Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 1685 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в. ” ЕАД-гр. *** против М.Я.М. ***, за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че
ответника дължи на ищеца сумите главница в размер на 3887,88лв.-главница,
сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна лихва,
за периода 21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за
забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че
на 19.04.2017г. е извършено прехвърляне на вземането между *** като и А.з.с.н.в.
ЕАД, съгласно който вземането на ***срещу ответника е прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на
дружеството-ищец. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 7616/2017 г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника,
поради това че не е открит на адреса и няма месторабота и съобразно указанията
на съда ищецът е предявил настоящия установителен иск. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от
главница в размер на 3887,88лв.-главница, сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода 21.09.2016-19.04.2017г. и
сумата от 184,25лв.- обезщетение за забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените деловодни разноски в
исковото и заповедното производство. Към ИМ са приложени писмени доказателства
по опис и са направени доказателствени искания – да
се приложи ч. гр.д.№ ***.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва истинността
представените писмени доказателства, договор за кредит, общи условия и
уведомление по договор относно тяхната автентичност. Твърди че не са подписани
от ответника. Оспорва, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Прави
възражение, че ответникът не е уведомен за извършената цесия.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № *** се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на
длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на
съда е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Установителния
иск претенция е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
По делото се
установява, че на 29.07.2016 г. между ***, като заемодател и М.Я.М., като заемател е сключен Договор за стоков кредит № ***за сумата от
3298 лв. Съгласно договора ответникът е получил сумата по кредита в пълен
размер, като се е задължил да погасява ежемесечно по банков път сумата от 157,56
лв. на тридесет и шест вноски, дължими
към двадесет и първо число на месеца, с първа дължима вноска на21.08.2016 г. и
последна на 21.08.2018 г. Не се спори, че са извършвани плащания по договора
и задължението е частично погасено чрез
плащане, както и че стоката, за закупуването на която е предоставен кредита е
получена от ответника.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните съдът
кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че съгласно договор за стоков кредит № ***, сключеп между ***М.Я.М. е предоставен стоков кредит с
описание на стоката- електроника, от ***е издадена фактура на стойност 3298 лв, която е преведена по банковата сметка на търговеца на
29.07.2016г. т.е. кредитът е усвоен на 29.07.2016г. в размер на 3298 лв. Къв 29.09.2017г. остатъкът от задължението на ответника е в
размер на 4484,22 лв , в това число 3887,88 лв главница и 596,34 лв договорна
лихва за периода 21.09.2016г.- 19.04.2017г., а размерът на лихвата за забава е
в размер на 193,36 лв. Размерът на падежиралата и неплатена главница до датата на входиране на заявлението в съда съгласно погасителния план
е 1129,75 лв, възнаградителната
лихва на неплатената падежирала договорна лихва до
датата на входиране на заявлението в съда е 933,41
лв., размерът на лихвата за забава върху падежиралата
неплатена главница до датата на входиране на
заявлението в съда, за периода
21.09.2016г.- 39.09.2017г. е 56,85 лв, а размерът на непадежиралата главница до датата на входаране
на заявлението в съда до падежа на вземането съгласно погасителния плак нъм договора е 2578,13 лв
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, - положителeн установителен
иск за установяване, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в. ” ЕАД съществува вземане
срещу ответника в размер на сумите 3887,88лв.-главница, сумата от
596,35лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода
21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за забава, за
периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***.
С
подписването на договора за кредит ответникът е заявил, че е разбрал и безусловно приема Общите условия и
Погасителния план, инкорпориран в самия договор. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочените материалноправни норми,
на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е
обусловено от наличието на установено от ищеца валидно сключен между ответника
и третото лице ***формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил
задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните
задължения, включени в прехвърленото вземане на стойност от 4502,62лв.;
наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед
по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и ***и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Респективно следва ответника
да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или
наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Установи се
безспорно в производството по делото, че между ответника и *** е сключен
договор за стоков кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и *** е предоставил на ответника сумата 3298лв.
Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си
по процесния договор и че към момента не дължи претендираните сумите за главница и лихва.
Ответникът
оспорва надлежното уведомяване за придобиване на вземането от ищеца. С договора
уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В приетия по делото
договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е
конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на
договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл. 99
ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954
г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента
/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. По делото / стр. 29/ е представено съобщение от 05.09.2017г.
подадено от ***чрез А.з.с.н.в. ЕАД отправено до ответника, с което го уведомява
за прехвърлянето на вземането.Видно от представената обратна разписка от
12.05.2017г. е, че получателят е отказал да получи съобщението. Съдът намира, че твърдението на
процесуалния представител на ответника, че не е уведомен за цесията е
неоснователно. Видно от договора е, че
ответникът е посочил адрес в ***на който адрес е връчено уведомлението
за извършената цесия . Връчителят е отбелязал, че
адресата отказва да получи съобщението, поради което на осн.
чл. 44 ал.1 от ГПК съдът приема, че съобщенето се
счита за връчено и възражението на процесуалния представител на ответника е
неоснователно.
От обсъдените по-горе доказателства се
установява, че между страните е бил сключен валиден писмен договор за заем при
общи условия за финансиране закупуването на движими вещи – аудиосистема
и телевизор. Искането - договор е подписано от заемателя
и в него се съдържат всички съществени уговорки относно искания заем. Налице е
и потвърждение за сключения договор за заем по см. на чл. 2 от ОУ, каквото
представлява приложеното по делото уведомление, издадено от заемодателя на заемателя като преносител, при липса на което последния не
би придобил исканата от него стока. Налице е доказателство за превеждане на
сумата по сметка на посочения от ответника продавач на стоката, като последния
е издал фактура, като потвърждение за полученото плащане от заемодателя. По делото не са представени доказателства, че
ответникът е изпълнил задължението си по договора за кредит, поради което,
съдът намира че предявеният иск е
основателен. Съгласно чл. 13 ал.2 б. а
от договора за кредит в случай на забава на дължимите от потребителя суми за
две последователни погасителни вноски, кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение с погтребителя
и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит в това число изтекли и
непогасени нтоски,
остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава и такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер. Настоящото производство не попада в обхвата на цитираната в
писмените бележки на ответниците т.18 от ТР №4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, тъй като предмет на делото по настоящия установителния
иск е вземането по договор за кредит, придобито чрез цесия, а не вземане,
основано на извлечение от счетоводни книги на банката. Освен това съдът приема,
че уведомяването на длъжникът за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
отразено в изпратените уведомления от 25.05.2017 г., изхожда от името на цесионера. Няма пречка приобретателят
на едно прехвърлено вземане на собствено основание, при настъпила предсрочна
изискуемост на вземането /ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост са се осъществили/, да обяви
на длъжниците настъпилата предсрочна изискуемост.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният установителен
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение п ч. гр.д.7616/17г. п описа на ПлРС.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК ответникът следва да
бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените в хода на настоящото производство
деловодни разноски в размер на 143,37 лв направени разноски в заповедното производство за
държавна такса и юрисконсулство възнаграждение, както
и сумата 814,25 лв. По отношение
на претендираното юрисконсултско възтнаграждение в исковото
производство в размер на 350 лв съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че
в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, както и предвид това че юрисконсулта
не се е явявал
в съдебно заседание възнаграждението за юрисконсулт по делото следва да
бъде определено в размер на 75лева .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр.
чл. 124 ГПК, че М.Я.М., ЕГН **********,***. ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, сумата от
3887,88лв.-главница, сумата от 596,35лв.-договорна възнаградителна
лихва, за периода 21.09.2016-19.04.2017г. и сумата от 184,25лв.- обезщетение за
забава, за периода 21.09.2016-27.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК М.Я.М.,
ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***и *** сумата 814,25 лв направени
разноски за държавна такса, особен представител и ВЛ, както и сумата 75 лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК М.Я.М.,
ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***и *** сумата 143,37 лв представляваща направени разноски в заповедното производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
районен съдия: