№ 2832
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110213250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК *** срещу наказателно постановление
№ 594308-0124884 от 25.08.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“
– София в Централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра
на финансите /Наредбата/.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че същото е било издадено при
напълно неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства, удостоверяващи
тезата на административнонаказващия орган. Излагат се доводи, че в хода на проведеното
производство не са били събрани всички необходими и относими доказателства, с които да
се мотивира правилно и законосъобразно тезата на наказващия орган, респективно да се
ангажира отговорността на дружеството. Сочи се на следващо място, че при определянето
на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението и подбудите за неговото
извършване, като не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, чието
съобразяване според жалбоподателя би формирало извод, че се касае за маловажен случай
на административно нарушение, налагащ приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. С тези
доводи е отправено искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, въззивникът не
1
изпраща свой представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Митева, която моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 02.03.2021 г., инспектори по приходите към ЦУ на НАП извършили проверка в
търговски обект – магазин „***“, находящ се в гр. София, ул. „Драгалевска“ № 1,
стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК ***.
При проверката се установило, че разчетната касова наличност по фискално
устройство за 02.03.2021 г., според дневния финансов отчет с № 000150, от монтирания в
обекта ЕКАФП, с ФУ модел „Дейзи Compact M02” с с инд. № DY 427237 и ФП № 36585010,
е в размер на 50.00 лв., като фискалното устройство притежава и е активирана функцията
„служебно изведени“ суми.
Фактическата касова наличност, съобразно изготвения опис на паричните средства от
управителя на дружеството, била в размер на 25.00 лв. Установена е разлика в касовата
наличност в размер на 25.00 лв.
Проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операция
„служебно изведени“ суми. Установеното от проверката било материализирано в протокол за
извършена проверка № 0454324/02.03.2021 г., съставен от проверяващите Ф. Р. и А.Г..
Съставен бил АУАН № 0124884 от 02.03.2021 г. от свидетеля Ф. Р. - „главен инспектор
по приходите“ в ЦУ на НАП - за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Актът бил връчен непосредствено след съставянето му на представител на
дружеството, който го приел без възражения.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 594308-0124884 от 25.08.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централното управление на Националната агенция за приходите, с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Препис от НП бил връчен на
управителя на дружеството на 03.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства: показанията на свидетеля Ф. Р., писмените доказателства по
делото, приети по надлежния процесуален ред – протокол за извършена проверка, опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, разпечатка на
дневния финансов отчет, заповед за компетентност.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р., които са логични, последователни и
достоверни, като от същите се извеждат фактическите констатации, отразени в АУАН,
относно начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е
направил извод за извършено нарушение. Свидетелят Р. потвърждава установеното
разминаване между фактическата касова наличност и генерирания дневен финансов отчет,
което го е провокирало да предприеме съответните действия по съставяне на АУАН за така
констатираното административно нарушение.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени и прочетени по делото на
основание чл. 283 от НПК, които подкрепят заявеното от свидетеля Р., а именно протокол за
извършена проверка, опис на парични средства, дневен отчет, които спомогнаха на съда да
бъде установена точната касова наличност в обекта, датата и мястото на осъществяване на
нарушението.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани
от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 02.03.2021 г. – в деня
на извършване на проверка в обекта, и именно от тази дата контролният орган се счита за
уведомен. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от управителя на дружеството -
жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Ф. Р. - „главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, а
НП от началника на сектор „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
Налице е достатъчно подробно и същевременно ясно словесно описание на
нарушението, по безспорен начин е посочена и датата на извършването му. Правилно е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не са налице нарушения на правилата
за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел и на управителя на
дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен.
3
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който, извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При извършената проверка от контролните органи е констатирано, че е налице отрицателна
разлика от 25.00 лв. между дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП и фактическата
наличност в касата. Така установената промяна в касовата наличност не е била отразена на
фискалното устройство в момента на извършването чрез функцията „служебно изведени“, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въпреки осъщественото нарушение от обективна страна, съдебният състав намира, че
процесното нарушение следва да се характеризира като маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, с оглед характера и значимостта на обществените отношения, които се засягат с
осъществяването му. Същото е с по-ниска от обичайната за това нарушение обществена
опасност, тъй като установената разлика е в размер на едва 25.00 лв. Неотразената сума е
пренебрежимо малка в сравнение с размера на минималната работна заплата за страната към
датата на нарушението. Освен това, предвид генерираната в съответния ден търговска
печалба от продажба на стоки в обекта, то явно не се касае за множество продажби, които не
са били отразени, а най-вероятно за една или максимум две такива. Видно е, че проверката е
била направена следобед около 15:00 часа, като до този момент оборотът от деня е бил едва
50.00 лева, поради което имуществена санкция в размер на 500 лева, макар и минимална, се
явява необосновано висока, несправедлива и напълно несъответна на реализираните доходи
от търговеца при осъществяване на дейността му. Заплащането на подобно наказание би
лишило дребния търговец от възможността да покрие дори разходите във връзка с дейността
си. В съответствие с приложената санкционна разпоредба, разликата не е довела до
укриване на приходи. Съдът намира, че в процесния случай не са налице и вредни
последици, няма данни за системно неспазване на ЗДДС или нарушението да е довело до
затрудняване дейността на контролните органи. Всички тези обстоятелства в значителна
степен занижават интензитета на проявление на извършеното и придават инцидентен
характер на конкретно констатираното нарушение, поради което процесният случай се явява
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като в съответствие с актуалната редакция на
разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия
съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 594308-0124884 от 25.08.2021 г., издадено
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централното управление на
Националната агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на
финансите поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя „***“ ЕООД с ЕИК ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5