените от него и пред него
действия, т.е. ползва се с материална доказателствена сила по отношение на
място, време и участници в ПТП. В случая съгласно отбелязването, направено в
самия протокол, произшествието е било посетено от съставителя, който е описал
словесно причините и условията за възникналото ПТП и е направил графична схема
на същото. При това положение може да се приеме, доколкото по делото не е
установено противното, че описаните в протокола факти и причини относно
процесното ПТП, мястото и участника в него са такива, каквито са отразени в
протокола.
В първоинстанционното производство
е разпитан като свидетел съставителят на протокола за ПТП – В.В., който е
потвърдил изложеното в него. Както от показанията на този свидетел, така и от
показанията на свидетеля К. става ясно, че към момента на процесното ПТП участък от пътя П. – Л. /около 12 км/ е бил в
ремонт, започнал още през пролетта на същата година. Самата неравност на
пътното платно, в която е попаднал лекият автомобил на въззивника, всъщност е
представлявала изрезка на асфалта във връзка със самия ремонт, каквито е имало
по целия участък от пътя в ремонт. Целият участък на ремонта е бил сигнализиран
със съответните пътни знаци, като предвид интензивния трафик през лятото и
присъствието на работници по пътя, са
били въведени и допълнителни ограничения на скоростта – 50 км/ч, а на местата с
работници – 40 км/ч. Сигнализацията на пътния участък в ремонт е забранявала
категорично изпреварването в този участък.
Районният съд е приел като
компетентно и неоспорено от страните заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза. От същото, а и от устното изложение на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че вероятната скорост на
процесния лек автомобил към момента на ПТП е в границите на 50 до 90 км/ч, но при
предприетото изпреварване скоростта му е била с 20 км/ч повече от скоростта на
изпреварвания автомобил. Следователно при предприетата маневра изпреварване,
която е била забранена в конкретния пътен участък, процесният автомобил е
навлязъл в неравността със скорост не съобразена с условията на пътя и това е
способствало за настъпилото ПТП.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1
от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто
безспорно е и пътят, на който е станало процесното ПТП.
В случая от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че след
проведена процедура за обществена поръчка Агенция „Пътна инфраструктура“ е
възложила ремонта на пътен участък от републикански път П. – Л. на изпълнителя
„Автомагистрали Хемус“ АД, което дружество е конституирано в
първоинстанционното производство като трето лице – помагач на ответника. В тази
връзка е бил изготвен и одобрен проект за временна организация и безопасност на
движението. Проектът е приложен, като на пътния участък в ремонт са били
поставени всички необходими знаци, сигнализации, означения и пр. за регулиране
и безопасност на движението по пътя.
В този смисъл не може да се приеме,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на бездействието на ответника по
изпълнение на законовите му задължения съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 30, ал.1 от
ЗП за управление, поддържане и ремонт на републиканските пътища и осигуряване
на безопасно движение по тях. Инцидентът е възникнал единствено по вина на
водача на лекия автомобил, който е предприел забранена със сигнализацията на пътния участък маневра, при която е навлязъл в неравността, представляваща
елемент на ремонтните дейности, със скорост над разрешената и несъобразена с пътните условия.
Следователно не са налице
предвидените в чл. 49 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника.
Предявеният осъдителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Обжалваното решение е правилно и
подлежи на потвърждаване.
При този изход на процеса, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество Агенция „Пътна
инфраструктира“ към МРРБ деловодни разноски за въззивното производство в размер
на сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374 от
26.02.2019 г. на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 6876/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с ал. 8 И.Н.Т.,***, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството –
гр. София, сумата от 150 лв. представляваща деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: