РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 08.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12537 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.П.П. срещу Н.Г.Р., с която са
предявени осъдителни искове по чл.45 ЗЗД.
Ищецът
поддържа твърдения, че е управител на „В.И.“ ЕООД, което е с предмет на дейност
предпечатна подготовка, издателска, преводаческа, художествена, полиграфическа
и печатна дейност, както и всяка друга дейност, незабранена със закон.
По
твърдения, на 06.06.2015 г. в интервю за вестник „Преса“, поместено на страници
14 и 15, ответникът, отговаряйки на въпроси на журналиста, направил изявления,
с които накърнил доброто му име в обществото и изразил публично негативна
оценка за личността на ищеца под формата на квалификация за професионалните
качества на последния. Така, на въпрос на журналиста дали одобрява назначения
за директор на служба „Военна информация“ ответникът отговорил, че се предвижда
за заместник директор да бъде назначен „бивш кадър на службата“. Добавил, че „това е доста неудачен вариант,
ако се реализира.“ На последващ въпрос защо вариантът да е неудачен,
ответникът заявил: „мисля, че не е добър професионалист.“ Попитан кого
има предвид, Р. отговорил, че това е Д.П., който е директор на “В.И.“.
Ответникът добавил, че назначението на ищеца е било грешка, както и че последният
„има проблеми с издаване на допуск до класифицирана информация от ДАНС“.
Допълнил също, че П. е в конфликт на интереси, тъй като е директор на издателството
и „началник на собствената си жена, която е шеф на отдел там.“ На
следващо място, на въпрос на журналиста дали ответникът стои зад думите си,
казани по отношение на ищеца, Р. отговорил: „Стоя зад думите си. Твърдя, че
са истина.“
Според ищеца,
налице било ясно изразено твърдение, съдържащо конкретна информация и поднесено
от ответника като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в информацията
факти.
С оглед
изложеното, позорящите твърдения на ответника, за негодност на ищеца да заема
определена обществена служба, поради липса на разрешение за достъп до
класифицирана информация, съответно поради отсъствие на професионални и етични
качества, защото е в състояние на съзнателен конфликт на интереси при
упражняване на задълженията си като управител на „В.И.“ ЕООД, представляват позорно
за ищеца обстоятелство, което също не почива на истината.
Поддържа
твърдения, че изказванията на ответника, описани по-горе, са от естество,
обективно годно да накърнят достойнството му. Н.Р. бил разпространил
обстоятелства за честта на ищеца, които не са истински. Съдържанието на
интервюто, според ищеца внушава негативна оценка за личността му и неговите
професионални качества. Извършеното от страна на ответника представлявало
противоправно поведение, което е довело до причиняването на вреди на ищеца,
изразяващи се в страдания, емоционални и психически терзания, произтичащи от
накърняване на доброто му име в обществото.
Претендира
заплащане на обезщетение в размер на 25100.00 лв.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен екземпляр
от вестник „Преса“, издание от 06.06.2015 г., в който
на страница 14 и 15 от вестника е публикувано интервю на Е.Г.със заглавие: „Бившият зам.началник на военно разузнаване
о.р. полк.Н.Р.: Искам детектор на лъжата за Комисията по досиетата“.
Установява се, чрез съдържанието, че по интервю на журналиста Е.Г.за драмата с
архивите на военното разузнаване, Н.Р. е направил следните изявления: «Но ми се
иска да съобщя нещо, което не е публично известно. Предвиждаше се и все още се
предвижда за заместник на Бакалов да бъде назначен „бивш
кадър на службата“. Това е доста
неудачен вариант, ако се реализира.“ На последващ въпрос защо вариантът да
е неудачен, ответникът заявил: „Така е, но мисля, че не е добър
професионалист.“ Попитан кого има предвид, Р. отговорил, че това е „Д.П.,
който е директор на “В.И.““. Р. добавил, че „назначението на ищеца е било
грешка, както и че „доколкото знае П. има проблеми с издаване на
допуск до класифицирана информация от ДАНС“. Допълнил също, че П. „е и в
конфликт на интереси, тъй като е директор на издателството и „началник
на собствената си жена, която е шеф на отдел там.“ На следващо място, на
въпрос на журналиста дали ответникът стои зад думите си, казани по отношение на
ищеца, Р. отговорил: „Стоя зад думите си. Твърдя, че са истина. Не
ангажирам никого с тях, включително и вестника“
В
производството не е спорно обстоятелството,
че ответникът е
автор на посочените изявления в даденото интервю за посочения вестник с
цитирано издание.
Чрез
събраните в производството гласни доказателства се установяват следните
релевантни за спора обстоятелства:
Свидетелят В.Н.Н.сочи,
че в началото на м.юни 2015 г. прочел първоначално в интернет, а след това във
вестник статия, в която основно се разказвало за П., който бил управител на дружеството.
Закупил изданието и го предоставил на П. на работното място, за да се запознае
със съдържанието му. След като прочел статията ищецът се почуствал зле, имал
нужда от хапчета. Колеги му закупили медикаменти от аптеката. Към обяд го
помолил да го придружи до медицинския кабинет в кв.Хаджи Димитър, където бил
уговорил прием. Според свидетеля до края на м.септември П. бил разсеян, имал проблеми
със сърцето, приемал медикаменти. Освен това, два, три пъти пропуснал срещи,
които бил насрочил в Съюза на печатарите. Не се чуствал комфортно.
Свидетелят М.Б.Т.,
сочи, че по-отблизо се е запознал с П. през м.май 2007 г., когато се готвел да
заеме длъжността Консул в посолството на РБългария в Кабул, Афганистан. Според
свидетеля към този момент П. не е получавал награди. Запознал се с досието му в
службата, че към 2007 г. П. не е имал награди и наказания. В качеството си на
ръководител имал право да чете досието му. П. се завърнал през 2009 г., а през
м.септември 2010 г. бил наказан за неизпълнение на служебните задължения с
предупреждение за понижаване в длъжност и звание за срок една година. Заповедта
била сведена до знанието им в службата и така се запознал с нея. Като заместник
директор свидетелят Т. имал работа и с отдел „Сигурност“. От началника на отдел
„Сигурност“ знаел, че на първа инстанция на П. бил отказан допуск до класифицирана
информация.
Свидетелят Т.Д.Т.сочи,
че П. работил в неговия отдел докато се пенсионирал по негово желание.
Свидетелят сочи, че имал проблеми с П. поради недобре свършена работа от
последния и всеки петък отправял критики към него за пропуските. Това довело до
искане от страна на П. да се премести в информационен отдел. Поседното не се
случило. При атестирането /на всеки шест месеца се извършвало/ през 2010 г.
получил ниска атестация от свидетеляТ.. Поради това П. се оплакал на по-висшите
началници. От тогава свидетеляТ. му забранил да идва сам при него, а само с
началник сектора. През м.07.2010 г. свидетелят издал заповед за намаляване на
процента за специфични условия на труд поради отсъствие в един месец в рамките
на 60 часа сборно. П. не бил
съгласен и подал оплакване срещу нея. Следващо наказание, което му наложилТ.
било последно предупреждение в звание за шест месеца. Във връзка с тях през
м.марк 2011 г. свидетеляТ. следвало да даде становище за неговата дейност.
Посочил, че спазване на работното време има, но отново не е доволен от неговата
/на П./ работа. След това становище П. започнал да взима отпуск и болнични
докато след като си доплатил за двете години служба във военното училище подал
рапорт за пенсиониране. Свидетелят сочи, че в КПП се чекират. Влизат вътре,
получават някаква задача, след което излизат и отсъстват. По този начин ищецът
отсъствал сборно в един месец 60 часа, което било прецедент в службата.
Чрез представената
от ДИКСИ информация по делото, Д.П. е имал отказ за достъп до класифицирана
информация на 16.02.2015 г. и след обжалване същият бил отменен. Установява се,
че на Д.П. е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до
ниво „Секретно“ № 93401 валидно до 29.03.2019 г., като за лицето е било
проведено „разширено“ проучване по искане от 01.12.2014 г.
Установява
се, че на 25.10.2016 г. Д.П. е бил освободен като управител на „В.И.“ЕООД, като
е бил прекратен договора му за управление на дружеството.
Чрез
приетата в производството СПЕ на д-р К. се установява, че при Д.П. не се
установяват клинични данни за психично разстройство /психоза/ с качествена
промяна на съзнанието или депресивно заболяване към момента на изследването
/18.10.2016 г./. Според експерта няма данни и за когнитивни промени /внимание, памет,
интелект/ от някакъв тип. Личностовата му структура е с особености в границите
на общоприетата норма. Няма основание да се обсъжда дисхармоничност /Личностово
разстройство/. Анализът на субективните преживявания на П. и експертното изследване
дава основание да се приеме, че в резултат на публикацията, която е обект на
делото, той е преживял силни негативни емоции с оплаквания от интензивно
вътрешно напрежение, непълноценен сън, подтиснато настроение, повишена
раздразнителност, нарушена концентрация на работното му място и е понесъл
сериозни последици от професионален характер, което е нарушило обичайното му
психично и социално функциониране за период от около два месеца. Тази
симптоматика се определя диагностично като Реакция на дезадаптация /Кратка
депресивна реакция по МКБ 10/ в границите на Адаптационно разстройство. Това
заболяване възниква в периода на адаптация към значими жизнени събития,
житейски кризи и стресогенни преживявания, има функционален характер и различна
продължителност, но завършва предимно с оздравяване. Налице е информация и за
влошено соматично състояние при осв. -след хипертоничната криза в деня, в който
е прочел статията той приема системно антихипертензивна терапия,
диагностицирана е Артериална хипертония. По данни от П. /няма представена
медицинска документация/, около месец след преживяната психотравма е имал
повишени стойности на кръвната захар, състоянието му е преценено като
предиабетно, за което спазва диета. Въз основа на всичко гореописано следва да
се приеме, че адаптационното разстройство при Д.П. е в причинна връзка с претърпяната
психотравма - публикацията във вестник “Преса”, засягаща професионалните му
качества и достойнството.
Чрез
представеното Решение № РС-285-14-008 гр. София, 10.02.2015 г. на Комисията за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се установява, че не е
установен конфликт на интереси по отношение на Д.П., лице, заемащо публична
длъжност по чл.2, т. 23 ЗПУКИ - Управител на „В.И.“ ЕООД, във връзка със
сключването на Допълнително споразумение № 63/18.11.2014г. към Трудов договор №
468/16.12.1999г., с което длъжността на неговата съпруга Т.Д.П.се променя от
„Началник сектор обществени поръчки, търгове и проекти“ в отдел „Търговски“ на
„експерт“ в отдел „Търговски“, сектор „Обществени поръчки, търгове и проекти“
на „В.И.“ ЕООД, поради липса на частен интерес - личен или на свързано с него
лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПУКИ, който да
води до облага за лицето, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице
по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПУКИ.
По делото са
представени секретни материали от служба „Военна информация“ от кадровото досие
на Д.П., в които е посочена информация за неговото атестиране, както и дали на
същия са били давани награди.
При така установената фактическа обстановка,
съдът изложи следните правни изводи:
Основен принцип в правото е, че всеки носи
отговорност само за своите деяния.
Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба "да не се вреди
другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по
смисъла на закона.
Първото
значение на думата „неудачен“ според българския тълковен речник е: неуспешен, несполучлив,
безуспешен. От своя страна, значението на думата „проблем/и“ е: 1.
Сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване. Проблем на
екологията. 2. Обикн. мн. Неприятности, трудности, мъчнотии. Семейни
проблеми.прил. проблемен, проблемна, проблемно, мн. проблемни. Проблемно
изследване. Съответно, значението
на думата „професионалист“: 1. Човек, който е превърнал заниманията си през
свободното време в професия. 2. Човек, който е много добър в професията си.
Значението на думата грешка : 1.Неправилност, неточност. Направих грешка. Правописни
грешки. Имам грешка. 2. Вина, простъпка. Каква грешка допуснах, че ме наказваш?
Ще си изкупувам грешките.
Относно пасивната легитимация
на ответника:
По делото не е спорно обстоятелството, че автор на
публикуваното интервю за вестник „Преса“, издание от 06.06.2015 г. със заглавие: „Бившият
зам.началник на военно разузнаване о.р. полк.Н.Р.: Искам детектор на лъжата за
Комисията по досиетата“, поместено
на страници 14 и 15 е ответникът и това обстоятелство се потвърждава от
представеното издание. Поради това, съдът
приема, че ответникът следва да носи отговорност за вредите, причинени от съдържащите се в статията обидни изрази и неверни твърдения по отношение на ищеца.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки
да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук
или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно.
Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се
разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й.
Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на
мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или
занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни
съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. 3а вярност могат да
бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с
печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят
не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в
случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването
й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39,
ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не
е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат
други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл.40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и
доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на
всеки отделен случай.
Съобразно изразеното становище в Решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК /ред., ДВ, бр.63/2017 г./ „оценъчните съждения не могат
да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а
не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За
вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на
автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако
не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида).
Настоящият състав изцяло споделя така изразеното при разрешаване на настоящия
спор.
В случая се установи, че използваният в статията с посочено заглавие израз по отношение на Д.П.: „е и в конфликт на интереси,
тъй като е директор на издателството и „началник на собствената си жена,
която е шеф на отдел там.“ е фактическо твърдение, чиято вярност не се
установи в производството. Напротив, установи се, че в проведеното производство
именно по искане на ищеца Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси в свое Решение от 10.02.2015 г. не е установила конфликт
на интереси по отношение на ищеца, лице заемащо публична длъжност, във връзка
със заеманата от съпругата му длъжност във „В.И.“ ЕООД. Твърденията на ответника,
че така посочената информация е истина останаха недоказани в производството
съобразно правилата на чл.154 ГПК.
От своя
страна, съдът намира че в производството се установи верността на фактическото
твърдение в даденото интервю, че „П. има проблеми с издаване на допуск до
класифицирана информация от ДАНС“. Според предоставената информация от
ДИКСИ /л.70/ ищецът е имал постановен отказ от комисията за достъп до КИ, но
след подадената жалба същият е бил отменен и съответно разрешен, както се
установи от представеното разрешение валидно до 29.03.2019 г. Така формираният
извод съдът основава и на даденото по-горе тълкуване значението на думата
„проблем“, което ответникът е ползвал като израз по отношение на тази
информация по това фактическо твърдение.
Ползваните
от ответника с адресат Д.П. изрази в даденото интервю: „доста неудачен
вариант“, „не е добър професионалист“, „назначението е било грешка“, съдът
намира за оценъчни съждения, които не подлежат на проверка за вярност. Както бе
посочено, такъв род оценки, съждения, мнения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Поради това, съдът намира че не следва да обсъжда
събраните в производството доказателства от служба „Военна информация“ за
установяване на обстоятелствата дали ищецът е бил награден при заемане на
длъжността си и по какъв начин е бил атестиран. Идентичен извод се налага и за
събраните гласни доказателства в производството за посочените факти. Тези
изводи съдът формира при съобразяване, че така цитираните изрази представляват дадено
мнение, оценка за дадена личност, чието име се коментира във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост.
В
производството бе спорно доколко така дадената от ответника оценка и мнение за
професионалните качества на ищеца е негативна по своя характер и дали същата
засяга честта и достойнството на ищеца и му носи душевни притеснения.
Чрез събраните в производството доказателства, съдът
намира че се установи, че
дадената в публичното пространство оценка за професионалните качества на ищеца
е негативна. В своето съчетание цитираните изрази /оценка и мнение/ са обидни
по своя характер и внушават по негативен
/отрицателен/ начин неверни обстоятелства за професионалните знания и умения на
ищеца, неговия човешки облик и достойнство.
Противоправно и в разрез с общото правило да
не се вреди другиму е разпространена невярна и позоряща информация, за това
че ищецът е неуспешен, несполучлив, неправилен като професионалист и освен това
същият се намира в конфликт на интереси при заемане на публична длъжност по
отношение на служба, която заема неговата съпруга.
Използваните в даденото
интервю от ответника думи и изрази в своята
съвкупност разкриват по своето езиково
съдържание позоряща за личността на ищеца информация. Последното е
основание за ангажиране имуществената отговорност на ответника. Прочитът на изнесените факти в тяхното съчетание,
използваните стил и изказ в статията създават най-общо впечатление за съмнителна,
непрофесионална, несполучлива и неуспешна професионална дейност. Начинът на ползваните изрази и средства, настоящият състав квалифицира като
непозволено действие, извършено в нарушение на определени норми. Гарантираното от
Конституцията на Република България право на гражданите да изразяват
мнение и да го разпространяват чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, не следва да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго /чл. 39 КРБ/. Конкретната публикация, предвид
тази своя съдържателна част, внушава публично съмнения в личните и
професионални качества на ищеца.
Установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция не бе опровергана, поради което съдът приема, че извършените от ответника
действия са виновни.
Относно неимуществените вреди съдът приема
следното:
Съдът приема, че публикуването на тази позоряща и
невярна в една част информация за ищеца, е основание да се
приеме, че същата е станала достояние на множество лица. Съдържащите се в посоченото
изказване от ответника обидни и позорящи изрази са
накърнили доброто име на ищеца в обществото, тъй като са станали достояние на
множество лица и представят ищеца в неблагоприятна светлина като личност и професионалист. Накърняването на доброто име на ищеца е в закономерна
причинно - следствена връзка с публикуваните неверни и позорящи личността
обстоятелства.
Съдът приема за доказано, чрез
приетата в производството СПЕ и показанията на свидетеля В.Н.Н., че публикуването на тези неверни и позорящи личността обстоятелства, по отношение на личността на Д.П. му е причинило неимуществените вреди изразяващи се в емоционални
и психически терзания. Установи се, че ищецът е преживял изложените в
публикуваната статия фактически твърдения и изрази тежко, което е довело до
интензивно вътрешно напрежение, непълноценен сън, подтиснато настроение,
повишена раздразнителност, нарушена концентрация на работното място. Освен това
същият е понесъл сериозни последици от професионален характер, което
допълнително според констатациите на СПЕ нарушило обичайното му психично и
социално функциониране за период от два месеца. Както се установява, чрез
показанията на свидетеля Николов тази публикация във вестника е повлияла на
поведението на П. на работното място. Наложило се да посети медицински кабинет
във връзка с оплаквания за проблеми със сърцето, като последвал и прием на
медикаменти; станал разсеян и пропускал важни срещи; не се чуствал комфортно.
С оглед така изложеното, съдът приема, че чрез
изказването на ответника по даденото интервю в цитираната статия са разпространени неверни и
позорящи личността на ищеца обстоятелства, които съответно са се отразили негативно на личността и достойноството му.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК /ред., ДВ, бр.63/2017 г./ решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г.
по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по
т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. №
1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД приема, че справедливото възмездяване
на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
С оглед гореизложеното и като съобрази
естеството на извършеното деяние - публично, чрез печатно издание, публикувано
на страници 14
и 15, станало достояние на неограничен
кръг от хора; личността на ищеца и заеманата от
него публична длъжност и установеното по делото, че са били изнесени в публичното пространство неверния
обстоятелства за личността на ищеца – неговата професионална компетентност и
лични качества, които позорят личността и достойноството му и го представят пред широката общественост по негативен начин, злепоставят
го, накърняват и унизяват честта и достойнството му; доказаните вид, обем и
степен на вредите, причинени на ищеца по повод публикуваното; както и
социално-икономическите условия в страната към процесния момент, намира, че
сумата от 10000.00 лв. в случая
представлява справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени
вреди, като искът за разликата до предявения размер 25100.00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски за заплатена държавна такса в
размер на 400 лв. съобразно уважената част от
иска.
В полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата 1804 лв. -представляваща сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството съобразно
отхвърлената част от претенцията на основание чл.78, ал.3 ГПК. За обосноваване
на този извод съдът съобрази като неоснователно направеното от ищеца искане по
чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъжданото адвокатско възнаграждение на
ответника с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Последното при съобразяване броя на проведените открити съдебни заседания по
делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ответника за защита на неговите интереси.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Р., ЕГН ***********
с адрес ***, да заплати на Д.П.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.Б., ул.**********, на основание чл.45 ЗЗД, сумата 10000.00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди – страдания и притеснения, причинени от изказвания на Н.Г.Р. за вестник „Преса“, издание от 06.06.2015 г., в което на страница 14 и 15 от
вестника е публикувано дадено от него интервю на Е.Г.със заглавие: „Бившият зам.началник на военно разузнаване
о.р. полк.Н.Р.: Искам детектор на лъжата за Комисията по досиетата“, с които
изказвания са били изнесени в публичното
пространство и направени достояние на широк кръг от хора неверни и негативни
оценки и мнения за личността и професионалните качества на Д.П.П., които
позорят личността и достойноството му и го представят пред широката общественост по негативен начин, ведно със
законната лихва върху сумата 05.10.2015 г. /дата на
подаване на исковата молба/ до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД, за разликата над сумата 10000.00 лв. до пълния предявен
размер от 25100.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.Р., ЕГН *********** с адрес ***, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********
с адрес ***, ж.к.Б., ул.**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв.– разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.Б., ул.**********, да заплати
на Н.Г.Р., ЕГН *********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1804 лв.– разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: